Р
Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
11.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 състав в публично
съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа търг.дело № 2689 по
описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.
С исковата молба С.О.иска съдът да осъди „Д.“ЕООД да й заплати, както
следва:
-на
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, във връзка е чл.10, ал.1, т.2 от сключеният на 25.05.2009 г. Приватизационен
договор за продажба на обект: Обществена тоалетна, находяща
се в гр.София, градинката „Докторски паметник“ и ул.“Кракра“, по реда и при
условията на чл.З, ал.З, т.2 и чл.4, ал.2 от Закона за приватизация и
следприватизационен контрол (ЗПСК), чл.36, ал.5, изр.1, предл.2
от Наредбата за търговете и конкурсите, Решение № 313 по Протокол № 14 от
12.06.2008г. на Столичния общински съвет и Решения №№ 608/13.03.2009г.,
659/24.04.2009г., 678/15.05.2009г. на Надзорния съвет(НС) на СОАПИ за неизпълнение на задължението по чл.8, ал.3 от договора
- неизвършени инвестиции в размер на 1500 лв., за периода от 26.05.2017 г. до
25.05.2018 г., неустойка в размер на 750
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване
на иска — 19.12.2018 г. до окончателното й изплащане; на основание чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.15, изр.2 от договора върху неустойката от 750 лв., за
периода на забава - от датата на изтичането на срока, даден с нотариалната
покана за доброволно плащане — 06.09.2018г. до датата на предявяване на иска,
законна лихва в размер на 21,67 лв.;
-на
основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.10, ал.1, т.5 от договора, за
неизпълнение на задължението по чл.8, ал.6 от договора - за неизпълнен идеен
проект за обекта, изразяващ се в неразработен работен проект, одобрен от Гл.архитект
на гр.София и ДАГ, неустойка в размер на 27 175 лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 19.12.2018г. до
окончателното й изплащане; на основание чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.10, изр.2
от договора върху неустойката от 27175 лв., за периода на забава- от датата на
изтичането на срока, даден с нотариалната покана за доброволно плащане -
06.09.2018г. до датата на предявяване на иска - 19.12.2018 г., лихва за забава
в размер на 785.,07 лв., както и направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
„Д.“ ЕООД оспорва предявените искове. Поддържа, че същите са неоснователни и
недоказани, а при евентуалност – че са погасени по давност. Твърди, че не е
получавал нотариална покана изх. № ПО-НП-0343/02.05.2018 г., поради което не
бил надлежно поканен за проверката, извършена на 21.06.2018 г. за която са
съставени Протокол акт № 134, том VI, peг. № 15858 на Нотариус
Ц.Г.и Констативен протокол от 21.06.2018 г. Твърдят, че не са получавали и
нотариална покана изх. № ПСК-515/12.07.2018 г. за плащане на неустойки по
договора, както и че е недопустимо кумулирането на
претенцията за заплащане на неустойка, ведно с която и върху която да се
претендира обезщетение за забава. Ответникът поддържа, че СО не била изпълнила
задължението си по чл. 9 от договора от 25.05.2009 г. и не е въвела купувача
във владение на имота. Ответникът оспорва подписа на купувача за приел от
лицето Р.Л.М., управител на ,Д.“ ЕООД в приложения кьм
исковата молба приемо- предавателен протокол от
16.07.2009 г. Твърди се, че подписът не е положен от управителя на дружеството.
Съгласно
чл. 111 от ЗЗД исковете за вземания за обезщетения и неустойки се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че давностният срок започва да тече от момента, в който
правото е станало изискуемо. Така дори исковете предявени от ищеца за заплащане
на неустойка да били основателни, към датата на подаване на исковата молба
давността и по двата иска била изтекла и същите следва да се отхвърлят, като
неоснователни.
На
следващо място твърдят, че претенцията на ищеца за неустойка в размер на 27 175
лева била във връзка с неизпълнение на чл. 8, ал. 6 от договора — за неизпълнен
идеен проект за обекта /неразработване на работен проект, който да е одобрен от
Главния архитект на София и от ДАГ/. В изпълнение на правата си да извършва
следприватизационен контрол на обекта, ищецът многократно бил извършвал
проверки на обекта, за които били съставяни констативни протоколи, а именно:
Констативен протокол от 14.06.2010 г., Констативен протокол от 27.06.2011 г.,
Решение № 1280/25.06.2010 г., Констативен протокол от 16.06.2016 г., както и
други протоколи. В тези протоколи от страна на ищеца и негови служители било
констатирано и посочено че „купувачът не представя документи за извършени
инвестиции “ „обектът е заключен и не функционира “ „не са представени
документи, доказващи извършените инвестиции“. На 01.06.2010 г. ищецът подал
заявление до Службата по вписванията при СРС, с което е поискал да му бъде
издадено удостоверение за вписванията, отбелязванията
и заличавания на недвижим имот — Обществена тоалетна, находяща
се в София, градинка „Докторски паметник“, ул. „Кракра“ и го получил на
15.06.2010 г., като същото било заведено във входящата кореспонденция под вх. №
0547/15.06.2010 г. Към това удостоверение било приложено и копие от нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 63, том III,
peг. № 17771, дело № 398 от 03.06.2009 г., с който
недвижимия имот, предмет на приватизационния договор бил продаден от „Д.“ ЕООД
на П.Г.Г.. С Решение № 1280/25.06.2010 г. Столичния
общински съвет взел решение ответника „Д.“ ЕООД да бъде санкциониран с
неустойка в размер на 15000 лева за неизвършени инвестиции и с неустойка в
размер на 27175 лева за извършено отчуждаване на недвижимия имот, извършено в
забранителния срок по чл. 8, ал. 7 от приватизационния договор. На 02.07.2010
г. ищецът изпратил до ответника писмо изх. № ПСК-0768, с което го уведомява за
наложените неустойки. Ищецът предявил иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения договор от 25.05.2009 г. за продажба на
обществена тоалетна, находяща се в София, градинка
„Докторски паметник“ и ул. „Кракра“. По този иск било образувано т.д. №
2465/2017 г. на 15-ти състав при СГС. Сочи се, че след като още през 2010 г. на
ответника му станало известно за прехвърлянето на собствеността, то следва и че
не може и не е изпълнил и задължението си да разработва работен проект и е в
неизпълнение на задължението си по чл.8, ал.6 от договора. Така че до датата на
предявяване на иска за неустойка давностният срок за
вземането бил изтекъл.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие
за установено от фактическа страна следното:
От представеният и приет като доказателство по делото
договор от 25.05.2009 г. е видно, че Столична община, чрез Главен изпълнителен директор
на Столична общинска агенция за приватизация и ответника „Д.“ ЕООД при
условията на чл.З, ал.З, т.2 и чл.4, ал.2 от Закона за приватизация и
следприватизационен контрол (ЗПСК), чл.36, ал.5, изр.1, предл.2
от Наредбата за търговете и конкурсите, Решение № 313 по Протокол № 14 от
12.06.2008г. на Столичния общински съвет и Решения №№ 608/13.03.2009г.,
659/24.04.2009г., 678/15.05.2009г. на Надзорния съвет(НС) на СОАПИ, с сключили
договор по силата на който СО е
прехвърлила собствеността на недвижимия имот – обществена тоалетна, находяща се в гр.София, градинката „Докторски паметник“ и
ул.“Кракра“ срещу задължението за заплащане на цена (чл.5 и чл.6) и
задължението по чл.8 от договора. Посочено е, че правото на собственост
върху имота преминава в патримониума на купувача при
представяне на данъчно заверена декларация по чл. 7 ал. 3 от ЗПСК. Ответникът е
поел задължение да запази и развие през десетгодишния период на неотчуждаване
на обекта с предмет на дейност в него – обществена тоалетна, да въведе обекта в
експлоатация в срок до 9 месеца от датата на одобряване на плановете и издаване
на строително разрешение от компетентните институции като в 14-дневен срок
преди изтичане на срока за въвеждането му в експлоатация разкрие и поддържа в
него 3 бр. работни места на трудов договор и на пълен работен ден. Съгласно клаузата на чл.8, ал.3
от договора, купувачът се е задължил да извърши инвестиции в общ размер на
41 700 лв., в предварително посочени размери и срокове. Съгласно чл.8, ал.З от договора, купувачът се задължил в срок от 10 години,
от датата на сключване на договора /25.05.2009 г./, да извърши инвестиции в
обекта общо в размер на 41 700 лв., както следва: През първата година от датата
на сключване на договора — 30 000 лв. до 25.05.2010 г.; През втората година от
датата на сключване на договора — 500 лв. до 25.05.2011 г.; През третата година
от датата на сключване на договора — 1000 лв. до 25.05.2012 г.; През четвъртата
година от датата на сключване на договора - 1200 лв. до 25.05.2013 г.; През
петата година от датата на сключване на договора - 5 000 лв. до 25.05.2014 г.;
През шестата година от датата на сключване на договора - 500 лв. до 25.05.2015
г.; През седмата година от датата на сключване на договора - 500 лв. до
25.05.2016 г.; През осмата година от датата на сключване на договора - 1 000
лв. до 25.05.2017 г.; През деветата година от датата на сключване на договора - 1 500 лв.до 25.05.2018 г.; През
десетата година от датата на сключване на
договора - 500 лв. до 25.05.2019 г. С чл.8, ал.6, купувачът се е задължил да разработи
работен проект, одобрен от Главния архитект на гр.София и ДАГ, на базата на
представения идеен проект за обекта, съгласно т.2 от офертата на ответника.
С
договора са уговорени и неустоечни клаузи за
неизпълнение на поетите задължения. В чл.10, ал.1, т.2 страните договорили, че
при неизпълнение на задължението на купувача по чл.8, ал.З, същият ще дължи
заплащане на неустойка, в размер на 50% върху стойността на договорените, но
неизвършени в срок инвестиции. В чл.10, ал.1, т.5 от приватизационния договор
било договорено, че при неизпълнение на задължението на купувача по чл.8, ал.6,
същият ще дължи заплащане на неустойка, в размер на 25% върху продажната цена
от 108 700 лв. на обекта при неизпълнение на идейния проект, предложен за
обекта.
По
делото е представен предавателно-приемателен
протокол на дата 16.07.2009 г. за предаване на
недвижимия имот на ответното дружество,
който е подписан от пълномощник на ответника, изрично упълномощен с
пълномощно с нотариално заверен подпис под рег. № 1896 от 02.04.2019 г. на
Нотариус с рег. № 348 на НК и го обвързва. В т.2 от офертата си (неразделна част от
договора), ответникът предложил
идеен проект в два варианта за преустройство на съществуващата тоалетна, което е и една от
целите на сключения приватизационен договор -
с преминаване на имуществото в
частни ръце да бъде допринесено за по-доброто и по-съвременно функциониране на
обществената тоалетна в съответствие с Наредбата за изграждане на общодостъпна
среда в гр.София. Офертата била от „.М.Г.“ ООД, което било едноличен собственик
на капитала на „Д.“ ЕООД.
При
извършваните проверки по следприватизационен контрол за влагане на инвестиции в
обекта било констатирано неизвършване в срока на първите осем години от
сключване на договора на договорените инвестиции, за което ответникът е санкциониран
със съответните неустойки, като поради неплащането им срещу него били образувани
съдебни дела. За изпълнение на задълженията на ответника: за влагане на
инвестиции през деветата година от датата на сключване на договора,
представляваща отчетен период 26.05.2017 г. до 25.05.2018 г. и за разработване
на работен проект за обекта на базата на представения от ответника идеен проект
на 21.06.2018 г. също била извършена проверка. Същата констатирала, че не са
представени доказателства за изпълнение от ответника на задълженията по чл.8,
ал.3 от договора за горепосочения период — за влагане на инвестиции в обекта и
по чл.8, ал.6 — за разработване на работен проект, такива не бяха представени и
по делото. Обектът не е функционирал според предназначението си и е в лошо
състояние, на място не са изпълнени предвижданията на идейния проект. В него не
са извършвани ремонти и не са влагани инвестиции, което е безспорно между
страните и по делото не са ангажирани доказателства по чл.19, ал.4 от договора - счетоводни документи, в които изрично е
посочено предназначението им, доказващи извършени инвестиции по чл.8, ал.3.
С
Решение № 654/09.07.2018 г. НС на СОАПИ, във връзка с констатираното
неизпълнение на задълженията по чл.8, ал.З и ал.6 от договора, на основание чл.10,
ал.1, т.2 и т.5 от същия е санкционирал ответника с неустойка в размер на 750
лв., представляваща 50% върху стойността на договорените, но неизвършени в срок
инвестиции в обекта в размер на 1 500 лв. за периода от 26.05.2017 г. до
25.05.2018 г. и ; неустойка в размер на 27175 лв., представляваща 25% върху
продажната цена от 108 700 лв. на обекта. На ответника била изпратена
нотариална покана изх.№ ПСК-515/12.07.2018г., връчена чрез Нотариус Ц.Г., за
заплащане на наложените неустойки, която е надлежно връчена на ответника на
29.08.2018 г. при условията на чл.50, ал.4, във връзка е чл.47, ал.1 от ГПК.
Със същата е предоставен 7-дневен срок
от получаването й за доброволно плащане на санкциите.
По делото не се
спори, а и от доказателствата се установява, че на адреса на ликвидатора – П.Т.Г.
