№ 95
гр. Велико Търново, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20244000500001 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 372/ 25.10.2023г. по гр. д. №642/2022 год. ОС- Русе е
осъдил „ЗК Лев инс“ АД- гр.София, ЕИК121130788 да заплати на П. В. Й.,
ЕГН ********** от гр.Русе, *********, сумата в размер на 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 04.11.2022г. до окончателното
плащане, като е отхвърлил иска в останалата му част над сумата в размер на
20 000 лв. до размер на 100 000 лв.
Присъдени са и разноски: П. В. Й., ЕГН ********** от гр. Русе,
*********, е осъден да заплати на „ЗК Лев инс“ АД- гр.София сумата в
размер на 552 лв. разноски за производството; „ЗК Лев инс“ АД- гр.София е
осъдена да заплати по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса в
размер на 800 лв.
Решението е постановено при участието на Община Русе като трето
лице- помагач на страната на „ЗК Лев инс“ АД- гр.София.
В законният срок решението е обжалвано от П. В. Й., чрез адв. Д., в
отхвърлителната част- за сумата 80 000 лева. Излагат се съображения, че
определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижено и не
съответства на принципа за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Травмите,
получени от пострадалия, по отделно и в тяхната съвкупност, осъществявали
медико- биологичния признак „трайно затрудняване движенията на снагата“,
т.е. средна телесна повреда, докато последната травма причинила само болки
и страдания, без фунционално засягане. Най-интензивно била засегната
1
функцията на тялото чрез счупването на първи поясен прешен- с
възстановителен период не по-малко от 1 година, счупените ребра подлежали
на възстановяване в рамките на 2 месеца, а счупените израстъци на прешлени
в рамките на 3- 6 месеца. Това водело до извод за значително по тежест и
продължителност засягане здравето на ищеца, съпроводено не само с болки и
страдания, но и с невъзможност или затруднения в движенията на снагата,
продължили до 1 година след ПТП. Към момента на изготвяне на
заключението по делото (май 2023г.), ищецът не бил възстановен. В
решението бил обоснован извод за наличието на съпричиняващо поведение,
изразяващо се в самоволно напускане на пострадалия на болничното
заведение, т.е. отказ от провеждане на активно болнично лечение, но не било
доказано как този факт се е отразил на вече претърпените от ищеца вреди-
дали непровеждането на лечението би било ефективно и в каква насока, дали
би ограничило търпените болки и страдания по техния интензитет и
продължителност.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и да се
присъди пълният претендиран размер неимуществени вреди- т.е. още 80 000
лева, със законните последици, лихви и разноски.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид доказателствата по
делото и обсъди възраженията в жалбата, съобразно правомощията си по
чл.269 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Елементите от правопораждащия фактически състав на вземането по
прекия иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за поправяне на вредите,
причинени на пострадалия, направо от застрахователя на техния причинител,
са налице.
Първоинстанционният съд е определил дължимото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата 25 000 лева. Приел е
съпричиняване в размер на 20%, тъй като ищецът самоволно напуснал
лечебното заведение, което допринесло за интензитета на претърпените от
него болки и продължителност на възстановителният период, поради което е
намалил обезщетението на осн. чл. 51 ал.2 ЗЗД- на 20 000 лева. ОС- Русе е
посочил, че преценява всички обстоятелства съгласно чл.52 ЗЗД- конкретните
увреждания и степента на тяхната сериозност, икономически условия в
страната, съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент. Посочил е, че уврежданията са довели
до трайно ограничаване на движенията на снагата, като възстановителният
период за счупването на поясния прешлен е около една година; за
счупванията на ребрата е един два месеца; на счупването на напречните
израстъци на прешлените е от три до шест месеца. Възстановителният период
за травмата на лявото рамо е около 20- 25 денонощия, за охлузванията е около
две седмици, а по отношение на счупения поясен прешлен възстановителният
период не е завършил. Получините от ищеца травматични увреждания са му
причинили болки и страдания, същият е станал по- раздразнителен, нуждаел
се от грижи в ежедневието си, не можел да тренира, изпитвал страх при
пътувания /св.Х./. Съдът е посочил, че съобразява начина на извършване на
деликта, получините от ищеца множество травматични увреждания и
свързаните с тях болки и страдания през целия възстановителен период,
възрастта на пострадалия, вида, характера и интензитета на причинените
2
болки и страдания, преживеният шок от инцидента, последвалите негативни
психични преживявания, настъпилата промяна в начина му на живот и
емоционално състояние.
Спорен пред въззивната инстанция е единствено определеният размер
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, по подадената жалба от
пострадалият П. Й., като се твърди, че същият е занижен.
Произшествието е настъпило на 03.07.2022г. в гр.Русе, на бул. „Христо
Ботев“, около 12:05 часа, през светлата част от денонощието, при дневна
светлина, ясно, слънчево и горещо време и отлична видимост. Пострадалият е
пътувал на задната седалка на л.а. „Ауди А8“ с рег. № Р 08****, управляван
от собственика В. Д.. Когато автомобилът се е намирал в района на булеварда
в близост до блок 101 в кв. „Чародейка“ (км 9+700 на път I-2) с около 90 км/ч.
е напуснал платното за движение, изминал косо около 16 метра по банкета,
който бил покрит от дребни утъпкани камъчета (чакъл), след това изминал
около 29,0 метра косо по затревена площ, в края на която премил косо по
покривите на гаражи, напуснал ръба на гаражите с около 70 км/ч. и изминал
до мястото на контакт със земната повърхност косо по дължина около 15,00
метра, а по височината- около 2,30 метра, колкото била височината на
гаражите. В резултат от произшествието били причинени увреждания на
всички хора, намиращи се в автомобила, вкл. П. Й., материални щети по
автомобила и др.
Причина за произшествието е напускането от автомобила на пътното
платно и последвалите: движение по затревената част; преминаване по
покривите на гаражи и падане на автомобила на нивото на земната
повърхност пред гаражите. Вината за произшествието е изцяло на водачът на
лекият автомобил- причината за пътния инцидент има субективен характер-
свързана с възможността на водача да управлява автомобила по зададена
пътна траектория. Не са установени препятствия или дупки по платното за
движение в района на произшествието, поради които водачът технически да
бъде принуден да извършва „спасителна маневра“, скоростта на автомобила, с
която е напуснал платното за движение била 88,50 км/ч., въпреки, че преди
мястото на произшествието има ограничение на скоростта, въведено с пътен
знак В26 с надпис 60, поставен вляво и вдясно на платното за движение.
Пострадалият П. Й. /пътник на задната седалка на л.а./ е получил
следните увреждания: Счупване на напречните израстъци на шест прешлена в
гръдно поясния отдел на гръбначния стълб, счупване на девет ребра вдясно,
счупване в областта на тялото на първи поясен прешлен, охлузвания по
главата, шията и крайниците, контузия на лява раменна става.
Въззивната инстанция намира, че подадената жалба за заниженост на
определеното обезщетение за неимуществени вреди, е частично основателна.
При определяне на справедлив размер за обезщетение за претърпените
от пострадалия болки и страдания, първата инстанция не е отчела всички
конкретни обстоятелства, засягащи нематериалната сфера на ищеца-
характера на увреждането- множество счупвания; възрастта на увредения-
млад човек, който поради получените увреждания не е имал възможност през
периода на възстановяване да полага труд и да спортува; продължителността
на възстановителният период, който не е приключил за една от травмите.
3
Не е отчетено в достатъчна степен, че получените от пострадалият
травми, макар и само фрактури, са няколко- на напречните израстъци на шест
прешлена в гръдно поясния отдел на гръбначния стълб, на девет ребра вдясно
и счупване в областта на тялото на първи поясен прешлен, като освен това е
налице и контузия на лява раменна става /имобилизирана с митела/.
Наличието не на една, а на повече фрактури на различни кости е
обстоятелство от значение за размера на претърпяната вреда, обосноваващо
увеличаване размера на обезщетението, предвид допълнително създаден
значителен дискомфорт в ежедневнието и невъзможността за пълноценен
живот в този период от време. Възстановителният период за счупването на
поясния прешлен е около една година, за счупванията на ребрата е един- два
месеца, за счупването на напречните израстъци на прешлените е от три до
шест месеца, за травмата на лявото рамо е около двадесет- двадесет и пет
денонощия, за охлузванията е около две седмици.
При определяне на обезщетението следва да се отчете в по- голяма
степен и обстоятелството, че по отношение на счупения поясен прешлен
възстановителния период не е завършил към момента на извършеният преглед
от вещото лице, изготвило заключението пред първата инстанция. Следва да
се вземе предвид също, че за дълъг период от време- около два месеца /св. Х./,
пострадалият е имал нужда от чужда помощ в ежедневието, за обслужване на
хигиенните си потребности, тъй като не можел да стои прав, оплаквал се е от
силни болки и приемал болкоуспокояващи.
Тези обстоятелства не са оценени в достатъчна степен от
първоинстанционният съд при преценка размера на обезщетението. Според
въззивната инстанция неправилно е прието и съпричиняване от страна на
пострадалия в размер на 20%, тъй като самоволно е напуснал лечебното
заведение, което допринесло за интензитета на претърпените от него болки и
продължителност на възстановителният период. По делото няма
доказателства това негово поведение да е довело до посочените от първата
инстанция резултати, поради което не може да се приеме, че е налице
хипотезата на чл. 51 ал.2 ЗЗД.
С оглед гореизложеното въззивната инстанция счита, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се завиши с 20 000 лева,
освен присъдените от първата инстанция 20 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 04.11.2022г. /според претендирания от ищеца и приет от
първоинстанционния съд начален момент на забавата от ответника/. По този
начин обезщетението ще бъде адекватно с оглед претърпените от пострадалия
болки и страдания, ще отговаря на принципа на справедливост и на социално-
икономическите условия на живот в страната към 2022г. /момента на
настъпване на деликта/.
Гореизложеното мотивира въззивният съд, при самостоятелна преценка
на доказателствата по делото, да приеме също, че липсва основание за
присъждане на по- висок размер обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от произшествието над сумата 40 000 лева, до пълният претендиран и
поддържан във въззивната жалба размер. Следва да се вземе предвид, че
лечението на получените от пострадалият травматични увреждания,
изразяващи се само във фрактури, не изисква хирургични интервенции, а
само физиотерапия и медикаменти. Самоволното напускане от П. Й. на
4
лечебното заведение не може да се определи като съпричиняване, но показва
недостатъчно полагане на дължимата грижа от пострадалият за собствения му
живот и здраве- както е посочило и вещото лице няма медицинска
документация за състоянието му след изписването, нито за проведена
рехабилитация, физиотерапия и др. От значение е и обстоятелството, че
възстановителният период по отношение на фрактурите е протекъл без
усложнения и в нормален срок, без данни за функционални увреждания за
цял живот /заключението на вещото лице/. Не са налице данни за усложнения
и по отношение на фрактурата- счупен поясен прешлен, за която към момента
на прегледа от вещото лице пред първата инстанция възстановителният
период не е бил приключил. По делото няма данни или твърдения за
получени от страна на пострадалия психологични разстройства или
психогенни реакции, които да са доведат до нарушаване на социалните,
професионални и други важни области на функционирането му, което също
следва да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Разноски за въззивното производство, съобразно изхода на делото:
Застрахователната компания следва да бъде осъдена да заплати ДДТ,
чрез ВТАС в размер на сумата 1 600 лева / 800 лева ДДТ за производството
пред първата инстанция и 800 лева ДТ за въззивното производство/.
Следва да се определи адв. възнаграждение за процесуално
представителство на адв. Н. в размер на 800 лева- за подаване на въззивна
жалба, съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършените
процесуални действия- проведено едно съдебно заседание без събиране на
доказателства. В първоинстанционното производство адвокатско
възнаграждение за адв. Н. в диспозитива на съдебният акт не е определено /
няма и проведено производство по чл.247 ГПК или чл.248 ГПК/.
На застрахователната компания следва да се присъдят разноски за
въззивната инстанция- юристконсултско възнаграждение в размер на 360
лева.
С оглед изхода на делото решението на първата инстанция следва да се
отмени и в частта, в която П. Й. е осъден да заплати разноски на
застрахователната компания пред първата инстанция над размер от 414 лева,
при присъден размер 552 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №372/25.10.2023г. по гр. д. № 642/2022г. на ОС-
Русе в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата
над 20 000 лева до размер на сумата 40 000 лева и в частта за разноските
дължими на застрахователната компания над сумата 414 лева, вместо което
постанови:
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД- гр.София, ЕИК121130788, да заплати на П.
В. Й., ЕГН **********, от гр.Русе, *********, допълнително сумата 20 000
5
лева, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД за
причинените му неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие
настъпило на 03.07.2022г. в гр. Русе, ведно със законната лихва, считано от
04.11.2022г.
Оставя в сила въззивното решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗК Лев инс“ АД- гр.София, ЕИК121130788 да заплати на
адв. Д. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА "Дженерали застраховане" АД, ЕИК030269049 да заплати
ДДТ в размер на 1600 лева, чрез ВТАС.
ОСЪЖДА П. В. Й., ЕГН ********** от гр.Русе, *********, да заплати
на „ЗК Лев инс“ АД- гр.София, ЕИК121130788, сумата 360 лева разноски за
въззивното производство- юристконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на Община Русе като трето
лице- помагач на страната на „ЗК Лев инс“ АД- гр.София.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6