№ 4510
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110125871 по
описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК от “П К Б”
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Г Д, бул.”България”
№ 49 БЛ., ВХ., за признаване за установено, че СТ. П. Ч., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ул.“Ш П“ №, ет.1, АП., дължи на ищеца сумата от 2476.64 лв.,
представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит № **********/01.06.2018 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК – 02.02.2021 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 01.06.2018 г. е сключен договор за
потребителски кредит № ********** между страните, въз основа на който ищцовото
дружество е предоставило на Ч. сумата от 4000.00 лв., със срок на погасяване от 24
месеца.
Поддържа се, че длъжникът е заплатил само седем пълни погасителни вноски,
поради което общия размер на задължението му възлиза на 6796.17 лв. В случая
ищецът претендира установяване дължимостта само на оспореното в заповедното
производство възнаграждение за пакет от допълнителни услуги към договора.
Ответникът по делото СТ. П. Ч., не е представил в срок отговор на исковата
молба, не е изпратил представител в първото по делото заседание и не е поискали
разглеждането му в негово отсъствие. С оглед на това с молба от 03.12.2021 г.,
пълномощникът на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 6171/2021 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
е била издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 3016.57 лв.,
представляваща остатъчна предсрочно изискуема главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 01.06.2018 г., ведно със законна лихва от
02.02.2021 г. до изплащане на вземането, законна лихва в размер на 709.88 лв. за
периода от 03.09.2019 г. до 01.02.2021 г., сумата от 593.08 лв., представляваща
неплатено падежирало договорно възнаграждение за периода от 12.03.2019 г. до
1
03.09.2019 г. ведно със законна лихва от 02.02.2021 г. до изплащане на вземането, ,
сумата от 2476.64 лв., представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, ведно със законна лихва от 02.02.2021 г. до изплащане на
вземането. С възражение от 24.03.2021 г. длъжникът не е оспорил наличието на
задължения към заявителя, а само сумата от 2476.64 лв. Като допълнителен аргумент е
изложил твърдения, че е погасявал вноски по процесния кредит.
От така посочените данни по заповедното производство се установява
идентичност на претендираните вземания в двете производства, поради което исковете
се явяват процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и
касаещи вземания, за които преди това е проведено заповедно производство.
Съдът след като се увери, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание,
както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства, представените писмени доказателства, намира че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, поради което така
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от една страна
възражението на длъжника в заповедното дело – ответник в настоящето не е
мотивирано досежно недължимостта на сумата от 2476.64 лв., а от друга страна
извършения факт на плащане като положителен такъв се доказва от страната, която го
твърди, т.е. от ответника. Последният не ангажира доказателства в тази насока.
Доколкото е налице признание на този неизгоден за ищеца факт в исковата молба,
съдът следва да го зачете единствено за посочените от него суми.
С оглед изхода на делото ищцовата страна има право на разноски, за което е
направила изрично искане и е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва
съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото
преди това заповедно такова. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество разходите за държавта такса от общо 99.07 лв. Освен това се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 300.00 лв., който
размер е в границите, предвидени в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, и срещу който не е направено възражение за прекомерност. В същото време, в
заповедното дело е придъдено юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150.00
лв., от който пропорционално на оспореното вземане се полагат 54.66 лв
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СТ. П. Ч., ЕГН **********,
с адрес гр.София, ул.“Ш П“ №, ет.1, АП., че дължи на “П К Б” ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Г Д, бул.”България” № 49 БЛ., ВХ., ет.7,
сумата от 2476.64 лв., представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги по договор за потребителски кредит № **********/01.06.2018 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК – 02.02.2021 г. до изплащане на вземането.
2
ОСЪЖДА СТ. П. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“Ш П“ №, ет.1,
АП., да заплати на “П К Б” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Г Д, бул.”България” № 49 БЛ., ВХ., ет.7, сумата от 453.73 лв.,
представляваща направени от последното разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
6171/2021 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3