О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
гр.Плевен, 17.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, първи касационен състав,
в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и
първа година в
състав: Председател: Н. Господинов
Членове: Елка
Братоева
Катя Арабаджиева
като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева чкад № 346 по описа на съда за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.213а, ал.7 вр. ал.2 вр.
чл.236 от АПК.
В Административен съд-Плевен е образувано
административно дело №1067/2020 год., по жалба на З.И.П.,***, срещу Заповед №
Л-3499/19.11.2020 година на началник на Затвора Белене за замяна на режим на
изтърпяване на наказанието.
С определение 25.03.2021 година съдът е дал ход на
делото и се е произнесъл по доказателствени искания на страните.
На 31.03.2021 година е подадена частна жалба с
вх.№1611 от юрк. У. като пълномощник на Началника на затвора Белене срещу постановеното
протоколно определение от 25.03.2021 год. в частта: с която е даден ход на делото; с която е задължен ответника да
представи досието на жалбоподателя с препис за последния; с която е задължен
ответника да представи писмени документи, находящи се при ответника; с която са
допуснати до разпит свидетели; с която е задължен ответникът да представи
всички изискани от него доказателства с препис за насрещната страна.
По жалбата първоинстанционният съд се е произнесъл с
Определение №604/26.04.2021 год.-л.13, с което е оставил без разглеждане частна
жалба на началник на Затвора Белене чрез юрк. У. срещу определение от
25.03.2021 година за даване ход на делото и произнасяне по доказателствата по
адм. дело № 1067 по описа за 2020 година на АС Плевен; върнал е частната жалба
на началник на Затвора Белене чрез юрк. У. срещу определение от 25.03.2021
година по адм. дело № 1067 по описа за 2020 година на АС Плевен.
Срещу Определение №604/26.04.2021 год. е подадена
частна жалба от юрисконсулт У., който счита същото за неправилно. Сочи, че
съдът, вместо да администрира депозираната от него жалба против определението от 25.03.2021 год.,
до тричленен състав на Административен съд – Плевен, е постановил еднолично
оспореното определение №604/26.04.2021 год. Счита още, че жалбата му е била
допустима, по аргумент от разпоредбата на чл.229, ал.1 от АПК, съгласно който
на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат
по-нататъшното развитие на производството, както и тези, изрично посочени в
закона. Сочи, че такава изрична възможност за оспорване на определения е
разписана в специалната разпоредба на чл.198, ал.3 от ЗИНЗС, поради което и
жалбата му против определението от 25.03.2021 год. е допустима и подлежи на
разглеждане.
Ответникът по частната жалба чрез адв.Д. е
депозирал становище вх.№2385/13.05.2021
год., в което е взела становище за неоснователност на подадената частна жалба.
Сочи, че съдът е спазил разпоредбата на чл.213а, ал.1 от АПК именно
първоинстанционният съд да разгледа жалбата относно нейната редовност и
допустимост и на основание чл.213а, ал.2 от АПК , е оставил същата без
разглеждане. Счита, че атакуваното определение от 25.03.2021 год. не подлежи на
обжалване. Моли съда да остави в сила атакуваното определение.
Съдът, за да се произнесе по жалбата, намира за
установено следното:
С оспореното определение №604/26.04.2021 год.
първоинстанционният съд е оставил без разглеждане частна жалба на началник на
Затвора Белене чрез юрк. У. срещу определение от 25.03.2021 година, с което
съдът : е дал ход на делото; с което е задължил ответника да
представи досието на жалбоподателя с препис за последния; с което е задължил
ответника да представи писмени документи, находящи се при ответника; с което е
допуснал до разпит свидетели; с което е задължил ответника да представи всички
изискани от него доказателства с препис за насрещната страна. С оспореното
определение съдът е върнал частната
жалба на началник на Затвора Белене чрез юрк. У. срещу определение от
25.03.2021 година по адм. дело № 1067 по описа за 2020 година на АС Плевен.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 АПК, на обжалване пред по-горна съдебна инстанция
подлежат само две категории определения и разпореждания: Първата се
определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството.
Втората са определения и разпореждания, за които законодателят изрично е
предвидил право на страните да ги обжалват.
Обжалваното определение от 25.03.2021 год. , както
правилно е приел и първоинстанционният съд в оспореното определение, не попада
в нито една от двете категории. С него безспорно не се прегражда съдебното
производство.
В същото време, то не попада и в категорията на
актовете по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК.
По аргумент от разпоредбата на чл.142 от ГПК вр.
чл.144 от АПК, съдът се произнася по „даване ход на делото“ и „отлагане на
делото“ с определение. Съгласно разпоредбата на чл. 157 ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК, по допускането на доказателства, съдът се произнася също
с определение. С определение съдът се произнася и в случаите, в които дава
указания на страните, в случая във връзка с представяне на преписи от
доказателства. Съдебните актове по движение на съдебното производство и по направените
доказателствени искания са определения, които имат пряко отношение към
правилността на окончателния акт, разглеждащ спора по същество. Като такива,
проверката за законосъобразността и правилността им е неотменна част от
проверката за правилността на съдебното решение. Поради това и законодателят,
нито в ГПК, нито в АПК е предвидил възможност за самостоятелното им обжалване
извън обжалването на решението по съществото на възникналия спор.
Неоснователно е позоваването на частния жалбоподател
на нормата на чл.198, ал.3 от ЗИНЗС с твърдение, че тя предоставя право на
обжалване и на съдебните актове от категорията на определението от 25.03.2021
год. по адм.дело №1067/20 год. Съгласно тази норма постановените от
административния съд определения и разпореждания в производството по ал. 2
подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния
кодекс пред
тричленен съдебен състав на същия съд, като определението на съда е
окончателно. Тази разпоредба е нова и е въведена с §10 от Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС,
бр. 105 на ДВ от 2020 год. Видно обаче от
мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗИНЗС, приемането
на тази норма не въвежда всеобща обжалваемост на всички съдебни актове,
постановени в хода на производствата, регламентирани в ЗИНЗС. Вносителят на
проекта е посочил в мотивите, че с измененията на ЗИНЗС в ДВ, бр.100 от 2019
год. е била извършена промяна във функционалната подсъдност на делата,
разглеждани от административните съдилища и ВАС по искови производства срещу
държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона, като е била
запазена системата на двуинстанционност в исковите съдебни производства, която
гарантира валидността, допустимостта и правилността на постановените съдебни
актове. В периода на приложение на новата правна уредба по чл.285 във връзка с
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е бил констатиран положителен резултат относно бързина на
производствата и финансова икономия, както и намаляване броя на делата пред ВАС
и увеличаването на същите пред административните съдилища, и същевременно
гарантиране правата на лишените от свобода и задържаните под стража. Въпреки положителният резултат обаче е
констатирано, че освен исковите производства, се провеждат и други производства
по ЗИНЗС по оспорване актове на органите по изпълнение на наказанията пред
съответните административни съдилища, по които производства е предвиден едноинстанционен
съдебен контрол пред административните съдилища, но като продължава касационен
съдебен контрол на актовете - определения и разпореждания на административните
съдилища, пред ВАС. Ето защо цитираното
изменение на ЗИНЗС, съобразно посочените мотиви на законопроекта, е инициирано
с цел уеднаквяване от процесуална гледна точка на процедурите по обжалване чрез
възлагане на касационна компетентност на тричленни съдебни състави на
административните съдилища, за която има вече установена законодателна
практика, доказала в хода на многогодишно правоприлагане ефективността и
целесъобразността си. Посочено е, че изменението е продиктувано още от
необходимостта да се създаде еднакъв режим на съдебните производства,
разглеждани по реда на ЗИНЗС, което изпълнява конституционните и
международноправните изисквания за качество на закона с оглед неговата
предвидимост и обезпечаване на правна сигурност. Това включва в частност
създаване на еднакъв режим на обжалваемост, както на съдебните решения, така и
на постановените от административните съдилища определения и разпореждания, във
всички случаи на оспорване по производства, уредени в ЗИНЗС. Тази промяна ще
доведе и до еднакъв процесуален ред за защита на лишените от свобода по
производствата, свързани с изпълнение на наказанията по ЗИНЗС.
Ето защо според настоящия състав на съда категорията
съдебни актове-определения и разпореждания, включващи се в предметния обхват на
нормата на чл.198, ал.3 от ЗИНЗС и
подлежащи на съдебен контрол, с оглед тълкуване на изложените горе мотиви на
вносителя на законопроекта за изменение и допълнение на ЗИНЗС, са тези, които преграждат по-нататъшното
развитие на производство-тези, с които се прекратява съдебното производство по
подадена срещу административен акт на орган по изпълнение на наказанията жалба,
определенията във връзка с исканията за освобождаване от заплащане на държавна
такса за производството, във връзка с предоставяне на безплатна правна помощ и
др., но не и определенията и разпорежданията по движение на съдебното производството,
с които съдът се произнася по хода на делото, по допускане на доказателствените
искания на страните и с които решава други процесуални въпроси, които подлежат
на проверка с крайния съдебен акт. От последната категория е и оспореното от
Началника на затвора-Белене определение от 25.03.2021 год. по адм.дело №1067/20
год., с което съдът : е дал ход на делото; с което е задължил ответника да
представи досието на жалбоподателя с препис за последния; с което е задължил
ответника да представи писмени документи, находящи се при ответника; с което е
допуснал до разпит свидетели; с което е задължил ответника да представи всички
изискани от него доказателства с препис за насрещната страна. То е необжалваемо
по горните изложени съображения, до какъвто правилен извод е достигнал и
първоинстанционният съд. Правилно именно първоинстанционният съд е оставил без
разглеждане жалбата против това определение от 25.03.2021 год. ,съобразно
повелята на нормата на чл.213а, ал.2 от АПК вр. чл.236 от АПК.
Ето защо оспореното определение като валидно,
допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Воден от горното, Административен съд
– Плевен, I-ви касационен състав:
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №604/26.04.2021 год. по
административно дело №1067 по описа на Административен съд-Плевен за 2020 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ
ОТ определението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/
2. /П/