Решение по дело №251/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 43
Дата: 9 септември 2021 г. (в сила от 27 септември 2021 г.)
Съдия: Радка Димитрова Дражева Първанова
Дело: 20212200200251
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Сливен , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на девети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Борислав Николаев Сяров (ОП-Сливен)
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Административно
наказателно дело № 20212200200251 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ОСВОБОЖДАВА по реда на чл.78а от НК обвиняемия Д. Н. СТ. на 47
год., българин, български гражданин, живущ в ***, със средно образование,
неосъждан, женен, ЕГН ********** от наказателна отговорност за това, че
през периода 06.01.2018 год. - 19.02.2019 год., в гр. Сливен, в условията на
продължавано престъпление, в качеството си на пълномощник на управителя
на търговско дружество „К.Е.” ООД - Сливен с ЕИК:***, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери -
корпоративен данък по ЗКПО в размер на 3155,92 лв. и данък добавена
стойност по ЗДДС в размер на 6311,83 лв., чрез съставяне и използване на
документи с невярно съдържание при упражняване на стопанска дейност -
фактури с № 10195/06.01.2018 г., № 10202/12.01.2018 г., № 102019/27.01.2018
г., № 10260/07.03.2018 г., № 10261/08.03.2018 г., № 10262/12.03.2018 г., №
10275/20.03.2018 г., № 10276/21.03.2018 г., № 10335/11.05.2018 г., №
10379/14.06.2018 г., № 10491/17.09.2018 г., № 10505/26.09.2018 г., №
10578/06.12.2018 г., удостоверяващи занижена стойност на продажна цена на
автомобили - втора употреба, както и чрез затаяване на истина в подадени
справки - декларации за ДДС с вх. № 20001367368/07.02.2018 г., №
1
20001376389/10.04.2018 г., № 20001385089/06.06.2018 г., №
20001389506/05.07.2018 г., № 20001403193/05.10.2018 г., №
**********/09.01.2019 г., както и в подадените дневници за покупките и
продажбите на търговско дружество „К.Е.” ООД - Сливен към всяка от тях
относно действителния размер на декларираните приходи от продажби за
2018г., както и в подадената годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с
вх. 2000И0113148/19.02.2019 г., като до приключване на съдебното следствие
в първоинстанционния съд, недекларираните и неплатени данъчни
задължения са внесени в бюджета, заедно с лихвите - престъпление по чл.255
ал.4, вр. ал.1 т.2 и т.6, вр. чл.26 ал.1 от НК, като му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Д. Н. СТ., с установена по делото самоличност, ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 370,50 лв. /триста и седемдесет лева и 50 стотинки/ по
сметка на Окръжна прокуратура – Сливен за направени разноски в
досъдебната фаза.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд
гр.Бургас в 15-дневен срок, считано от днес.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Решение № 43 от 09.09.2021 г. по АНД № 251/2021 г. на СлОС


Съдебното производство е по реда на гл. ХХVІІІ от НПК –
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Образувано е по повод Постановление от 13.07.2021 г. на Окръжна
прокуратура – Сливен, с което е внесено досъдебното производство по
сл.дело № 7/20 г. по описа на ОСО при ОП – Сливен, вх.№ 228/20 г., пор.№
29/20 г. по описа на ОП – Сливен, с предложение за освобождаване на обв.Д.
Н. СТ. от наказателна отговорност, за престъпление по чл. 255, ал.4 във вр.
ал. 1 т.2 и т.6 вр. чл.26, ал.1 от НК, с налагане на административно наказание
по реда на чл.78а НК.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура-Сливен поддържа
обвинението. Пледира за освобождаване от наказателна отговорност на обв.
С. с налагане на административно наказание глоба в минимален размер от
1000 лв.
В с.з. обв. С., редовно призован, се явява лично и с упълномощен
защитник. Защитата пледира за наказание в минимален размер.
В личната си защита и последна дума обв.С. моли да му бъде наложено
минимално наказание.
От извършения анализ на събраните в хода на досъдебното и съдебното
производство доказателства и доказателствени средства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 11.10.2012 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията
било вписано търговското дружество „К.Е.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен и уставен капитал в размер на 2000 лв. На
17.10.2012 г. дружеството е регистрирано и в ТД на НАП – Сливен.
