Решение по дело №109/2020 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 17
Дата: 26 ноември 2020 г. (в сила от 18 декември 2020 г.)
Съдия: Мариета Спасова
Дело: 20204220200109
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Дряново , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и шести
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Административно
наказателно дело № 20204220200109 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Жалбоподателят Д. М. Г. оспорва Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К,
№ 3213270, издаден от ОД на МВР – Габрово, с който му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 189, ал. 4,
във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Твърди, че атакуваният електронен фиш е
неправилен и незаконосъобразен и постановен при нарушение на материалния закон
и процесуалните правила. Счита, че наказващият орган трябвало да докаже, че е
изпълнил всички изисквания при издаване на електронния фиш. Електронният фиш
бил издаден на Д.Г.в, като управител на ***. Категорично той не бил шофирал нито
един път въпросния автомобил и това щяло да бъде видно от снимковия материал,
който ответникът следвало да представи. Автомобилът бил собственост на ***, а ***
било посочено като ползвател. С оглед изложеното моли съда да отвени електронния
фиш.
В съдебно заседание на 09.09.2020г. жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Упълномощеният представител адв. Г. от АК – В. Търново поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Габрово, редовно призовани,
1
не изпращат представител и не вземат становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид
изложеното в жалбата, становището на жалбоподателя и доказателствата по делото
намира за установено следното:
Електронният фиш е обжалван от санкционираното лице в предвидения в чл.
189, ал. 8 от ЗДП срок. Поради което следва да се приеме, че депозираната жалба е
допустима. Разгледана по същество е основателна.
На 17.07.2019 г. в 17,52 часа с автоматизирано техническо средство - радар №
TFR1-M-625 било заснето движение на товарен автомобил “Фиат 500 Х” с
регистрационен номер *** със скорост 62 км./ч. при максимално разрешена за
движение скорост 50 км./ ч. и е посочено превишаване от 12 км./ч.
Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител
е вписана жалбоподателят, като е посочено, че същият е законен представител на
***. В описателната част на Електронния фиш е вписано, че на 17.07.2019г. в 17,52
ч. в гр. Дряново на ПП-5, км. 129+300 м., в посока към гр. Габрово е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство.
За дата и час на нарушението са вписани показанията на автоматизираното
техническо средство, което е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Поради което
на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4853 е видно, че мобилната система за видеконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR-1M е вписана в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № 4835.
Съгласно Протокол № 3-15-18 от 09.11.2018г. мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – автоматизирано
техническо средство тип TFR-1M № 625 е преминала проверка в лабораторни
условия за точността на измерване.
По делото е представен протокол за използване на Автоматизирано
Техническо Средство или Система № 625 на дата 17.07.2019г. В него изрично е
отбелязано като място за контрол гр. Дряново, ПП-5, км. 129+300 м. Посочено е, че
ограничението на скоростта от 50 км./ч. в контролирания участък е въведено общо.
Допълнително съдът е изискал справка от Областно пътно управление, видно
от която участъкът около км 129+000 на път I-5 се намира в урбанизирана територия
и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е
2
забранено да превишава скоростта от 50 км./ч., тъй като няма поставени
допълнителни знаци, ограничаващи скоростта.
От приложената по делото справка в БД „КАТ“ се установи, че товарен
автомобил *** е собственост на ***, а *** е посочено, като ползвател. От
направената от съда служебна справка в интернет страницата на Търговския
регистър на адрес
https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?
uic=*********&entryDate=2020-11-26T21%3A59%3A59.999Z жалбоподателят Г. е
управител на това дружество.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
определените стойности на скоростта в км./ч., които за пътно превозно средство от
Категория В за населеното място е 50 км. ч., извън населено място - 90 км. ч., а по
автомагистрала - 140 км. ч., скоростен път - 120 км./ч. По силата на разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място от 11 до 20 км./ч. - водачът се наказва с глоба 50 лв.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство – мобилна
система за контрол. Съгласно §6, т. 65 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП това
е уред за контрол, работещ самостоятелно или свързано, одобрен по реда за Закона
за измерванията, който установява и автоматично заснема нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и е прикрепен към превозно средство или
временно разположен на участък от пътя. По настоящето дело безспорно е
използвана мобилна система за видеоконтрол № TFR1-M-625, коята се явява
допустимо средство за контрол на нарушенията по ЗДвП. Представени са
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последващ
контрол, от които се установява, че използваната мобилна система за видеоконтрол
№ TFR1-M-625 е одобрен и технически изправен уред за установяване на скорост на
движение и видеозаснемане.
Съдът взе предвид, че условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 3 от ЗДвП.
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 36 от
19.05.2015 г. е след постановяване на цитираното от жалбоподателя Тълкувателно
3
решение № 1/2014 на ВАС. В чл. 11, ал. 2 същата изрично изключва приложението
на електронния фиш само в случаите, когато нарушението е установено с мобилна
АТТС по време на движение. В останалите случаи на установени с мобилна АТТС
нарушения, следва да бъде издаден електронен фиш, като в посочената наредба са
описани правилата, които следва да бъдат спазени от контролните органи, както и
действията които следва да бъдат предприети от тях, при осъществявания контрол с
такава система. Видно от приложените по делото писмени доказателства в
настоящия случай задължителните предписания на закона са изпълнени.
В обжалвания електронен фиш мястото на нарушението е подробно описано,
като км. 129+300 м. на ПП I-5. Описано е, че автомобилът се е движил в посока гр.
Габрово. Тази локация е в рамките на населено място, което се доказва и от
служебно изисканата информация от Областно пътно управление Габрово.
Непосредствено преди мястото на контрол не са били налични знаци, ограничаващи
скоростта, поради което правилно е определена в електронния фиш максималната
допустима скорост от 50 км/ч.
В случая по делото е представен снимков материал, който се състои от четири
кадъра. На първите два кадъра не се виждат автомобили, на трети кадър се виждат
два автомобила, които са на една линия, но движещи се в противоположни посоки, а
на четвъртия кадър се вижда в близък план автомобила на жалбоподателя с рег. №
***, който се отдалечава от позицията на заснемащото средство.
В изисканото от съда и представено по делото „Техническо описание и
инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол TFRl-M-2010 г." от
фирмата производител "Тинел Електроникс" ООД, в раздел VIII - Валидност на клип
при измерване на скорости, изрично е посочено, че за да се счита за валиден, един
видеоклип трябва задължително да отговаря едновременно на следните условия:
1. В момента на засичане на скоростта в интервала на измерване /кадър
„Измерен" ±0.2s, т.е. ± 2 кадъра/ на МПС-то превишило зададеното
ограничение, то трябва да бъде в кадър и посоката му на движение да съвпада с
посоката указана на радара. 2. От документационния снимков материал, трябва
еднозначно да се определи нарушителят, т. е. регистрираната скорост да не
може да се причислява на друго МПС. За тази цел трябва да са изпълнени
едновременно следните условия: 2.1 Условието от т.1 и 2.2 При наличие на
повече от 1 МПС в момента на измерване на скоростта (кадър „Измерен" +0.2s,
т. е. ± 2 кадъра), еднозначно да се определя най-бързо движещото се.
В конкретния случай не е налице предвиденото в т. 1 условие за валидност на
изготвения клип, тъй като автомобилът, за който се твърди, че е превишил
4
зададеното ограничение, не е заснет на всички кадри в интервала на измерване, т. е.
на кадър „Измерен" и на ± 2 кадъра. Макар посоката на движение на процесния
автомобил да съвпада с посоката указана на радара, този автомобил е заснет изцяло
само на последния кадър от измерването. На втория кадър е заснет и движещ се в
противоположна посока автомобил. Това съгласно указанията в т. 1 и т. 2 е
основание да не се издава електронен фиш, тъй като явно в този случай не може да
се определи еднозначно на кой от двата автомобила е засечената превишена скорост,
независимо, че същите се движат в противоположни посоки, тъй като в указанията
липсва такова разграничение. На следващо място не е представен номер на
видеоклип, поради което не може да се установи дали процесното нарушение е
заснето по време на използване на техническото средство, за което е съставен
протокол от 17.07.2019г.
От всичко изложено до тук се налага извод, че обжалваният електронният фиш
серия К, № 3213270 на ОДМВР Габрово е издаден в нарушение на условията за
валидност на изготвения клип, поради което обжалваният електронен фиш следва да
бъде отменен.
За пълнота на изложението следва да се обсъдят и останалите възражения на
жалбоподателя. Твърди се, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на представляващия дружеството, а не
на собственика на автомобила. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП,
когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Разпоредбите на ЗАНН, относно
личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани
от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност
на собственика на МПС (законния представител на ЮЛ), която може да бъде
оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В разпоредбата на чл.
189, ал. 5 ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира
представляващият, ако друго лице е управлявало автомобилът на дружеството - в 14-
дневен срок от получаването на електронния фиш да предостави в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. Само в този случай издаденият
срещу управителя/представляващия електронен фиш се анулира и се издава нов
срещу посоченото лице. В конкретния случай тази процедура не е изпълнена. В
случай, че жалбоподателят не е шофирал процесния автомобил, както твърди, е
следвало да представи декларация с данните на лицето, извършило нарушението.
5
Поради което възраженията в тази посока са неоснователни.
На следващо място жалбоподателят твърди, че по делото не са представени
доказателства за разположението на съответното техническо средство и снимков
материал. С изменение на чл. 165 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 54 от 05.07.2017г.) т. 8 на
ал. 2 е отменена и с това е отпаднало законовото изискване контролните органи да
обозначават чрез поставянето на пътни знаци на участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС. Поради
което за тях няма задължение да представят и снимков материал за поставен знак
Е24 и възражението е неоснователно.


Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, № 3213270, издаден от
ОД на МВР – Габрово, с който на Д. М. Г. , ЕГН **********, в качеството на
управител на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** е наложена
глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване от страните в 14 дневен срок от
съобщението пред Административен съд Габрово.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
6