Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на девети юли през две
хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря МАЯ ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ,
разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 1027/2020
г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на „Българска телекомуникационна
компания“ /„БТК“/ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ********,
бул. „*******“ № ****, против Решение № 298/18.02.2020
г., постановено по НАХД № 5884/2019 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с
което е потвърдено издаденото от Директора на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр. Варна към Главна
дирекция „контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/
Наказателно постановление /НП/ № В-0046975/27.05.2019 година.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение,
които по съществото си са такива за нарушение на материалния закон, съставляващо касационно
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс
/НПК/.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора
за отмяна
на НП, а в условията на
евентуалност – намаляване на наложената имуществена санкция до предвидения в
санкционната разпоредба минимален размер от 500,00 лева. В случай на
неуважаване на касационната жалба се иска намаляване на присъдените в полза на
ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение до предвидения в чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ минимален размер от 80,00
лева.
В
депозирани чрез упълномощен процесуален представител писмени бележки жалбата се
поддържа изцяло като се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120,00 лева, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във
връзка с 37 от Закона за праната помощ /ЗПП/, във връзка с чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Прави възражение срещу размера на
претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение, като моли
същото да бъде съобразено с нормативно установения минимум.
Ответникът – КЗП,
гр. София, в депозирано
чрез упълномощен процесуален представител писмено
становище по касационната жалба, оспорва същата като неоснователна и моли
решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в
сила. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Възразява срещу размера на претендираното от касационния жалбоподател
юрисконсултско възнаграждение, като се иска намаляването му до минимално
предвидения в закона такъв.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните доводи и
извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество, тя е
неоснователна.
С обжалваното
пред ВРС
НП на „БТК“ ЕАД, гр.
София е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 лева, на основание чл.
222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за нарушение на чл. 113, ал. 2
от ЗЗП – за това, че на 27.11.2018 г., по повод предявена на 25.10.2018 г. от
потребител рекламация на закупено мобилно устройство, търговецът не е привел
стоката в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец.
За да потвърди
НП, районният съд
е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като актът за установяване на административно нарушение /АУАН/
и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат всички необходими
реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Първостепенният съд е
изложил аргументи за установеност на административното нарушение, както и за
правилно определяне от административнонаказващия орган /АНО/ на квалификацията
на деянието и на приложимата санкционна норма. Счел е, че размерът на наложената
имуществена санкция е правилно определен. Констатирал е, че не са налице основания
за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи.
Правилно
въззивният съд е приел, че е доказано извършването от страна на „БТК“ ЕАД, гр.
София на административното нарушение, визирано в чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, според
която правна норма привеждането на потребителската стока в съответствие с
договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от
предявяването на рекламацията от потребителя. Съгласно ал. 1 на същата правна
норма, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба,
продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба.
Анализът на цитираните разпоредби сочи, че чл. 113, ал. 1 от ЗЗП въвежда
задължение за търговеца да извърши гаранционно обслужване, а ал. 2 определя
срока, в който то следва да бъде изпълнено. Следователно ал. 2 на чл. 113 от
ЗЗП не урежда задължение, различно от посоченото в ал. 1, а определя срока за
предоставяне на гаранционното обслужване. По тази причина нарушението по чл.
113, ал. 2 от ЗЗП ще бъде осъществено, ако продавачът не е привел стоката, за
която е постъпила рекламация, в съответствие с договора за продажба и срокът,
визиран в тази разпоредба, е изтекъл. В настоящия случай тези обективни признаци
от състава на нарушението са налице. Рекламацията е направена от потребителя на
25.10.2018 г., което по безспорен начин се установява от приложените към
административнонаказателната преписка Сервизна карта № **********/25.10.2018
г., в която е описана повредата на мобилното устройство, и Приемо-предавателен
протокол за получаване на оборотен уред № OU**********/25.10.2018 г. към
сервизната поръчка, с който на потребителя е предоставен оборотен уред. Тоест,
срокът за предоставяне на гаранционно обслужване е бил до 25.11.2018 година. Към
момента на подаване на потребителската жалба до КЗП – 04.01.2019 г., потребителската
стока все още не е била приведена в съответствие с договора за продажба, като
няма данни за уведомяване на потребителя за предприетите действия във връзка с
предявената от него рекламация. Неизпълнението на гаранционното обслужване в
срока по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, правилно е възприето от АНО като осъществяване
на фактическия състав на регламентираното
в тази правна норма административно нарушение, за извършването на което законосъобразно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на „БТК“ ЕАД, гр. София.
Неоснователно
дружеството–касационен жалбоподател поддържа, че едномесечният срок по чл. 113,
ал. 2 от ЗЗП е спазен, тъй като видно от представената в хода на
административнонаказателното производство товарителница № 61031991143 на
23.11.2018 г. стоката е изпратена към адреса на потребителя, но пратката е
отказана от получателя и върната обратно към подателя. В посочената
товарителница се съдържат данни за движение на пратка, без обаче да е
отбелязано нейното съдържание. Освен това, в същата не е налична информация
нито за изпращача, нито за получателя на пратката, поради което няма как това
писмено доказателства да се обвърже с процесната стока и с потребителя, подал
жалбата до КЗП. Противно на твърдението в касационната жалба, в товарителницата
не е посочен адресът на потребителя, който видно от депозираната жалба до
контролния орган е гр. *****, ул. „*****“ № **, вх. *, ап. *, а в превозния
документ фигурира единствено адресът на офиса на куриера, който е гр. ****, ул.
„******“ № *. Ето защо, настоящият съдебен състав не приема възражението на
касатора за несъставомерност на нарушението поради спазване на срока по чл.
113, ал. 2 от ЗЗП.
Правилно
е определена и санкционната разпоредба на чл. 222а от ЗЗП, предвиждаща
административнонаказателно санкциониране за нарушение на чл. 113 от ЗЗП, като
по отношение на юридически лица е предвидено налагане на имуществена санкция в
диапазона от 500,00 лева до 3 000,00 лева. В случая АНО е изложил мотиви,
макар и лаконични, относно определения от него размер на санкцията от
1 000,00 лева, позовавайки се на тежестта на извършеното нарушение, които
са възприети от решаващия състав на ВРС, който е обосновал размера на
наложената имуществена санкция с обстоятелството, че оспорващият търговец
многократно е санкциониран за други подобни нарушения. Действително, по
конкретното дело не са представени доказателства за извършени предходни
нарушения от „БТК“ ЕАД, гр. София, но това обстоятелство е служебно известно
както на районния съд, така и на касационната инстанция. Отделно от това, при
преценка на тежестта на конкретното нарушение и на обществената опасност на
деянието и дееца се налага извод, че определеният в процесното НП размер на
имуществената санкция, който клони към минималния, а не към максималния,
регламентиран от законодателя, размер, ще изпълни целите на чл. 27 от ЗАНН. Това
следва установения значителен период на бездействие на търговеца да изпълни
задължението си по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП /повече от месец/, през който
потребителят е бил лишен от възможността да използва пълноценно всички функции
на закупеното от него мобилно устройство, като същевременно е продължил да
заплаща лизинговите вноски по сключения договор. Тези обстоятелства обуславят
налагането на имуществена санкция над предвидения в закона минимум.
В контекста на изложените съображения, касационната
инстанция намира, че не са налице наведените с жалбата касационни основания.
Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на
правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради
което следва да се остави в сила.
Възражението за намаляване на размера на
присъденото от ВРС юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна за
разглеждане на въззивното дело е неоснователно. Разноските за юрисконсултско
възнаграждение са присъдени съобразно своевременно депозирания списък на
разноските, като техният размер е определен от първоинстанционния съдебен
състав в диапазона, предвиден от законодателя в нормата на чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, и е съобразен с извършените от процесуалния
представител на КЗП процесуални действия /изготвено становище по въззивната
жалба и осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание/,
поради което не са налице основания за неговото редуциране. Освен това в хода
на производството пред районния съд, санкционираното дружество – въззивна
страна в това производство, не е направило възражение за прекомерност на
претендирания от КЗП размер на юрисконсултското възнаграждение.
При този изход на правния спор претенцията на
касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. От страна на ответника по касация е
направено искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, което
следва да бъде уважено. Претенцията е за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт в максималния, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
размер от 120,00 лева, но като взе предвид, че делото не се отличава с висока
степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането само на
едно открито съдебно заседание, в което касационният ответник не е бил
представляван от юрисконсулт, съдът намира, че в полза на същия, на основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от ЗПП, следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция,
изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в
минимален размер от 80,00 лева.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 298/18.02.2020 г., постановено по НАХД
№ 5884/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******, бул.
„******“ № ****, да заплати в полза на Комисия за защита на потребителите, гр.
София сумата в размер на 80,00 лева /осемдесет лева/, представляваща разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.