Съдружници, респ. собственици на капитала на дружеството първоначално са
С.Х.Д., Е.Б.С. и М.Г.С..
Основната търговска дейност, упражнявана от дружеството е внос
продажба на автомобили втора употреба предимно от Италия. Продажбата на
автомобилите се извършвала в собствена на дружеството автокъща,
намираща се в промишлената зона на гр. Сливен. Дейността на дружеството
се осъществявала с помощта на персонал, част от който бил и обв. С.. Д.С. е
назначен като снабдител в дружеството с трудов договор № 1 от 22.10.2012 г.
С пълномощно от 12.10.2012 г., един ден след регистрацията на
дружеството, управителят Е.С. упълномощила с генерално пълномощно,
заверено от нотариус Н.С., обв. Д. Н. СТ. да представлява изцяло
дружеството. По силата на това пълномощно С. придобил правомощия изцяло
да определя политиката на дружеството относно вноса, ценообразуването и
продажбата на употребявани автомобили. Самият С. притежавал лиценз за
превоз на употребявани автомобили с автовоз, собственост на неговото
1
дружество „К.Г“ ЕООД. Използвал и още един автовоз, собственост на „К.Е.“
ООД, но отдаден под наем на „К.Г“ ЕООД.
Автомобилите били закупувани от собственици и лицензирани
автокъщи в Италия, като заплащането на сумите за закупените автомобили са
осъществявало по банков път от сметката на „К.Е.“ ООД в „Д-банк“, по
нареждане на обв. С., който бил упълномощен и с права да се разпорежда със
средствата на дружеството, налични в банковата сметка.
На 19.04.2017 г. обв. Д.С. бил назначен за управител на автосалона на
дружеството, а през 2019 г. били внесени промени по партидата на
дружеството, като същото е преобразувано в ЕООД с едноличен собственик
на капитала и управител – обв. Д.С..
В годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2018 г.
дружеството е декларирало същата търговска дейност с код - 4511- „Търговия
с леки и лекотоварни автомобили до 3.5 т.“.
Счетоводството на дружеството от 2017 г. се извършвало от счетоводна
фирма „К.С.с”, с адрес в ***, представлявано от свидетелката Т.И.. За
процесната 2018 г. именно И. е подавала от името на дружеството справките-
декларации пред ТД на НАП. Тя е подала и годишната данъчна декларация на
дружеството по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2000И113148/19.02.2019 г.
Дружеството прилагало двустранна форма на счетоводно записване.
Всеки закупен автомобил се завеждал като стока с отделен инвентарен номер
и номер на шаси. При покупка автомобилите се записвали по покупната им
цена, а при продажба се изписвали при всяка продажба по метода на
конкретно определена стойност. При явяването на клиент за автомобил обв.
С. или друго лице от персонала договаряли продажната цена, след което при
постигане на съгласие сключвали договор за покупко-продажба на
съответният автомобил. За целта обв. С. попълвал типов формуляр - договор,
в който вместо действително договорената цена на автомобила, той отразявал
по своя преценка занижена такава, целейки да избегне данъчно облагане с
корпоративен доход, както и дължимия данък добавена стойност върху
продажната цена на автомобила. Към подписания от двете страни договор за
покупко-продажба, дружеството издавало фактура от името на дружеството, в
която била отразявана занижената стойност на МПС, съответстваща на
вписаната в договора и към фактурата, съобразно счетоводните правила
издавали и прикрепяли касов бон от фискалното устройство на фирмата.
От събраните гласни доказателства и приложените по делото писмени
документи – фактури и договори за покупко-продажба на МПС са установени
13 лица, които са закупили автомобили - втора употреба от „К.Е.“ ООД –
Сливен и са заплатили по-висока цена на МПС от тази, която е вписана в
съответните договори и са съставени фактури за тях, в които са отразени
занижени стойности.
1.На 06.01.2018 г. „К.Е.“ ООД е сключило със С.Д.Т. договор за
покупко-продажба на лек автомобил „Хонда СРВ“, за което е издадена
фактура № 10195/06.01.2018 г., в която е отразено, че стойността на
2
автомобила по договор и по фактура е 3 400 лв. Видно от свидетелските
показания на Н.Д.Т. – съпруг на Т., заплатената от него за лекия автомобил
сумата реално е 5 500 лв.
2.На 12.01.2018 г. дружеството е сключило със свид. Ж.П.Ж. договор за
покупко-продажба на лек автомобил „Пежо 207“, за което издал фактура №
10202/12.01.2018 г. В договора е отразена продажна цена от 4 900 лв. Видно
от разпита на свид. Ж. заплатената от него за лекия автомобил сумата от 7
300 лв.
3.На 27.01.2018 г. дружеството е сключило със свид. П.Ж.П. договор за
покупко-продажба на лек автомобил „Опел Зафира“, за което е издадена
фактура № 10219/27.01.2018 г. В договора е отразена продажна цена от 4 300
лв. Видно от разпита на свид. П. (том 1, папка 3), заплатената от него сума е 6
800 лв.
4.На 07.03.2018 г. дружеството е сключило със свид. Й.В.Й. договор за
покупко-продажба на лек автомобил „Нисан Терано“, за което е издадена
фактура № 10260/07.03.2018 г. В договора е отразена продажна цена от 3 150
лв. Видно от разпита на свид. Й. (том 2, папка 8), заплатената от него сума е 6
300 лв.
5.На 08.03.2018 г. дружеството е сключило със свид. К.Г.Г. договор за
покупко-продажба на лек автомобил „Мазда 5“, за което е издадена фактура
№ 10261/08.03.2018 г., в която е отразено, че стойността на автомобила по
договор и по фактура е 3 200 лв. видно от разпита на свид. Г. от 26.05.2020 г.
(том 1, папка 3), заплатената от него цена за покупката на автомобила е 6 200
лв.
6.На 12.03.2018 г. дружеството е сключило със свид. П.А.С. договор за
покупко-продажба на лек автомобил „БМВ Х5“, за което издадена фактура №
10262/12.03.2018 г., в която е отразено, че стойността на автомобила по
договор и по фактура е 5 300 лв. Видно от свидетелските показания на С. (том
1, папка 2) и протокол за разпит от 29.05.2020 г. (том 1, папка 3) договорената
за автомобила цена е 12 500 лв., като свид. С. е заплатил лично сумата от 6
300 евро, равняващи се на 12 121,71 лв.
7.На 20.03.2018 г. дружеството е сключило със свид. Й.А.Ч. договор за
покупко-продажба на лек автомобил „Волво ХС 90“, за което е издадена
фактура № 10275/20.03.2018 г., в която е отразено, че стойността на
автомобила по договор и по фактура е 9 800 лв. Видно от протокола за разпит
на Ч. в качеството му на свидетел от 29.05.2020 г. (том 1, папка 3), Ч. е
заплатил за закупения от него автомобил сумата от 11 000 лв.
8.На 21.03.2018 г. дружеството е сключило със свид. К.В.В. договор за
покупко-продажба на лек автомобил „КИА Спортидж“, за което е издадена
фактура № 10276/21.03.2018 г., в която е отразено, че стойността на
автомобила по договор и по фактура е 1 600 лв. Видно от протокола за разпит
на В. в качеството му на свидетел от 02.06.2020 г. (том 1, папка 3), В. е
заплатил за закупения от него автомобил сумата от 5 000 лв.
9.На 11.05.2018 г. дружеството е сключило със свид. Г.Д.Х. договор за
3
покупко-продажба на лек автомобил „Сеат Алхамбра“, за което е издадена
фактура № 10335/11.05.2018 г., в която е отразено, че стойността на
автомобила по договор и по фактура е 2 600 лв. Видно от протокола за разпит
на Х. в качеството му на свидетел от 30.07.2020 г. (том 1, папка 3), Х. е
заплатил за закупения от него автомобил сумата от 4 000 лв.
10.На 14.06.2018 г. дружеството е сключило със свид. И.И.Т. договор за
покупко-продажба на лек автомобил „Мазда“, за което е издадена фактура №
10379/14.06.2018 г., в която е отразено, че стойността на автомобила по
договор и фактура е 4 200 лв. Видно от протокола за разпит на Т. в качеството
й на свидетел от 16.10.2020 г. (том 3, папка 11), Т. е заплатила за закупения от
нея автомобил сумата от 6 800 лв.
11.На 17.09.2018 г. дружеството е сключило със свид. В.С.В. договор за
покупко-продажба на лек автомобил „Мини Купър“, за което е издадена
фактура № 10491/17.09.2018 г., в която е отразено, че стойността на
автомобила по договор и по фактура е 4 500 лв. Видно от протокола за разпит
в качеството му на свидетел, В. е заплатил за закупения от него автомобил
сумата от 7 000 лв.
12.На 26.09.2018 г. дружеството е сключило със свид. К.В.К. договор за
покупко-продажба на лек автомобил „Ауди А3“, за което е издадена фактура
№ 10505/26.09.2018 г., в която е отразено, че стойността на автомобила по
договор и фактура е 3 600 лв. Видно от сведение от 16.12.2019 г. на К.,
заплатената от нея за закупения автомобил сумата е 7 000 лв.
13.На 06.12.2018 г. дружеството е сключило със свид. И.Ж.Д. договор за
покупко-продажба на лек автомобил „Тойота Ярис“, за което е издадена
фактура № 10578/06.12.2018 г., в която е отразено, че стойността на
автомобила по договор и по фактура е 2 600 лв. Видно от сведение от
17.12.2019 г. (том 1, папка 2) Д. е заплатил за закупения от него автомобил
сумата от 6 000 лв.
От изложеното е видно, че по договори за покупко-продажба и издадени
фактури на изброените лица, обв. С., в качеството си на пълномощник на
търговско дружество „К.Е.“ ООД – Сливен от името на дружеството е
фактурирал суми от продажби на употребявани автомобили в общ размер от
53 100 лв., а фактически дружеството е реализирало приходи от продажби от
изброените по-горе лица в размер на 91 021 лв., т.е. налице е разлика в
декларираните приходи от продажби в размер на 37 871 лв. По този начин
обв. С., в качеството му на пълномощник на „К.Е.” ООД, за да избегне
плащането на корпоративен данък и данък добавена стойност е съставил и
използвал фактури с невярно съдържание, удостоверяващи занижена
стойност на сделките.
В хода на досъдебното производство е извършена ревизия на „К.Е.“
ЕООД – Сливен с ЕИК *** с управител и едноличен собственик на капитала
обв. Д. Н. СТ. за задължения относно: Универсален пенсионен фонд - за
осигурители; ДО - за осигурители; Професионален пенсионен фонд; вноски
здравно осигуряване - за осигурители; корпоративен данък, данък върху
4
доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения. Ревизията е
приключила с Ревизионен акт № Р-0202020001209-091-001/01.10.2020 г., с
който са установени дължими Данък добавена стойност по ЗДДС в размер на
6311,83 лв. и корпоративен данък по ЗКПО в размер на 3155,92 лв.
От заключението на изготвената в хода на разследването икономическа
експертиза е видно, че за периода от 06.01.2018 г.-06.12.2018 г. общият
размер на декларираните суми от продажби на МПС по договорите за
покупко-продажба и издадени към тях фактури на установените 13 лица е 53
150 лв., а реализираните от дружеството приходи от продажби от същите
лица са в размер на 91021 лв. Т.е. налице са недекларирани приходи от
продажби в размер на 37 871 лв. Размерът на дължимия данък върху
добавената стойност се определя по реда на чл.67 ал.2 и ал.З от ЗДДС, като
същият се включва в договорената крайна цена. С оглед на това, дължимият
ДДС върху разликата от фактурираните суми и реално получените плащания,
определен съгласно разпоредбите на чл.53 ал.2 от ППЗДДС е в размер на 6
311,83 лв.
Данъчната основа за облагане с корпоративен данък на
недекларираните приходи от продажби за 2018 г. е в размер на 37 871 лв.
За 2018 г. според икономическата експертиза „К.Е.“ ООД, чрез укриване
на приходи е избягнало установяването и плащането на данъчни задължения
по ЗДДС и ЗКПО в следните размери:
Данък добавена стойност по ЗДДС в размер на 6 311,83 лв.
Корпоративен данък по ЗКПО в размер на 3 155,92 лв.
Видно от писмо изх. № 20-18-1060-05-07-21 на Директора на ТД на
НАП Бургас, офис Сливен, до приключване на наказателното производство, с
вносни бележки ********* от 10.11.2020 г. и ********* от 20.10.2020 г.
данъчното задължение е внесено в бюджета на държавата, ведно с дължимите
лихви.
В хода на досъдебното производство на обв.С. е предявено обвинение
по чл.255 ал.4, вр. ал.1 т.2 и т.6 вр. чл. 26 ал.1 от НК, а именно за това, че през
периода 06.01.2018 год. - 19.02.2019 год., в гр. Сливен, в условията на
продължавано престъпление, в качеството си на пълномощник на управителя
на търговско дружество „К.Е.” ООД - Сливен с ЕИК:***, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери -
корпоративен данък по ЗКПО в размер на 3155,92 лв. и данък добавена
стойност по ЗДДС в размер на 6311,83 лв., чрез съставяне и използване на
документи с невярно съдържание при упражняване на стопанска дейност -
фактури с № 10195/06.01.2018 г., № 10202/12.01.2018 г., № 102019/27.01.2018
г., № 10260/07.03.2018 г., № 10261/08.03.2018 г., № 10262/12.03.2018 г., №
10275/20.03.2018 г., № 10276/21.03.2018 г., № 10335/11.05.2018 г., №
10379/14.06.2018 г., № 10491/17.09.2018 г., № 10505/26.09.2018 г., №
10578/06.12.2018 г., удостоверяващи занижена стойност на продажна цена на
автомобили - втора употреба, както и чрез затаяване на истина в подадени
справки - декларации за ДДС с вх. № 20001367368/07.02.2018 г., №
5
20001376389/10.04.2018 г., № 20001385089/06.06.2018 г., №
20001389506/05.07.2018 г., № 20001403193/05.10.2018 г., №
**********/09.01.2019 г., както и в подадените дневници за покупките и
продажбите на търговско дружество „К.Е.” ООД - Сливен към всяка от тях
относно действителния размер на декларираните приходи от продажби за
2018 г.,както и в подадената годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с
вх. 2000И0113148/19.02.2019 г., като до приключване на съдебното следствие
в първоинстанционния съд, недекларираните и неплатени данъчни
задължения са внесени в бюджета, заедно с лихвите.
В тази връзка са изтъкнати и следните обстоятелства:
На 07.02.2018 г. в подадената справка декларация с вх. № 20001367368
пред ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, обв.С. чрез съставянето и
използването на документи с невярно съдържание – фактури, издадени от
“К.Е.“ ООД - Сливен, затаил истина в подадената справка-декларация, като
занижил стойността на продажната цена на МПС по Фактури №№
10195/06.01.2018 г., 10202/12.01.2018 год. и 10209/27.01.2018 год. и намалил
данъчната основа на облагаемите доставки, вследствие на което избегнал
плащането на дължимия ДДС в размер на 1166,67 лв.
На 10.04.2018 г. в подадената справка декларация с вх. № 20001376389
пред ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, обв.С. чрез съставянето и
използването на документи с невярно съдържание - фактури, издадени от
“К.Е.“ ООД - Сливен, затаил истина в подадената справка-декларация, като
занижил стойността на продажната цена на МПС по Фактури №№
10260/07.03.2018 г., 10261/08.03.2018 год., 10262/12.03.2018 год.,
10275/20.03.2018 год. и 10276/21.03.2018 год. и намалил данъчната основа на
облагаемите доставки, вследствие на което избегнал плащането на дължимия
ДДС в размер на 2928,50 лв.
На 06.06.2018 г. в подадената справка декларация с вх. № 20001385089
пред ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, обв.С. чрез съставянето и
използването на документи с невярно съдържание - фактури, издадени от
“К.Е.“ ООД - Сливен, затаил истина в подадената справка-декларация, като
занижил стойността на продажната цена на МПС по Фактура №
10335/11.05.2018 г. и намалил данъчната основа на облагаемите доставки,
вследствие на което избегнал плащането на дължимия ДДС в размер на 233,33
лв.
На 05.07.2018 г. в подадената справка декларация с вх. № 20001389506
пред ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, обв.С. чрез съставянето и
използването на документи с невярно съдържание - фактури, издадени от
“К.Е.“ ООД - Сливен, затаил истина в подадената справка-декларация, като
занижил стойността на продажната цена на МПС по Фактура №
10379/14.06.2018 г. и намалил данъчната основа на облагаемите доставки,
вследствие на което избегнал плащането на дължимия ДДС в размер на 433,33
лв.
На 05.10.2018 г. в подадената справка декларация с вх. № 20001403193
6
пред ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, обв.С. чрез съставянето и
използването на документи с невярно съдържание – фактури, издадени от
“К.Е.“ ООД - Сливен, затаил истина в подадената справка-декларация, като
занижил стойността на продажната цена на МПС по Фактури №№
10491/17.09.2018 г. и 10505/26.09.2018 год. и намалил данъчната основа на
облагаемите доставки, вследствие на което избегнал плащането на дължимия
ДДС в размер на 983,33 лв.
На 09.01.2019 г. в подадената справка декларация с вх. № **********
пред ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, обв.С. чрез съставянето и
използването на документи с невярно съдържание - фактури, издадени от
“К.Е.“ ООД - Сливен, затаил истина в подадената справка[1]декларация, като
занижил стойността на продажната цена на МПС по Фактура №
10578/12.05.2018 г. и намалил данъчната основа на облагаемите доставки,
вследствие на което избегнал плащането на дължимия ДДС в размер на 566,67
лв.
Изложените в постановлението на ОП – Сливен фактически
обстоятелства, възприети от съда по-горе, се доказват по безспорен и
категоричен начин от събраните в хода на производството доказателства, а
именно: показанията на свидетелите по делото, заключението на съдебно-
икономическата експертиза и многобройните писмени документи.
Свидетелските показания съдът намери за последователни, логични и
относими към предмета на доказване, като същите допринасят за
изясняването на фактическата обстановка. Заключението на съдебно-
икономическата експертиза относно отговорите на поставени задачи,
изискващи компетентност по икономически въпроси съдът цени, като намира,
че същите имат съществено значение за изясняване на обстоятелствата по
делото. Страните не оспорват заключението, както и не правят възражения
относно неговата правилност.
По делото са събрани и множество писмени документи – ревизионен
доклад и акт, приложения към тях, справки, справки-декларации по ЗДДС,
счетоводни документи, дневници за покупки и продажби, годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО, справки от търговски регистър и др. Същите са
приложени и приети като писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй
като се намират в отношение на допълване с останалите доказателствени
материали, не се оспорват от страните и са приобщени по съответния
процесуален ред.
След анализ на доказателствената съвкупност съдът констатира, че въз
основа на събраните в досъдебната фаза, относими към повдигнатото
обвинение и приобщени към материалите по делото в съдебната фаза на
процеса доказателствени източници, обективно са възпроизведени фактите,
изложени в постановлението на прокурора, по което е образувано настоящото
производство и които съдът прие за установени. В хода на съдебното
следствие не се установиха нови фактически положения, различни от
изложените в постановлението на Окръжна прокуратура – Сливен.
7
Обвинението се доказа по несъмнен начин от цялата доказателствена
съвкупност.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
С деянието си обв. С. от обективна и субективна страна е осъществил
престъпния състав на чл. 255, ал.4, вр. ал.1, т.2 и т.6 вр. чл. 26 ал.1 от НК, тъй
като през периода 06.01.2018 г. - 19.02.2019 г., в гр. Сливен, в условията на
продължавано престъпление, в качеството си на пълномощник на управителя
на търговско дружество „К.Е.” ООД - Сливен с ЕИК:***, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери -
корпоративен данък по ЗКПО в размер на 3155,92 лв. и данък добавена
стойност по ЗДДС в размер на 6311,83 лв., чрез съставяне и използване на
документи с невярно съдържание при упражняване на стопанска дейност -
фактури с № 10195/06.01.2018 г., № 10202/12.01.2018 г., № 10219/27.01.2018
г., № 10260/07.03.2018 г., № 10261/08.03.2018 г., № 10262/12.03.2018 г., №
10275/20.03.2018 г., № 10276/21.03.2018 г., № 10335/11.05.2018 г., №
10379/14.06.2018 г., № 10491/17.09.2018 г., № 10505/26.09.2018 г., №
10578/06.12.2018 г., удостоверяващи занижена стойност на продажна цена на
автомобили - втора употреба, както и чрез затаяване на истина в подадени
справки - декларации за ДДС с вх. № 20001367368/07.02.2018 г., №
20001376389/10.04.2018 г., № 20001385089/06.06.2018 г., №
20001389506/05.07.2018 г., № 20001403193/05.10.2018 г., №
**********/09.01.2019 г., както и в подадените дневници за покупките и
продажбите на търговско дружество „К.Е.” ООД - Сливен към всяка от тях
относно действителния размер на декларираните приходи от продажби за
2018 г.,както и в подадената годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с
вх. 2000И0113148/19.02.2019 г., като до приключване на съдебното следствие
в първоинстанционния съд, недекларираните и неплатени данъчни
задължения са внесени в бюджета, заедно с лихвите.
Данъчните задължения, чието установяване и плащане е избегнато от
деянието на обвиняемия са в големи размери. Размерът на данъчните
задължения надхвърля 3000лв., т.е. по аргумент от разпоредбата на чл.93, т.14
НК задълженията следва да се определят като данъци в големи размери.
Инкриминираната дейност на обв. С. е извършена при условията на чл.
26, ал.1 от НК. Отделните деяния, посочени подробно във фактическата част,
осъществяват поотделно състави на престъплението по чл.255 от НК. В
контекста на разследваната престъпна деятелност следва да се приеме, че
отделните деяния са извършени през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Субективната страна е налице под формата на пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 от НК. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
8
настъпването им. Анализът на писмените доказателства – справки-
декларации по ЗДДС, дневниците за покупки и продажби, ревизионния акт и
доклад, наличните счетоводни документи, показанията на разпитаните
свидетели, мотивират еднозначен извод в горния смисъл.
Причини за извършеното престъпление са неправилното отношение на
обвиняемия към данъчните задължения, произтичащи от разпоредбите на
ЗДДС и ЗКПО и незачитане на установения в държавата правов ред. Като
мотив за извършеното престъпление съдът прие желанието на обвиняемия да
се облагодетелства, макар и по неправомерен начин.
Предвид горните изводи и като съобрази, че до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд данъчното задължение е
внесено в бюджета, заедно с лихвите, съдът прие обективна и субективна
съставомерност на деятелността на обв. С. по чл. 255, ал.4, вр. ал.1, т.2 и т.6
вр. чл.26, ал.1 от НК. Съгласно същата норма, при внасяне на дължимите
суми ведно с лихвите в бюджета, за престъпление по чл. 255, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години и глоба до 500 лв.
Съдът отчете, че обвиняемият е неосъждан, като към момента на извършване
на деянието не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV, глава 8 от НК и причинените от престъплението имуществени
вреди са възстановени. Поради това и на основание чл. 78а от НК съдът
освободи от наказателна отговорност обвиняемия и му наложи
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
При определяне размера на административното наказание „глоба” съдът
взе предвид добрите характеристични данни за обвиняемия, чистото съдебно
минало, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство. При
посочените смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на
отегчаващи такива, съдът определи наказанието „глоба” в минимален размер
от 1000 лв.
Съгласно правилата на НПК, съдът осъди обвиняемия да заплати
направените в досъдебната фаза разноски в размер на 370,50 лв. за изготвяне
на съдебно-икономическата експертиза. Сумата е платена от бюджета на
Окръжна прокуратура – Сливен, поради което обв. С. бе осъден да заплати
сумата от 370,50 лв. по сметка на ОП – Сливен.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
Мотивите са изготвени и предадени на 13.09.2021 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
9
Съобщи за изтекли лични данни