№ 9
гр. Благоевград, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200501034 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба от М. СТ. Т., с ЕГН
**********, с адрес с.Б., общ. Р., ул.“Ш.“ № 26, срещу Решение № 61/13.09.2021г.,
постановено по гр.д. № 896/2021г., по описа на Районен съд – гр.Р.. С атакуваното решение
съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателката за налагане на мерки по реда на
ЗЗДН по отношение на ответника Н.Т..
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е
неправилно, поради това, че РС Р. при постановяването му не е обсъдил всички
доказателства, в това число декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която не е била оспорена от
ответника. Изложено е, че съдът не е взел предвид, че през 2019г. е водено дело срещу
ответника по ЗЗДН. Акцентира се върху това, че с молбата, молителката Т. е представила
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която законът е придал самостоятелно доказателствено
значение и дори при липса на други доказателства, само въз основа на нея може да бъде
издадена заповед за защита. Сочи се, че в тежест на ответника е да обори доказателствената
тежест на декларацията, като проведе насрещно доказване, като същия не е ангажирал
доказателства за опровергаване на същата.
По изложените в жалбата съображения се прави искане за отмяна на атакуваното решение.
В жалбата не са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 17, ал.4 от ЗЗДН не е депозиран писмен отговор от ответника по жалбата.
В съдебно заседание пред Окръжен съд Благоевград въззивницата не се явява, не се
представлява.
Въззиваемият редовно призован, се явява лично, като оспорва въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 17, ал.1 ЗЗДН, от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу
1
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Съответно на служебно дължимата се по см. на чл.269 ГПК преценка, съдът констатира, че
решението е валидно и допустимо постановено по същество на заявената по реда на чл.17
ЗЗДН защита. В този смисъл, въззивната инстанция намира, че при разглеждане на делото
и постановяването на атакуваното решение първоинстанционният съд не е допуснал
нарушения на процесуалните правила, в степен да засегнат правото на участие и защита на
страните в процеса.
Пред Районен съд Р. е подадена молба от въззивничката М. СТ. Т., с ЕГН **********, с
адрес с.Б., общ. Р., ул.“Ш.“ № 26, с която се твърди, че на 01.07.2021г. в дома й намиращ се
на улица „Ш.“ № 26 в с.Б. била нападната с удар в гърдите от съпругът й Н. СТ. Т., който не
спирал да крещи, че е негова собственост и да я заплашва, че ако подаде молба за развод ще
й счупи ръцете и краката и ще запали къщата в която живее. Изложила е в молбата, че това
е само един от многобройните случаи на тормоз упражняван върху нея от съпругът й, като
не се конкретизират други такива, като период на извършване и начин на осъществяване. С
молбата е направено искане за издаване на заповед за незабавна защита срещу
извършителя.
Въз основа на молбата в полза на молителката е издадена от първостепенния съд Заповед за
незабавна защита № 4/28.07.2021г., с която е наложена на Т. забрана да приближава на
разстояние по – малко от 10 м. молителката и жилището, което тя обитава, находящо се на
адрес с. Б., ул.“Ш.“ № 26 до приключване на производството по образуваното гр. д. с влязъл
в сила акт.
Настоящият въззивен състав, след като взе предвид представените по делото доказателства
– поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, изцяло възприема установената от РС Р.
фактическа обстановка по правния спор.
Към молбата, с която е сезиран съда е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която
молителката е декларирала, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от лицето Н.
СТ. Т., без посочване на дата, място и начин на извършване на същото.
От страна на първоинстанционния съд са събрани служебно доказателства, от които се
установява, че ответника не е осъждан, не се води на диспансерен отчет, като е привеждан
през 2019г. за лечение от алкохолна зависимост, като оттогава не е посещавал лечебното
заведение. Установява се, че срещу ответника е водено дело по ЗЗДН № 1260 /2019г., като
спрямо същия е издадена заповед за защита от 05.12.2019г. с която са постановени мерки за
защита по отношение на жалбоподателката. Други доказателства не са ангажирани от
страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следните правни изводи:
ЗЗДН има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани
от и срещу лица, които се намират в най - близки взаимоотношения помежду си -
съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското.
В настоящия случай по делото няма спор, че молителката и ответникът са съпрузи, поради
което същата попада в кръга на посочените и ползващите се от закрилата на чл. 3, т.1
ЗЗДН лица. Молбата е подадена в законоустановения преклузивен едномесечен срок по
чл.10, ал.1 от ЗЗДН, поради което е процесуално допустима.
Относно нейната основателност, въззивния съд намира следното:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН " Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство."
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване на
следните, кумулативно изискуеми се обстоятелства: наличие на морално укоримо поведение
от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото лице, което да се
квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; актът на домашно
2
насилие да е извършен от посочения в молбата ответник/ци и то на твърдяната дата и
място.
При анализ на събраните по делото доказателства се налага извод, че правилно
първоинстанционния съд е оставил без уважение молбата поради липса на доказателства, за
извършен на твърдяната дата и място акт на домашно насилие от ответника спрямо
молителката.
Неоснователно е оплакването, направено с въззивната жалба за това, че първостепенният
съд не е приел твърденията на молителя за доказани, при наличие на декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН. Настоящият състав счита, че по отношение на последната не е приложима
хипотезата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В настоящия случай в процесната декларация твърденият
акт на домашно насилие не е индивидуализиран изобщо по време, място, изпълнителни
действия и начин на осъществяване. С оглед на това същата не представлява годно
доказателство, установяващо изложените твърдения в молбата, както правилно е приел
районния съд.
Действително, допустимо е по силата на закона заповед за защита да се издаде само въз
основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, но само тогава, когато в същата е деклариран
извършения акт на домашно насилие, с неговите обективни белези, което в случая не е
сторено.
От друга страна следва да се отбележи, че молителката не е ангажирала каквито и да било
други доказателства за потвърждаване на посочените от нея твърдения в молбата.
Макар производството по ЗЗДН да има за основна цел защитата на пострадалите лица,
последиците от установяването на извършено насилие имат и съответни санкционни
последици. Поради това следва по правилата на ГПК и ЗЗДН да бъде безспорно и
категорично установено наличието на извършено домашно насилие със съответните
доказателства. Макар и с известни особености, в процеса по ЗЗДН важат общите принципи
на доказване в гражданския процес, като молителят следва да докаже пълно и главно
основателността на подадената до съда молба и обуславящите това факти от обективната
действителност, а ответника да обори същите. Невъзможността да се установят по описания
начин релевантните по спора факти обосновава и отказ за издаване на исканата заповед за
защита, както в случая правилно е сторил първоинстанционният съд.
Следва да се отбележи, че доводите в жалбата, че не е съобразено от първоинстанционния
съд воденото през 2019г. дело по ЗЗДН, са несъстоятелни. По делото е представената
заповед за защита от 05.12.2019г., която е издадена във връзка с друг акт на домашно
насилие извършен от ответника спрямо молителката, но това обстоятелство по никакъв
начин, не доказва, че и на процесната дата е извършен акт на домашно насилие от
ответникът спрямо молителката.
Съдът намира, че на молителката е предоставена процесуална възможност да установи
изложените в молбата твърдения, като представи надлежно попълнена декларация, от която
същата не се е възползвала. Първоинстанционният съд е разпределил доказателствената
тежест в процеса в първото по делото съдебно заседание, за което молителката е била
редовно уведомена, като не се е явила и не е ангажирала никакви доказателства в подкрепа
на твърденията си.
Следователно, анализът на доказателствената съвкупност по делото не позволява да се
обоснове извода за извършен от страна на въззиваемия акт на домашно насилие спрямо
молителката, по времето и начина, посочени в молбата до съда. Същата се явява
недоказана, поради което и неоснователна. Предвид това първоинстанционния съд правилно
е постановил отказ да издаде исканата заповед за защита на молителката, като е оставил
молбата без уважение.
С оглед изложеното и поради съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и
обосновано, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
По така изложените мотиви и на основание чл. 17, ал. 5, предл. 1 ЗЗДН, Окръжен съд
Благоевград, IV въззивен състав
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №61/13.09.2021г. постановено по гр.д.№896/2021 г. по описа
на Районен съд Р..
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4