Решение по дело №422/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Г. Д. Б. от [населено място], [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [адрес], с посочени телефон и ел.поща за съобщения. Жалбоподателят участва в производството лично.

Ответник по жалбата е заместник директор на главна дирекция „Национална полиция“ на Министерство на вътрешните работи. Ответникът не взема участие в производството, редовно призован. (Писмено становище по делото, чрез пълномощник юрисконсулт, е представил директора на ГДНП, който обаче не е страна в настоящото производство, тъй като не е издал оспорената заповед.)

Предмет на обжалване е заповед № 3286з-871/28.02.2025г., издадена от заместник директор на главна дирекция „Национална полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 43605/22.06.1987г. по описа на ОДМВР Бургас, извършена на Г. Б..

В жалбата се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно установена фактическа обстановка, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие на заповедта с целта на закона. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Сочат се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК.

Представена е заповедта, предмет на оспорване - заповед № 3286з-871/28.02.2025г., издадена от заместник директор на главна дирекция „Национална полиция“ на Министерство на вътрешните работи, от което се установи издаването и.

Производството пред органа е започнало въз основа на подадено от Г. Д. Б. до министъра на вътрешните работи заявление с вх. № 251000-20606/28.08.2024г. с искане за сваляне на полицейската му регистрация. Искането не е мотивирано, не е посочено коя полицейска регистрация се иска да бъде свалена, не са приложени доказателства. По повод искането е установено, че Б. има две полицейски регистрации – рег. № 43605/22.06.1987г. на ОДМВР Бургас и рег. № 14697/30.09.1999г. на РУМВР Хасково. От мотивите на оспорената заповед става ясно, че по регистрацията на РУМВР Хасково производството е отделено и по него ще бъде постановена отделна заповед. Предмет на процесната заповед е само свалянето на полицейската регистрация на ОДМВР Бургас.

Установени са по преписката и по настоящото дело две осъждания на жалбоподателя. С влязла в сила на 14.04.1988г. присъда по НОХД № 594/1987г. на Окръжен съд Бургас Б. е осъден като непълнолетен на три години лишаване от свобода за изнасилване по чл.152 ал.4 от НК, представляващо особено тежък случай и продължавано престъпление. С влязла в сила на 02.05.1996г. присъда по НОХД № 13/1996г. на Районен съд Средец Б. е осъден на задължително заселване за срок от една година за неплащане на издръжка по чл.183 от НК.

По преписката е приложена служебно изготвена справка рег. № 3286р11178/28.02.2025г., от която се установи, че в автоматизираните информационни фондове на МВР за Б. се съхраняват/обработват данни за двете посочени по-горе осъждания, както и данни за седем образувани досъдебни производства срещу него, като извършител :

- ДП № 694/1995г. на РУМВР Средец, за престъпление по чл.325 от НК;

- ДП № 9219/1996г. на Трето РУМВР Бургас, за престъпление по чл.144 ал.3 т.1 от НК;

- ДП № 9123/1999г. на Трето РУМВР Бургас, за престъпление по чл.144 ал.3 т.1 от НК;

- ДП № 9079/1999г. на Трето РУМВР Бургас, за престъпление по чл.144 ал.3 т.1 от НК;

- ДП № 305/2000г. на РУМВР Средец, за престъпление по чл.325 от НК;

- ДП № 86/2002г. на ОДМВР Бургас, за престъпление по чл.206 от НК;

- ДП № 1039/2010г. на Второ РУМВР Бургас, за престъпление по чл.206 от НК. Описана е и полицейска регистрация рег. № 14697/30.09.1999г. на РУМВР Хасково за сводничество, без допълнителни данни по случая. В справката е посочено, че от извършена проверка в АИС „Административнонаказателна дейност“ се установили съхранение на данни за извършени от Б. административни нарушения по ЗДП – пет съставени АУАН, пет издадени наказателни постановления, две издадени принудителни административни мерки. Относно подробности за осъществената спрямо Б. административнонаказателна дейност в справката се препраща към приложена разпечатка, но такава липсва по преписката, т.е. не е ясно кога и за какви нарушения са били издавани сочените наказателни постановления и ПАМ.

Приложени са преписи от бюлетините за съдимостта на лицето, съответстващи на информацията в описаната по-горе справка.

Не са приложени други документи, установяващи обстоятелства, значими за решавания от органа въпрос относно снемане на полицейската регистрация на Б..

Въз основа на събраните в ОДМВР Бургас доказателства директорът на ОДМВР е изготвил до директора на ГДНП предложение по чл.19 ал.4 т.2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (НРИСПР) за отказ по заявлението на Б..

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.68 ал.6 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица. Законът не посочва конкретния компетентен орган, но с ал.7 на чл.68 възлага на Министерски съвет да уреди тези въпроси с наредба. такава наредба е издадена от МС - Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 336 от 24.10.2014г., с последващи изменения и допълнения. Съгласно чл.21 ал.1 от НРИСПР полицейската регистрация се снема или снемането й се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е приложена заповед № 8121з-267/10.03.2015г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която се оправомощават директора и заместник директорите на ГДНП да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. В процесния случай оспорената заповед е издадена от заместник директор на ГДНП, т.е. от компетентен орган. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма с реквизити, при спазване на процесуалните изисквания за това. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Във връзка със спазването на процесуалните правила се установи следното.

Производството пред органа е надлежно образувано по (описаното по-горе) искане на заинтересованото лице. Искането не е било подадено по правилата на чл.18 и чл.19 от НРИСПР – не е мотивирано, не е подадено до структурата по чл.5 ал.1, към него не са били приложени документи, удостоверяващи наличието на основание по чл.68 ал.6 от ЗМВР. Правилно органът е преценил, че тези недостатъци на искането не са пречка да се образува и проведе производство по разглеждане на поставения въпрос, доколкото съгласно чл.18 и чл.20 от НРИСПР при наличието на предвидените в закона предпоставки за сваляне на полицейска регистрация, това следва да се направи и служебно, т.е. и без направено искане от заинтересованото лице.

Правилно при констатацията за наличието на две отделни полицейски регистрации на територията на две различни ОДМВР, органът (макар и без изричен за това акт) е разделил искането в две отделни производства за самостоятелна преценка относно наличието на основания за снемане на всяка от тях – по арг. от чл.22 ал.3 от НРИСПР.

Изпълнено е изискването на чл.19 ал.3 от НРИСПР и искането е изпратено на ОДМВР за осъществяване на подготвителната фаза на производството от структурата, която е извършила регистрацията. тази фаза на производството е осъществена чрез събиране на описаните по-горе доказателства – проверка по т.1 на ал.4 и съставяне на мотивирано предложение по т.2 на ал.4 от чл.19 от НРИСПР.

Във фазата на решаването на преписката органът е допуснал съществени процесуални нарушения по чл.35 и чл.36 от АПК, като случая е останал неизяснен от фактическа страна и в мотивите на заповедта не са изложени правни изводи относно предпоставките за постановяване на отказ, визирани в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2024 г. по дело C-118/2022. Тези съществени процесуални пропуски са довели на практика и до неправилно приложение на материалния закон – основания за оспорване на отказа по чл.143 т.3 и 4 от АПК.

Правилни и обосновани са изводите на решаващия орган, че не са налице материалните предпоставки за снемане на полицейска регистрация, визирани в националното законодателство. Съгласно чл.68 ал.6 от ЗМВР полицейската регистрация се снема, когато (1) регистрацията е извършена в нарушение на закона; (2) наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл.24 ал.3 от НПК; (3) наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; (4) лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; (5) лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници. От доказателствата е установено и не е било спорно, че не е осъществена никоя от изброените предпоставки.

Налице е обаче допълнителна материална предпоставка за законосъобразност на заповедта за отказ по чл.68 ал.6 от ЗМВР, произтичаща от приложимите норми, отнасящи се до защита на личните данни.

Съгласно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2024г. по дело C-118/2022, чл.4, §1, б.В и Д на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с чл.5 и 10, чл.13 §2, буква Б и чл.16 §2 и 3 от тази директива, в светлината на чл.7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че цитираната общностна уредба не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Според т.70 от решението на СЕС, чл.5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им, но от т.45 от решението следва, че за да са подходящи сроковете за такава периодична проверка трябва в съответствие с чл.4, §1, б.В и Д от тази директива и в светлината на чл.52 §1 от Хартата, в крайна смета да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. Според тълкуването на СЕС, подобно изискване не е изпълнено, когато, както в случая, единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му.

Съществено в съображенията на СЕС е задължението на полицейския орган - администратор на лични данни, съхраняващ лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо.

От горното следва, че извършването на проверка за актуална необходимост от съхранение на данните в информационните масиви на МВР е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство за снемане на полицейска регистрация по чл.68 ал.6 от ЗМВР, започнало по искане на заинтересованото лице. По същество проверката, освен предвидените в чл.19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя- субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл.68 т.1 - 5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на значително по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта. Те включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, относими към това лице, които са известни на органа, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото.

Доколкото за лицето има данни за общественоопасни прояви, следва да се обсъди подробно и изясни тяхната актуалност и необходимостта от продължаващо извършване на служебни действия по предотвратяване, разследване, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, за които служебни действия са необходими съхраняваните по полицейската регистрация данни. Тази проверка има за цел да се съпоставят важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) от една страна и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация от друга страна, но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо. (В този смисъл - р.№ 13880 по а.д. № 5004/2024г. на ВАС, V о.)

Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост от съхранение на данните трябва да са обективирани в мотивите на заповедта по чл.68 ал.6 от ЗМВР. Мотивите на органа не могат да се заместват от съда при осъществяване на съдебен контрол при подадена жалба, поради което липсата им в оспореното решение е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ за снемане на полицейска регистрация.

В процесния случай следва да се приеме, че такива мотиви липсват. В заповедта си органът се е задоволил да посочи наличните регистрации и наличните осъждания на жалбоподателя и настъпилата реабилитация. Не са обсъдени данните по справката за водени множество досъдебни производства срещу Б. – дали, с какъв резултат и кога са приключили. Не е обсъдено, че последното по време досъдебно производство е от 2010г., т.е. 15 години преди издаването на заповедта и липсват данни за последващи общественоопасни прояви на Б.. Що се отнася до данните за извършени от него административни нарушения на правилата за движение по пътищата, то липсва събрана информация кога са били извършени и дали изобщо визираните наказателни постановления са влезли в сила. Липсват и изложени съображения доколко и защо такива административни нарушения следва да се разглеждат като основателна причина (или част от такава причина) за продължаване съхранението на данните по полицейската регистрация, съответно за постановяване на отказа. От тази гледна точка изложеният в заповедта извод на органа, че данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото, е формален и необоснован, а поради това и неправилен. Неправилно е приложен материалния закон с оспорения отказ, което е в резултат на допуснати съществени процесуални нарушения, съобразно изложените по-горе съображения.

Предвид основателността на направените оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което на основание чл.172 ал.2 АПК същата следва да се отмени, като на основание чл.173 ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на органа за ново разглеждане, съобразно дадените указания.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Г. Д. Б. от [населено място], [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [адрес], заповед № 3286з-871/28.02.2025г., издадена от заместник директор на главна дирекция „Национална полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 43605/22.06.1987г. по описа на ОДМВР Бургас, извършена на Г. Б..

ИЗПРАЩА ПРЕПИСКАТА на компетентния орган за ново разглеждане и произнасяне при спазване на дадените с това решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.