РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Перник, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500575 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от О. Б. против решение № 351 от 11.04.2022 г., поправено по
реда на чл. 247 ГПК с Решение № 656/14.06.2022 г., постановени по гр.д. № 3641/2021 г. на
РС – Перник, в частта, с която е допусната делба между О. Б.- С., Б. С., Д. А. и Г. С. на
самостоятелен обект в сграда с ид. **** по КККР на гр. Перник, както и съответната 1/4
част от общите части на сградата, при следните квоти: за О. Б. - 12/18 идеални части; за Б. С.
- 2/18 идеални части; за Д. А. - 2/18 идеални части; за Г. С. - 2/18 идеални части.
В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на решението в обжалваната му част, с
която е допусната делба между О. В. - С., Б. С., Д. А. и Г. С. на следния имот:
Самостоятелен обект в сграда с ид. **** по КККР на гр. Перник, както и съответната 1/4
част от общите части на сградата при следните квоти: за О. В. - С. - 12/18 ид. ч.; за Б. С. -
2/18 ид.ч.; за Д. А. - 2/18 ид. част и за Г. С. - 2/18 ид. ч., като бъде постановено ново, с което
въззивният съд отмени в частта над признатите ид. части от 1/18 за всяка една от трите
ответници до посочените 2/18 ид. части от имота, както и се признае че дяловете на О. В. -
С. не са 12/18, а в размер на предявените такива 15/18 ид. части от собствеността върху само
този процесен имот. Счита, че решението на РС с оглед определяне на идеалните части от
1
по 2/18 за всяка една от трите ответници не е съобразено със събраните по делото
доказателства - писмени и гласни такива, както и със съществуващата съдебна практика,
вкл. и тази на ВКС. Заявява, че ПРС се е позовал на неясни доводи, респ, е изложил неясни
мотиви по отношение определения размер на идеалните части от този обект за трите
ответници, вместо притежаваните от тях по 1/18 част и е неправилно и незаконосъобразно е
определил за същите лица по 2/18 ид. части само от този обект. Като спорен въпрос посочва
обстоятелството дали и от кога може да се приеме, че е започнала да тече придобивната
давност върху имота с ид. **** в полза на брата И. С., респ. на неговите наследници -
ответниците по делото. Съдът е погрешно описал и че именно И. С. бил изградил приживе
собствен вход за своя етаж, като това е сторено именно от Г. С., а не от И. С. и именно
последният не се е противопоставил на това, като това е от значение за придобиването на
имота на втория етаж, но не и касателно първия такъв.
Б. С., Д. А. и Г. С. са депозирали насрещна въззивна жалба против решение № 351 от
11.04.2022 г. по гр.д. № 3641/2021 г. на РС – Перник, в частта, с която е допусната делба на
самостоятелен обект в сграда с ид. **** по КККР на гр. Перник, при следните квоти: за О. Б.
- 12/18 ид. ч.; за Б. С. - 2/18 ид. ч.; за Д. А. - 2/18 ид. ч.; за Г. С. - 2/18 ид. ч. Счита, че чрез
събраните по делото доказателства е установено, че самостоятелен обект в сграда с ид. ****
по КККР на гр. Перник, е собственост само на Б. С., Д. А. и Г. С.. Считат за неправилен и от
фактическа, и от правна страна формираният от съда извод, че от ответниците (като
наследници на И. К. С.) по давност не са били придобити 4/6 идеални части от самостояелен
обект с ид. ****, които са били собственост на Д. С., тъй като тя не е живяла в този имот,
поради което срещу нея не било манифестирано владение. По делото е изяснено, че много
повече от 10 години върху самостоятелен обект с ид. **** по КККР на гр. Перник е
упражнявано владение само от И. С. със съпругата му Б. С., а след смъртта на И. С. -
владението е продължено от неговите наследници Б. С.- негова преживяла съпруга, Д. А.-
негова дъщеря и Г. С.- негова дъщеря. В заключение се иска отмяна на постановеното
решение в частта, с която е допуснат до делба самостоятелен обект в сграда с ид.**** по
КККР на гр. Перник, като бъде постановено ново, с което искът в тази си част да бъде
отхвърлен.
С отговор по насрещната въззивна жалба, О. Б. – С. по подробни доводи и
съображения оспорва насрещната жалба като неоснователна и моли оставянето й без
уважение.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо - в обжалваната му
част.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото и се установява от писмените доказателства, че въз основа на
2
нот. акт № ***, том **, дело № **** г. и на нот. акт № ***, том **, дело № **** К. С. и Р. С.
са придобили чрез покупко продажба собствеността върху празно дворно място с площ от
500 кв.м. в ****, съответно - по силата на дворищно регулационен план на ****
собствеността върху празно дворно място с площ от 237 кв.м. и празно дворно място с площ
от 85 кв.м.
С договор за доброволна делба на недвижим имот от 14.03.2011 г. между К. С., Д. С.,
Г. М., В. П. и С. Ш., съделителите К. С. и Д. С. получават в дял в режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/ и стават изключителни собственици и на самостоятелен обект
в сграда с ид. **** по КККР на гр. Перник, с адрес на имота: ****, както и съответната 1/4
част от общите части на сградата съгласно схема № **** на СГКК – Перник. По делото
липсва спор, че сградата близнак, където се намират двете жилища, включително и
самостоятелен обект в сграда с ид. **** е построена в придобития въз основа на нот. акт №
***, том **, дело № **** г. и на нот. акт № ***, том **, дело № **** поземлен имот.
К. С. е починал на 05.04.2011 г. като е оставил наследници по закон Д. С. /съпруга/, Г.
С. /син/ и И. С. /син/. Със смъртта на К. С. през 2011 г. общността върху обект с ид. **** е
прекратена при равни дялове – по 1/2 ид.ч., съгласно чл. 28 СК - 2009г. След откриване на
наследството на К. С. процесният обект в сграда с ид. **** е принадлежал съгласно чл. 28
СК - 2009г. и чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН в съсобственост на Д. С. с дял от 4/6 ид. части /1/2
ид.ч. - на собствено основание и 1/6 ид.ч. - по наследство от съпруга си К. С./, Г. С. с дял от
1/6 ид. ч. и И. С. с дял от 1/6 ид. ч. /по наследство от баща им К. С./.
И. С. е починал на **** като е оставил наследници по закон ответниците Б. С.
/съпруга/, Д. А. /дъщеря/ и Г. С. /дъщеря/, които общо получават дела му от 1/6 ид. ч. от
обект с ид. **** – при равни части, съгласно чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН, т.е. всеки от тях
получава по 1/18 ид.ч. от обект в сграда с идентификатор ****.
С нот. акт № ***, том **, per. № ****, дело № **** за покупко-продажба на
недвижим имот на 20.11.2018 г. Д. С. е продала на сина си Г. С. 4/6 ид. ч. от самостоятелен
обект в сграда с ид. **** по КККР на гр. Перник. При възмездно придобитите 4/6 ид. ч. от
самостоятелен обект в сграда с ид. **** по време на брака на Г. С. и ищцата О. С., сключен
на **** и при неопровергана презумпция за съвместен принос, то тези 4/6 ид. ч. от обект в
сграда с ид. **** следва да се считат за придобити в режим на СИО по силата на чл. 21, ал.
1-3 от СК, независимо от това на чие име са били придобити те. Декларираната на **** с
нотариално удостоверени подписи на съпрузите Г. С. и ищцата О. Б., вписана в регистъра на
имуществени отношения на съпрузите на ****, промяна в режим на разделност по чл. 18,
чл. 27, ал. 3 и чл. 33, ал. 1 от СК прекратява СИО- чл. 27, ал. 3 от СК, но тази промяна има
действие само за напред, т. е. независимо, че придобитите вече в режим на СИО имоти са на
името на съпруга, то те не стават негова индивидуална собственост, а остават общи за
двамата съпрузи при режим на обикновена съсобственост, при равни дялове съгласно чл. 28
СК. т.е. всеки от тях получава по 2/6 ид.ч. от обект с ид. ****.
С нот. акт № ***, том *, per. № ****, дело № **** за дарение на недвижим имот на
3
11.07.2019 г. Г. С. е дарил на съпругата си О. Б. 3/6 идеални части от обект в сграда с ид.
**** по КККР на гр. Перник /1/6 ид. ч., получена от наследството на К. С. и 2/6 ид. ч.,
придобити по силата на продажбата и прекратената СИО/. Следователно ищцата О. Б. е
придобила собствеността върху 5/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с ид. ****. по
силата на брака си с Г. С., на вписан законов режим на разделност между двамата и на
поредица от сделки, обективирани в нот. акт № ***, том **, per. № ****, дело № **** и в
нот. акт № ***, том *, peг. № ****, дело № **** - 2/6 ид. ч. по силата на продажбата и
прекратената СИО и 3/6 ид. ч. по силата на сделката дарение. От удостоверение за данъчна
оценка № **** се установява, че О. Б. е декларирала собствеността върху 5/6 ид. ч. от
процесните имоти включително и самостоятелен обект в сграда с ид. ****. Останалата 1/6
ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с ид. ****. е собственост по наследство, оставено от
И. С. /син на К. С./ на трите ответници - по 1/18 идеална част за всяка ответница.
Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на въззивното обжалване за
придобиване по давностно владение от ответниците на имота с ид. ****.
От съществено значение за решаване са спора са събраните свидетелски показания
пред РС. Св. Г. /без родство и дела със страните по делото/ установява, че познава страните,
тъй като е съсед на поземления имот, където се намират процесните жилища - в ****;
израснала е и обитава съседния имот и го посещава редовно, понякога спи там, понякога не,
но почти през ден е в имота си. В съседния имот, обитаван от страните, има къща близнак,
строена 1955-1956 г. на миналия век - като единият близнак е бил на К. С., а другият на брат
му Р. и лице на име Г.. Синовете на К. - И. и Г. са се разделили много от отдавна и от много
отдавна живеят така. Още преди баща им К. да почине, неговите деца са си хвърляли чоп и
са се разделили, като чопът е хвърлян много отдавна, като Г. живее на втория етаж, а И.
живее на първия етаж без разногласия по между си. Свидетелката не е присъствала на чопа,
но за него знае от Д., която й казала и й се похвалила, че децата й И. и Г. са си хвърлили
чоп, за да си разпределят кой къде да живее и че първият етаж е бил за И.. И. също е казвал
на свидетелката, че с брат му са се разбрали първият етаж да е за него и И. правел ремонти
на първия етаж. Г. също й е казвал, че вторият етаж е за него, а първият за И.. И., докато бил
жив, живеел на първия етаж, със семейството му. След смъртта на И. достъп до етажа имат
съпругата му и децата му. Докато бил жив И., друг нямал достъп до етажа. На етажа понеже
има на другия брат апартамент се влиза в коридора с един общ ключ, а вече по-навътре от
техния дом само те всеки от дома си си имат ключ. К. и Д. си живеели в Т. от преди 40 г.,
като Д. не живее в къщата в кв. Д.. На горния етаж собственост на Г. е само единият
апартамент. Входната врата може да се заключва. Сега има отделен вход от преди 3-4 г., а
преди това бил общ. Свидетелката не е виждала Г. на първия етаж, а съпругата му О. е
ходила на втория етаж в нейния си дом. Докато И. бил жив, разходите относно неговия
първи етаж като ток, вода и данъци си ги плащал той, а след това не знае.
Свидетелят Л. /без родство и дела със страните по делото/ установява, че е чувала от
И., че И. и Г. са се разделили помежду си - И. на първия етаж, Г. на втория етаж, като И.
живеел на първия етаж, а Г. рядко идвал в имота, даже в един период от време почти не
4
идвал и И. се грижел за двора и къщата. И. като починал продължила да живее съпругата му
Б. на първия етаж. Д. заминала в Т. със съпруга си К. и там са от 40 г. Не е имало вещи на Г.
в жилището, в което живеел И.. Не е чувала спорове. Б. не е била в конфликт със свекърва
си Д. и не знае Б. да е живяла на друго място. Не знае да е имало период Д. да се е връщала
да живее на първия етаж.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да се даде вяра на показанията на св. Г. и
св. Л.. Същите са последователни, логични, кореспондират помежду си по отношение на
правнорелевантните факти. На следващо място, свидетелите са възприели непосредствено
правнорелевантните факти, възприели са вярно същите и са способни да ги възпроизведат
добросъвестно при даване на показания пред съда. Преценени с оглед всички останали
доказателства, на основание чл. 172 ГПК, показанията на св. Д. /племенник на ищцата/ и св.
С. /дъщеря на ищцата/ не следва да бъдат кредитирани. Същите противоречат на
показанията на св. Г. и св. Л., които съдът кредитира. Показанията на св. Д. и св. С. не са
конкретни, отделно от изложеното, същите противоречат на тези свидетелски показания,
които съдът кредитира.
При така възприетите и гореобсъдени свидетелски показания настоящият въззивен
състав приема за установено, че преди смъртта на бащата К. С. на 05.04.2011 г. с негово
знание и съгласие и със знанието и съгласието и на другия съсобственик – майката Д. С.,
между бащата К. С. и майката Д. С. – от една страна и двамата им синове- братята Г. С. и И.
С. – от друга, на практика е имало неформално разделяне и разпределение на собствеността
на етажите (т. нар. "неформална делба"), която включва съгласие за предаване на владението
между съсобствениците, годно да постави началото на срока на придобивната давност, в
резултат на което братът И. С. останал да живее в първия жилищен етаж със семейството му,
а след смъртта на И. достъп до етажа имат само съпругата му и децата му, а Г. С. - на втория
етаж. Владението върху процесния първи етаж е установено от И. С. въз основа на
неформалната делба със съгласието и знанието на съсобствениците – бащата К. С. и майката
Д. С. и неговият брат Г. С., като И. С. е упражнявал фактическа власт със съзнанието, че е
индивидуален собственик на етажа, т. е. е започнал владението като владелец на целия имот
след датата на договора за доброволна делба от 14.03.2011 г., но преди смъртта на баща си
К. С. на 05.04.2011 г., т.е. като владелец по отношение на частите на съсобствениците -
бащата К. С. и майката Д. С., а след смъртта на бащата - и като владелец на частите на
останалите наследници - майката Д. С. и неговият брат Г. С.. Действията на И. С. по
съдържание и като съвкупност съответстват на съдържанието на правото на собственост
върху първия етаж.
Тъй като съсобствениците К. С. и Д. С. и децата им - братята Г. С. и И. С. са изявили
съгласие с неформалното разделяне и разпределение на собствеността на етажите и с така
установеното владение, не е необходимо да се демонстрира промяна в намерението да се
владеят идеалните части на К. С. и Д. С.. Съгласно решение № 32 от 8.02.2016 г. по гр. д. №
4591/2015 г., ВКС, I г. о., решение № 60 от 7.06.2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г., ВКС, I г. о.,
решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г., ВКС, 1 г. о., решение № 20/23.07.2018
5
г. по гр. д. № 1377/2017 г., ** г. о. на ВКС не е необходимо приживе на наследодателя К. С.
тази негова воля да се доведе до знанието на останалите лица, които биха могли да имат
качеството "наследници по закон" след неговата смърт - майката Д. С. и неговият брат Г. С..
Ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл. 79,
ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент
един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе
на наследодателя. В случая е установено по категоричен начин, че общият наследодател К.
С. и съпругата му Д. С. са предали владението върху първия етаж на сина си И. С., който
непосредствено след това е установил самостоятелна фактическа власт с намерение за
придобиване на собствеността. Единствено И. С. е ползвал първия жилищен етаж със
семейството му, а след смъртта му - съпругата му и децата му, поддържали са и са
ремонтирали същия. Всеки от двамата братя възприема този факт и не се противопоставя.
След смъртта на бащата К. С. на 05.04.2011 г. това разпределение на двата етажа между
двамата братя се запазило и никой от тях, както и майка им Д. С. не го е оспорил. Всяко от
жилищата си имало общо стълбище и самостоятелен вход към жилището. Всеки от братята е
стопанисвал етажа, в който живее. Откакто И. С. със семейството си се установили на
първия етаж, между двамата братя и баща им и майка им не е имало спорове и никой от тях
не е предявил съдебни претенции за собственост или права на съсобственик към жилището
на другия. Нямало спорове за собственост и между И. С. и майка му Д. С. след смъртта на
бащата и до смъртта на И. С. през 2018г., а и след това до предявяване на настоящия иск за
делба. Отношенията между тях са като на близки роднини, като бащата К. С. и майката Д. С.
дълго преди договора за доброволна делба са живели в друго населено място - Т., обл. Д.,
като и след смъртта на съпруга си К. С., Д. С. не живее в къщата в кв. Д.. Подобна уговорка
сочи на установяване на самостоятелна фактическа власт върху първия етаж от И. С. с
намерение за придобиване на собствеността, противопоставима, както на предалите
владението лица бащата К. С. и майката Д. С., така и на брата Г. С., при което установилото
фактическа власт лице И. С. не е длъжно да демонстрира последваща промяна в
намерението, с което установява фактическа власт след откриване на наследството на К. С.
и спрямо преживялата съпруга Д. С., от които е получило владението, защото когато
владението е установено по този начин (чрез предаване от предишния собственик или
владелец) или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа
презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС- приема се, че имотът се владее от владелеца за
себе си и без прекъсване.
При тези рамки на конкретните доказателства по делото и относимата към тях
съдебна практика, настоящият състав на ПОС не споделя решаващите изводи в
първоинстанционното решение и обратно на тях намира, че е без значение в конкретния
казус фактът, че К. С. и Д. С. са родители на И. С. и че са живели в друго населено място и
обективно не са имали възможност да възприемат действия на владение от сина си И. С.,
съответно, че последният не е демонстрирал еднозначно и категорично намерение пред
баща си и майка си да свои първия етаж. В този смисъл и становището в решение №
3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на I г. о. на ВКС и решение № 20/23.07.2018 г. по гр.
6
д. № 1377/2017 г., ** г. о. на ВКС.
Въз основа на тази неформалната делба и фактическото разделяне и разпределение на
собствеността на етажите след 14.03.2011 г., при което всеки от братята е установил
самостоятелна власт върху конкретен имот, установяването на И. С. и на неговото
семейство в процесното жилище на първия етаж, където живеят най-късно от 05.04.2011 г. и
при липса на спорове относно начина на разделяне и разпределение на собствеността на
етажите, ползването и стопанисването на самостоятелните етажи от всеки от братята, без
съдебни претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и
ал. 2 или чл. 32 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на
намерението за своене и установяване от И. С. на давностно владение върху процесния
първи етаж за себе си, упражнявано последователно от него и неговите наследници –
ответниците, защото тези действия покриват съдържанието на правото на собственост.
Предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението. При съчетаното им
проявление, те установяват признаците на владението, защото са явни – възприети са от
праводателите на ищцата и от самата нея, не са смутени от праводателите й или от нея и са
непрекъснати; не са двусмислени, което е продължило повече от 10 години необезпокоявано
и явно и към датата на подаване на исковата молба - 09.07.2021 г. вече е бил завършил
фактическият състав на придобивната давност в полза на ответниците и на основание чл. 79,
ал. 1 ЗС има за последица придобиване на ид. части от процесния първи етаж.
Противопоставянето и оспорването на начина на разделяне и разпределение на
собствеността на етажите след изтичане на придобивната давност и придобиване на правото
на собственост е без значение, тъй като позоваването на давността не е елемент от
фактическия състав на придобиването по давност. Съгласно т.2 от ТР № 4/2012 г. ОСГК на
ВКС позоваването на придобивната давност има обратно действие, т.е. изтичането на срока
на давността има обратно действие от деня, в който е било започнато владението върху
имота. По отношение на тези си изводи въззивният съд се позовава и съобразява и
практиката на ВКС по Решение № 97 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 325/2020 г., I г. о.,
ГК, Решение № 50136 от 21.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 309/2022 г., I г. о., ГК, което
тълкуване е напълно относимо в настоящия случай, като дава отговор на всички възражения
и доводи на страните.
Не води до друг извод обстоятелството, че при декларирането на имота в данъчната
служба при съблюдаване на квотите в съсобствеността. От декларациите по ЗМДТ не може
да се прави извод за изявено намерение за своене или липса на такова, тъй като те се подават
в изпълнение на административно-данъчно задължение пред орган, който налага
специфични изисквания относно начина на подпълване на образеца за декларация, а
откриването на данъчна партида за недвижимия имот е административна дейност. Тъй като
владение по смисъла на чл. 68 ЗС може да се осъществява само върху чужд имот, то
владелецът не би могъл да декларира имота изцяло на свое име, ако не разполага с документ
за собственост или ако документът за собственост удостоверява по- малко вещни права, от
тези, които са предмет на владението. Затова от тези доказателства не може да се прави
7
извод за признаване права на съсобственици и/или за владението, или липса на такова. В
този смисъл са решение № 60123 от 16.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 50/2021 г., ** г. о., ГК,
решение № 97 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 325/2020 г., I г. о., ГК.
Изложеното обуславя извод, че ответниците доказват осъществяване на изискуемото
от чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишно непрекъснато, явно владение върху процесния първи етаж до
подаване на исковата молба срещу тях в съда на 09.07.2021 г., което е основание да се
приеме, че възражението за придобивна давност на ид. части на останалите съсобственици
върху процесния първи етаж е основателно. Поради това и съдът приема, че
принадлежалите по наследство и СИО на Д. С. 4/6 ид. части, съответно – принадлежалите
по наследство на Г. С. 1/6 ид.ч. от процесния първи етаж, са придобити по давност от И. С.,
респ. от наследниците му - ответниците. Поради това и продажбата от Д. С. на 4/6 идеални
части на сина си Г. С. и съпругата му /ищцата по делото О. Б. С./ не е произвела своя вещно
правен ефект и Г. С. и О. Б. С. не са придобили първоначално в режим на СИО, а
впоследствие при разделна собственост при равни дялове 4/6 ид. части от първия етаж,
съответно впоследствие О. Б. С. не е придобила по дарение от Г. С. и неговата наследствена
1/6 ид.ч.
Поради това, към момента на предявяване на иска за делба между ищцата и
ответниците не е съществувала съсобственост върху самостоятелен обект в сграда с ид.****
по КККР на гр. Перник и искът за делба за този имот е неоснователен.
Първоинстанционният съд е достигнал до друг извод, което налага отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск за делба
по отношение на самостоятелен обект в сграда с ид.**** по КККР на гр. Перник да бъде
отхвърлен. Въззивната жалба на Б. С., Д. А. и Г. С. е основателна, а тази - на О. Б. е
неоснователна.
Жалбата на О. Б. – С. против Решение № 656/14.06.2022 г., постановено по реда на
чл. 247 ГПК, в частта, с която е оставено без уважение искането й за поправка на очевидна
фактическа грешка в изложения смисъл е неоснователна. Видно от изложеното в мотивите
на решение № 351 от 11.04.2022 г. на РС – Перник не е налице несъответствие между волята
на съда в мотивите на решението и диспозитива на същото, тъй като и в двете части на
решението достатъчно ясно и изрично е посочено, че относно самостоятелен обект с ид.
**** по КККР на гр. Перник делбата е допусната именно при посочените в диспозитива
делбени квоти, което следва и от мотивите на съдебното решение.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя О. Б. не се дължат разноски по
въззивното производство.
Жалбоподателите Б. С., Д. А. и Г. С. претендират и доказват разноски по въззивното
производство от 75 лв. – държавна такса и 720 лв. с ДДС – заплатено адв. възнаграждение
(съгласно представения договор за правна защита, в който е отбелязано, че уговореното адв.
възнаграждение от 720 лв. е платено по банков път, удостоверено с приложени фактура, и
8
списък по чл. 80 ГПК). Предвид, че делото е за делба, уговореното и заплатеното от
жалбоподателите Б. С., Д. А. и Г. С. адв. възнаграждение от 720 лв. с ДДС, при минимален
размер от 600 лв. без ДДС, съгл. чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. /в редакцията до
4.11.2022 г./ и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., е равно на минималния размер, поради
което съгласно ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не е свободен да
намали възнаграждението под предвидения в същата наредба минимален размер, поради
което преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК е изключена. А и предвид фактическата и правна
сложност на делото, същото не се явява прекомерно и не следва да бъде намалявано, съотв.
възражението на жалбоподателя О. Б. по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Доказаните от
жалбоподателите Б. С., Д. А. и Г. С. разноски общо от 795лв., с оглед основателността на
жалбата им се дължат изцяло.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 351 от 11.04.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
Решение № 656/14.06.2022 г., постановени по гр.д. № 3641/2021 г. по описа на Районен съд
– Перник в частта, с която е допусната съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **** по КККР на гр. Перник, както и съответната 1/4 част от общите части
на сградата, между съделители и квоти, както следва: за О. Л. Б. - 12/18 идеални части; за Б.
Г. С. - 2/18 идеални части; за Д. И. А. - 2/18 идеални части; за Г. И. С. - 2/18 идеални части, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска за делба, предявен от О. Л. Б. с ЕГН: ********** с адрес: ****
срещу Б. Г. С. с ЕГН: **********, с адрес: ****, Д. И. А. с ЕГН: **********, с адрес: **** и
Г. И. С. с ЕГН: **********, с адрес: **** по отношение на Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **** по КККР на гр. Перник, одобрени със заповед № **** на
Изпълнителния директор на АГКК с последващи изменения -няма, с адрес на имота: ****,
като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
**** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент брой нива на обекта:
1 с площ 47 кв.м., който обект се намира на първия етаж в източната част на източния
близнак от двуетажната масивна жилищна сграда близнак, както и съответната 1/4 част от
общите части на сградата съгласно схема № **** на СГКК - Перник, при съседи - на същия
етаж имот ****, под обекта няма и над обекта ****.
Първоинстанцинното решение в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 656/14.06.2022 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК
по гр.д. № 3641/2021 г. по описа на Районен съд – Перник – в обжалваната му част.
ОСЪЖДА О. Л. Б. с ЕГН: ********** с адрес: ****, да заплати на Б. Г. С., с ЕГН:
**********, с адрес: ****, Д. И. А., с ЕГН: **********, с адрес: **** и Г. И. С., с ЕГН:
**********, с адрес: ****, сумата 795 лв. - разноски по въззивното производство.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10