№ 340
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Л. Ц. Р.
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231000600934 по описа за 2023 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
При СЕКРЕТАРЯ ИРЕНА МИЛКОВА и с участието на ПРОКУРОРА Л. Р. от
СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия
Г. ВНОХД № 934 по описа за 2023 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С ПРИСЪДА № 78 от 01.06.2022 г. по НОХД № 1053/2022 г. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13-ти състав, е признал ПОДСЪДИМИЯ А. Л. К. с
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 25.04.2021 г. около 20 ч. в гр. ***, ж.к. „***“ бл.
***, пред вх. А и вх. В умишлено и по особено мъчителен за убития начин умъртвил А. Й.
Г. с ЕГН ********** (чрез едно пробождане с нож в корема, довело до масивна кръвозагуба
и смърт), поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 от НК и при условията
на чл. 54 от НК подсъдимият е бил ОСЪДЕН на 18 години лишаване от свобода, търпимо
при първоначален строг режим съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС; от срока на
лишаването от свобода съобразно чл. 59, ал. 1 (т. 1) от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан – от 25.04.2021 г., продължаващо и към момента.
1
Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е бил ОСЪДЕН да заплати разноските
по делото – 5 214,15 лв. на СДВР и 2 540 лв. на СГС.
Присъдата е обжалвана, в срок, от подсъдимия, с твърдение, че е пробол пострадалия
с нож, докато се е защитавал от него, като е искал да го спре, а не да го убива – поради което
престъплението следва да се определи по чл. 119 от НК, и с твърдение за прекалено тежко и
немотивирано наказание.
Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника (служебен) на подсъдимия, с искане за
оправдаване на подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115
от НК и за признаването му за виновен и осъждането му за престъпление по чл. 119 от НК,
тъй като деянието на подсъдимия е извършено в момент на протИ.правното му нападение от
пострадалия и при превишаване на пределите на неизбежната отбрана.
Защитникът заявява, че по делото е безспорно, че подсъдимият е намушкал с нож
пострадалия. Защитникът смята обаче, че чрез свидетелските показания на Е. М., М. М. и П.
В., а също и чрез освидетелстване и СМЕ на подсъдимия (за нараняване на дясната му ръка)
се потвърждават твърденията в обясненията на подсъдимия – че преди той да прободе с
ножа пострадалия, пострадалият е замахвал към подсъдимия с неустановен продълговат
предмет с дължина от 50-60 см (според Е. М.) до около 1 м (според подсъдимия), в което
време подсъдимият бил заобиколен и дърпан от близки на пострадалия. Поради това
защитникът смята, че следва да се приложи чл. 119 от НК, тъй като в процеса на
нападението от пострадалия срещу подсъдимия, подсъдимият извадил ножа си и намушкал
пострадалия, като по този начин подсъдимият превишил пределите на неизбежната отбрана.
Допълнително защитникът изтъква, че подсъдимият и пострадалият имали предходни
влошени отношения, че към инцидента пострадалият бил повлиян от алкохол (2,36 на
хиляда в кръвта) и че имал прякора У..
Защитникът смята още, че няма доказателства за особено мъчителното настъпване на
смъртта на пострадалия: смъртоносният удар с нож е само един, което не сочи на особена
ярост, свирепост и безчувственост на дееца; за да се приеме особено мъчителен начин на
причиняване на смъртта следва да са налице доказателства за особени поражения върху
пострадалия и изживяване на извънредни предсмъртни мъки, болки и страдания за по-
продължителен период от време, а в случая няма прекомерни мъчения и изключителни
страдания на пострадалия спрямо обичайните при причиняване на смърт. СГС е обосновал
квалифицирания състав на чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК, като е приел, че пострадалият след
нараняването е бил в съзнание, разбирал е случващото се с него и е пъшкал и охкал, а
според СМЕ пострадалият е изпитвал непрекъснато силни и продължителни болки и
страдания в продължение на не по-малко от 30 минути – които обстоятелства според
защитника не са достатъчни за обосноваване на особено мъчителен начин на настъпване на
смъртта.
В срока по чл. 320, ал. 4 от НПК жалбата на служебния защитник е допълнена от
двамата упълномощени във въззивното производство защитници.
Във връзка с начина на мотивиране на присъдата защитниците твърдят в
допълнението, че първоинстанционният съд безкритично е кредитирал показанията на
близките на пострадалия, не е посочил кои са протИ.речията между обясненията на
подсъдимия и показанията на близките на жертвата и не е обосновал защо приема особено
мъчителен начин на настъпване на смъртта; защитниците смятат, че липсва анализ на
съдържанието на отделните свидетелски показания. Защитниците твърдят, че липсват
правни изводи, тъй като аргументацията на първоинстанционния съд се е свела в три
изречения, които обаче описват фактическата обстановка и не съставляват правни изводи;
същевременно позицията на първоинстанционния съд по правото - че е неприложим
институтът на неизбежната отбрана, е в протИ.речие със заявеното от съда за прието
фактическо положение, че преди смъртоносното нараняване на пострадалия от подсъдимия
пострадалият е ударил подсъдимия два-три пъти с дървена пръчка. В заключение относно
мотивите на присъдата, защитниците твърдят, че мотиви липсват.
2
Във връзка с правилното установяване на фактите, защитниците твърдят в
допълнението, че доказателствените усилия на първоинстанционния съд не са изчерпателни,
поради което не са събрани всички възможни доказателства за всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото – тъй като не бил изследван въпросът дали при
извършване на инкриминираното деяние подсъдимият не е бил в състояние на уплаха,
налична у него още отпреди това вследствие твърдян от защитниците предходен конфликт,
при който пострадалият с други хора пребили подсъдимия. Защитниците твърдят още, че по
време на процесния конфликт пострадалият се насочил към подсъдимия - а не обратното,
като при това насочване пострадалият държал предмет в ръката си, с който ударил
неколкократно подсъдимия. Защитниците оспорват възможността подсъдимият да се е
самонаранил в бедрото след нараняването на пострадалия Г. и съпругата му, позовавайки се
на морфологията на това нараняване (дълбочина на прободно-порезната рана - 6 см) според
СМЕ на д-р Н. от една страна и от друга страна – протИ.речащите на приетия в тази СМЕ
възможен механизъм свидетелски показания (относно местоположение на ръката на
подсъдимия с ножа и относно характера на движенията с нея по крака му); защитниците
настояват за изясняване на въпроса как подсъдимият К. е получил нараняването си в
дясното бедро и възможността то да му е било причинено от пострадалия – както твърди
самият подсъдим. Защитниците смятат, че не е налице квалифициращият деянието признак
за особено мъчителен начин на причиняване на смъртта – предвид експертно доказаната
концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия от 2.36 на хиляда (която съществено
снижавала болковата чувствителност) и предвид наличието само на едно смъртоносно
нараняване в корема, което не било особено обективно поражение, поради което жертвата
не е изпитвала болки и страдания, надхвърлящи обичайните и представляващи
изключителни болки и страдания като при нанасяне на множество болезнени удари и други
конкретни, посочени в допълнението (ВНОХД, л. 47 гръб-48); защитниците смятат, че СМЕ
на пострадалия обосновава силна болка и страдания, но не и изключително силни болки и
страдания.
Защитниците твърдят в допълнението, че правните изводи на първоинстанционния
съд протИ.речат на заявените за приети факти: от фактическа страна съдът е приел за
доказано, че пострадалият ударил с дървен кол подсъдимия два-три пъти, като
същевременно е приел, че няма неизбежна отбрана за подсъдимия, а дали подсъдимият е бил
в състояние на уплаха и смущение е въобще неизследван въпрос от съда, както и въпросът
за липса на изискване отбраната да е само по начина и със средствата на непосредственото
протИ.правно нападение.
Присъдата е обжалвана, в срок, и от повереника на частните обвинители, с твърдение
за протИ.речИ.ст на мотивите: от една страна СГС приел въз основа на показанията на М. и
Е. М.и и П. В., че пострадалият А. Г. неправомерно е нападнал подсъдимия (към когото
посегнал с голям прът или тояга), а от друга страна СГС определил престъплението по чл.
116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 от НК. Повереникът смята още, че наложеното наказание – около
средата, е занижено, тъй като е била подценена обществената опасност на подсъдимия,
която е изключително висока предвид множеството протИ.обществени прояви, които не са
прекъсвали през целия му съзнателен жИ.т; освен това мотивите не изяснявали дали
наказанието е определено при превес на смекчаващите или отегчаващите отговорността
обстоятелства. Повереникът смята, че присъдата следва да се отмени изцяло и делото да се
върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че присъдата следва да бъде
потвърдена като обоснована, законосъобразна и справедлива, т.е. изцяло правилна.
Повереникът, към чието становище се присъединиха явилите се частни обвинители,
поддържаше становището си във въззивната жалба – че е налице протИ.речие между
становището на първоинстанционния съд относно приложимото право (че има престъпление
по чл. 116 от НК и няма неизбежна отбрана) от една страна и от друга страна – становището
на първоинстанционния съд по фактите (че е доказано протИ.правно нападение от
пострадалия на подсъдимия преди смъртоносното нараняване на пострадалия от
3
подсъдимия). Поради това повереникът смята, че липсват мотиви и присъдата следва да
бъде отменена, а делото – да се разгледа наново от първоинстанционен съд. Защитниците
поддържаха твърденията в тяхното писмено допълнение към жалбата на подсъдимия
относно неизясненост на значими факти, липса на анализ на съдържанието на събраните
доказателства и липса на мотиви относно заявените за приети като установени факти и
относно приложения материален закон. Подсъдимият заяви, че поддържа становището на
защитниците си, което е и последната му дума.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД провери изцяло – съобразно изискването на чл.
314 от НПК, правилността на обжалваната присъда, т.е. нейната обоснованост,
законосъобразност и справедлИ.ст, при което въззивният състав намери, че в случая е
налице съществено нарушаване на процесуалните правила поради липса на мотиви,
предхождана от неизползване на всички възможни доказателствени усилия за разкрИ.е на
обективната истина. Практически липсват мотиви относно (не)установеност на значими
факти, както и относно правното им съответствие и производното му приложение на
материалния закон; липсват мотиви и относно избраното от първоинстанционния съд по
конкретен вид и размер наказание.
Не е налице достатъчно обосноваване на развитието на конфликта между
подсъдимия и пострадалия чрез съответен анализ на показанията на всеки отделен свидетел
и последващ синтез на показанията на всички свидетели. Първоинстанционният съд е
посочил само наличието на родствени или близки отношения с подсъдимия на една група от
свидетелите като основание за неприемане на техните показания и същевременно – като
основание за приемане за достоверни на показанията на М. М., Е. М. и П. В. относно
значимо фактическо обстоятелство – липсата или наличието на (опит за) нападение от
страна на пострадалия спрямо подсъдимия преди двата удара с нож от подсъдимия по
пострадалия. Сами по себе си родствените или други близки отношения на свидетел(и) с
участник в конфликт не изключват априори достоверност на показанията, а е необходимо да
се посочат конкретни обективни житейски причини и характеристики на показанията при
обосноваване на позицията на съда да приеме за достоверни едни показания и да приеме за
недостоверни други. В мотивите за присъдата липсва изследване на вътрешните
характеристики на показанията на всеки отделен свидетел – вътрешна (без)протИ.речИ.ст,
(не)пълнота, (не)устойчИ.ст във времето, (не)съответствие на житейската и формалната
логика; липсва и сравнително изследване на показанията на свидетелите чрез обсъждането
им съвместно и чрез обвързването им с другите налични доказателствени средства за
съответните допирни фактически точки. Налице е съществено протИ.речие в твърденията на
свидетелите относно развитието на конфликта: М. М. и Е. М. (а с елемент на несигурност в
твърденията – и П. В.) твърдят нападателно поведение на пострадалия спрямо подсъдимия
преди инкриминираните два удара с нож от подсъдимия по пострадалия – чрез посягане за
удряне от страна на пострадалия с предмет към подсъдимия; тези свидетели същевременно
твърдят, че докато пострадалият се опитвал да удари (и успял да удари според Е. М.)
подсъдимия, между тях имало група хора – съпругата на пострадалия Д. Г., сестра му Ц. А.,
съпругът й И. А. и други съседи, поради което пострадалият посягал през главите им да
удари подсъдимия с дървен предмет. Близките на пострадалия отричат да е имало такова
предшестващо нападателно поведение на пострадалия спрямо подсъдимия – което
обективно би следвало да възприемат при тяхно положение между пострадалия и
подсъдимия. Налице е съществено протИ.речие и между показанията на М. М. и Е. М. от
една страна и от друга – показанията на И. А., относно момента от развитието на конфликта,
в който А. е застанал (с други хора) между пострадалия и подсъдимия. Липсва какъвто и да
било коментар от страна на съда относно твърдението на Л. Ц., че преди конфликта с
подсъдимия, пострадалият косял тревата на градинката пред вход на блока и с някакви
пръчки си връзвал цветята – предвид твърдението на Е. М., че после пострадалият успял да
удари подсъдимия с предмет, описан от М. като някаква пръчка или кабел. Липсва
съответно сравнително изследване на съдържанието на доказателствените източници
4
относно начина на (само)нараняване на подсъдимия: показанията на И. А. (описващ
движения на ръката на подсъдимия с ножа по бедрото му, подобни на триене нагоре-
надолу); СМЕ на д-р Н. (приемаща възможност - което е различно от категоричност, за
самонараняване на подсъдимия); показанията на свидетелите, намиращи се в
непосредствена близост с подсъдимия и пострадалия по време на нараняването на
пострадалия и непосредствено след това (относно случилите се в последователност едно
спрямо друго събития и (не)възможността пострадалият да е наранил подсъдимия при борба
между тях предвид твърдението на подсъдимия в обясненията му, че практически
пострадалият го наранил с ножа чрез затискане). Липсва обсъждане на предходните
отношения между подсъдимия и пострадалия във връзка с твърдение, че заради нанесен му
преди деянието побой от пострадалия и други хора, подсъдимият се страхувал от
пострадалия. Липсват съображения относно особено мъчителния начин на настъпване на
смъртта на пострадалия, като са посочени само характеристиките на процеса чрез цитиране
на съответната част от заключение на СМЕ.
При посочване на правното съответствие на приетото от съда за извършено от
подсъдимия е възприета правна квалификация (чл. 116 от НК), несъответна на становището
на съда по определени факти (конкретно – че пострадалият замахвал с пръчка да удари
подсъдимия непосредствено преди двукратното нараняване с нож от подсъдимия на
пострадалия, при което удряне с пръчка съдът е приел непосредствена близост между
двамата, без други хора между тях).
При обосноваване на умисъла съдът се е ограничил до смъртоносното нараняване с
нож, проникващо в коремната кухина – без да обсъди и нараняването в шията на
пострадалия, предхождащо (според свидетелите) нараняването в корема. Преразказът на
показания на свидетели за поведението на подсъдимия, предходно спрямо нараняването на
пострадалия, не е достатъчен за надлежно обосноваване на позиция относно
наличието/липсата на хипотеза на чл. 119 от НК.
При индивидуализацията на наказанието не е посочена относителната тежест на
отчетените от съда протИ.весни влияещи на отговорността обстоятелства, съотношението на
тежестта им и производния на това съотношение краен извод на съда за избор на конкретен
вид (измежду три алтернативи) и размер наказание, което да е съответно на съотношението
между тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността фактори.
В обобщение въззивният състав намира мотивите на първоинстанционния съд за
недостатъчни да обяснят защо съдът е приел за установени определени значими факти, като
същевременно не са изяснени всички значими за правилното решаване на делото факти; от
мотивите остава неясно защо съдът е приел, че установените според него факти
съответстват на възприетата правна квалификация и защо се определя именно това по вид и
размер наказание; поради това неясни остават обосноваността, законосъобразността и
справедлИ.стта на присъдата, т.е. – правилността й в цялост.
Това обуславя отмяна на проверяваната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при което може и трябва да се
използват пълноценно всички доказателствени средства за цялостно и пълно изясняване на
значимите факти (в случая най-вече чрез качествено събиране на показанията на
свидетелите) и за надлежно мотивиране на съдебния акт относно фактите (чрез съответен
пълен анализ и синтез на съдържанието на доказателствените източници) и относно правото
(чрез съответно обосноваване на избора на приложената правна норма и на изключването на
други възможно относими към случая норми, включително – сочени от страните, и чрез
съответно обосноваване на вида и размера на наказанието).
Предвид изложеното и съобразно чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2
вр. ал. 3, т. 2 от НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 78 от 01.06.2022 г. по НОХД № 1053/2022 г. на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13-ти състав и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6