Р Е Ш Е Н И Е
№ ........................
гр. София, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV "Д" въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия
Станчева гр. дело № 12730 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение
№ 187646 от 31.08.2020 г., постановено по гр. д. № 13664 по описа за 2018 г. на
СРС, 160 състав, са
уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу „П.Б.“
ЕООД, ЕИК ********искове за установяване на вземания на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните: сумата от 3 781,65
лв., с която неоснователно длъжникът се е обогатил, ползвайки топлинна енергия
през периода от м.**.2013 г. до м.04.2016 г. в имот /аптека/, находящ се в гр.
София, ул. „********“ № **, ведно със законната лихва от 19.10.2016 г.
/депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до окончателното изплащане и
сумата от **5,56 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, начислена за периода от 23.06.2016 г. – 10.10.2016 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.10.2016 г. по
ч.гр.д. № 58533/2016 г. по описа на СРС, 78 състав, като искът с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД –мораторна
лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия, за разликата над
уважената част до пълния предявен размер от 650,71 лв. и за периода 31.12.2013
г. до 22.06.2016 г. е отхвърлен.
Отхвърлени са и
исковете на ищеца „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „П.Б.“
ЕООД дължи на първия сумата от 22,15 лв., с която последният неоснователно се е
обогатил, ползвайки цена на услуга дялово разпределение за периода м.**.2013 г.
до м.04.2016 г., както и сумата от 2,30 лв. – лихва за забава, начислена върху
главницата за такса за дялово разпределение за периода от 31.12.2013 г. до
10.10.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 20.10.2016 г. по ч.гр.д. № 58533/2016 г. по описа на СРС, 78
състав.
Със същото решение
и съразмерно с уважената, респективно отхвърлена част на ищцовите претенции, е
разпределена и отговорността за разноски на страните.
Недоволен от
постановеното решение останал ответникът в производството, предвид което
депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт в частта, с която са уважени
предявените от „Т.С.“ ЕАД положителни установителни искове. В жалбата се
излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. От
доказателствата по делото се установявало, че ответникът е собственик на имота,
както и, че между страните не е сключен писмен договор по повод предоставяне на
топлоенергия на небитов клиент на дружеството. Изтъква се, че първостепенният
съд следвало да направи извод за наличие на облигация между страните в
производството, с оглед на което да отхвърли иска на заявеното от ищеца
основание – неоснователно обогатяване по см. на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Заявено е
искане до въззивния съд за отмяна на постановеното решение и за отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД депозира отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва
въззивната жалба с доводи за неоснователност и моли за оставянето й без
уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски
градски съд, IV "Д" въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, както и несъответствия
на дейността на съда с правилата на процесуалния закон, които да налагат отмяна
на съдебното решение само на това основание. Във връзка с доводите на страните,
релевирани във въззивното производство, настоящият състав на съда намира, че
дължи собствен анализ на формираната в хода на съдебното дирене пред СРС
доказателствена съвкупност, както и излагането на свои мотиви по приложението
на закона и основателността на заявените от ищеца претенции.
По същество въззивният
съд намира, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено, като съображенията
за това са следните:
С оглед правната квалификация
на предявените искове правилно районният съд е разпределил доказателствената
тежест между страните по спора.
При иск с правна
квалификация по чл. 59 ЗЗД спорното материално право се обуславя от
кумулативната даденост на следните предпоставки: 1) наличие на обогатяване у
ответника и обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ факт, причиняващ
едновременно обогатяването и обедняването, 3) липса на основание (конкретен
юридически факт) за едновременното настъпване на обедняването и обогатяването и
4) правен интерес от предявяването на иска, обусловен от липса на възможност за
защита с друг иск. В конкретния случай посочените предпоставки водят до извода,
че в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал.
1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на
посочената стойност, с което ответникът се е обогатил, спестявайки дължимата за
същите цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Имуществените
облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в
увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите
пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е
трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до
обогатяване, в случай че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си
имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са
разясненията, дадени с решение № 587/01.**.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Обществените
отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна
енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно §1, т. 33а (изм. ДВ, бр.
66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
От така цитираните
разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е
необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да
регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на
топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е сключен между страните за
процесния период.
В настоящия случай
ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен
договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване. Не е спорно по
делото, че между страните не е сключван договор за доставка на ТЕ за небитови
нужди до горепосочения имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. На тази основа съдът приема, че страните не са били
обвързани от облигационно правоотношение.
Според чл. 61 от
Общите условия на "Топлофикация София" EАД на потребители за
стопански нужди действали през процесния период купувач на топлинна енергия за
стопански нужди може да бъде собственик, титуляр на вещно право на ползване или
наемател на имот, в който се ползва топлинна енергия за стопански нужди. Като
безспорно обстоятелство по делото е отделено, че ответникът е собственик на
процесния топлоснабден недвижим имот. Ето защо с оглед последното и предвид заключението
на допуснатите от пъвростепенния съд експертизи, въззивната инстанция приема,
че ответникът е потребител на ТЕ за стопански нужди, която му се доставя на
горепосочения адрес на топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 148 ЗЕ.
ТЕ за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
От представените
писмени доказателства и приетото заключение на СТЕ /неоспорено от страните/ обаче
се установява, че в случая процесният топлоснабден имот е част от
административна сграда без въведена в същата система за дялово разпределение,
доколкото не съществува възможност за прилагане на такава, като количеството
топлинна енергия за отделните имоти за отчетен период се определя
пропорционално на отопляемите им обеми и то се извършва само от страна на
предприятието-ищец.
Според приетото
заключение по ССчЕ счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно, като е
установено, че за исковия период потребената топлинна енергия е на стойност
3 790,16 лв.
Кредитирайки
заключението на СТЕ и ССчЕ, настоящият съд приема, че ищецът е установил по
пътя на пълното и главно доказване количеството на доставена ТЕ до процесния
имот, доколкото същият претендира сума по-малка по размер /3 781,65 лв./ от
посочената от вещите лица като стойност на реално консумирана такава
/3 790,16 лв./.
Ето защо
въззивната инстанция се солидаризира с извода на първостепенният съд за
уважаване в цялост претенцията на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД досежно главницата в размер на 3 781,65 лв., представляваща стойност
на потребена топлинна енергия за периода м.**.2013 г. до м.04.2016 г. по
отношение на имот, находящ се в град София, ул. „Княз ********№ **, с която
ответникът се е обогатил неоснователно.
Настоящата
инстанция намира за законосъобразно и приетото от СРС касателно мораторната
лихва, начислена върху уважената главница за топлинна енергия, доколкото е
налице главен дълг и настъпила забава по отношение изплащането на същия.
Съгласно изпратено от „Т.С.“ ЕАД до задлъжнелия потребител съобщение за дължими
суми с рег. № П3937/13.06.2016 г. /л. ** от първоинстанционното дело/, „П.Б.“
ЕООД е поканен в 7-дневен срок от получаване на съобщението /15.06.2016 г./ да
погаси своите задължения. Настоящата инстанция споделя също така заключението
на първия съд за неоснователност на наведените в отговора по чл. 131 ГПК
възражения за липса на доказателства лицето, получило съобщението на 15.06.2016
г., да е представител на „П.Б.“ ЕООД, като в случая намира приложение
разпоредбата на чл. 301 ТЗ, релевантна при отношенията между търговци.
Доколкото по делото липсват доказателства за явно противопоставяне веднага след
узнаването от страна на дружеството-потребител, то следва да се приеме, че дори
лицето на 15.06.2016 г. да е действало от името на търговеца без представителна
власт, то последният е потвърдил мълчаливо приемането на съобщението. Ето защо
и начисленото обезщетение за забава е основателно за период, следващ изтичането
на предоставения седемдневен срок за доброволно плащане или искът по чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за периода от
23.06.2016 г. до 10.10.2016 г. и за сумата от **5,56 лв., изчислена в
приложение на чл. 162 ГПК.
Досежно иска с правна квалификация по чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 22,15 лв. – цена за услуга
за дялово разпределение за периода от м.**.2013 г. до м.04.2016 г., с която се
твърди, че ответникът неоснователно се е обогатил, настоящата втора инстанция
намира, че СРС съобразно закона и приобщените по делото доказателства е
отхвърлил същия. СТЕ недвусмислено констатира, че в сградата, в която е разположен
процесният топлоснабден имот, не е въведена система за дялово разпределение,
предвид техническата невъзможност това да се случи. Логично е следователно, че
няма как да бъде извършвана услугата по дялово разпределение, респективно няма
как и ответникът да се е обогатил неоснователно със сума, която не е начислена
и последният не дължи.
Доколкото искът по
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва, начислена
върху главницата за таксата за дялово разпределение има акцесорен характер и е
напълно обусловен от изхода по главния иск, който както се посочи вече е
неоснователен, то и същият се явява изцяло неоснователен.
Предвид
гореизложеното, въззивната инстанция счита, че всички оплаквания, направени с
жалбата, са неоснователни, с оглед което същата следва да се остави без
уважение. При липсата на други доводи, релевирани от въззивника, обжалваното първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Решението в частта, в която са предявеният от „Т.С.“
ЕАД, срещу „П.Б.“ ЕООД, иск с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – мораторна лихва, начислена върху присъдената главница за
топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния предявен размер от
650,71 лв. и за периода 31.12.2013 г. до 22.06.2016 г. е отхвърлен, както и в
частта, в която са отхвърлени исковете на ищеца с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че „П.Б.“ ЕООД дължи на първия сумата от 22,15 лв., с която
последният неоснователно се е обогатил, ползвайки цена на услуга дялово
разпределение за периода м.**.2013 г. до м.04.2016 г., както и сумата от 2,30
лв. – лихва за забава, начислена върху главницата за такса за дялово
разпределение за периода от 31.12.2013 г. до 10.10.2016 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.10.2016 г. по
ч.гр.д. № 58533/2016 г. по описа на СРС, 78 състав, като необжалвано е влязло в
законна сила.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд
следва да се потвърди, включително и в частта за разноските, а неоснователността
на въззивната жалба обуславя правото на въззиваемата страна да претендира
присъждането на разноски за настоящото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ето защо на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение за представителството му пред настоящата
инстанция в размер от 100 лева.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 187646 от 31.08.2020 г., постановено по гр.
д. № 13664 по описа за 2018 г. на СРС, 160 състав, в частта в която са уважени
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, срещу „П.Б.“ ЕООД, ЕИК ********искове
за установяване на вземания на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните: сумата от 3 781,65 лв., с която
неоснователно длъжникът се е обогатил, ползвайки топлинна енергия през периода
от м.**.2013 г. до м.04.2016 г. в имот /аптека/, находящ се в гр. София, ул. „********“
№ **, ведно със законната лихва от 19.10.2016 г. /депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК/ до окончателното изплащане и сумата от **5,56 лв. – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата, начислена за периода от
23.06.2016 г. – 10.10.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 20.10.2016 г. по ч.гр.д. № 58533/2016 г. по описа на
СРС, 78 състав, включително в частта на разноските, присъдени на ищеца.
Решението в частта, в която са предявеният от „Т.С.“
ЕАД, , срещу „П.Б.“ ЕООД, иск с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – мораторна лихва, начислена върху присъдената главница
за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния предявен размер
от 650,71 лв. и за периода 31.12.2013 г. до 22.06.2016 г. е отхвърлен, както и
в частта, в която са отхвърлени исковете на ищеца с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че „П.Б.“ ЕООД дължи на първия сумата от 22,15 лв., с която
последният неоснователно се е обогатил, ползвайки цена на услуга дялово
разпределение за периода м.**.2013 г. до м.04.2016 г., както и сумата от 2,30
лв. – лихва за забава, начислена върху главницата за такса за дялово
разпределение за периода от 31.12.2013 г. до 10.10.2016 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.10.2016 г. по
ч.гр.д. № 58533/2016 г. по описа на СРС, 78 състав, като необжалвано е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА „П.Б.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, офис 7В, да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е
окончателно на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.