Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ V - 76 31.01.2018 год. гр. Бургас
Бургаски окръжен съд пети въззивен граждански състав ,
на тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА МИХОВА
Е. КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 318 по описа за
2017 година , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
чл.463 от ГПК , вр. чл.278 от ГПК.
Постъпили са : жалба вх. № 1884 / 06.02.2017 год. по
описа на ЧСИ № 800 Ивелина Божилова , подадена от С.Т.П. , ЕГН ********** *** ,
чрез куриерска служба на 02.02.2017 год. / л.614 / и жалба
вх.№ 1851 / 03.02.2017 год. по описа на ЧСИ № 800 Ивелина Божилова подадена от Е.Х.Н.
, ЕГН ********** *** , подадени срещу разпределение
от 31.01.2017 год. по изпълнително дело № 20168000400931 по описа на ЧСИ № 800
Ивелина Божилова , както и жалба – допълнение подадена с молба вх.№ 2303 / 15.02.2017 год. по
описа на ЧСИ № 800 Ивелина Божилова от Е.Х.Н. , ЕГН ********** *** , срещу разпределение от 31.01.2017 год. по
изпълнително дело № 20168000400931 по описа на ЧСИ № 800 Ивелина Божилова и срещу действията на ЧСИ по изпълнително
дело № 20168000400931 по описа на ЧСИ № 800 Ивелина Божилова, изразяващи се в описи на недвижими имоти от 21.11.2016
год.
В жалба вх. № 1884 / 06.02.2017 год. по описа на ЧСИ № 800
Ивелина Божилова , подадена от С.Т.П. , ЕГН ********** *** се твърди , че
разпределението е незаконосъобразно , тъй като в полза на първоначалния
взискател „Банка Пиреос България“ АД е разпределено вземане за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 16 936 , 38 лв. , което е в противоречие с
разпоредбата на чл.78 , ал.8 от ГПК , съгласно която дължимото юрисконсултско
възнаграждение в случая следва да бъде определено в размер от 50 до 100 лв.
Твърди се също , че разпределението е незаконосъобразно , тъй като не е било
надлежно предявено на собственика на имота , изнесен на публична продан , постъпленията от чиято продажба се
осребряват – Е.Н. . Направено е искане за отмяна на обжалваното разпределение .
В жалба вх.№ 1851 / 03.02.2017 год. по описа на ЧСИ № 800
Ивелина Божилова подадена от Е.Х.Н. , ЕГН ********** *** е посочено , че разпределението
не е предявено на жалбоподателя и той не е бил уведомен за него , като за
периода от 09.01.2017 год. до 02.02.2017 год. е отсъствал от адреса на
пребиваване – бил е извън страната , поради което е направено искане за отмяна
на разпределението, представени са доказателства. В подадената жалба - допълнение от Е.Х.Н. , ЕГН **********,***
се твърди , че разпределението е незаконосъобразно , тъй като в полза на
жалбоподателя , в качеството му на лице , извършило подобрения в продадения
имот не са разпределени сумите , представляващи стойността на подобренията .
Твърди се също , че в продадения имот се намират и сгради – негова лична
собственост , а също – при разпределението е нарушен чл.174 от ЗЗД . Направено
е искане за отмяна на обжалваното разпределение , както и за отмяна на
действията на ЧСИ по изпълнителното дело, изразяващи се в описи на недвижими
имоти от 21.11.2016 год.
Постъпило е възражение от „Банка Пиреос България“ АД срещу жалбата подадена от С.Т.П. . Във
възражението се твърди , че жалбата е неоснователна , тъй като е пропуснат
срока за възражение срещу размера на определеното юрисконсултско възнаграждение
, а измененият текст на разпоредбата на чл.78 , ал.8 от ГПК няма обратно
действие. Твърди се също , че Е.Н. сам се е поставил в невъзможност да бъде
намерен на посочения от него адрес по изпълнителното дело , а също – изпълнена
е процедурата и за уведомяването му по телефона съгласно чл.44 , ал.2 от ГПК .
Направено е искане за оставяне на жалбата без уважение и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 120 лв.
Постъпило е възражение от „Банка Пиреос България“ АД срещу жалбите подадени от Е.Х.Н. . Във
възражението се твърди , че Н. следва да бъде счетен за редовно уведомен за
датата на предявяване на разпределението , тъй като поведението му на отсъствие
от съобщения от него адрес и неотговарянето на позвъняване на посочения от него
телефон е недобросъвестно и от това поведение той не следва да черпи права .
