Решение по дело №2664/2007 на Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

Номер   149/09.02.  Година  2018   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд                                               ІV граждански  състав

На шестнадесети януари през 2018 Година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

Секретар: Карамфила Шопова

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 2664 по описа за 2007 година

намери за установено следното:

Иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм. ДВ бр. 59 от 20.07.2007г./.

Производството е образувано, след като с решение № 908 от 25.09.2007г., постановено по гр.д. № 796/2006г. по описа на ВКС – V гр.отд. е обезсилено решението на ПАС от 26.04.2006г., постановено по гр.д. № 774/2003г. и потвърденото с него решението на ПОС по гр.д. № 1416/1994г. в частта, с която е отхвърлен иска на А.П. и други за правото им на собственост върху избата на сградата „Ч. б.“, сега представляваща ресторант – б. „К.“ в гр. П., а делото е върнато на ПОС за разглеждане като първа инстанция, като са дадени указания по обезпечаване редовността на исковото производство чрез посочване на надлежния ответник и конституирането му за участие по делото по чл. 117, ал.4 ГПК /отм. ДВ бр. 59 от 20.07.2007г./, а също и при спазване на диспозитивното начало за произнасяне по предявения иск за собственост на ресторант – б. „К.”, идентичен с избата на сградата „Ч. б.”, а не по отношение на магазини, които не съществуват към настоящия момент, както е сторено при първоначалното разглеждане на спора. Със същото решение е оставено в сила решение от 26.04.2006г. по гр.д. № 774/2003г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е оставено в сила решение от 25.06.2003г. по гр.д. № 1416/1994г. на ПОС в частта, с която е отхвърлен иска на А.Н.П., Т.Н.Х. *** за признаване правото им на собственост върху дворно място от 367 кв.м. незастроена площ с лице към ул. ****представляващо част от имот пл. №  VIII-7 по плана на гр. П.   

С разпореждане от 17.10.2007г. и в изпълнение дадените от касационния съд указания, съдът е оставил исковата молба без движение до обосноваване от ищците на правния интерес от предявената установителна претенция срещу ответната Община Пловдив; съответно до посочване на конкретни факти въз основа на които от ищците се твърди да са придобили правото на собственост и най – сетне до индивидуализация на процесния застроен недвижим имот към настоящия момент. С молба от 05.11.2007г. ищците са обосновали правния си интерес от предявяване на иска с факта, че ответната Община Пловдив оспорва правата им като отказва да ги „отрази” като собственици на процесния имот. Отделно от това са посочили, че Община Пловдив не твърди, не противопоставя права върху имота, нито държи същия, което предпоставяло единствено възможната  защита за ищците, а именно петиторната. С определение от 03.07.2008г. съдът е приел, че за ищците не е налице правен интерес от търсената защита и е прекратил производството по делото. Коментираното определение е потвърдено с определение № 10088 от 30.12.2008г. постановено по ч.гр.д. № 1189/2008г. по описа на ПАС, което по реда на упражнения касационен контрол е допуснато до обжалване и отменено от ВКС с определение № 180 от 19.04.2010г., постановено по ч.гр.д. № 616/2009г. по описа на ВКС – I гр.отд. Със същото е отменено и потвърденото определение на ПОС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените указания.

С разпореждане от 23.04.2010г. на ищците са дадени указания за отстраняване констатирани с определение на ВКС № 180 от 19.04.2010г. по ч.гр.д. № 616/2009г. нередовности на исковата молба, изразяващи се в съобразяване и привеждане в съответствие с изложените в исковата молба правни твърдения с посочения ответник. В изпълнение на дадените указания е постъпила молба вх. № 11767 от 20.05.2010г., с която А.П., Н.Ч., Р.Ч., С.Р. – Т., Р.Д.Т. и Л.Д.Т. са поискали наред с първоначалния ответник Община Пловдив по делото да бъде конституиран и „Миборта“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. П., Район Ц., ул. „****, което дружество е преобретател на процесния имот „Б. К.“. Искането е удовлетворено и с определение от 05.07.2010г. като ответник в производството е конституиран и „Миборта“ ЕООД, а с протоколно определение от 16.11.2010г. и по искане на ищците е допуснато изменение на предявения срещу новоконституирания ответник установителен иск за собственост в осъдителен такъв. По отношение на дружеството ответник и предявения срещу него осъдителен иск производството е прекратено, поради несъществуването на субект – същия е заличен с решение № 616/13.11.2015г., постановено по дело за несъстоятелност № 161/2014г. по описа на ПОС – XVIII т.с. при условията на чл. 632, ал.4 ТЗ и липса на универсално правоприемство между прекратения субект и друго лице.

Така, след извършените уточнения на исковете и страните по тях, такива са предявени от А.Н.П. /Ч./, починала в хода на производството – ****. и заместена от своите наследници Ц.М. М. ЕГН ********** и А.А.П. ЕГН **********; Т.Н.Х., починала в хода на производството – ****. и заместена при условията на чл.120 ГПК от своите наследници Г.А.Х. ЕГН ********** и Н.А.Х. ЕГН **********; Е.Н.Т., починала в хода на производството и заместена при условията на чл.120 ГПК от своите наследници С.Н.Т. – Ъ. ЕГН ********** и Д.Р.Т. ЕГН **********, починал в хода на производството и заместен при условията на чл.120 ГПК от своите наследници: С. Р. Т. ЕГН **********, починала на *****и оставила за наследници своите низходящи, които са страни в производството - Л.Д.Т. ЕГН ********** и Р.Д.Т. ЕГН **********, Е.Д.Т. ЕГН **********, С.Г.Ч. ЕГН **********; Н.Г.Ч. ЕГН **********; Ц.А.Т. ЕГН **********; Р.Г.Ч. ЕГН **********; Е.Н.Г. ЕГН ********** и Р.Н. Г. ЕГН ********** с искане да бъде признато по отношение на Община Пловдив, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от Ц. Р. Ч., починала през ****., Г. Н. Ч., починал през ****. и Ц.Н.Т. починала през ****и  реституция по ЗВСОНИ на отчужден по ЗОЕГПНС недвижим имот, представляващ избата на сградата на „Ч. б.”, а сега ресторант – б. „К.”, включително кухненски и вентилационни помещения към същия, обслужващо ресторант – б.а помещение, сервизни помещения на ресторант – б.а, стълбище към заведението и обменно бюро, находящ се в поземлен имот с идентификатор 56784.521.1306 в гр. П., община П. с административен адрес ул. „****и представляващ сграда с идентификатор 56784.521.1306.1 със застроена площ от 64 кв.м.; брой етажи един, предназначение: сграда за обществено хранене и самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 56784.521.476.2.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-48/03.06.2009г. на Изп. директор на АГКК, изменени  със Заповед КД-14-16-1881/29.12.2009г. на Началника на СГКК гр. П. с адрес гр. П., ул. „****, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор 56784.521.476, предназначение на самостоятелния обект за обществено хранене, брой нива на обекта –*, с площи 55.46, 267.86, 412.80 кв.м., прилежащи части – б. К., съставлящ ниво * при съседи: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – няма, ниво * – съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж – няма, на под обекта – няма, над обекта – 56784.521.476.2.1, ниво * съседни самостоятелни обекти  - няма, под обекта – няма, над обекта – няма, собственик – „Прокредит Банк България“ и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.521.1306.1.1 по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед № РД18-48/03.06.2009г. на Изп. директор на АГКК; последни изменения със Заповед КД-14-16-1881/29.12.2009г. на Началника на СГКК гр. П. с адрес гр. П., ул. „****, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор 56784.521.1306 и предназначение – за обществено хранене.           

Твърденията на ищците са, че на лично основание или по наследство са съсобственици или изключителни собственици на дворно място от 873.70 кв.м., находящо се в гр. П., ул. „****, съставляващо имоти пл.8 и 9 в кв.13 – стар, 225 – нов по плана на гр. П., II и IV градски части от 1954 г. /бивши парцели VIII-7 и IX-7 от кв.13 по плана на гр. П. от 1926г./ и построената в същите едноетажна масивна сграда  - „Ч. б.“ със застроена площ от 509 кв.м., състояща се от общо избено помещение и етаж – б. от 14 магазина и пасаж между тях със стълбище към избата. Сочат, че по реда на ЗОЕГПНС от наследодателите им и от тях самите са отчуждени както следва: от Ц. Р. Ч. – наследодател на всички ищци – магазин № 8 от сградата със застроена площ от 26.70 кв.м., заемащ северозападния ъгъл на сградата и попадащ в площта на парцел VIII-7 от кв.13 по плана на гр. П. от 1926г., ведно с избено помещение под магазина и 1/35 ид.ч. от общите части на сградата и терена; празно дворно място от 367.20 кв.м. в гр. П., ул. „****, съставляващо незастроения парцел VIII-7 от кв.13 по плана на гр. П. от 1926 г.; от Ц.Н.Ч., по мъж Т. – четири и половина магазина от сградата със застроена площ от 168 кв.м., заемащи южната страна на сградата и попадащи в южната част на парцел IX – 7 от кв.13 по плана на гр. П. от 1926 г., ведно с избените пространства под тях 2/5 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, цялото от 419.20 кв.м.;  от А.Н.П. - магазин № 9 със застроена площ от 20 кв.м., заемащ югозападния ъгъл на сградата и попадащ в югоизточната част на парцел VIII-7 от кв.13 по плана на гр. П. от 1926г., използван за аперитив „Д.п.“, ведно с избеното пространство под него и 1/26 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място и от Г. Н. Ч. - два магазина със застроена площ от 42.40 кв.м., заемащи северната част от сградата и попадащи в северната част на парцел IX -7  от кв.13 по плана на гр. Пловдив от 1926 г., ведно с избените помещения под тях и 1/10 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, цялото от 419.20 кв.м.

Като твърдят, че са реституирани в правата си собственици по силата на ЗВСОНИ на реално запазените имоти и конкретно избеният етаж на сградата, който съществува във в., в който е отчужден и понастоящем съставлява ресторант – б. К. и стълбището към заведението, магазин № *, представляващ кухненско помещение на б. К. и е собственост на А.П., магазин № *, представляващ обслужващо помещение към  б. „К.“ и е съсобствен на всички ищци,  северните реални части от двата магазина отчуждени от Г.Ч., собствени по наследство на С., Н., Р. и В. Ч., с ширина три метра от северната регулационна линия, които части сега представляват обменно бюро и част от кухненските и вентилационни помещения на б. „К.“ и южните реални два и половина магазина, отчуждени от Ц. Т. и собственост на нейните наследници и страни в производството с ширина три метра на старата южна линия на парцел IX -7, които сега представляват входа, сервизните помещения и част от кухнята на б. „К.“, настояват тези права да им бъдат признати по отношение на ответника Община Пловдив.

Ответникът – Община Пловдив не ангажира конкретно становище по спора.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено, следното:

Предявяването на установителен иск по правило е обусловено от наличието на пряк правен интерес, функция на който е и надлежната процесуална легитимация на страната – ответник. По отношение наличието на такъв следва да се съобрази постановеното на 06.10.2017г.- по ч.в.гр.д. № 549/2017г. по описа на ПАС определение № 479.

По същество:

Няма спор, а последното се установява и от приложения на л.9 от гр.д. № 1416/94г. по описа на ПОС протокол за извършена доброволна делба на наследството, оставено от общия наследодател Н.Г.Ч., че Ц. Р. Ч., поч. на ****., Г. Н. Ч., поч. на **.****., Ц.Н.Т., поч. на****и А.Н.Ч. са получили в дял процесните недвижими имоти, които по наследство, като преки наследници или по заместване, са преобретени от ищците в настоящото производство – вж. удостоверения за наследници л.14, л.51, л.92 от гр.д. № 1416/1994г. по описа на ПОС на л.43-44, л. 894 от гр.д. № 2664/07г. по описа на ПОС.

Видно от приложената по адм.д. № 2908/1996г. по описа на ПОС отчуждителна преписка е, че с протоколно решение от 24.06.1948г. по пр. № 216/1948г. на Комисията по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост от Ц.Т. са отчуждени 4 ½ магазина със съответстващата на тях части от избата и 4/5 от 1/2 ид.ч. от терена и общите части на парцел IX в кв. № 13 в гр. П., ул. ****с общо пространство от 419.20 кв.м. С решение на същата Комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС от 05.07.1948г. по отчуждителна преписка № 2954/1948г. от А. Н. Ч. е отчужден един магазин от б. Ч., използван за аперитив „Д.п.“ със застроена площ от 20 кв.м., който с окончателната сметка е определен като 1/26 ид.ч. от сградата и местото. По отчуждителна преписка вх. № 2674/1948г. с решение от 05.06.1948г. е отчужден магазин № 8 от б. Ч., ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и избата, под магазина от собственика им Ц.Ч.. С решение от 23.09.1948г. на Комисията по преписка вх. № 3249/1948г. от Г. Н. Ч. са отчуждени два магазина в гр. П., ул. ****в парцел IX, кв. 13, находящи се вътре в б.а Ч. на северната страна, единия ф.м., другия б., ведно с 1/5 ид.ч. от дворното място от 419.20 кв.м. и от общите части, припадащи се на принадлежащите на собственика четири и половина дюкяна с обща изба. С допълнително решение от 13.06.1950г. на Комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС по последно посочената отчуждителна преписка е посочено, че към отчуждения имот се включва и избата под самите магазини, като е определено обезщетение, което да се изплати на собственика Г.Ч.. 

По отношение на останалата част от т.нар. Ч. б. и конкретно, притежаваните от Е.Н.Ч. имоти, е проведено отчуждително мероприятие по ЗПИНМ, като с протокол от 10.03.1960г. е отчужден един магазин с изба, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата за тържествено стълбище „****“, а от удостоверение изх. № ДН-3007 от 15.11.1996г. на Община Пловдив се установява, че по същия  благоустройствен закон са отчуждени общо 6 магазина и ½ ид.ч. от петия, както и дворно място с площ от 209 кв.м.  

Няма спор, че отчуждителното мероприятие е реализирано, в който смисъл е и изводът на съда в постановеното съдебно решение 29.12.2001г. по а.х.д. № 2908/1996г., с което е отхвърлено като неоснователно искането за възстановяване на собствеността на отчужден по ЗПИНМ с решение № 27/1960г. на ГНС Пловдив недвижим имот пл. № 9, кв.13 стар, 22 нов по плана на II-IV гр. част на гр. П. от 1954г., стабилизирано по реда на реда на проведения инстанционен контрол с решение № 8044 от 12.09.2002г., постановено по адм.д. № 2530/2002г. по описа на ВАС – IV отд.     

От приетите при първоначалното разглеждане на делото пред ПОС  СТЕ на в.л. арх. П. С., инж. Г. А. и инж. П.Ч.– първоначална и допълнителна се установява, че от магазините на бившия Ч. б. са запазени само три стени – северна, южна и западна, които са били надстроени при изграждане на тържественото стълбище. Експертите са коментирали и установения от удостоверение от 11.03.1952 г. факт, че съгласно протокол на Комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС с протокол от 09.02.1952г. е постановено, че освободената част от избата представлява 60 %, а отчуждената част в полза на държавата представлява 40 %, като са уточнили, че останалите 60 % са отчуждени по ЗПИНМ за тържествено стълбище, както и че избата не е била разпределена. При извършения оглед на место експертите са констатирали, че конструкцията на избата е масивна, с каменни и тухлени носещи стени, стоманено бетонни колони, греди и плоча, изпълнени монолитно, като от техническа гледна точка тази конструкция не е засегната при изграждане на стълбището, а на места са изпълнени нови колони с цел подсилване на съществуващите греди. Уточнено е от експертите, че след реализиране на тържественото стълбище в избата е направено преустройство за б. –ресторант, при което е премахнато старото двураменно стълбище за избата и са направени две нови – едното вито, представително за б.а, а другото двураменно, служебно в северозападната част на избата, като ресторантската част на б.а е разположена в източната част, а средната и западна части са преустроени за кухня, тоалетни и складове.

Избата има характер на помощно, обслужващо помещение на съществувалите преди отчуждаването магазини, поради което и самостоятелно отчуждително производство по отношение на нея не е провеждано, а същата е била обект на одържавяване именно като несамостоятелен обект, принадлежност към главните вещи - магазини. Затова и за приложението на чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ от значение е съществуването не на избата във в., в който е била отчуждена, а съществуването на главната вещ, респ. вещи, чиято принадлежност е избата. Каза се вече от приетите СТЕ не се установява отчуждените магазинни помещения, съставляващи част от бившия б. Ч. да съществуват реално до размерите до които са отчуждени, като в голямата си част същите са изцяло съборени след национализацията им, а останалите – магазин № *и магазин № *са запазени само частично и са включени в обема на изграденото тържествено стълбище и сервизни помещения, без да може да се определи до каква степен същите са запазени и дали не са се трасформирали в нови обекти – вж. допълнителното заключение на в.л. С., Ч.и А.. Вярно е, че съгласно разясненията дадени с ТР № 1 от 17.05.1995г. по т.д. № 3/1994г. ОСГК промяната в предназначението на отчуждения имот не е основание да се отрече реституцията му, но казаното следва да се съобрази по отношение именно на отчуждения имот, а не неговата принадлежност, която по общо правило - чл. 98 ЗС следва главната вещ. В конкретният случай извършените преустройства в избата са довели до създаване на нов обект с търговско и самостоятелно предназначение, който не подлежи на реституция, респ. не може да се приеме, че собствеността на ищците е въстановена по реда на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ. Новопостроеният обект може да съществува самостоятелно, поради което и на основание чл. 92 ЗС по приращение е станал собственост на държавата, която с Акт за държавна собственост № 159/6457 от 10.10.1961г. е предоставила същия за оперативно управление на ГНС ДСП „Б.“ П., съответно с Акт за държавна собственост № 7855 от 06.06.1966г. Б. „К.“ – приземен етаж под представителните стълби към хълма „****“ е предоставено ДСП „Б.“ П. – л.176.

От приетата от съда и без резерви от страните ССчЕ на в.л. К.И. се установява, че през 1991г. имотът е преминал в оперативно управление на ДФ „М.т.“ П., която е правоприемник на активите на ДСП „Б.“, а с решение № 9225 от 28.06.1991г. Б. „К.“ е преминал в оперативно управление на ДФ „х. М.т.“ Пловдив. Последно посочената държавна фирма с решение № 2994 от 15.04.1998г. е преобразувана във „В.т.“ АД, в капитала, на която е включен като дълготраен материален актив б. „К.“ и записан в баланса на същото. Изводът е, че с приложението на чл. 17а ЗППДОП /отм./ вещно – транслативния ефект по отношение на спорния имот е настъпил още с преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на последното, в който смисъл са разясненията дадени с ТР № 4 от 14.03.2016г. на ВКС по т.д. № 4/2014г. ОСГК.

За пълнота на изложението ще се посочи, че дори и за частта от имота, която е отчуждена по благоустройствения закон да не е платено следващото се на отчуждените собственици обезщетение по чл. 39 ЗПИНМ /отм./, т.е. отчуждаването да не е сторено по предвидения от закона ред, респ. приложима да е разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, то изводът не би бил различен, тъй като реституция по реда на сочената разпоредба настъпва само ако са налице условията на ал.3 от Закона – имота да съществува реално в размерите, в които е отчужден. При наличие на пречка за реституцията по силата на закона – чл.2, ал.2 ЗВСОНИ – когато имота не може да бъде върнат реално, неправомерно отчуждените собственици разполагат с право на обезщетение по чл.2 ЗОСОИ.  

Изложеното до тук налага извод за неоснователност на предявения установителен иск – не са налични права на собственост за ищците, които да бъдат признати за съществуващи по отношение на ответника, поради което и същия ще се отхвърли.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от А.Н.П. /Ч./, починала в хода на производството – ****. и заместена от своите наследници Ц.М. М. ЕГН ********** и А.А.П. ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***; Т.Н.Х., починала в хода на производството – ****. и заместена при условията на чл.120 ГПК от своите наследници Г.А.Х. ЕГН ********** с адрес *** ****и Н.А.Х. ЕГН ********** *** адв. Н. М.; Е.Н.Т., починала в хода на производството и заместена при условията на чл.120 ГПК от своите наследници С.Н.Т. – Ъ. ЕГН ********** ***, адв. Н. М. и Д.Р.Т. ЕГН **********, починал в хода на производството и заместен при условията на чл.120 ГПК от своите наследници: С. Р. Т. ЕГН **********, починала на *****и оставила за наследници своите низходящи, които са страни в производството - Л.Д.Т. ЕГН ********** и Р.Д.Т. ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, Е.Д.Т. ЕГН ********** с адрес ***, С.Г.Ч. ЕГН ********** ***, адв. Н. М.; Н.Г.Ч. ЕГН ********** със съдебен адрес ***, адв. Р. С.; Ц.А.Т. ЕГН ********** с адрес ***; Р.Г.Ч. ЕГН ********** със съдебен адрес ***, адв. Р. С.; Е.Н.Г. ЕГН ********** и Р.Н. Г. ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, адв. Н. М. да бъде признато по отношение на Община П., гр. П., 4000, пл. ****, че са собственици на недвижим имот, представляващ избата на сградата на „Ч. б.”, а сега ресторант – б. „К.”, включително кухненски и вентилационни помещения към същия, обслужващо ресторант – б.а помещение, сервизни помещения на ресторант – б.а, стълбище към заведението и обменно бюро, находящ се в поземлен имот с идентификатор 56784.521.1306 в гр. П., община П. с административен адрес ул. „****и представляващ сграда с идентификатор 56784.521.1306.1 със застроена площ от 64 кв.м.; брой етажи един, предназначение: сграда за обществено хранене и самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 56784.521.476.2.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-48/03.06.2009г. на Изп. директор на АГКК, изменени  със Заповед КД-14-16-1881/29.12.2009г. на Началника на СГКК гр. Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „****, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор 56784.521.476, предназначение на самостоятелния обект за обществено хранене, брой нива на обекта – *, с площи 55.46, 267.86, 412.80 кв.м., прилежащи части – б. К., съставлящ ниво 1 при съседи: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – няма, ниво * – съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж – няма, на под обекта – няма, над обекта – 56784.521.476.2.1, ниво * съседни самостоятелни обекти  - няма, под обекта – няма, над обекта – няма, собственик – „Прокредит Банк България“ и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.521.1306.1.1 по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед № РД18-48/03.06.2009г. на Изп. директор на АГКК; последни изменения със Заповед КД-14-16-1881/29.12.2009г. на Началника на СГКК гр. П* с адрес гр. П*, ул. „****, който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор 56784.521.1306 и предназначение – за обществено хранене.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в четиринадесет дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                        Съдия: