№ 11936
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110166966 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът Ц. И. Станьова с ЕГН **********, с. Чепинци, ул.
Училищна №22, и ответникът „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София,ул. „Славянска“ № 29, ет.7.
Предявен е иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.146, ал.1, вр. чл.143, т.19 ЗЗП, вр. чл.21, ал.1, вр.
чл.19, ал.4 ЗПК за прогласяване на нищожност на чл.11,ал.1 от договор за кредит от
23.6.2022г., предвиждащ задължение за плащане на неустойка в размер на 901,22лв. при
непредставяне на обезпечение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен договор за
кредит от 23.6.2022г., предвиждащ в чл.11,ал.1 задължение за плащане на неустойка в
размер на 901,22лв. при непредставяне на обезпечение
„***“ ЕООД предявява насрещен иск. Сочи, че длъжникът Ц. Станьова е в забава, налице са
обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и с връчване на
насрещната искова молба уведомява длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.
Претендира сумите:
-168,88лв. – възнаградителна лихва за периода 25.7.2022г.-23.12.2022г., ведно със законната
лихва от 17.1.2023г. до плащането;
-225,56лв. – непогасен остатък от главницата по падежирали вноски в периода 23.8.2022г.-
23.12.2022г.
-355,44лв. – предсрочно изискуема главница за периода 23.1.2023г.-23.2.2023г., ведно със
законната лихва от 17.1.2023г. до плащането.
1
Ц. Станьова оспорва насрещния иск с доводи, че не е настъпила предсрочна изискуемост
поради неяснота на предпоставките за настъпването й в чл.6, ал.3 от договора. Възразява, че
целият договор е нищожен, включително относно договорната лихва, чийто размер
противоречи на добрите нрави, както и възразява, че с платените суми неправилно са
погасени вземания за неустойка и лихви, а не главница.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен валиден
договор за кредит от 23.6.2022г. и сумата е предадена на кредитополучателя.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже точно плащане.
Страните не спорят, че са сключили договор за паричен заем от 23.6.2022г. за сумата
1000лв., брой погасителни месечни вноски – 8, при посочен в договора ГПР 47,91% и ГЛП –
40,05%, предвиждащ задължение за плащане на неустойка в размер на 901,22лв. при
непредставяне на обезпечение, което не е включено в ГПР.
За погасяване на задълженията си длъжникът е платил суми в общ размер 421лв.
Спори се дали договорът е изцяло или частично недействителен, как е следвало да се
погасят задълженията на длъжника при частично плащане.
Страните претендират разноски и взаимно си правят възражение за прекомерност на
претендираните възнаграждения за процесуално представителство.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК ГПР
не може да надхвърля 50%.
В случая е уговорено допълнително плащане, което представлява разход по кредита и не
попада в изключенията по чл.19, ал.3 ЗПК, но въпреки това този разход не е включен в ГПР.
При отразяване на това допълнително плащане в ГПР ГПР значително ще надхвърли 50% -
съгласно заключението към ССчЕ при включване на неустойката ГПР възлиза на 240,60%.
Неотразяването му води до заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.
Също така невключването на това допълнително плащане в ГПР представлява нарушение
на чл.11, ал.1, т10 ЗПК, който императивно изисква в съдържанието на договора за
потребителски кредит да е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена
към момента на сключване на договора.
В случая договора за кредит е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и
на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита – 1000лв. От
тази сума следва да се извади платената от ответника в размер на 421лв. Към датата на
приключване на устните състезания е настъпил падежът на последната дължима вноска.
Предвид изложеното, основателен е първоначалият иск за прогласяване на нищожност на
клаузата на чл.11, ал.1 от договора, както и насрещият иск за главница за сумата 579лв.
Насрещният иск за договорна лихва от 168,88лв. следва да бъде отхвърлен,
недействитеността на договора.
2
По първоначалния иск, който е основателен, разноски следва да се присъдят на ищеца
– 50лв. – д.т. и 480 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС. Възражението за прекомерност е
неоснователно, тъй като се претендира минимумът по НМРАВ. Възнаграждението следва да
се присъди на адв. М. на основание чл.38 ЗА.
По насрещния иск разноските на ищеца са 100лв. д.т. и 100лв. – юр. възнаграждение.
Не е внесен депозит за ССчЕ в размер на 300лв., поради което съдът следва да осъди ищеца
по насрещния иск да внесе сумата. Предвид изхода на спора разноските в полза на ищеца по
насрещния иск са в размер на 371,21лв. Потребителят дължи разноски, защото предмет на
насрещните искове не е неравноправност на клаузи от договора, а изпълнение на договорни
задължения. Разноските на ответника по насрещния иск са 480лв. Възражението за
прекомерност е неоснователно, тъй като се претендира минимумът по НМРАВ.
Възнаграждението в размер на 123,64лв., съразмерно с отхвърлената част от иска следва да
се присъди на адв. М. на основание чл.38 ЗА.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен чл.11, ал.1 от договор за потребителски кредит от 23.6.2022г.,
предвиждащ задължение за плащане на неустойка в размер на 901,22лв. при непредставяне
на обезпечение, сключен между ***” ООД с ЕИК ***, гр. София, ул. Славянска №29, ет.7 и
Ц. И. Станьова с ЕГН **********, с. Чепинци, ул. Училищна №22.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК ***, гр. София, ул. Славянска №29, ет.7.да плати на Ц. И.
Станьова с ЕГН **********, с. Чепинци, ул. Училищна №22,сумата 50лв. – разноски по
първоначалния иск.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК ***, гр. София, ул. Славянска №29, ет.7.да плати на да плати
на адв. Д. В. М. от ПАК, с адрес гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе №81, ет.3, ап.Б, сумата
480лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц. И. Станьова с ЕГН **********, с. Чепинци, ул. Училищна №22, да плати на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. „Славянска“ №
29, ет.7, сумата 579лв. – главница по договора за кредит 23.6.2022г., за периода 23.8.2022г.-
23.2.2023г., ведно със законната лихва от 17.1.2023г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата нас 579 лева до предявения размер от 581 лева, както и сумата 371,21 лева -
разноски по насрещния иск.
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София,ул. „Славянска“ № 29, ет.7, срещу Ц. И. Станьова с ЕГН **********, с. Чепинци, ул.
Училищна №22, иск за сумата 168,88лв. – възнаградителна лихва за периода 25.7.2022г.-
23.12.2022г., ведно със законната лихва от 17.1.2023г. до плащането.
ОСЪЖДА ***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул.
„Славянска“ № 29, ет.7, да плати на адв. Д. В. М. от ПАК, с адрес гр. Пловдив, бул.
Пещерско шосе №81, ет.3, ап.Б, сумата 123,64 лв. – адвокатско възнаграждение по
насрещния иск.
ОСЪЖДА ***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул.
„Славянска“ № 29, ет.7, да плати на Софийски районен съд сумата 300 лева депозит за вещо
лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4