Изложени са съображения за евентуална недопустимост на допълнителната жалба поради
просрочие , но в случай че се счете , че жалбата е допустима , се твърди че
същата е неоснователна . Твърди се , че ипотеката обхваща всички сгради от
процесното УПИ , а твърдените от жалбоподателя подобрения в осребрения имот не
са заявени и установени от жалбоподателя по надлежния ред . Твърди се , че не е
основателно и възражението относно несъобразяване с разпоредбата на чл.174 от ЗЗД , тъй като към момента на обжалваното разпределение , не се е налагало
приложението на тази норма . Направено е искане за потвърждаване на обжалваното
разпределение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120
лв.
Постъпило е становище по жалбите от ЧСИ № 800
Ивелина Божилова , в което са описани
извършените по изпълнителното дело действия , изложени са подробни съображения
за недопустимост , евентуално – за неоснователност на жалбите . Приложена е
преписката по изпълнителното дело .
Бургаският окръжен съд , като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства , намира следното :
Жалбоподателят С.Т.П.
е длъжник по изпълнително дело №
20168000400931 по описа на ЧСИ № 800 Ивелина Божилова , което е образувано по молба на взискателя
„Банка Пиреос България“ АД – София , въз основа на изпълнителен лист от
08.09.2016 год. , по гр.д. № 50686 /2011 год. по описа на Районен съд – София ,
за удовлетворяване на парични вземания на взискателя .
Вземанията на
банката , по отпуснатия на длъжника банков кредит формирал задълженията по
изпълнителния лист са обезпечени с ипотека върху недвижим имот , който е бил
собствен на длъжника към момента на учредяване на ипотеката , но съгласно н.а.
№ *** год. на нотариус № 285 - Димов ,
е прехвърлен чрез покупко – продажба на лицето Е.Х.Н. . Лицето Е.Х.Н. е ипотекарен длъжник по
изпълнителното дело . Относно
преценката дали по смисъла на чл.435 и сл. от ГПК ипотекарният длъжник е
длъжник по изпълнителното производство или има качеството на трето лице е
постановено определение № 167 /18.06.2012 год. по ч.гр.д. № 148 / 2012 год. по
описа на Бургаския апелативен съд , с което е прието , че с насочване на
изпълнението върху вещта ипотекирана за обезпечение на вземането по
изпълнителния лист собственикът на ипотекираната вещ придобива качеството на
длъжник в изпълнителното производство . С разпоредбите на чл.435 и сл. от ГПК
не е предвидена възможност за длъжника по изпълнителното производство да
обжалва извършването на опис на недвижим имот , поради което жалбата –
допълнение в частта относно искането за отмяна на описи на недвижими имоти е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане , а производството в тази част следва да бъде прекратено . Дори
да бъде счетено , че жалбата в частта , с която е направено искане за отмяна на
описите на недвижими имоти е подадена от Е.Н. в качеството му на трето лице по
смисъла на чл.435 , ал.4 от ГПК , в тази част тя отново е недопустима , като
просрочена . Ако се приеме , че в жалбата – допълнение се съдържат твърдения на
ипотекарния длъжник , че изпълнението е насочено към сгради лична негова собственост
, които са извън предмета на ипотеката , но са били описани и продадени по
изпълнителното дело , поради което описите се обжалват като действия на ЧСИ по
ред на чл.435 , ал.4 от ГПК, то жалбата в частта срещу тези действия е недопустима
като подадена след срока по чл.436 , ал.1 от ГПК . Е.Х.Н. е уведомен за
действията на ЧСИ по отношение на описаните вещи още на 21.11.2016 год. Видно
от поканата за доброволно изпълнение Е.Н. е уведомен за изпълнителното производство
на 25.10.2016 год. След това с молба вх.№ 18821/24.11.2016 год. по
изпълнителното дело Е.Х.Н. е поискал да
бъде назначен за управител на описаните с протокола за опис от 21.11.2016 год. недвижими
имоти . Съгласно изричната норма на чл.436
, ал.1 от ГПК едноседмичния срок за обжалване по чл.435 , ал.4 от ГПК тече за
третите лица от момента на уведомяването . Към момента на депозиране на
допълнителната жалба , с която е направено искане за отмяна на описите –
15.02.2017 год. , едноседмичния срок за обжалване е изтекъл . Ето защо , дори и
в този случай жалбата - допълнение в тази част се явява недопустима като
просрочена и следва да бъде оставена без
разглеждане , а производството по делото в тази част следва да бъде прекратено
.
В частта , с която
са изложени възражения срещу разпределението , жалбата – допълнение подадена от
Е.Х.Н. следва да бъде възприета като уточняваща първоначално подадената жалба
срещу разпределението / в този смисъл е определение по ч.гр.д. № 71 / 2017 год.
на Бургаския апелативен съд , съгласно
което след своевременното сезиране на съда с жалба , страната има право да
внася пояснения и допълнения към вече депозираната жалба / , поради което изложените в този смисъл
възражения срещу разпределението следва да бъдат зачетени при обсъждане на
спора по същество.
Предвид горното
съдът приема , че жалбите подадени от С.П. и от Е.Х. срещу разпределението са
подадени в срока по чл.462 ,ал.2 от ГПК , от легитимирани лица , поради което
тези жалби са допустими и съдът
следва да се произнесе по същество на наведените в тях възражения .
С обжалваното разпределение
, на осн. чл.495 , ал.1 от ГПК , ЧСИ е разпределил сумата от 510 005 лв. –
предложена цена от първоначалния взискател обявен за купувач на имота изнесен
на публична продан по изпълнителното дело.
Възраженията по
жалбата на С.П. относно допуснато съществено процесуално нарушение от ЧСИ ,
изразяващо се в несвоевременно уведомяване на Е.Н. за предявяване на
разпределението са недопустими , тъй като жалбоподателят С.П. в случая не
разполага с възможността за упражнява чужди права пред съда / чл.26 , ал.2 от ГПК / . По тези възражения съдът не дължи произнасяне . Възраженията в този
смисъл направени от жалбоподателя Е.Н. макар и допустими са неоснователни , тъй
като не могат да бъдат отнесени към законосъобразността на разпределението , а
имат връзка единствено с възможността това лице в качеството му на ипотекарен
длъжник да упражни правото си на жалба срещу разпределението . При положение ,
че Е.Н. е спазил срока за обжалване и жалбите му срещу разпределението в
качеството му на длъжник по изпълнението са приети от съда за допустими , без
значение се явяват действията на ЧСИ по уведомяването му за разпределението ,
тъй като правото на защита на лицето не е нарушено .
Съдът не споделя
възражението на жалбоподателя С.П. относно неправилно включване в
разпределението на сумата от 16 936,38 лв.- юрисконсултско възнаграждение
, като привилегировано вземане на взискателя по чл.136 , ал.1 , т.1 от ЗЗД . Възражението
не е относно реда на привилегията , а единствено относно размера . Твърди се ,
че размерът на дължимото в полза на първоначалния взискател юрисконсултско
възнаграждение не съответства на разпоредбата на чл.78 , ал.8 от ГПК , съгласно
която максимума е 300 лв.
Настоящото
изпълнително производство е образувано на 06.10.2016 год. На 26.10.2016 год. на
С.П. е връчена покана за доброволно изпълнение в която се съдържа произнасяне
на ЧСИ по въпроса за разноските по изпълнителното дело , включително по
отношение на дължимото в полза на първоначалния взискател юрисконсултско
възнаграждение , което е посочено в размер на 16 936,38 лв. Юрисконсултското
възнаграждение е определено от съдебния изпълнител във връзка с искането на
взискателя направено с молбата за образуване на изпълнително производство ,
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК в редакцията и до изменението с ДВ , бр.8 от 2017 год. , вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата
, вр. Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият съд взе предвид
мотивите и приетото по т.2 от ТР 3/2015 год. на ОСГТК на ВКС , относно това ,
че на обжалване по реда на чл.435 , ал.2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението . В мотивите изрично е прието , че това важи и за
разноските , посочени в поканата за доброволно изпълнение , тъй като в тази
част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските , а
това произнасяне може да бъде оспорено от длъжника по реда на чл.435, ал.2 от ГПК . След получаване на поканата за доброволно изпълнение , съдържаща произнасяне
на ЧСИ и по въпроса за разноските, включително за поисканото от първоначалния
взискател юрисконсултско възнаграждение , длъжникът не е обжалвал в срока по
чл.436 от ГПК , поради което към момента на изготвяне на разпределението –
31.01.2017 год. е налице стабилизиран акт на ЧСИ по въпроса за дължимото
юрисконсултско възнаграждение в полза на взискателя в размер на 16 936,38
лв. Ето защо при изготвяне на разпределението правилно ЧСИ е включил тази сума
като привилегировано вземане на взискателя по чл.136 , ал.1 ,т.1 от ЗЗД . С
изменението на ГПК – ДВ , бр.8 от 2017 год. в сила от 24.01.2017 год. , е
изменена разпоредбата на чл.78 , ал.8 от ГПК , като е посочено , че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Макар и процесуална /приложима за висящите
производства/, тази норма , която предвиждаща по – нисък размер на дължимите
юрисконсултски възнаграждения има действие от момента на приемането и , а
законодателят не е предвидил обратното и действие , поради което след
изменението на ГПК – ДВ , бр.8 от 2017 год. , няма основание да се ревизират
извършените до момента и стабилизирани / необжалвани / действия на ЧСИ . Ето
защо нито ЧСИ , нито съда в случая имат правомощие да променят размера на вече
определеното като дължимо юрисконсултско възнаграждение в полза на
първоначалния взискател , поради което съдът намира , че като е включил сумата
от 16 936,38 лв. в разпределението ЧСИ не е допуснал нарушение на закона .
Възраженията на
жалбоподателя Е.Н. по същество на разпределението са относно това , че след
закупуване на ипотекирания имот е направил подобрения , чиято стойност не му е
разпределена като привилегировано вземане по чл.177 от ЗЗД , както и , че при извършване на
разпределението ЧСИ не е спазил чл.174 от ЗЗД . Тези възражения съдът намира за
неоснователни . Съгласно чл.177 от ЗЗД ако собственикът на продадения имот не е лично задължен
, той има право да получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори
необходимите разноски , които е направил за имота , както и увеличението на
стойността му , което се дължи на неговите полезни разноски . Нормата на чл.177
от ЗЗД е материалноправна и сочи правната възможност ипотекарният длъжник да
получи необходимите разноски , които е направил за имота , както и увеличението
на стойността на имота,което се дължи на неговите полезни разноски. За да се
получи удовлетворение за кредитора на това основание обаче , следва да се
проведе исков процес , при който притезанието на
кредитора за подобрения да бъде установено със сила на пресъдено нещо. Само ако правото е било съдебно признато със сила на пресъдено нещо и
ипотекарният длъжник разполага с изпълнителен лист за вземането си, той има
годно изпълнително основание , което при своевременното му представяне пред ЧСИ
по висящия изпълнителен процес, обвързва съдебния изпълнител да разпредели стойността
на присъденото вземане за подобрения, от цената на имота , преди вземането на
ипотекарния кредитор . В случая ипотекарният длъжник не разполага с изпълнитилен
лист за твърдените от него вземания за извършени подобрения в продадения на
публична продан имот , поради което ЧСИ не е имал правомощие и задължение за
разпределяне на такива суми в негова полза .
Неоснователно е
възражението , че при извършване на разпределението ЧСИ не е спазил чл.174 от ЗЗД . Действително
с обжалваното разпределение при описание на общото вземане на банката –
първоначален взискател са посочени дължими възнаградителни лихви за 2011 год.
Тези лихви обаче са присъдени със сила на пресъдено нещо и са включени в
изпълнителното основание – същите фигурират като дължими в представения от
взискателя изпълнителен лист. В този
случай на ЧСИ не е дадена възможност за преценка относно дължимостта на
възнаградителните лихви , поради което в случая чл.174 от ЗЗД е неприложим .
С оглед
изложеното по-горе по допустимите възражения , жалбите като неоснователни
следва да бъдат оставени без уважение .
При този
изход на делото всеки от жалбоподателите следва да заплати в полза на
първоначалния взискател юрисконсултско възнаграждение от по 50 лв. – определено
по реда на чл.78 , ал.8 от ГПК , вр. чл.25а ,ал.3 от Наредбата за заплащането
на правната помощ .
Мотивиран от
горното и на осн. чл.463 от ГПК , Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба – допълнение подадена с молба вх.№ 2303 / 15.02.2017 год.
по описа на ЧСИ № 800 Ивелина Божилова , от Е.Х.Н. , ЕГН ********** *** , В ЧАСТТА срещу действията на ЧСИ по
изпълнително дело № 20168000400931 по описа на ЧСИ № 800 Ивелина Божилова ,
изразяващи се в описи на недвижими
имоти от 21.11.2016 год. , като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 1884 / 06.02.2017 год. по
описа на ЧСИ № 800 Ивелина Божилова , подадена от С.Т.П., ЕГН ********** ***
чрез куриерска служба на 02.02.2017 год. / л.614 /, жалба вх.№ 1851 / 03.02.2017 год. по описа на ЧСИ № 800 Ивелина
Божилова подадена от Е.Х.Н. , ЕГН ********** *** и жалба – допълнение подадена с молба вх.№ 2303 / 15.02.2017 год.
по описа на ЧСИ № 800 Ивелина Божилова от Е.Х.Н. , ЕГН ********** *** , в частта срещу разпределение от 31.01.2017 год. по изпълнително дело №
20168000400931 по описа на ЧСИ № 800 Ивелина Божилова .
ОСЪЖДА С.Т.П. , ЕГН ********** *** да заплати на „Банка Пиреос България“ АД , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление : гр.София , бул.“Цариградско шосе“ № 115 ,
сграда „Е“ , юрисконсултско възнаграждение за защита в настоящото производство
в размер на 50 лв. /петдесет лева /.
ОСЪЖДА Е.Х.Н. , ЕГН ********** *** да заплати на „Банка Пиреос България“ АД , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление : гр.София , бул.“Цариградско шосе“ № 115 ,
сграда „Е“ , юрисконсултско възнаграждение за защита в настоящото производство
в размер на 50 лв. / петдесет лева /.
Решението може да
се обжалва в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните , пред
Бургаския апелативен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.