Решение по дело №2579/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260381
Дата: 11 ноември 2020 г. (в сила от 8 декември 2020 г.)
Съдия: Силвия Димитрова Обрешкова
Дело: 20203110202579
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                 ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На пети октомври                                Година две хиляди и двадесета

 

В публично заседание в следния състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

АНД                                  № 2579                      по описа за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.М.Х. против НП № 23-0000368 от 24.04.2020г. на Директора на Дирекция Автомобилна администрация –гр.Варна, с което за нарушение на чл.12, §7, б.”а” , т.”i” от регламент AETR ДВ 28/95г., вр.чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвПр, на осн.чл.93в ал.17 т.1 от ЗАвПр на М.Х. е наложено наказание глоба в размер на 1500 лв.

       

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивникът моли отмяна на НП. Получил копие от НП, а не оригинал. АУАН не му бил връчен по съответния ред. Описаната фактическа обстановка не съответствала на реалната и били допуснати съществени процесуални нарушения. Не му била да дена възможност да представи тахографски листи. Следвало АНО да не налага веднага глоба, а първо да предупреди лицето.

 

        В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не изразява становище по същество.

Въззиваемата страна Изпълнителна Агенция Автомобилна Администрация-Варна, редовно призовани, изпращат представител ю.к.Вълчева, която оспорва жалбата и прави искане  за присъждане на разноски.

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:     На 10.02.20г. г. в гр. Варна по бул.“Република“ бил спрян за проверка т.а.“Даф 95.430“, кат. N3 с рег. № А 8811 АР, с прикачено полуремарке, извършващ международен превоз на товари- аксесоари за мебели. Водач на автомобила бил въззивникът М.М.Х.. Превозното средство било оборудвано с аналогов тахограф. Водачът следвало да представи тахографски листи  за всичките 28 дни преди текущия ден, или удостоверение за дейности за дните, в които не е имало превози. М. Х. не предоставил такива нито по времена проверката на пътя, нито по-късно. Не са предоставени и във въззивното производство.

        Бил съставен АУАН, предявен и връчен на въззивника срещу подпис и без възражения.

           

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства.

Съдът кредитира писмените доказателства-преписката по АНП- АУАН, СМР, справка за нарушител, заповед за компетентност. Като непротиворечиви и подкрепящи се от писмените доказателства, следва да се кредитират и показанията на св.К.. 

         

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

        Не са допуснати съществени процесуални нарушения. Материалният закон е приложен неправилно, но това не налага отмяна на наказателното постановление, а само неговото изменение.

        АУАН и НП са издадени в срок и от компетентни лица. Описани са всички съставомерни  признаци на нарушението и всички, относими към него факти. Предвид това, то става ясно както от фактическа, така и от правна страна. Съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел е нарушение, но същото не ограничава правото на защита и не е съществено. Видно от подписа на М.Х., АУАН е предявен и връчен на нарушителя,  на същия  е дадена възможност за възражения. М.Х. не е  представил тахографски листи, нито  представил удостоверение за дейности. Представянето на който и да било от тези документи  прави извършеното несъставомерно.  Поради това АНО правилно е описал дали е представен  всеки един от тях.

        Задължението на водача да представи удостоверение за дейности не е посочено в Регламент 165/2014 г. , а в Наредбата по чл.89 от ЗАвПр, която МТ издава за да гарантира изпълнението на този регламент -  Наредба № Н-3 от 7 април 2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на регламент (ЕС) № 165/2014 на европейския парламент и на съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт. Според чл. 10 ал.1 от тази Наредба, „Водач, който при проверка от контролните органи не може да предостави необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки, както се изисква съгласно чл. 34 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради това, че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, извършвал друга работа, а не управление на превозно средство или е бил на разположение, предоставя на контролните органи удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от 12 април 2007 г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт (ОВ L 99/2007 г.)“.  Удостоверението за дейности е алтернатива на тахографските листи. Предоставянето му изключва необходимостта от предоставяне на тахографски листи, но такова удостоверение не е било представено нито при проверката, нито по- късно, поради което съдът намира,че е осъществен състава на нарушението по чл. 93в ал.17 т.1 от ЗАвПр.

        Случаят не маловажен по см. чл. 28 ЗАНН. Не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават пи- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този род. Налице е типично нарушение на чл. 93в ал.17 т.1 от ЗАвПр. Законът е предвидил тахографските листи да се представят към момента на проверката. Последващото им представяне  би могло единствено да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, но те не са представени. Смекчаващо отговорността обстоятелство е това, че на въззивника не са били налагани други наказания, но това не е достатъчно да обоснове извод за маловажност по см. чл. 28 ЗАНН, още по- малко –за малозначителност по см.чл.9 ал.2 от НК.

        При определяне на наказанието АНО е бил обвързан от императивната разпоредба, предвиждаща глоба в размер на 1500 лева. Предвид това  не са налице предпоставки същото да се счита несправедливо.

        Неправилно, обаче, извършеното е квалифицирано като нарушение на чл.12, §7, б.”а” , т.”i” от регламент AETR ДВ 28/95г. Според чл.36 §1 т. "i" от  от Регламент (ЕС)165/14 г. водачът следва да представи тахографските листи за  предходните 28 дни. Като не го е сторил, въззивниът е нарушил именно този текст от закона. Това неправилно приложение на материалния закон в случая не нарушава правото на защита, тъй като от описаните В АУАН и НП обстоятелства става ясно за какво е наказано лицето. Защитата се гради именно срещу фактите, а не срещу правната квалификация.  Освен това правилно е посочена нормата, регламентираща санкцията, която в случая съдържа не само наказание, но и целия състав на нарушението, като съдържа неговите признаци от обективна и субективна страна.

        Т.к. не е нарушено правото на защита и не са допуснати съществени процесуални нарушения, изцяло в правомощията на въззивната инстанция е съгласно правилата на чл. 84 от ЗАНН вр. чл.337 ал.1 т.2 от НПК да приложи закон за същото, еднакво, или по–леко наказуемо нарушение.

 

        НП следва да бъде изменено само по отношение на правната квалификация и  предвид изрично направеното искане, на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, в полза на административнонаказващия орган следва да бъдат присъдени разноските за юрисконсултско възнаграждение. С оглед липсата на  правна сложност, съдът намира, че същото следва да е в размер на 80 лева.

 

Р Е Ш И :

 

         ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000368 от 24.04.2020г. на Директора на Дирекция Автомобилна администрация –гр.Варна, с което за нарушение на чл.12, §7, б.”а” , т.”i” от регламент AETR ДВ 28/95г., вр.чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвПр на осн.чл.93в ал.17 т.1 от ЗАвПр на М.Х. е наложено наказание глоба в размер на 1500 лв., като налага същото наказание- глоба в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.36 §1 т. "i" от  от Регламент (ЕС)165/14 г. вр.чл.78 ал.1 т.2 от ЗАвПр.

 

         ОСЪЖДА Мохамед М.Х. да заплати на Регионална дирекция "Автомобилна администрация – Варна"  възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 / осемдесет / лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване  пред Варненски административен съд в 14 дневен срок  от съобщението.

 

 

                                                          СЪДИЯ: