№ 115
гр. Бургас, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:С. П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от С. П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120105905 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т. Д. С. против „БЕРДАНЕЛИ“
ЕООД, с която са предявени искове по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, по чл.220 от КТ, по чл.222, ал.1
от КТ и по чл.225, ал.1 от КТ.
С определение № 6180/11.10.2024 г. съдът прекрати производството по делото по
отношение на предявените от Т. Д. С. против „БЕРДАНЕЛИ“ ЕООД осъдителни искове за
присъждане на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1
месец, и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение за периода от 24.06.2024 г. до 24.08.2024 г., ведно със
законната лихва върху тези обезщетения от подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане, поради оттеглянето им. Със същото определение е оставено без движение
производството в останалата част, като е указано на ищеца да отстрани нередовностите на
исковата молба, като с писмена молба, с препис за ответника, уточни размер на лихвата за
забава върху претендираното обезщетение по чл.220 от КТ за периода от 31.07.2024 г. до
27.08.2024 г. Указанията на съда са изпълнени с молба на ищeца от 04.11.2024 г.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
ответникът не оспорва иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и ако той бъде уважен, на ищеца не се
дължи обезщетение по чл.220 от КТ.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
заявява, че предявява исковете, както следва: главен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, а в
условията на евентуалност, ако съдът не уважи главния иск, да уважи осъдителните искове
по чл.220 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Моли съда да уважи главния иск, а ако го отхвърли, да
уважи евентуалните искове и да присъди на страната разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да уважи
главния иск, но да отхвърли останалите, защото ищецът не може да изменя в съдебно
заседание начина на съединяване на исковете, както и да присъди на страната сторените по
делото разноски.
1
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.03.2024 г. е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ трудов договор № ***
(за краткост Договора), по силата на който Т. Д. С. приема да изпълнява, считано от
22.03.2024 г., длъжността „***“ в ответното дружество срещу основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 324,75 лева с периодичност на плащане десето число на месеца,
следващ отработения и допълнително възнаграждение за придобит трудов и професионален
опит 0,06% за всяка година трудов стаж при същия работодател. Срокът на предизвестие за
прекратяване на трудовия договор е 30 дни.
Със заповед № ***/21.06.2024 г. за прекратяване на Договора, издадена от управителя
на дружеството работодател, е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание
чл.328, ал.1, т.3 от КТ („намаляване обема на работата“), считано от 21.06.2024 г.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Подлежащи на разглеждане са главен иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и евентуални
осъдителни искове по чл.220 от КТ за сумата от 324,75 лева, представлялащка обезщетение,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и
изплащане, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3,44 лева мораторна лихва върху
обезщетението по чл.220 от КТ за периода от 31.07.2024 г. до 27.08.2024 г.
По начина на съединяване на исковете от ищеца:
При кумулативно обективно съединяване съдът дължи произнасяне по всеки един от
предявените искове. При евентуално съединяване по почин на ищеца, съдът се произнася по
евентуалния иск, ако отхвърли главния иск.
Един от критериите за определяне на вида на съединяването на исковете са правните
последици от уважаването на всеки един от исковете. Съдът, разглеждащ спора, извършва и
преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове – аргумент
от Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о. В настоящия случай, ако
съдът уважи иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, то уволнението ще бъде отменено и няма да стои
на разглеждане въпросът дали работодателят е спазил срока за предизвестие или не, защото
трудовото правоотношение не е прекратено. Ето защо, съдът следва да даде указания на
ищеца да заяви вида на съединяване на исковете – аргумент от цитираното вече Решение №
97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.
В настоящото производство ищецът направи изявление за вида на съединяване на
исковете преди даване на указания от съда. В случая не се касае за изменение на иска по
чл.214 от ГПК, нито за предявяване на нов иск. Изявлението на ищеца за вида на
съединяване на исковете е направено преди съдът да обяви окончателния доклад по делото.
Преди този доклад съдът следва да изпълни служебните си задължения да постави на
страните въпроси във връзка с фактите по делото, включително да им укаже да отстранят
противоречията в твърденията им, ако са налице такива (чл. 145, ал. 1 ГПК). Процесуалният
представител на ответника присъства в съдебно заседание, поради което е запознат с
доклада на съда, в който е отразен видът на съединяване на исковете и правото му на защита
не е нарушено.
На последно място, ако волята на ищеца е ясна и той заявява, че предявява исковете в
условията на евентуалност, съдът не може да пренебрегне това изявление и да приеме, че
исковете са предявени в условията на кумулативност и да се произнесе по всички тях,
защото така ще постанови недопустимо решение – вътрешно-процесуалното условие за
произнасяне по евентуалните искове не се е сбъднало, ако главният иск бъде уважен.
Ето защо, съдът приема, че не съществува процесуална пречка ищецът да уточни вида
на съединяване на исковете срещу един ответник преди окончателния доклад по делото, като
в случая се касае за предявен главен иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и предявени в условията
2
на евентуалност срещу същия ответник осъдителни искове по чл.220 от КТ и по чл.86, ал.1
от ЗЗД.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна:
Доказателствената тежест по този иск е на работодателя, който трябва да установи, че
законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение.
Намаляването на обема на работа е фактическо съС.ие, обективен факт, за
доказването на който са допустими всички доказателствени средства – Решение № 1853 от
14.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2002 г., III г. о. Въпреки това обаче трябва да е прието
решение от компетентния орган – така Решение № 174 от 10.04.2012 г. по гр.д. № 883/2011 г.
IV г.о. ВКС. Липсата на решение от компетентния орган за намаляване на персонала
съобразно намаления обем на работа обуславя незаконност на уволнението на това
основание. В атакуваната заповед за уволнение е отразено, че е взето решение на
управителния орган на дружеството от 17.06.2024 г., но същото не бе представено от
ответника, въпреки че бе задължен от съда.
В Решение № 12 от 24.01.2012 г. по гр.д. № 1819/2010 г. IV г.о. ВКС е прието, че не е
необходимо работодателят да приема решение, с което да констатира намаления обем на
работа и да определи кои щатни длъжности да бъдат премахнати.
Независимо от това коя от двете тези ще бъде застъпена, работодателят не ангажира
никакви доказателства, че е налице намаляване обема на работа.
На следващо място, по аргумент от чл. 329, ал. 1 КТ, когато се извършва уволнение на
някое от посочените в разпоредбата основания, сред които е и намаляване обема на работа,
което основание засяга част служителите на съответната длъжност, подборът е
задължителен – Решение № 752/13.12.2010 г. по гр.д. № 1095/2009 г. IV г.о. Когато подборът
е задължителен, липсата му води до признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна. Работодателят е посочил в заповедта за уволнение, че такъв подбор е извършен на
18.06.2024 г., но отново не бяха представени доказателства затова, въпреки че съдът задължи
ответника да стори това.
Ето защо искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед уважаване на главния иск, не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на останалите два иска, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
По разноските:
С оглед изхода от спора само ищецът има право на разноски, като мотивите за това са
следните:
Договор за правна защита и съдействие е сключен от ответника на 10.12.2024 г., към
който момент са предявени само исковете по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и чл.220 от КТ и по
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Тези искове са висящи и към момента на получаване от ответника на
книжата по делото. Ето защо съдът приема, че ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение за защита само по тези искове. Дружеството не следва да получава
адвокатско възнаграждение за искове, производството по които е прекратено, преди да е
получило книжата по делото за отговор.
Ищецът има право на разноски за главния иск, защото той е уважен. Той е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева по договор за правна защита и съдействие
от 16.12.2024 г. Същото е изплатено за „процесуално представителство“ по гражданско дело
по описа на БРС. В този смисъл, предвид липсата на други уточнения в договора, следва, че
за всеки един от подлежащите на разглеждане към датата на сключване на договора три
осъдителни иска ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева. Искът
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е уважен и ищецът има право на разноски в размер на 250 лева. Тук
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК не намира приложение, защото ответникът не е признал
този иск, а е заявил, че не го оспорва, но и с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, защото е издал една незаконосъобразна заповед за уволнение, която след
3
предявяване на иска при липса на писмено съгласие за това от работника, само съдът може
да отмени – аргумент от чл.344, ал.2 от КТ.
На следващо място, при евентуалното съединяване на искове срещу един ответник,
каквато е процесната хипотеза, съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си по
главния иск, и ако го уважи, той изобщо не се произнася по евентуалния иск, като в тези
случаи право на разноски има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, като ответникът му
дължи разноските, направени както по повод уважения главен иск, така и по повод
неразгледания евентуален иск; в тези случаи ответникът няма право на разноски, тъй като
евентуалният иск нито е отхвърлен, нито производството по него се прекратява – той остава
неразгледан, без да е налице непълнота на решението по смисъла на чл. 250 ГПК, тъй като
съгласно чл. 271, ал. 2 ГПК в тези случаи висящността по евентуалния иск се възстановява
пред въззивната инстанция, ако тя отмени решението по главния иск – изцяло в този смисъл
Определение № 5810 от 12.12.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2596/2024 г., както и
Определение № 1632 от 17.06.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 494/2024 г., II т. о.
Ето защо само ищецът има право на разноски в размер на 750 лева изплатено
адвокатско възнаграждение.
Искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоценяем и
съдът определя държавна такса за него в размер на 80 лева. На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда тази сума. За евентуалните
искове държавната такса следва да остане за сметка на бюджета на съдебната власт, защото
ищецът е освободен от това плащане, а исковете не бяха разгледани. Само при уважаване на
иска, следващата се такса се понася от ответника – чл.78, ал.6 от ГПК.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Т. Д. С., ЕГН – **********, с
адрес ***, извършено със заповед № ***/21.06.2024 г. на управител на „БЕРДАНЕЛИ“
ЕООД, ЕИК – *********, с която на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ е прекратено
трудовото му правоотношение, считано от 21.06.2024 г.
ОСЪЖДА „БЕРДАНЕЛИ“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на Т. Д. С., ЕГН –
**********, с адрес ***, сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „БЕРДАНЕЛИ“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати по сметка на
Бургаския районен съд сумата от 80 (осемдесет) лева, дължима държавна такса за уважения
иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4