Мотиви
към присъда по НОХД № 48 по описа за 2020 год. на ШРС
Подсъдимият З.Д.В. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.195 ал.1
т.12 вр. чл.194
ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК .
В наказателното производство, като частен
обвинител е конституиран пострадалият Н.Ц., като неговите интереси в съдебно
заседание се защитават от адв.С. от ШАК.
В съдебно заседание подсъдимият преди даване ход
на делото изяви желание да се възползва от
диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът,
като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 25.02.2020
год. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение, като пледира за
налагане на минимално наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.58а НК, чието изпълнение да бъде отложено на осн.чл.66 НК..
Процесуалният представител на частния
обвинител изцяло поддържа държавното обвинение, като изтъква, че
подсъдимият е изразил желание да
възстанови причинената щета, като е предприел действия в тази насока,
заплащайки сумата от 500 лева.
В хода на съдебното следствие подсъдимият В.
заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт
деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума заявява, че съжалява за
постъпката си. Процесуалният му представител-адв.Н.
от ШАК, пледира също за налагане на минимално наказание.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, а именно: Подсъдимият В. е в младежка възраст, ученик и е с чисто
съдебно минало. В късните часове на 06.10.2019 г., В. и Б. А.се разхождали из
гр. Шумен и докато се придвижвали пеш по улиците на града, подсъдимият
проверявал дали вратите на автомобилите, покрай които преминавали са отключени.
След полунощ, в ранните часове вече на 07.10.2019 г. на бул. Мадара, в близост
до бл. № 27, подсъдимият установил паркиран, незаключен лек автомобил
„Фолксваген Голф“ собственост на пострадалия Т.. Подсъдимият видял, че
контактния ключ е на таблото на автомобила и решил да го отнеме. За тази цел
влязъл в превозното средство и седнал на мястото на водача, а придружаващия го А.
седнал на пасажерското место до водача. В. привел в движение двигателя на МПС,
като използвал контактния ключ и впоследствие потеглил в посока промишлената
зона на Шумен. След това движейки се в посока към вилната зона намираща се край
екарисажа, превозното средство управлявано от В. ***, в землището на с. Дибич,
когато В. изгубил контрол върху управляваното МПС. Същото напуснало платното за
движение и спряло в намиращата се в съседство нива. Подсъдимият направил опит
да върне превозното средство на пътя но не успял и по тази причина двамата
слезли от автомобила. Подсъдимият решил да се разпореди с автомобила, като го
унищожи, тъй като вече не можел да го ползва. Намерил парцал, запалил го и го
поставил върху седалката на водача. В следствие на тези действия, автомобилът
се запалил, а когато автомобилът започнал да гори, подсъдимият и Б. А.се
отдалечили от мястото и пеш се завърнали в гр. Шумен. Междувременно горящия
автомобил бил забелязан от Д. К., живущ край с. Дибич, който информирал
полицията и пожарната за случилото се. Вследствие от предизвикания от
подсъдимия пожар в посочения лек автомобил, превозното средство било напълно
унищожено.
В късните часове на 16.10.2019 г., подсъдимият В.
и свидетелят А. отново предприели разходка из гр. Шумен, като по време на
разходката по посочения по-горе начин, подсъдимият отново проверявал вратите на
автомобилите, покрай които преминавали дали са заключени. В ранните часове на
17.10.2019 г. на ул. Кубадин № 16, той установил паркиран незаключен лек
автомобил „Субару Форестър“,
който бил собственост на пострадалия Н.Ц.. Контактния ключ отново бил в
автомобила, поради което подсъдимият решил да го отнеме. Той се качил в
превозното средство и седнал на мястото на водача, а А. седнал на седалката до
него. После В. привел в движение превозното средство, потеглил с него в посока
Пожарната на гр. Шумен, а след това в посока природен парк Шуменско плато. В
близост до ресторант „Чифлика“, подсъдимият изгубил контрол върху управлението
на автомобила и превозното средство се блъснало в бордюра, като в следствие на
това една от гумите на автомобила се спукала. Подсъдимият сменил спуканата гума
с резервна такава, която се намирала в багажника, като след това продължил
управлението му в посока към паметник „Създатели на българската държава“. В
близост до паметника подсъдимият отново изгубил контрол над МПС, то се
завъртяло на пътното платно, спукала се още една от гумите на автомобила,
счупил се един от фаровете му и от превозното средство паднала една от регистрационните
табели. Спътникът на В. се изплашил и решил да преустанови пътуването си с
автомобила, като слязъл от същия. Подсъдимият обаче продължил да се движи с
лекия автомобил, като докато го управлявал заснел клип, в който се вижда волана
на лекия автомобил „Субару Форестър“
и това, че автомобилът се движи в тъмната част на денонощието. Когато достигнал
на 480 м. източно от военната база разположена в природния парк, подсъдимият
спрял автомобила, слязъл и решил да го унищожи, тъй като вече не можел да го
ползва. Предизвикал пожар в автомобила и се отдалечил от него. Междувременно
подсъдимият и Б. А.се срещнали в района на паметник „Създатели на българската
държава“, като подсъдимият е уведомил А., че е запалил автомобила и двамата се
завърнали в града.
По-късно подсъдимият разказал пред свои приятели,
между които и Б. Х., че управлявал лек автомобил „Субару
Форестър“ като им показал и заснетия от него клип при
управлението на същия.
От назначената по делото автотехническа
- оценителна експертиза се установява, че стойността на отнетите моторни
средства към момента на деянието е както следва: на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ – 1820 лева и на лек автомобил „Субару Форестър – 7124 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия В., направено в хода на
съкратеното съдебно следствие, който в
съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът
счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от
изготвената в досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза. Съдът намира,
че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви
и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в
следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема че с горното подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер по чл.195 ал.1 т.12, вр. чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК ,
тъй като при в периода 07.10.2019г-17.10.2019г., включително в Шумен, в
условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи - лек автомобил
„Фолксваген Голф“ от владението на С.Т. и лек автомобил „Субару
Форестър“ от владението на Н.Ц., без съгласието на
лицата и с намерение противозаконно да ги присвои, като се разпореди с тях,
чрез унищожаването им, като предмет на кражбата са моторни превозни средства.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл и с намерение за своене
на двете отнети превозни средства, тъй като ги е отнел с намерение да ги
ползва, но и с намерение да се разпореди с тях. В конкретния случая, чрез
унищожаването им, а съзнателно разпореждане с отнетата чужда движима вещ,
всякога демонстрира намерение за своене на тази вещ.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи незачитането от страна на В. на чуждото право на
собственост.
При определяне на наказанието на подсъдимият за извършеното от него
престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на деянието, степента на обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:
* смекчаващите
вината обстоятелства – самопризнания, чисто съдебно минало и младежка възраст ;
* отегчаващи вината обстоятелства – липсват такива;
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че
целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да
бъдат постигнати по отношение на
подсъдимият, като наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, тъй като съдът не
констатира многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: За престъплението
по чл. чл.195 ал.1 т.12 НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 1 до 10 години
. Съдът, съобразявайки горните обстоятелства
счита, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимият В. ще
бъде определяне на наказание в размер идентичен с минимално
предвидения в посочената по горе разпоредба размер, а именно една година «лишаване от
свобода». На основание чл.58а ал.1 от НК така определеният размер на
наказанието « лишаване
от свобода» следва да бъде намален с 1/3 и
на подсъдимият З.В. следва да бъде
наложено наказание от осем месеца “лишаване от свобода”. Съдът счита, че целите
на наказанието могат да бъдат изпълнени и ако изпълнението му бъде отложено при
условията на чл.66 НК. Именно и поради това, съдът отложи изпълнението на
определеното наказание за минимално предвидения срок от три години.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените деловодни
разноски, както и го осъди да заплати на частния обвинител направените разноски
за адвокатско възнаграждение. .
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: