Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.07.2020 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на единадесети юни две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: НИКОЛИНА
КОЗЕЛОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 903 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 20-1228-000498 от 12.03.2020 година на Началник
група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора /Упълномощен със
заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР/, с което на Р.К.Р.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 20 /двадесет/
лева за допуснато административно нарушение по чл.94, ал.3, във връзка с чл.183,
ал.2, т.1, от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, Р.К.Р. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – град Стара Загора, БУЛСТАТ
№ 129 009 952, представлявани
от Стоян Стоянов,
сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
явяване в съдебно заседание на процесуален представител.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М
О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 20-1228-000498 от 12.03.2020 година на Началник група, сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора /Упълномощен със заповед №
8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР/, с което на Р.К.Р., ЕГН **********
е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева
за допуснато административно нарушение по чл.94, ал.3, във връзка с чл.183,
ал.2, т.1, от Закона за движението по пътищата.
В
жалбата и в съдебно заседание, се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено.
Претендира се за направени по делото разноски.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител взема
становище, че така подадената жалба е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение а обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно да бъде потвърдено. Подробни съображение се излагат в хода на
съдебните прения. Претендира за разноски.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е редовна и допустима, подадена е в законоустановения срок от надлежна страна,
имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, но
разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по
следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка: на 12.01.2020 година
в 09.59 часа, в град Стара Загора, на улица „*****“, жалбоподателя е спрял за
престой със собствения си лек автомобил от ляво на посока на движението, при
положение че законовото задължение е да се престоява отдясно на посока на
движението по смисъла на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. Същият съответства
на показанията на актосъставителят, който разпитан в съдебно заседание
категорично потвърди констатациите в АУАН. В императивната разпоредба на чл. 94,
ал.3 ЗДвП е въведено задължението за престой в населените места ППС да се
спират възможно най-вдясно на платното за движение.
Въз основа на изложената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Не е оспорено
по делото, а и от приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се
установява компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото
нарушение и нарушената правна норма.
Не е допуснато
и твърдяното нарушение за невписано възражение при връчване на АУАН. Редът за
предявяване и връчване на АУАН е уреден в чл. 43 ЗАНН. Предвидено е, че акта се
предявява на нарушителя да се запознае с него, подписва се от нарушителя и му
се предава екземпляр от същия. Жалбоподателя не оспорва, че положените подписи
в акта са негови. С първия подпис той е удостоверил че се е запознал със
съдържанието на акта. С втория подпис той е удостоверил, че е получила препис
от акта и е уведомен, че в три дневен срок може да изложи допълнителни
възражения. В чл. 43 ЗАНН липса изискване, както твърди защитата, нарушителят
собственоръчно да запише, че няма/има възражения, както и да изпише
собственоръчно, че получава препис от него. Тези обстоятелства са включени в
бланката на АУАН и удостоверяването на тяхната истинност става с полагането на
подписа на нарушителя след тях. В чл. 43 ЗАНН липсват изисквания и ограничения
относно това кой / актосъставителят или нарушителят/ ще попълни
текста на АУАН, включително и кой ще запише думичката „НЕ“ в графата „правя
следните възражения“. Важното е подписите да са поставени от нарушителя, с
чието поставяне той удостоверява, че акта е съставен в негово присъствие, на
посочената дата, че е запознат със съдържанието му и че е получил препис. В
настоящия случай жалбоподателя не оспорва, че акта е съставен в негово
присъствие, на посочената дата, че е получил препис от същия, че подписите са
положени от него самия. Категорично доказателство, че цялото текстово
съдържание на АУАН може да се изпълни от актосъставителя, с изключение на
подписите, представлява разпоредбата на чл. 43, ал.2 ЗАНН, която предвижда,
когато нарушителят откаже да подпише АУАН, това се удостоверява с подписа на
още един свидетел. В тази връзка неоснователно е възражението, че при връчване
на акта е било нарушено правото на нарушителя да направи възражения. Дори да се
приеме, че думичката „НЕ“ в графата за възраженията е вписана от
актосъставителя и след това нарушителя се е подписала, то правата му отново не
се явяват нарушени. Това е така, защото правото на подаване на възражение не се
преклудира с подписването на акта. В него изрично е посочено правото на
нарушителя в три дневен срок от връчването на АУАН да подава допълнителни
възражения. Именно и това е и направил нарушителя, като е подал възражение
против съставения му АУАН, което не е било уважено от
административно-наказващия орган.
Въз основа на
правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят
е допуснал нарушение на чл.94, ал.3 ЗДвП. Правилно е приложена и санкционната
разпоредба на чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП. Следва да се отбележи, че
предвидената глоба за нарушението е в абсолютно определен размер- 200лв.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да
се намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: