№ 74496
гр. София, 27.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110158484 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.82 ГПК
Производството е образувано по молба с вх. № 165162/21.05.2024 г. и
164580/21.05.2024 г. от Н. Х. чрез адв. Д. М., гр. София, бул. „. с която моли
да му бъде върната сумата в размер на 50.00 лева, тъй като не е използвана.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по
делото и молбата, установи следното от фактическа и правна страна:
Исковото производство е образувано по иск от Н. Х.. С разпореждане
145257/19.11.2023 г. съдът е оставил без движение исковете молба, като внесе
държавна такса и да конкретизира исковата претенция.
В указания срок ищецът не е отстранил нередовности на исковата
молба. Но внесъл държавна такса извън срока (л.23-24 от делото).
С определение № 46239/31.12.2023 г. съдът е прекратил
производството, като и приел, че нередовностите не са отстранени в срок (не
само внесена държавна такса, но и неуточнена искова молба). Определението
е влязло в законна сила, тъй като въззивната частна частна жалба е върната,
поради неотстраняване на нередевности.
Молбата за възстановяване на такса е подадена преди срока по чл.82
ГПК, поради което към момента на произнасяне, преклузията не е настъпила,
поради което не следва да се внася в бюджета. В този смисъл ТР №
1
6/23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК.
Но въпросът е дали таксата е внесена в бюджета на правно основание.
За да се произнесе по молбата, съдът следва да отговори на
въпроса: какво представлява недължимо платена такса по смисъла на чл.4б
ЗДТ. По този въпрос има произнасяне на ВКС, обективирано в Определение
№ 126 от 15.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1193/2013 г., Определение №
366 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 627/2012 г., Определение № 289 от
28.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6512/2013 г. , Определение № 65 от
30.01.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 174/2014 г.
Съдът напълно подкрепя цитираната съдебна практика. Внасянето на
държавна такса е абсолютна процесуална предпоставка за започване на
производството. Съгласно разпоредбата на чл. 4б ЗДТ по искане на
заинтересованата страна се връщат само недължимо платените държавни
такси, т. е. само таксите, по които исково или охранително производство не е
било образувано или таксите са били събрани въпреки че ищецът е бил
освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. Само в тези
хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т. е. платени
без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ.
Ето защо фактът, че има образувано производство пред СРС и че
ищецът е внесъл държавна такса, след указания срок, не означава, че същата е
недължимо платена. Държавна такса се дължи, независимо от изхода на
делото и неговият ход. Същата е дължима още с постъпването на исковата
молба в съда. До невнасянето на държавната такса не се дава ход на
производството, на основание чл.129, ал.4 ГПК, поради наличието на
имуществена отговорност. Ето защо дължимостта на процесната такса
възниква още с постъпването на исковата молба и образуването на делото.
Факта, че с разпореждането по чл.129 ГПК съдът дава указания за
отстраняване и на други нередовности, освен по чл.128, т.2 ГПК, е с цел
процесуална икономия - да се отстранят всички нередовности с едни
указания, а не на етапи.
Нещо повече, плащането извън срока по чл.129, ал.2 ГПК, е основание
за отмяна на прекратително определение, поради новоткрити доказателства. В
този смисъл Определение № 6260/23.04.2024 г. по ч.гр.д. № 2141/2024 г. на
СГС Следователно при плащане извън дадения срок, определението
2
подлежи на отмяна, а делото продължава със съответните
съдопроизводствени действия. Въз основа на приетото от въззивния съд ,
може да се направи правен извод, че таксата е дължима, макар и осъществена
след указания срок.
Както е посочено в цитираните определения, държавната такса е
дължима само поради факта от завеждане на дело. Тя не е обвързана с краен
съдебен акт. Ето защо, макар и при прекратено производство по чл.129, ал.3
ГПК, поради неотстраняване на нередовности на исковата молба по чл.128,
т.2 ГПК, страната, която не е заплатила държавна такса за образуване на
делото, продължава да дължи такса и съдът дължи произнасяне по чл.77 ГПК.
Това вземане за такса се погасява в петгодишна давност. До този извод се
стига и по аргумент от по-силното. След като прекратителното определение е
отменено, поради факта, че плащането на държавната такса е извършено след
указания срок и делото следва да продължи своя ход (цитираното
определение на СГС), то задължението за такса е дължимо, макари и след
указания срок. Ето защо невнесената такса следва да се събере по чл.77 ГПК,
макар и при прекратено дело.
Определението, с което се прекратява делото има конститутивен ефект.
Ето защо делото не се прекратява по силата на закона ex lege, с изтичането на
срока по чл.129, ал.2 ГПК, както е по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а с влизане в сила
на акта по чл.129, ал.3 ГПК. В този смисъл всички държавни такси постъпили
по делото, макар и след указания срок по чл.129, ал.2 ГПК, но преди акта за
прекратяване по чл.129, ал.3 ГПК, се явяват дължимо платени.
В този смисъл следва да се приеме отговор, че плащането на такса,
извън указания срок по чл.129, ал.2 ГПК, но преди влизане в сила на акта по
чл.129, ал.3 ГПК е дължимо платена. Невнесената такса в срока по чл.129,
ал.2 ГПК и при наличието на влязло в сила прекратилно определение, следва
да се събере от исковият съд или администриращия по реда на чл.77 ГПК.
В подкрепа на тезата, че актът по чл.129, ал.3 ГПК е конститутивен и
прекратяването не настъпва по силата на закона, е че отстраняването на
нередовности е предоставено на съдията-докладчик, а не само с оглед
изтичане на срока, така както е по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Това е така, тъй като
исковото производство е винаги висящо и съдът извършва служебно всички
процесуални действия по движение на делото, независимо от активността на
3
страната. Това подкрепя тезата, че макар и при приключило дело, съдът
служебно следи за таксата по чл.128, т.2 ГПК, поради факта на образувано на
дело.
При тези съображения, съдът приема, че молба е неоснователна.
По разноските
В това производство не се дължат разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 165162/21.05.2024 г. и
164580/21.05.2024 г. от Н. Х. чрез адв. Д. М., гр. София, бул. „. с която моли
да му бъде върната сумата в размер на 50.00 лева, тъй като не е използвана, на
основание чл.4б ЗДТ и чл.82 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване чрез СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по реда на Глава XXI
ГПК, в едноседмичен срок, считано от съобщаването му (т.1 от ТР № 5 от
12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК).
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи молителя
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4