РЕШЕНИЕ
№ 2993
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20201110212342 по описа за 2020 година
при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 12342 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Г. Г. против Наказателно постановление №
19-4332-024765 от 29.11.2019 г. издадено от ххх – Началник на група към
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя К.Г. на
основание чл. 185 от Закон за движението по пътищата ЗДвП/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП/
й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и
кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/
месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В жалбата от К.Г. се изтъкват доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателното постановление, както и за допуснати съществени
процесуални нарушения на административнопроизводствените правила.
Излагат се доводи, че след настъпването на ПТП, водачите на двата
автомобила са установили, че няма щети и са потеглили, без да имат
1
претенции един към друг.
В съдебно заседание жалбоподателят К.Г. редовно призована, не се
явява.
Въззиваемата страна – Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбоподател е К. Г. Г. живее на адрес ххххххххххххх
На 22.10.2019 г. свид. ххх – младши автоконтрольор в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, в присъствието на Сандра Бешовишка и на Емил Петров
също от ОПП – СДВР, съставил против жалбоподателя К. Г. Г. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА, бл. №
419697, за това, че на 29.08.2019 г., около 08:50 ч., в гр. София, по ул.
„История Славянобългарска“, като водач на лек автомобил – 1111 поради
недостатъчен контрол върху управлението на МПС, реализирала ПТП в лек
автомобил „хх след което не изпълнила задължението си като участник в
ПТП. Посочените фактически констатации с квалифицирани в акта като
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б „в“ от ЗДвП, като
актът бил връчен на жалбоподателя К.Г. на 22.10.2019 г. и подписан от
последния без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното
Наказателно постановление НП № 19-4332-024765/29.11.2019 г., с което на
жалбоподателя К.Г. са наложени съответните административни наказания и
същото й било връчено на 08.09.2020 г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели ххх и Димитър
Георгиев, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК – Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., акт
за встъпване в длъжност, декларация, обяснения, докладна записка, справка
картон на водача и други.
Съдът намира, че показанията на двамата свидетели не допринасят за
изясняването на така посочените в НП нарушения, доколкото свидетелите
твърдят, че нямат спомен за случая. От същите се извежда единствено, че
2
свид. Станилов е съставил процесния АУАН по писмени данни по
образуваната преписка.
По делото не са събрани доказателства, въз основа на които да се
направи обоснован извод, за датата, мястото, механизма на осъществяване на
ПТП, както и авторството му, липсват данни за установени от ПТП
последици. Единствените данни за наличие на ПТП са едностранчивите
писмени обяснения дадени от лицето Сандра Бешовишка, участник в ПТП,
които показания изхождат от заинтересовано от изхода на делото лице.
От друга страна са поставени дадените от жалбоподателя обяснения, от
които пък се извежда съпричастност към процесните събития на другия водач
– Бешовишка. От докладната записка и съставения протокол за ПТП се
установява, че при посещение на място, контролните органи не са установили
причината за настъпване на ПТП, както и какъв е видът и размерът на
причинените имуществени вреди, с оглед, на което съдът намира, че
фактическата обстановка не бе изяснена по категоричен начин, въпреки
положените усилия от настоящия съдебен състав.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.
В производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Съдът намира, че съвкупността от липсата на акуратно изпълнение на
задълженията на АНО по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, за точно и ясно описание
на нарушението, съчетана с липсата на доказателства за осъществените
нарушения, води до единствения възможен изход в настоящия процес, а
именно за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В настоящото
производство, предмет на доказване е извършеното административно
нарушение и авторството му, което се извежда от разпоредбата на чл. 102, т. 1
3
НПК вр. чл. 84 ЗАНН. Тежестта на доказване, обаче лежи върху наказващия
орган, поради което и той следва да прояви достатъчна процесуална
активност, за да бъде доказано с категоричност осъществяването на
административно нарушение.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съставеният АУАН има презумтивна
доказателствена стойност, но само доколкото същият не е оспорен. В
настоящия случай, жалбоподателят е попълнил декларация, в която оспорва
установеното в АУАН, а също така и е подал жалба в законоустановения
срок, с която излага съображения, че на място не са установени имуществени
вреди. При такова оспорване, то следва, че съдът не може да се позове на
обвързващата доказателствена сила на АУАН и описаното в акта нарушение,
подлежи на доказване с допустими от закона доказателствени средства.
В НП е посочено, че жалбоподателят К.Г. поради недостатъчен контрол
върху управлявания от него автомобил, е реализирала ПТП. Липсва описание
на обстоятелствата, при които нарушението се е проявило в обективната
действителност, както и фактите, въз основа, на които АНО е достигнал до
извод за причинено ПТП. В § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадена легална
дефиниция на понятието „пътнотранспортно произшествие“, но в НП не са
описани, какви са последствията от същото, доколкото, за да се приеме, че е
осъществено ПТП, следва да има такива. Констатираната непълнота и
несъответствие при словесното описание на обвинението в издаденото НП не
би могла да бъде запълнена от анализа на доказателствения материал. В тази
последователност, няма как и да се достигне до нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
3, б „в“ ЗДвП, доколкото липсва описание за наличието на разногласия между
участниците, относно причинени имуществени вреди. Нещо повече,
жалбоподателят не отрича, че на посочената дата, място и час, управлявайки
личния си автомобил е имало съприкосновение между двата автомобила,
дължащо се обаче на забавеното тръгване от страна на другия автомобил,
твърди се също, че водачите на двата автомобила са проверили за наличието
на щети върху двата автомобила, но такива не са установени, поради което са
се разделили, без да имат претенции един към друг. Така посочените
обстоятелства от своя страна категорично оборват установените факти и
обстоятелства в АУАН, но същите остават и недоказани.
От съставения протокол за ПТП не става ясно какъв е механизмът на
4
извършване на ПТП, не е изготвен снимков материал за твърдените щети
върху автомобила на Бешовишка. При това положение се оказва, че фактите,
описани в НП не са категорично доказани.
Нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а
административно - наказващият орган е този, който следва да събере
доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината, т. е.
тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде НП
обаче, той не е сторил това. Недопустимо е, при наличие на противоречиви
тези между две лица, да се приема, че едното от тях е извършило нарушение
само въз основа на показанията на другото лице, участник в конфликта, без да
се събират други доказателства.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2. т. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-4332-024765 от
29.11.2019 г., издадено от ххх – Началник на група към отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, с което на К. Г. Г. на основание чл. 185 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП
и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП/ й е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и кумулативно „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5