е преизпратена покана за плащане на сумата 1500 лв. –
неустойка за неизвършени инвестиции в срок до 25.05.2018 г., както 27175 лв.
неустойка за неизпълнение на задължението по чл.8, ал.6. от договора, съгласно
взето решение № 654/09.07.2018 г. на Надзорния съвет на СОАПИ , като е
определен 7 дневен срок за плащането им Поканата е връчена на ответника на 29.08.2018 г. при условията на чл.50,
ал.4, във връзка е чл.47, ал.1 от ГПК. Съгласно
чл.15 от приватизационния договор било договорено, че купувачът се задължава да
заплаща неустойките в седемдневен срок след установяване на техния размер, като
за всеки ден закъснение след този срок купувачът ще дължи законната лихва.
От удостоверение от Служба по
Вписванията София и копие от нотариалния акт е видно, че с договор от
03.06.2009 г., сключен с нот.акт №63, вписан акт № 121 том VІ, дело № 23298 по заявление вх. №
37184 от 03.06.2009 г. ответното дружество продава описания в договора имот на П.Т.Г..
Доводите на ответника, както и представените доказателства за снабдяването с
удостоверение от Служба по вписванията и узнаването за извършеното отчуждаване,
както и доказателствата за образуване на съдебни производства касаят
неизпълнение на друго отделно и самостоятелно задължение по договора (чл.8,
ал.7), поради което се неотносими към предмета на
настоящето дело.
От
представените по делото доказателства справка от деловодството на ТО, СГС и
препис от съдебно решение №833 от 02.05.2019 г. по т.д.№ 2465 от 2017 г. по
описа на СГС, ТО VI-15 състав, е видно, че искът на СО против
ответника за разваляне на приватизационния договор, на правно основание чл.87,
ал.3 от ЗЗД, е бил отхвърлен. Затова и
не следва да се приемат доводите на ответника в писмения отговор, за
неоснователност на претенциите за неустойка на това основание.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът от правна страна приема следното: По главните искове за неустойка за неизпълнение на договорни задължения
по чл.8, ал.3 и чл.8, ал.6 от приватизационния договор
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойка се дължи ако: А/ е била уговорена от страните или да е установена от закона; Б) кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни при двустранните договори, но не и ако е изключително виновен за неизпълнението на другата страна; В) длъжникът виновно да не е изпълнил изцяло договора или да го е изпълнил лошо или със забава. Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява. Кредиторът може да иска заплащане на неустойка само в случаите и при условията, за които е договорена. Съгласно клаузите на сключения договор ответникът се е задължил да извърши инвестиции в имота за период от 10 години и да обезпечи ползването на имота по предназначение, но несъмнено се установи, че такива инвестиции не са направени – в частност не са направени такива през исковия период, а именно през деветата година от датата на сключването му - 26.05.2017 г. до 26.05.2018 г. При неизпълнение на поетото договорно задължение, за ответника възниква задължение да заплати неустойка в размер на 50 % от уговорените, но неизвършени в срок инвестиции – чл.10, ал.1, т.2 .
Безспорно е също, че е налице
неизпълнение на задължението по чл.8, ал.6 от договора за изпълнение на идейния
проект, като се разработи работен проект,
който да бъде одобрен от главния архитект на гр.София и ДАГ, поради
което в полза на СО е възникнало задължение ответника да й заплати неустойка
в уговорения размер по чл.10 ал.1 т.5 от
договора – в размер на 25 % от продажната цена на обекта (108 700 лв.),
която се равнява на исковата сума. Констатираното неизпълнение на договора от
страна на ответника е виновно и не е налице основанието по чл.
81, ал. 1 ЗЗД за освобождаването му от отговорност.
По възражението за изтекла погасителна
давност
Съгласно чл.10, ал.2 от договора неизпълнението
на задължението по чл.8, ал.3 се
определя при изтичане на предвидените срокове – т.е. срокът за извършване на инвестицията
в случая е 25.05.2018 г., с изтичането на който вземането е станало изискуемо. За
изпълнението на задължението по чл.8, ал.6 от договора, касаещо
неизпълнение идеен проект за обекта, изразяващ се в неразработен работен
проект, одобрен от Гл.Архитект на гр.София и ДАГ не е предвиден срок, а с оглед
целите и вида на договора изпълнението му е следвало да бъде осъществено в
срока на следприватизационен контрол.
Досежно вземане за
неустойка нормата на чл. 111, т. 2 предл. второ ЗЗД
предвижда тригодишен давностен срок. Договорената в
случая неустойка е компенсаторна, т.е. предвиденото обезщетение цели да замести
обещаното, но липсващо реално изпълнение. Ето защо и началото на давностния срок се явява изискуемостта на задължението –
чл. 114 ал. 1 ЗЗД, което в случая е изтичането на срока за извършване на инвестицията,
респ. от изтичане на уговорения 7 дневен срок от поканата за плащане на определеното задължение, която установява
задължението в този размер.
Тъй като исковата молба е предявена на
19.12.2018 г., то до този момент не е бил изтекъл тригодишния погасителен давностен срок, нито по отношение на вземането за неустойка
по чл.10, ал.2 от договора, нито за вземането за неустойка за неизпълнение по
чл.10, ал.1, т.5 от договора, което възниква с установяване на неговия размер с
поканата и изтичане уговорения седмодневен срок
(06.09.2018 г.). Ето защо, противопоставеното от ответника възражение за
погасяване на вземанията по давност е неоснователно.
Акцесорните
искове с правно основание чл. 86 ЗЗД са основателни. Договорената в
случая неустойка е компенсаторна – формираното парично задължение покрива
вредите от неизпълнение на поетото с договора задължение, поради което се явява
лихвоносно вземане и за забавеното му изпълнение ответникът дължи обезщетение
за забава, съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.15, изр.2 от договора, в размер на законната лихва.
Ответникът е поставен в забава за
задължението за заплащане на неустойките от изтичане на седмодневния срок по
чл.15 от договора, като това е и началото на периода, за който се претендира
лихва - 06.09.2018 г.. Формираното на това основание вземане до 18.12.2018 г. (датата,
предшестваща датата на подаване на исковата молба) върху сумата от 1500 лв.
възлиза на 21, 67 лв., определен при условията на чл. 162 ГПК. Размерът на
законната лихва върху сумата 27175 лв. за същия период възлиза на 785, 07 лв.
Следователно предявените акцесорни искове са
основателни в предявения размер и следва да бъдат уважени. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати и законна лихва върху главниците, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумите.
Следва в тежест на ответника да бъдат
възложени и направените от ищеца и доказани по делото разноски в размер на
1149, 27 лв. за държавна такса, а на основание чл.78, ал.8 вр.
с ал.3 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПрП
и чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ НЗПП да бъде осъден да заплати и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.” ЕООД с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление *** градинка Докторски паметник,
офис, съдебен адрес - адвокат Д. П.П. *** „И.“, да
заплати на С.О.с адрес гр. София, пл. „*******, СОАПИ, както следва:
1/на основание чл.92 ал. 1 Закона за
задълженията и договорите сумата от 750 лв. - неустойка по чл. 10 ал. 1
т. 2 от Приватизационен
договор, сключен на 25.09.2009 г. за продажба на обект: Обществена тоалетна, находяща се в гр.София, градинката „Докторски паметник“ и
ул.“Кракра“, за неизпълнение на чл. 8 ал. 3 от договора - неизвършени инвестиции в размер на 1500 лв., за периода от 26.05.2017 г. до
25.05.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.12.2018 г. до
окончателното й изплащане; както и на основание чл.86 от ЗЗД, във връзка с
чл.15, изр.2 от договора, сума в размер на 21, 67 лв. обезщетение за забавено
плащане върху неустойката от 750 лв., за периода от 06.09.2018г. до 18.12.2018
г.
2/на
основание чл.92, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите сумата от 27 175
лв. - неустойка по чл.10, ал.1, т.5 от Приватизационен договор, сключен на 25.09.2009 г. за
продажба на обект: Обществена тоалетна, находяща се в
гр.София, градинката „Докторски паметник“ и ул.“Кракра“, за неизпълнение на задължението по чл.8, ал.6 от договора
- за неизпълнен идеен проект за обекта, изразяващ се в неразработен работен
проект, одобрен от Гл.архитект на гр.София и ДАГ, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.12.2018г. до окончателното й изплащане; на
основание чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.15, изр.2 от договора, сума в размер на
785, 07 лв. обезщетение за забавено
плащане върху неустойката от 27175 лв., за периода от 06.09.2018г. до 18.12.2018
г..
ОСЪЖДА „Д.” ЕООД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** градинка Докторски паметник, офис, съдебен адрес - адвокат Д. П.П. *** „И.“, да
заплати на С.О.с адрес гр. София, пл. „*******, СОАПИ разноски в размер на 1149, 27 лв. за
държавна такса и 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3
от ГПК вр. с чл.37 от от ЗПрП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ НЗПП.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: