Р Е Ш Е Н И Е

№

 

04.12.2019г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЛУИЗА ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1016 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление ***. на ***при ОДМВР - ***, на С.В.С. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Излага собствена версия на фактическата обстановка и счита, че случаят се явява „маловажен“, поради което е следвало административнонаказващият орган да приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН, а като не го е сторил – и дори не е обсъдил приложението на същата правна разпоредба – е издал незаконосъобразно НП, което моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения и пледират за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно.

За ответната страна – ОДМВР – *** – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сериен ***г. от страна на И.Б.Ц. – полицейски орган при РУМВР – ***, в присъствието на свидетеля В.В.В. и нарушителя – С.В.С.. Съставен е за това, че на 20.12.2018 г. около 13:00 часа в ***“ срещу *** управлява трактор ***, нерегистриран по надлежния ред – нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП; не представя СУМПС и контролен талон към същото – нарушения по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН, възражения не са направени; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Същевременно, с първо действие по разследването – разпит на свидетеля И.Б.Ц., извършен при условията на чл.212 ал.2 НПК, на ***. започнало досъдебно производство ***. по описа на РП – *** - за извършено престъпление по чл.345 ал.2 НК. С Постановление от 11.02.2018г., на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК, наказателното производство било прекратено; препис от същото Постановление било изпратено на РУМВР – *** – за обсъждане предпоставките за ангажиране административнонаказателната отговорност на С.В.С..

Междувременно обаче, въз основа на съставения АУАН сериен ***г. било издадено Наказателно постановление ***. на ***при ОДМВР - ***, с което на С.В.С. ЕГН: ********** били наложени административни наказания, както следва – на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на наказаното лице, не било обжалвано и влязло в сила на  ***/л.7, л.28 – 30 от делото/.

От друга страна, при описания развой на споменатото досъдебно производство, от страна на ***било издадено обжалваното Наказателно постановление, с което на С.В.С. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.9 – 11 от делото/. Въпреки това, обжалваното Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и мотивите за това са следните:

Съобразно чл.33 ал.1 ЗАНН, „Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува.“,  а съобразно чл.33 ал.2 ЗАНН, „При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Веществените доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора.“. Както беше отбелязано по-горе, още на ***. е започнало наказателно производство за извършено престъпление по чл.345 ал.2 НК; нещо повече – първото действие по разследването, поставящо начало на досъдебното производство, е извършено от разследващ полицай при РУМВР – ***, т.е. на органите на същото РУМВР е било служебно известно обстоятелството, че е започнало наказателно производство. В този смисъл, административнонаказателно производство, със съставяне на процесния АУАН, въобще не е следвало да започва, а в случай, че вече е било започнало – е следвало да се прекрати. В резултат на така създалата се незаконосъобразна ситуация, възникнала паралелна висящност на административнонаказателно и наказателно производство – едно недопустимо правно състояние, съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение ***г. на ВКС по тълк. д. ***., ОСНК. С прекратяването на наказателното производство с нарочно Постановление от 11.02.2018г., незаконосъобразното съвместяване на наказателна и административнонаказателна отговорност било преустановено; междувременно обаче влязло в сила Наказателно постановление ***. на *** на РУМВР – ***, с което на С.В.С. ЕГН: ********** били наложени административни наказания - на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.

Следва да бъде подчертано, че фактическата обстановка, въз основа на която е издадено Наказателно постановление ***. на ***е по същество, идентична с фактическата обстановка, отразена в обжалваното Наказателно постановление ***. на *** на РУМВР – ***. Това е напълно понятно, тъй като и двете Наказателни постановления са издадени въз основа на един и същи Акт за установяване на административно нарушение и касаят едни и същи факти и обстоятелства – управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, при което водачът не разполага с издадените на негово име СУМПС и контролен талон към същото. Налице е едно деяние, при което се явяват нарушени различни правни разпоредби - чл.140 ал.1 ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.

При положение обаче, че се касае за едно и също деяние, с различни правни квалификации, за което вече е налице влязъл в сила санкционен акт - Наказателно постановление ***. на *** на РУМВР – ***, следователно издаването на Наказателно постановление ***. на ***влиза в противоречие с принципа ne bis in idem. В тази насока са както мотивите, така и задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение ***г. на ВКС по тълк. д. ***., ОСНК. Така, в мотивите към изложените в Решението „Общи положения“ се посочва, че „Изложените доводи обуславят заключение, че правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.“.

Ето защо Съдът намира, че с издаването на обжалваното Наказателно постановление, С.В.С. е административно наказан втори път за деяние, за което вече е бил административно наказан – с влязлото в сила на ***Наказателно постановление ***. на *** на РУМВР – ***. Ирелевантно за този извод се явява обстоятелството, че препис от Постановлението от ***за прекратяване на наказателното производство по ***. по описа на РП – ***, е изпратен на административнонаказващия орган, за преценка на предпоставките за реализиране на административнонаказателна отговорност. Ирелевантни са и причините за описаната по-горе недостатъчно добра комуникация на служителите на РУМВР – *** помежду им или евентуално аналогичната по качество комуникация между служителите на РУМВР – *** и РП - ***, в резултат на което се стигнало до паралелна висящност на наказателно и административнонаказателно производство, считано още от ***. При наличие на влязлото в сила Наказателно постановление ***. на *** на РУМВР – ***, последният е следвало да се въздържи от издаването на Наказателно постановление ***. на *** на РУМВР – ***, а като не е сторил това – е нарушил принципа ne bis in idem и е обусловил изначално незаконосъобразността на така издаденото второ по ред Наказателно постановление – което по така изложените причини, следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление ***. на ***при ОДМВР - ***, с което на С.В.С. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: