№ 296
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20201001002467 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 52497 от 12.06.2020г. по описа на Софийски
градски съд на синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД
/в несъстоятелност/, ЕИК *********, и въззивна жалба вх. № 55153 от
17.06.2020г. по описа на Софийски градски съд на „ХАЙ МЕД ТЕХ“ ЕООД, ЕИК
*********, и двете срещу различни части на Решение № 547 от 09.04.2020г., постановено по
т.д.№1439 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI-22 състав.
С въззивна жалба вх.№ 52497 от 12.06.2020г. по описа на СГС на синдиците
на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД / в несъстоятелност/, ЕИК
*********, е обжалвано решение № 547 от 09.04.2020г., постановено по т.д.№1453
по описа за 2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав, в частта, с която са
отхвърлени като неоснователни :
- предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, срещу „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/, ЕИК
*********, главни искове с правна квалификация чл.3, ал.3, вр.ал.2 ЗБН за прогласяване
за нищожни на прихващания, извършени от „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/
с изявления към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност,
съответно с вх.№12199 от 24.11.2014г. по отношение на вземането на С. И. И.
към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в
1
общ размер от 671 116.84 лева, дължима по анекс № 67883 към рамков договор за платежни
услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален
безсрочен депозит от 29.01.2010г., което вземане е прехвърлено на „Бългериан Минерал
трейдинг“ АД /л/ с договор за цесия от 28.10.2014г., срещу задълженията на „Бългериан
Минерал трейдинг“ АД /л/ към „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ по
договор за банков кредит от 18.03.2013г. и с вх. № 12224/24.11.2014 г. по отношение на
вземанията на Д. И. И. и Д. И. П. към „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност за получаване на суми, респективно в размер на 44 000 лева, дължима на
Д. И. И. по анекс № 68136 към рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит от
23.03.2011г. и в размер на 90 000 лева, дължима на Д. И. П. по анекс № 78142 към рамков
договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията
на преференциален безсрочен депозит от 28.02.2012г., които вземания са прехвърлени на
„Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ с договор за цесия от 31.10.2014г., срещу
задълженията на „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ към „Корпоративна търговска
банка“ АД /в несъстоятелност/ по договор за банков кредит от 18.03.2013г., като
неоснователни.
- предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, срещу „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/,
ЕИК *********, при условията на евентуалност искове с правна квалификация
чл.59, ал.3 ЗБН за признаване на относително недействителни по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ на
прихващания, извършени от „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л./ с изявления
към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, съответно с вх. №
12199 от 24.11.2014г. по отношение на вземането на С. И. И. към „Корпоративна
търговска банка“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в общ размер
от 671 116.84 лева, дължима по анекс № 67883 към рамков договор за
платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на
преференциален безсрочен депозит от 29.01.2010 г., което вземане е прехвърлено на
„Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ с договор за цесия от 28.10.2014г., срещу
задълженията на „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ към „Корпоративна търговска
банка“ АД /в несъстоятелност/ по договор за банков кредит от 18.03.2013г. и с вх.
№12224/24.11.2014 г. по отношение на вземанията на Д. И. И. и Д. И. П. към
„Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност за получаване на суми,
респективно в размер на 44 000 лева, дължима на Д. И. И. по анекс № 68136 към рамков
договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията
на преференциален безсрочен депозит от 23.03.2011 г. и в размер на 90 000 лева, дължима
на Д. И. П. по анекс № 78142 към рамков договор за платежни услуги за потребители
за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен
депозит от 28.02.2012г., които вземания са прехвърлени на „Бългериан Минерал
трейдинг" АД /л/ с договор за цесия от 31.10.2014 г., срещу задълженията на
2
„Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ към „Корпоративна търговска банка" АД /в
несъстоятелност/ по договор за банков кредит от 18.03.2013 г.
Въззивниците твърдят неправилност на обжалваното решение, по подробно изложени
съображения, като искат да бъда отменено и на негово място да бъде постановено
постановите друго решение, с което да бъде уважен предявения главен иск с правно
основание чл.3, ал.3 вр. с ал.2 ЗБН, като бъде прогласена нищожността на извършените от
ответника „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л./ прихващания, евентуално да бъде
уважен предявения иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, като бъдат обявени за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността процесните
прихващания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК Д. И. П., ЕГН **********, и Д. И. И., ЕГН **********,
чрез адв. Е.Е., са представили отговор на въззивната жалба, в който поддържат становището
за неоснователност на същата, по подробно изложени съображения.
С въззивна жалба вх.№ 55153 от 17.06.2020г. по описа на СГС на „ХАЙ МЕД ТЕХ“
ЕООД, ЕИК *********, е обжалвано решение № 547 от 09.04.2020г., постановено
по т.д.№1453 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав, в
частта, с която са обявени по искове с правна квалификация чл.59, ал.5 ЗБН, предявени
от А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД -
в несъстоятелност, ЕИК *********, срещу „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/, ЕИК
*********, за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ на прихващания,
извършени от „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ с изявления към
„Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, съответно с вх.№12199
от 24.11.2014г. по отношение на вземането на С. И. И. към „Корпоративна търговска банка“
АД - в несъстоятелност за получаване на сума в общ размер от 671 116.84 лева, дължима по
анекс № 67883 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на
банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит от 29.01.2010г., което
вземане е прехвърлено на „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ с договор за цесия от
28.10.2014г., срещу задълженията на „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ към
„Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ по договор за банков кредит от
18.03.2013г. и с вх. № 12224/24.11.2014г. по отношение на вземанията на Д. И.
И. и Д. И. П. към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, за получаване на
суми, респективно в размер на 44 000 лева, дължима на Д. И. И. по анекс № 68136 към
рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при
условията на преференциален безсрочен депозит от 23.03.2011г. и в размер на 90 000 лева,
дължима на Д. И. П. по анекс № 78142 към рамков договор за платежни услуги за
потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален
безсрочен депозит от 28.02.2012г., които вземания са прехвърлени на „Бългериан
Минерал трейдинг" АД /л/ с договор за цесия от 31.10.2014г., срещу задълженията на
„Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ към „Корпоративна търговска банка“ АД /в
3
несъстоятелност/ по договор за банков кредит от 18.03.2013 г.
Въззивникът твърди неправилност на обжалваното решение, по подробно изложени
съображения, като иска решението да бъда отменено в тази част и да бъде отхвърлен
предявения иск със законните последици.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, са представили отговор на въззивната
жалба, в който поддържат становището за неоснователност на същата, по подробно
изложени съображения.
Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбата във връзка
с атакувания съдебен акт, намира следното:
С искова молба вх.№ 51682 от 19.04.2017г. по описа на Софийски градски съд
синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
са предявили срещу „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/, ЕИК *********, обективно
евентуално съединени установителни и конститутивни искове за прогласяване за нищожни
по отношение на кредиторите не несъстоятелността на чл.3, ал.3, във вр. с чл. 3, ал.2 ЗБН
или евентуално поради противоречие с чл.59, ал.3 ЗБН, евентуално по силата
на чл.59, ал.5 ЗБН, евентуално по чл.59, ал.2 ЗБН, съгласно уточнение
направено с молба вх.№81516 от 16.06.2017г. /л.61/, на прихващания, извършени от
ответника с изявление за прихващане с вх.№12199 от 24.11.2014г., отправено от
„Бългериан Минерал трейдинг“ АД до „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност, на вземане в размер на 671 116,84лв., възникнало на
основание рамков договор за платежни услуги за потребители, сключен на 29.01.2010г.
между КТБ АД и С. И. И., ЕГН **********, и анекс №67883 от 17.03.2011г. към
него, както и прихващане, извършено от „Бългериан Минерал трейдинг“ АД с
изявление за прихващане с вх. № 12224 от 24.11.2014г., отправено от „Бългериан
Минерал трейдинг“ АД до „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, на
вземане в размер на 44 000лв., възникнало на основание рамков договор за платежни
услуги за потребители, сключен на 23.03.2011г. между „Корпоративна търговска банка“ АД
и Д. И. И., ЕГН **********, и анекс №68136 от 23.03.2011г. към него, и на вземане в
размер на 90 000лв., възникнало на основание рамков договор за платежни услуги за
потребители, сключен на 28.02.2012г. между „Корпоративна търговска банка“ АД и Д.И. И.,
ЕГН **********, и анекс №78142 /28.02.2012г. към него, които вземания са прихванати
със задължения на ответника „Бългериан Минерал трейдинг“ АД към КТБ АД /н./ по
договор за банков кредит от 18.03.2013г. общо в размер на 805 116,84лв.
Ответникът „Бългериан Минерал трейдинг“ АД - в ликвидация, ЕИК *********,
е оспорил предявените искове, като недопустими и неоснователни, по подробно
изложени съображения.
С определение № 3870 от 12.07.2019г., постановено по т.д. № 1439 по описа за 2017г.
на СГС, на основание чл.219, ал.1 ГПК като трети лица - помагачи на страната на ответника
4
са конституирани - Д. И. И., ЕГН **********, С. И. И., ЕГН **********, Д.И. И. /П./, ЕГН
**********, и „Хай Мед тех“ ЕООД, ЕИК *********.
Със становище от 08.08.2019г./л.149/ „Хай Мед тех“ ЕООД е оспорил предявения
иск, като поддържа възраженията направени от ответника. Оспорва привличането си като
трето лице – помагач на страната на ответника, като твърди, че по делото не се съдържат
доказателства и обективно не са налице предпоставките по чл. 219 ГПК.
Процесуалният представител на Д.И. и Д.П. оспорва привличането им като трети
лица – помагачи на страната на ответника, като твърди че не са налице предпоставките за
това.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал представените
по делото доказателства и установеното от фактическа страна, е приел предявените искове
за допустими, отхвърлил е главни искове с правна квалификация чл.3, ал.3, вр. ал.2 ЗБН,
евентуалните искове с правна квалификация чл.59, ал.3 ЗБН, и е уважил исковете с правна
квалификация чл.59, ал.5 ЗБН /вж.решение № № 815 от 12.06.2020г., постановено
по т.д.№1439/2017г. на СГС, ТО, 22 състав, постановено по реда на чл.247, ал.1
ГПК/ по следните мотиви:
Посочени са установените обстоятелства от приетите по делото писмени
доказателства и служебно извършената от съда справка в TP.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са обявени
обстоятелства посочени в исковата молба - договор за кредит; анекси към рамков договор за
платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на
преференциален безсрочен депозит и договори за цесия.
С изявление за прихващане вх. № 12199/24.11.2014 г. ответникът уведомява банката,
че е придобил по договори за цесия от лицата В. И. Е., Т. П. Т. и С. И. И. вземания срещу
банката в размер, съответно на 185 000 лева; 137 000 лева и 671 116.84 лева.
С изявление за прихващане вх. № 12224/24.11.2014 г. ответникът уведомява банката,
че е придобил по договори за цесия от лицата Д. И. И., Д. И. П. и С. И. И. вземания срещу
банката в размер, съответно на 44 000 лева; 90 000 лева и 671 116.84 лева.
По предявените главни искове с правна квалификация чл.3, ал.3, вр. ал. 2 ЗБН:
От систематичното тълкуване на нормите на чл.3, ал. 2 и ал.3 и чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН,
съдът е извел извод, че нищожно по смисъла на чл.3, ал.3 ЗБН е не всяко прихващане, което
има погасителен ефект спрямо парични задължения на банката, а само това, което
е извършено след дефинирания от разпоредбата момент от представител на
банката. Изявленията за прихващане, които са предмет на предявените искове, са извършени
от ответника като кредитор на банката, поради което за тях са приложими хипотезите,
установени в чл.59 ЗБН. Цитирана е практика на ВКС, съгласно която прихващането,
извършено от кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките,
визирани в чл.3, ал.2 ЗБН, и подлежи на атакуване само на основание чл.59, ал.3 и ал. 5 ЗБН,
в качеството им на специални за този погасителен способ норми, и е прието, че предявените
5
главни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По предявените евентуални искове с правна квалификация чл.59, ал.3 ЗБН:
Вземанията са придобити от ответника, в качеството на извършващ прихващането, от
момента на сключване на договорите за цесия. Ответникът извежда правата си от договори
за цесия, съответно от 28.10.2014г. и 31.10.2014г. Ищецът е изложил твърдения, че е
уведомен за така сключените договори за цесия на 05.11.2014г., когато е получил
уведомления от цедентите.
Съгласно цитирана практика на ВКС, като момент на придобиване на вземането по
смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН следва да се счита сключването на договора за цесия, а не
момента на уведомяване на длъжника за цесията, т.е. за момент на придобиване на
активните вземания от страна на ответника следва за се считат датите на договорите за
цесия /ищецът не е оспорил изрично тези дати и от събраните по делото доказателства не се
установява договорите да са сключени на дати, различни от вписаните такива в тях/, а датата
на уведомяване на банката за извършените прехвърляния е от значение за момента, от който
възниква правото на цесионера да заяви придобитото вземане към длъжника.
Вземанията са придобити от ответника преди датата на вписване на решението на
Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност
/вписването е станало на 07.11.2014г./, поради което е неприложима предвидената в чл.59,
ал.4 ЗБН необорима презумпция за знание. Съдът е приел, че твърдените от ищеца факти/
Решение №73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ и Решение №74 от 22.06.2014г., съгласно които
в резултат на спиране на плащанията към клиенти, банката е поставена под специален
надзор; в медиите е отразено затварянето на банката за работа с клиенти в
периода от м. юни 2014 г.; публично оповестени доклади и прессъобщения/, не обосновават
извод, че ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност към момента на
придобиване на вземането. По делото не са ангажирани никакви доказателства, които да
установяват наличието на такова знание. Не може да бъде възприето становището на ищеца,
че под знание за „настъпила неплатежоспособност" по смисъла на закона не следва да се
вземат предвид законово определените критерии за такава. След като в чл.59, ал.3 ЗБН
изрично е посочено като относимо към настъпване на фактическия състав на нормата
знанието за настъпила неплатежоспособност, а не за настъпването на евентуална
неплатежоспособност или опасност от такава, то следва да приеме, че дори и да е налице
някакво знание за опасност от неплатежоспособност, получено от кредитора от широко
оповестена информация за опасност от неплатежоспособност на банката, в това число и
актовете на БНБ за поставяне на банката под особен надзор, то това знание не е знанието за
настъпила неплатежоспособност по смисъла на закона. Според решение № 160/04.07.2018 г.
на ВКС, II ТО, по т. д. № 1164/2017г. - знанието за настъпила неплатежоспособност към
момента на придобиване на активните вземания не би могло да се приравни на опасност от
неплатежоспособност по см.на чл.115 ЗКИ, при наличие на която /в регламентираните от
законодателя хипотези и условия/ БНБ може да постави банка под специален надзор, поради
което съдът е приел, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
6
По предявените евентуални искове с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН:
Съгласно чл.59, ал.5 ЗБН /в редакцията, след изм. с ДВ, бр.98/24.11.2014г., в сила от
28.11.2014г./, недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
банката освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното
имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни
задължения, което е извършено от кредитор или от банката след началната дата на
неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор
при условията и по реда на глава 11, раздел VIII от закона за кредитните институции,
включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества
датата на неплатежоспособността на банката.
Процесните изявления за прихващания от 24.11.2014г. са извършени преди влизане в
сила на изменението на ал.5 на чл.59 ЗБН, обнародвано с ДВ, бр. 98/2014 г. Изменението на
чл.59, ал.5 ЗБН е въведено с § 9 от Закона за изменение и допълнение на Закона за
държавния бюджет на Република България. С последващо изменение на Закона за банковата
несъстоятелност, обн. в ДВ, бр.22/2018г., е предвидено обратно действие на нормата, като
съгласно § 8 от ЗИДЗБН, чл.59, ал.5, 6 и 7 се прилагат от 20.06.2014г. Предвид придаденото
с изрична правна норма обратно действие на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, съдът е
приел, че: преценката за относителната недействителност на процесните прихващания
следва да бъде извършена, съобразно редакцията на нормата, след изм. с ДВ, бр. 98/2014г.;
налице са всички елементи от фактически състав на чл.59, ал.5 ЗБН - процесните
прихващания от 24.11.2014г. са извършени след началната дата на неплатежоспособността -
20.06.2014г., която дата предхожда поставянето на банката под специален надзор с Решение
№ 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, вписано в Търговския регистър по
делото на банката на 23.06.2014 г., поради което исковете са основателни.
С оглед уважаването на предявените искове с правна квалификация чл.59, ал.5 ЗБН,
съдът е приел, че не дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност,
съгласно заявената от ищеца поредност, искове с правна квалификация чл.26, ал.2, предл.3
ЗЗД, вр. чл.59, ал.2 ЗБН.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд
в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на
анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт,
7
прие следното:
Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК
от легитимирани страни в процеса, имащи правен интерес от обжалване, и са
насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен
състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни
правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно
обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и
допустимо.
С уточняваща молба от 16.06.2017г. ищците са поискали от съда да конституира като
ответник в производството и „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ и ЕИК
*********. С разпореждане от 29.12.2017г. съдът е разпоредил препис от исковата
молба и молба-уточнение от 16.06.2017г. да се връчат на ответниците „Бългериан минерал
трейдинг“ АД/л/ и „КТБ“ АД /н/.
Като съобрази горното и Тълкувателно решение № 1 от 20.12.2019 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2019 г., ОСТК, настоящият състав на съда приема, че банката в качеството й на
самостоятелен правен субект в процесуалното й качество на ответник по иска, не е
надлежна страна по предявените искове, поради което по отношение на нея производството
по делото следва да бъде прекратено.
С отговора на исковата молба ответникът е поискал привличането на трети лица
помагачи, включително и „ХАЙ МЕД ТЕХ“ ЕООД, ЕИК *********, които съдът
правилно е конституирал на основание чл.219, ал.1 ГПК с определение от 12.07.2019г.,
като е съобразил представените по делото доказателства и посоченото в молбата.
Предвид възраженията във въззивните жалби следва да се има в предвид следното:
На 20.06.2014г. е прието Решение № 73 на Управителния съвет на Българска Народна
Банка, с което на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.2, т.2, 3, 6 и 7,
във връзка с чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ, „КТБ“ АД /н./ е поставена под специален надзор.
На 16.09.2014г. е прието Решение № 114 на Управителния съвет на Българска
Народна Банка, с което на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.1, във
връзка с чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ, срокът, за който „КТБ“ АД /н./ е поставена под специален
надзор, е удължен до 20.11.2014 г. Решението е вписано по партидата на банката в
Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата 18.09.2014 г., вписване №
20140918142617.
На 06.11.2014г. е прието Решение № 138 на Управителния съвет на Българска
Народна Банка, с което на основание чл.36, ал.2, т.2 във връзка с чл.103, ал.1, т.1,
чл.103, ал.2, т.25 и чл.151, ал.1 ЗКИ, „КТБ“ АД /н./ е отнет лиценза за извършване
на банкова дейност, поради отрицателния собствен капитал на банката и е взето решение да
бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по
несъстоятелност на основание чл. 9, ал. 6 ЗБН. Решението е вписано по партидата на
8
банката в Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата 07.11.2014 г., вписване
№ 20141107140740.
С Решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. по описа на СГС, ТО,
VI-4 състав, считано от 22.04.2015г., е открито производство по несъстоятелност,
като банката е обявена в несъстоятелност и е постановено осребряване на
имуществото. Решението е вписано по партидата на банката в Търговски регистър при
Агенция по вписванията на дата 22.04.2015г., вписване № 20150422120046.
С Решение № 1443 от 03.07.2015г. по т.д. № 2216/2015г. по описа на САС, ТО,
III състав, постановено в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н./, е
отменено първоинстанционното решение, в частта по отношение на определената начална
дата на неплатежоспособност и е определена за начална дата на
неплатежоспособност на банката датата - 20.06.2014г. Решението е вписано по
партидата на банката в Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата
08.07.2015г., вписване №20150708150128.
С Решение № 8 от 27.05.2021г. на Конституционния съд на Република България по
конст.д. № 9/2020г., са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1 –
4, § 6, ал.1 и 2, § 7 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /обн.,ДВ, бр.22 от
2018г.; доп., бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./, чл.60а, ал.1 от Закона за
банковата несъстоятелност /ДВ, бр.22 от 2015г.; доп., бр.33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019
г./, § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност
/ДВ, бр.61 от 2015г., в сила от 11.08.2015 г./ и чл.60б, ал.1, 2 и 3 от Закона за банковата
несъстоятелност /ДВ, бр.22 от 2018г., в сила от 16.03.2018г./, което ще бъде
съобразено от съда, в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.6 ЗКС и Решение № 3 от
28.04.2020г. по конст.д.№ 5/2019г. на Конституционния съд на Република България.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
посочени в исковата молба обстоятелствата - договор за кредит; анекси към рамков договор
за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на
преференциален безсрочен депозит и договори за цесия.
С изявление за прихващане вх.№ 12199/24.11.2014г. по описа на банката/л.41/,
ответникът уведомява банката, че е придобил по договори за цесия от лицата В. И. Е., Т. П.
Т. и С. И. И. вземания срещу банката в размер, съответно на 185 000 лева; 137 000
лева и 671 116.84 лева и прави изявление за прихващане.
С изявление за прихващане вх.№12224/24.11.2014 г. ответникът уведомява
банката/л.42/, че е придобил по договори за цесия от лицата Д. И. И., Д. И. П. и С. И. И.
вземания срещу банката в размер, съответно на 44 000 лева; 90 000 лева и 671 116.84 лева и
прави изявление за прихващане.
По предявените главни искове с правно основание чл.3, ал.3, вр. с чл.3, ал.2
ЗБН:
9
Съгласно практиката на ВКС, която настоящият състав на съда споделя,
прихващането, извършено от кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред
действията и сделките, визирани в чл.3, ал.2 ЗБН и подлежи на атакуване само на основание
чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН, в качеството им на специални за този погасителен способ норми.
Видно от редакцията на чл.59, ал.3 ЗБН по арг. от ал.4, прихващането изхожда единствено
от кредитор, докато сделките и действията по чл.3, ал.2 ЗБН са резултат от действия на
самата банка в нарушение на чл.36, ал.7 ЗКИ / В този смисъл Решение № 239 от 15.05.2018г.
на ВКС по т.д.№ 986/2017г., I т. о., ТК, Определение №226 от 7.04.2021г. на ВКС по т.д.
№1357/2020г., I т. о., ТК/.
При съобразяване на установеното от фактическа страна, цитираната практика на
ВКС и обстоятелствата, на които ищците са основали исковете си, настоящият състав счита,
че предявените искове, с които се иска да бъдат признати за нищожни поради нарушение на
чл.3, ал.3, вр. с чл.3, ал.2 ЗБН прихващания, извършени от ответника с процесните
изявления са неоснователни.
По предявените евентуални искове с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, предвид
определената поредност от ищеца и произнасянето на съда по исковете с правно основание
чл.3, ал.3, вр. с чл.3, ал.2 ЗБН и правно основание чл. 59, ал.2 ЗБН:
Атакуват се извършени прихващания от ответника с негови насрещни задължения
към Банката, обективирани в процесните изявления – вх. № 12199/24.11.2014г. и вх.
№12224/24.11.2014 г. на Банката.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН – Прихващането може да бъде обявено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е
придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или
задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност.
Съгласно практиката на ВКС, която настоящият състав на съда споделя,
знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал. 3 ЗБН не може да се
обоснове със знание, че е постановено решение от УС на БНБ за поставяне на банка под
специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл.115, ал.1
ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност“ в хипотезиса на чл.59, ал.3 ЗБН следва да се
разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен
орган, становище за неплатежоспособност на банка по чл.36, ал. 2 ЗКИ /редакция преди изм.
обн. ДВ бр.62/2015г./, преди то да бъде изложено в акт за отнемане на лиценз за банкова
дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се
санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия
състав на чл.59, ал.3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички
допустими доказателствени средства / В този смисъл решение №51 от 21.07.2020г. по т.д. №
3109/2018г. на ВКС, II т. о., решение № 59 от 10.08.2020 г. по т. д.№ 1920/2018 г. на ВКС, I
т. о., решение № 112/28.10.2020г. по т. д.№1721/2019г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
10
161/17.12.2020г. по т.д.№3089/2018г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 131/21.12.2020 г. по т. д. №
751/2019 г. на ВКС, І т.о., решение № 130 от 15.01.2021г. по т.д.№ 2597/2018г. на ВКС, II т.
о., решение № 142 от 21.01.2012г. по т.д.№ 1904/2019г. на ВКС, II т.о., решение по т.д.№
2387/2018г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 60134/15.12.2021г. на ВКС по т.д.№ 558/2018г.,
I т.о. и Решение № 60157 от 3.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 462/2020 г., I т. о., ТК/.
Ищците са основали исковете си на ноторно известни според тях факти, както и на
следните твърдения и обстоятелства: към момента на придобиване на вземанията
ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на КТБ /н./, като това знание е с
начален момент от датата на обявяването на Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния
съвет на БНБ и допълващото го Решение № 74 от 22.06.2014 г., съгласно които в резултат на
спиране на плащанията към клиенти поради изчерпана ликвидност и невъзможност да
изплаща дължими и изискуеми влогове (чл. 115, ал. 1, т. 1 от Закона за кредитните
институции /ЗКИ/ КТБ АД е поставена под специален надзор поради опасност от
неплатежоспособност; към този момент, както и с оглед безспорното огласяване на тези
решения в публичното пространство, включително затварянето на банката за клиенти след
20.06.2014г., широко медийно отразявано в страната, за средностатистическия гражданин и
търговец, а следователно и за ответникът е настъпило знание за неплатежоспособността на
банката; става дума за знание на общоизвестен факт по смисъла на чл.155 ГПК , което е
налице за всеки средностатистически гражданин с оглед големия поток от информация за
затрудненията и невъзможността на банката да обслужва своите клиенти -депоненти, и за
това, че се намира в неликвидно състояние, което именно е дало основание за поставянето й
под специален надзор с една от наложените в него мерки — прекратяване на дейността на
банката; към 28.10.2014г., съответно към 31.10.2014г. - момента на придобиване на
вземанията, предмет на процесните прихващания, неплатежоспособността на банката е била
обществено известен факт предвид оповестяването от Българска народна банка (БНБ) на
22.10.2014 г. на т.нар. Доклад за анализа и оценката на активите на КТБ АД - документ с
наименование „Информация за основните балансови позиции на „Корпоративна търговска
банка“ АД към 30 септември 2014 г. и за резултатите от оценките на активите на банката,
изготвени от одиторските фирми „Ърнст енд Янг Одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и
„АФА“ ООД;докладът е публикуван на 22.10.2014 г. на уеб страницата на БНБ; поведението
на ръководството на БНБ и изявленията на тогавашният й управител от същия ден на
публикуване на доклада недвусмислено акцентират на изводите от доклада за това, че
капиталът на банката е отрицателна величина и сочат на единствено следващите от закона
последици - отнемане на лиценза; ответникът е придобил вземанията към ищеца една
седмица след оповестяването на посочения доклад и само няколко дни преди заседанието на
Управителния съвет на БНБ от 06.11.2014 г., на което е взето решение №138 за отнемане на
лиценза на КТБ АД за осъществяване на банкова дейност поради неплатежоспособност.
При съобразяване на твърденията на ищците, че ответникът е придобил вземанията
си на 28.10.2014г. и 31.10.2014г., което не е спорно межгду страните, и представените по
делото доказателства, настоящият състав на съда приема, че следва да преценява наличието
11
на материалноправните предпоставки на чл.59, ал.3 ЗБН към посочените дати.
Според Решение № 143 от 12.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2343/2019 г., II т. о., ТК,
правните изводи на което настоящият състав на съда споделя – „Дори да се приеме,
че публикуваните в периода 11.08.2014г. - 27.10.2014г. документи и съобщения, на които се
позовават синдиците, съдържат категорично изразено становище на Централната банка за
окончателно установена неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка“ АД и за
предстоящо иницииране на производство по несъстоятелност на банката, разгласяването на
тази информация не е достатъчно за извода, че към датата на придобиване на заявеното за
прихващане вземане ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката.
Фактът, че преди придобиване на вземането Централната банка е оповестила публично
становището си за установено състояние на неплатежоспособност на „Корпоративна
търговска банка“ АД /н./, би могъл да се преценява единствено като индиция за знание по
смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на поставената под
специален надзор банка ответникът е имал интерес да следи за предприетите по отношение
на нея действия от страна на компетентния орган - БНБ. Уважаването на иска по чл.59,
ал.3 ЗБН обаче е предпоставено от пълно и главно доказване на знанието, а не от индиции и
предположения, че към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане
ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата
неплатежоспособност на банката. Отделен е въпросът дали на ответника, който е физическо
лице, може да се вмени като дължима грижата да следи публикациите на интернет -
страницата на БНБ и въз основа на тях да изгражда субективните си представи за реалното
икономическо състояние на банката, както и за предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на нея. В контекста на обсъждания проблем
следва да има предвид становището, изразено в мотивите към решението по т.д.
№1920/2018г. на ВКС, Іт.о., че в хипотезиса на чл.59, ал.3 ЗБН законът би следвало да
санкционира само недобросъвестното възползване от достъп до обективно формирано от
БНБ становище за неплатежоспособност преди формализирането му в акт за отнемане на
лицензията за банкова дейност.“
В случая не са ангажирани други доказателства освен посочените, поради което при
съобразяване на цитираната практика на ВКС настоящият състав на съда приема,
че атакуваните прихващания не са извършени при наличие на знание, релевантно за
уважаване на иска по чл.59, ал.3 ЗБН, и поради недоказване на субективния елемент от
фактическия състав предявените искове са неоснователни.
По предявените евентуални искове с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, предвид
определената поредност от ищеца и произнасянето на съда по исковете с правно основание
чл.3, ал.3, вр. с чл.3, ал.2 ЗБН и правно основание чл. 59, ал.3 ЗБН:
Атакуват се извършени прихващания от ответника с негови насрещни задължения
към Банката, обективирани със следните изявления, с входящи номера на Банката: вх.
№12199/24.11.2014г. и вх.№12224/24.11.2014г.
Съгласно Решение № 3 от 28.04.2020г. по конст.д.№ 5/2019г. на Конституционния
12
съд на Република България по отношение на заварени от решението на Конституционния
съд неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи
съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага.
С обявяването за противоконституционна на разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на
ЗБН /обн. ДВ, бр.22/2018г., доп. ДВ, бр.33/2019г./, с Решение №8/27.05.2021г. по конст.д.
№9/2020г. на Конституционния съд на Република България, е отпаднало придадeното с
последната обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН, поради което в новата си редакция нормата
действа занапред и е приложима само за правоотношения, възникнали след влизането й в
сила на 28.11.2014 г.
Настоящият състав на съда споделя практиката на ВКС, според която –
„Приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН за преценката за относителната
недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на
разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН с пар.9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014г.
/обн. ДВ 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./ е първоначалната редакция на разпоредбата /ДВ
бр.92/2002г./, действала до изменението. Съгласно нея, могат да бъдат обявени за
недействителни прихващанията, осъществени от длъжника/банката. С влизане в сила на
изменението на разпоредбата, могат да бъдат обявени за недействителни изявления за
прихващане, извършени от кредитор или от банката. Меродавен за преценката за
приложимата норма е моментът, в който изявлението за прихващане е достигнало до
насрещната страна.“ /В този смисъл Решение № 60156 от 15.12.2021г. на ВКС по т.д.
№2317/2020г., I т о., ТК; Решение № 60147 от 12.01.2022 г. на ВКС по т.д.№ 1534/2020г.,
I т. о., ТК; Решение № 60147 от 14.01.2022 г. на ВКС по т.д.№ 1757/2020 г., II т. о., ТК,
Решение № 16 от 9.03.2022г. на ВКС по т.д.№ 2030/2020г., II т. о., ТК; Решение № 19
от 15.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 638/2020 г., II т. о., ТК и др./.
Редакцията на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014г. за обявяване за
относително недействителни на прихващания, извършени и от кредитор на банката е
материалноправна и има действие за в бъдеще, поради което е неприложима за
прихващания, извършени до влизането й в сила.
В случая фактическият състав на атакуваните прихващания от ответника -
кредитора в хипотезата на чл.59, ал.1 ЗБН е реализиран с изявления достигнали до
Банката при действието на предходната редакция на чл.59, ал.5 ЗБН /ДВ бр.
92/2002г./ - вх.№12199/24.11.2014г. и вх.№12224/24.11.2014 г., която не предвижда като
основание за относителна недействителност, прихващане, извършено от кредитор, поради
което предявените искове са неоснователни.
Предвид изложеното и настоящият състав на съда не споделя изводите на
първоинстанционният съда за основателност на исковете, обосновани с приложението на
действащата към момента на постановяване на решението разпоредба на § 8 от ПЗР на ЗИД
на ЗБН /обн. ДВ, бр.22/2018г., доп. ДВ, бр.33/2019г./, с която е придадено обратно действие
на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН – считано от 20 юни 2014 г.
13
По въззивна жалба вх. № 52497 от 12.06.2020г. по описа на Софийски градски
съд на синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД / в
несъстоятелност/, ЕИК *********:
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Въззивниците обжалват решението, в частта, с която се отхвърлени искове с правна
квалификация чл.3, ал.3, вр.ал.2 ЗБН, и чл.59, ал.3 ЗБН, но разгледани по същество
възраженията им са неоснователни.
Настоящият състав на съда споделя крайните изводи на първоинстанционния съд
за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.3, ал.3, вр.ал.2 ЗБН,
и чл.59, ал.3 ЗБН, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази им част.
По предявените главни искове с правна квалификация чл.3, ал.3, вр. ал. 2 ЗБН:
По предявените евентуални искове с правна квалификация чл.59, ал.3 ЗБН:
В допълнение към изложеното в настоящето решение и мотивите на
първоинстанционния съд следва да се отбележи, че съгласно Решение № 239 от 15.05.2018г.
на ВКС по т.д.№ 986/2017 г., I т. о., ТК, разрешението по което се споделя от настоящият
състав на съда - „видно е от съпоставяне на нормите, че чл.3, ал. 3 вр.с ал. 2 ЗБН защитава
излизането на имущество от масата на несъстоятелността / поради това законът го свързва
с последиците на чл.61 ЗБН - връщане на полученото в масата на
несъстоятелността и конституиране на третите лица като кредитори, в случай че даденото от
тях не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари /, а тази на чл.59, ал.3
ЗБН цели попълването й, с дължимо към същата от трети лица имущество - задължението на
прихващащия кредитор/, в удовлетворяване по реда на чл.19 ЗБН, вкл. прихващащия,
съразмерно и справедливо, с оглед интересите на всички кредитори. Приравняване на
хипотезите е недопустимо, с оглед преждеизложените съществени различия в уредбата,
последиците на исковете и невъзможността да се тълкуват разширително норми, уреждащи
нищожност на действия и сделки“. От изложеното следва, че развитите съображения във
въззивната жалба за тълкуване на разпоредбите на ЗБН и целта на ограничението по
чл. 3, ал.2 ЗБН, прихващането като способ за погасяване на насрещни парични задължения и
действието на нормите към определен момент - отнемане на лиценза на банката, не
обосновават различен извод от направения, съответно не е налице твърдяната неправилност
на обжалваното решение.
По предявените евентуални искове с правна квалификация чл.59, ал.3 ЗБН:
В допълнение към изложеното в настоящето решение и мотивите на
първоинстанционния съд следва да се приеме, че възраженията за неправилност на
първоинстанционното решение са неправилни.
Във въззивната жалба са оспорени изводите на първоинстанционния съд за липсата на
знание за настъпилата неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, като са
преповторени обстоятелствата, на които ищецът е основал исковете си в исковата молба. В
14
първоинстанционното решение, а и в настоящето решение, са изложени мотиви, за това,
че твърдените от ищеца обстоятелства в исковата молба и доказателствата по делото,
съответно тези във въззивната жалба, не обосновават наличието на материалноправните
предпоставки по чл.59, ал.3 ЗБН, поради недоказаност при условията на главно и пълно
доказване на субективния елемент – наличието на знание у кредитора за финансово -
икономическото състояние на банката към момента на придобиване на вземането.
По изложените съображения, възражението на въззивниците, че в тази част
решението е неправилно, основано на твърдения, че е налице знание по смисъла на чл.59,
ал.3 ЗБН, предвид следните факти и обстоятелства:
- на 20.06.2014г. „КТБ“ АД е поставена с решение на УС на БНБ под специален
надзор за срок от три месеца;
- на 18.09.2014г. срокът на специалния надзор е удължен от УС на БНБ до
20.11.2014г.;
- решенията на УС на БНБ са обявени по партидата на „КТБ“ АД в Търговския
регистър;
с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗТР, всички трети лица следва да се считат
уведомени за постановените от УС на БНБ решения, пряко сочещи на евентуалното наличие
на състояние на неплатежоспособност на банката;
- непосредствено преди сключване на договорите за цесия на 28.10.2014 г. и на
31.10.2014г. съществуват редица медийни публикации относно констатациите в
публикувания на 22.10.2014 г. на уебсайта на БНБ Доклад за финансовото състояние на
банката, носещ наименование „Информация за основните балансови позиции на
„Корпоративна търговска банка“ АД към 30 септември 2014 г. и за резултатите от оценките
на активите на банката, изготвени от одиторските фирми, за това, че „КТБ“ АД е с
отрицателен капитал, т.е. неплатежоспособна;
- поведението на БНБ и изявленията на тогавашния й управител във връзка с доклада
недвусмислено акцентират на изводите в него, че капиталът на банката е отрицателна
величина и сочат на единствено следващите от това законови последици — отнемане на
лиценза /чл. 36, ал. 2 ЗКИ/.
- смисълът от законовото изискване за знание на кредитора в чл. 59, ал. 3 ЗБН за
настъпила неплатежоспособност не се свързва с надлежното й установяване с
доказателствени средства в съда, а със знанието на средностатистическия гражданин и/или
търговец за това, че банката е в това състояние, каквото в случая е налице от момента на
поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор на 20.06.2014 г. поради изчерпана ликвидност
и опасност от неплатежоспособност.
- знанието за настъпила неплатежоспособност не следва да се схваща като експертно
знание или съдебно установено знание за този факт, а знание в по-широк смисъл,
надхвърлящ рамките на чисто правното понятие, придобило гражданственост най-вече в
15
случая с фалиралата „КТБ“ АД.
ответникът е придобил вземанията си към „КТБ“ АД /н/ на 28.10.2014г. и на
31.10.2014г., няколко дни след публикуване на посочения по-горе доклад на трите
одиторски фирми, от заключенията на който става видимо състоянието на
неплатежоспособност на "КТБ" АД /н/, данни за настъпването на която според доклада има
още от времето преди поставяне на банката под специален надзор.
- договорите за прехвърляне на вземане /цесия/ са сключени няколко месеца след
поставяне на банката под специален надзор и след оповестяване на 22.10.2014 г. на доклада
за финансовото състояние на „КТБ“ АД /н/, непосредствено преди отнемане на банковия
лиценз, както и че придобитите с тези договори вземания ответникът е прихванал с негови
задължения по договора за банков кредит от 18.03.2013г. разкрива, интереса, от една страна,
на цедента да получи цена на прехвърлените свои вземания, т.е. стойност, която не би
получил от банката поради мораториума за плащане, съпровождащ състоянието й на
специален надзор, а от друга страна, разкрива интереса на цесионера, да получи вземане,
с което предсрочно да погаси задълженията си, произтичащи от договора за банков
кредит. Чрез цесията цедентът се удовлетворява за вземането си от банката като нейн
кредитор извън специалния ред за това в ЗБН, с което заобикаля същия, а цесионерът
придобива вземане с цел погасяване чрез процесните прихващания на задълженията му към
банката по договора за кредит от 18.03.2013г.,
е неоснователно и не може да обоснове различен извод от направения.
Както бе отбелязано по - горе, дори да се приеме, че публикуваните в периода
11.08.2014г. - 27.10.2014г. документи и съобщения, на които се позовават синдиците,
съдържат категорично изразено становище на Централната банка за окончателно установена
неплатежоспособност на „Корпоративна търговска банка“ АД и за предстоящо иницииране
на производство по несъстоятелност на банката, разгласяването на тази информация не е
достатъчно за извода, че към датата на придобиване на заявеното за прихващане вземане
ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на банката, тъй като уважаването
на иска по чл.59, ал.3 ЗБН е предпоставено от пълно и главно доказване на знанието, а не от
индиции и предположения. Предвид изложеното не може да бъде споделено и становището,
че „знанието за настъпила неплатежоспособност не следва да се схваща като експертно
знание или съдебно установено знание за този факт, а знание в по - широк смисъл,
придобило гражданственост най-вече в случая с фалиралата „КТБ“ АД“
Предвид изложеното, поради съвпадане на изводите на първоинстанционния и
въззивния съд въззивната жалба се явява неоснователна, а решението, в обжалваната му част
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По въззивна жалба вх. № 55153 от 17.06.2020г. по описа на Софийски градски
съд на „ХАЙ МЕД ТЕХ“ ЕООД, ЕИК *********:
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.
Въззивникът обжалват решението, в частта, с която се уважени исковете с правна
16
квалификация чл.59, ал.5 ЗБН. Поддържа, че процесните прихващания, направени с
изявления от 24.11.2014г. са извършени преди 28.11.2014 г., следователно, по отношение на
тях и всички техни погасителни правни последици, които са настъпили автоматично и
незабавно са породили своето правно действие, е приложима разпоредбата на чл.59 ал.5 ЗБН
в старата й редакция, обн. в ДВ, бр. 59 от 2006 г., съгласно която - недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би
получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са
възникнали двете насрещни задължения. Целият фактически състав на процесното
прихващане е осъществен изцяло по време на действие на тази редакция на законовата
разпоредба, като пак при действието й са настъпили и правните последици, с които
законодателят свързва извършеното прихващане.
Настоящият състав на съда приема за основателно възражението, така както е
направено. В случая, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК и решение № 8 от
27.05.2021г. на Конституционния съд на Република България по конст.д. № 9/2020г., което
следва да бъде съобразено, в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.6 ЗКС и решение № 3
от 28.04.2020г. по конст.д.№ 5/2019г. на Конституционния съд на Република България,
настоящият състав на съда приема, че след като е отпаднало придадeното обратно действие
на чл.59, ал.5 ЗБН, в новата си редакция нормата действа занапред и е приложима само за
правоотношения, възникнали след влизането й в сила на 28.11.2014г. В случая фактическият
състав на атакуваните прихващания от ответника - кредитора в хипотезата на чл.59, ал.1
ЗБН е реализиран с изявления достигнали до Банката при действието на предходната
редакция на чл.59, ал.5 ЗБН /ДВ бр. 92/2002г./ - вх.№12199/24.11.2014г. и вх.
№12224/24.11.2014 г., която не предвижда като основание за относителна недействителност,
прихващане, извършено от кредитор, поради което предявените искове са неоснователни.
Предвид изложеното, в частта, с което са уважени исковете с правно основание
чл.59, ал.5 ЗБН обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него бъде
постановено решение, с което исковете бъдат отхвърлени, като неоснователни. Предвид
изхода на спора решението следва да бъде отменено и в частта, в която ответникът е осъден
да заплати държавна такса.
В случая първоинстанционният съд не е разгледал предявените евентуални искове с
правно основание чл.59, ал.2 ЗБН, съгласно уточнение направено с молба вх.№ 81516 от
16.06.2017г. /л.61/, предвид произнасянето по иска по чл.59, ал.5 ЗБН, но въззивният съд
следва да разгледа същите, предвид разпоредбата на чл. 271, ал.2 ГПК.
По предявените искове с правно основание чл.59, ал.2 ЗБН:
Атакуват се извършени прихващания от ответника с негови насрещни
задължения към Банката, обективирани със следните изявления, с входящи номера на
Банката: вх.№12199/24.11.2014г. и вх.№12224/24.11.2014г.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗБН - Изявлението за прихващане се отправя до
синдика и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа.
17
Установена е форма за действителност на едностранното изявление на
кредитор за извършване на прихващане, неспазването на която влече
предвидените в чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД правни последици – едностранното волеизявление е
нищожно. Разпоредбите, въвеждащи изисквания за форма на правните сделки не могат да се
тълкуват и прилагат разширително /в този смисъл Определение № 60536 от 4.11.2021г. на
ВКС по т.д.№2315/2020г., II т.о., ТК; Определение № 69 от 15.02.2022 г. на ВКС по т.д.
№2499/2020г., II т.о.,ТК/, т.е. извършени прихващания, адресирани до банката, на която към
този момент синдик не е назначен, не могат да се третират като нищожни, поради
неспазване на предвидена форма за валидност.
При съобразяване на установеното от фактическа страна, цитираната практика на
ВКС, която настоящият състав на съда споделя, и обстоятелствата, на които ищците са
основали исковете си, след като към 24.11.2014г. не е открито производство по
несъстоятелност на Банката и синдик не е назначен, изискванията за форма, приложими към
изявления, които следва да се приемат от синдика, към едностранни сделки,
каквото е прихващането, преди назначаването на синдик са неприложими и
предявените искове са неоснователни.
С оглед изхода на спора по жалбите на основание чл.62, ал.2, изречение последно,
предложение второ ЗБН „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД / в
несъстоятелност/, ЕИК *********, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда
държавна такса в размер на 64 409,34лв. – по 32 204,67лв. за въззивното производство и
първоинстанционното производство, дължими на основание чл.1 и чл.18, ал.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
С тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 и предл.3 ГПК и чл.272 ГПК
Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 547 от 09.04.2020г., постановено по т.д.№1453 по описа за
2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав, в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни :
- предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, срещу „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/, ЕИК
*********, главни искове с правна квалификация чл.3, ал.3, вр.ал.2 ЗБН за прогласяване за
нищожни на прихващания, извършени от „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ с изявления
към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, съответно с вх.№12199 от
24.11.2014г. по отношение на вземането на С. И. И. към „Корпоративна търговска банка“
АД - в несъстоятелност за получаване на сума в общ размер от 671 116.84 лева, дължима по
анекс № 67883 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на
банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит от 29.01.2010г., което
18
вземане е прехвърлено на „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ с договор за цесия
от 28.10.2014г., срещу задълженията на „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ към
„Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ по договор за банков
кредит от 18.03.2013г. и с вх. № 12224/24.11.2014 г. по отношение на вземанията на Д.
И. И. и Д. И. П. към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност за получаване
на суми, респективно в размер на 44 000 лева, дължима на Д. И. И. по анекс № 68136 към
рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при
условията на преференциален безсрочен депозит от 23.03.2011г. и в размер на 90 000 лева,
дължима на Д. И. П. по анекс № 78142 към рамков договор за платежни услуги за
потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален
безсрочен депозит от 28.02.2012 г., които вземания са прехвърлени на „Бългериан
Минерал трейдинг“ АД /л/ с договор за цесия от 31.10.2014г., срещу задълженията на
„Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ към „Корпоративна търговска банка“ АД /в
несъстоятелност/ по договор за банков кредит от 18.03.2013г.
- предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, срещу „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/,
ЕИК *********, при условията на евентуалност искове с правна квалификация
чл.59, ал.3 ЗБН за признаване на относително недействителни по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ на
прихващания, извършени от „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л./ с изявления към
„Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, съответно с вх. № 12199 от
24.11.2014г. по отношение на вземането на С. И. И. към „Корпоративна търговска банка“
АД - в несъстоятелност за получаване на сума в общ размер от 671 116.84
лева, дължима по анекс № 67883 към рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит от
29.01.2010 г., което вземане е прехвърлено на „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ с
договор за цесия от 28.10.2014г., срещу задълженията на „Бългериан Минерал трейдинг“ АД
/л/ към „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ по договор за банков кредит
от 18.03.2013г. и с вх.№12224/24.11.2014 г. по отношение на вземанията на Д. И. И. и
Д. И. П. към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност за получаване на
суми, респективно в размер на 44 000 лева, дължима на Д. И. И. по анекс № 68136 към
рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при
условията на преференциален безсрочен депозит от 23.03.2011 г. и в размер на 90 000 лева,
дължима на Д. И. П. по анекс № 78142 към рамков договор за платежни услуги за
потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален
безсрочен депозит от 28.02.2012г., които вземания са прехвърлени на „Бългериан
Минерал трейдинг" АД /л/ с договор за цесия от 31.10.2014 г., срещу задълженията на
„Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ към „Корпоративна търговска банка" АД /в
несъстоятелност/ по договор за банков кредит от 18.03.2013 г.
ОТМЕНЯ решение № 547 от 09.04.2020г., постановено по т.д.№1453 по описа за
19
2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав, в частта, с която по искове с правна
квалификация чл.59, ал.5 ЗБН, предявени от А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на
синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, ЕИК *********, срещу
„Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/, ЕИК *********, са обявени за недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна
търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ на прихващания, извършени от „Бългериан
Минерал трейдинг“ АД /л/ с изявления към „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност, съответно с вх.№12199 от 24.11.2014г. по отношение на
вземането на С. И. И. към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност за
получаване на сума в общ размер от 671 116.84 лева, дължима по анекс № 67883 към рамков
договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията
на преференциален безсрочен депозит от 29.01.2010г., което вземане е прехвърлено на
„Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ с договор за цесия от 28.10.2014г., срещу
задълженията на „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ към „Корпоративна търговска
банка“ АД /в несъстоятелност/ по договор за банков кредит от 18.03.2013г. и с вх. №
12224/24.11.2014г. по отношение на вземанията на Д. И. И. и Д. И. П. към „Корпоративна
търговска банка“ АД - в несъстоятелност, за получаване на суми, респективно в размер на 44
000 лева, дължима на Д. И. И. по анекс № 68136 към рамков договор за платежни услуги за
потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен
депозит от 23.03.2011г. и в размер на 90 000 лева, дължима на Д. И. П. по анекс № 78142
към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка
при условията на преференциален безсрочен депозит от 28.02.2012г., които вземания са
прехвърлени на „Бългериан Минерал трейдинг" АД /л/ с договор за цесия от 31.10.2014г.,
срещу задълженията на „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ към „Корпоративна
търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ по договор за банков кредит от 18.03.2013
г., и „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Димитровград, ул. „Г. С. Раковски“ № 95, е осъдено на основание чл.59,
ал.7 ЗБН да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 32 204.67 лева,
представляваща дължимата държавна такса по делото, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искове с правна квалификация чл.59, ал.5 ЗБН, предявени от А.
Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“
АД - в несъстоятелност, ЕИК *********, срещу „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/, ЕИК
*********, за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ на
прихващания, извършени от „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ с изявления към
„Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, съответно с вх.№12199 от
24.11.2014г. по отношение на вземането на С. И. И. към „Корпоративна търговска банка“
АД - в несъстоятелност за получаване на сума в общ размер от 671 116.84 лева, дължима по
анекс № 67883 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на
банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит от 29.01.2010г., което
вземане е прехвърлено на „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ с договор за цесия от
20
28.10.2014г., срещу задълженията на „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ към
„Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ по договор за банков кредит от
18.03.2013г. и с вх.№ 12224/24.11.2014г. по отношение на вземанията на Д. И. И. и Д.
И. П. към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, за получаване на суми,
респективно в размер на 44 000 лева, дължима на Д. И. И. по анекс № 68136 към рамков
договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията
на преференциален безсрочен депозит от 23.03.2011г. и в размер на 90 000 лева, дължима на
Д. И. П. по анекс № 78142 към рамков договор за платежни услуги за потребители
за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит
от 28.02.2012г., които вземания са прехвърлени на „Бългериан Минерал трейдинг“
АД /л/ с договор за цесия от 31.10.2014г., срещу задълженията на „Бългериан Минерал
трейдинг“ АД /л/ към „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ по договор за
банков кредит от 18.03.2013г.
ОТХВЪРЛЯ искове с правна квалификация чл.59, ал.2 ЗБН, предявени от А.
Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, срещу „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/, ЕИК
*********, за обявяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ на прихващания,
извършени от „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ с изявления към „Корпоративна
търговска банка“ АД - в несъстоятелност, ЕИК *********, съответно с вх.
№12199 от 24.11.2014г. по отношение на вземането на С. И. И. към „Корпоративна
търговска банка“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в общ размер от 671 116.84
лева, дължима по анекс № 67883 към рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит от
29.01.2010г., което вземане е прехвърлено на „Бългериан Минерал трейдинг“ АД /л/ с
договор за цесия от 28.10.2014г., срещу задълженията на „Бългериан Минерал трейдинг“ АД
/л/ към „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ по договор за банков кредит
от 18.03.2013г. и с вх.№12224/24.11.2014г. по отношение на вземанията на
Д. И. И. и Д. И. П. към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, за
получаване на суми, респективно в размер на 44 000 лева, дължима на Д. И. И. по анекс №
68136 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова
сметка при условията на преференциален безсрочен депозит от 23.03.2011г. и в размер на 90
000 лева, дължима на Д. И. П. по анекс № 78142 към рамков договор за платежни услуги
за потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен
депозит от 28.02.2012г., които вземания са прехвърлени на „Бългериан Минерал трейдинг“
АД /л/ с договор за цесия от 31.10.2014г., срещу задълженията на „Бългериан Минерал
трейдинг“ АД /л/ към „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ по договор за
банков кредит от 18.03.2013г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на „Корпоративна
търговска банка“ АД - в несъстоятелност, ЕИК *********.
21
ОСЪЖДА „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД /в несъстоятелност/,
ЕИК *********, да заплати на Софийски апелативен съд сумата от 64 409,34лв.
/шестдесет и четири хиляди четиристотин и девет лева и тридесет и четири
стотинки/ - държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство.
Решението е постановено при участието на Д. И. И., ЕГН **********, Д.И. И. /П./,
ЕГН **********, С. И. И., ЕГН **********, и „Хай Мед тех“ ЕООД, ЕИК
*********, в качеството им на трети лица-помагачи на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал. 1 ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд
на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22