РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе,
04.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав,
в публично заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 574 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от Н.А.С. ***
против Решение № 2153-17-101/09.10.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе,
с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 2140-17-426/24.08.2018
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. В жалбата се посочва, че административният орган е направил
незаконосъобразно разграничение между „действителен осигурителен стаж“ и „общ
осигурителен стаж“ без да мотивира разликата между двете категории. Неправилно
периодът на наборната военна служба не е зачетен за осигурителен стаж, въпреки
че по закон за този период се дължат осигурителни вноски за сметка на
държавата. Отделно от това в жалбата се твърди, че неоснователно ответникът не
е редуцирал стажът на жалбоподателя, положен при условията на втора категория
труд към трета категория, което е довело до неоснователния краен извод на
органа за липса на 15 години трудов стаж, необходими за отпускането на исканата
пенсия.
Иска се от съда да отмени оспореното
решение и да уважи искането на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст като преписката се върне на административния орган
за отпускане на пенсията. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за
неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена от съда и обжалваното решение –
оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на
претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения
законов срок видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л. 2 от
преписката) и извършеното входиране на жалбата в деловодството на административния
орган (л. 3 от делото). Жалбата изхожда от лицето, адресат на акта, за което е
налице правен интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Със заявление № 2113-17-1256/24.07.2018
г. (л. 13-14 от преписката) жалбоподателят С. е поискал отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към заявлението няма описани, представени от
лицето документи, удостоверяващи придобития трудов/осигурителен стаж и доход. Към
преписката са приложени 3 броя удостоверения обр. УП-3, едно удостоверение обр.
УП-2, както и копие на удостоверение за периода на отбита наборна военна
служба. Наличен е и опис на върнатите на жалбоподателя документи, в който са
вписани военно-отчетна книжка и трудова книжка, които очевидно са били на
разположение на административния орган в хода на административното
производство. Последното се установява и от съдържанието на съставения опис на
осигурителен стаж (л. 12 от преписката), в който е отразен зачетения
осигурителния стаж на жалбоподателя.
По делото няма спор относно
продължителността на всеки от отразените в описа периоди на осигурителния стаж.
Видно от самия опис на С. е признат осигурителен стаж, както следва: 4 години,
3 месеца и 26 дни от ІІІ категория и 10 години, 9 месеца и 18 дни – от ІІ
категория. Последният превърнат към ІІІ категория е в размер на 13 години и 6
месеца, при което общият стаж, превърнат към трета категория е 17 години, 9
месеца и 26 дни.
С разпореждане № 2140-17-426/24.08.2018
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване (л. 5 от преписката) на С. било
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като лицето
не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО за 15 години действителен осигурителен
стаж. В мотивите на разпореждането е посочено, че само 12 години, 11 месеца и
14 дни от общия осигурителен стаж на жалбоподателя представляват действителен
стаж. В описа на осигурителния стаж изрично на ред 2 е описан периода на
наборна военна служба на жалбоподателя, като в колона забележка е посочено, че
този период е приравнено на осигурителен стаж време.
Н.С. оспорил разпореждането за отказ
пред директора на ТП на НОИ – Русе, който с решение № 2153-17-101/09.10.2018 г.
(л. 1 от преписката) отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането. В решението,
предмет на настоящия спор, се коментират подробно разпоредбите на чл. 68, ал. 3
от КСО и на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, досежно съдържанието на понятието
„действителен стаж“ и условията за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.
При така установените фактически
обстоятелства, след проверка законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно правомощията си по чл.
168 от АПК, от правна страна съдът приема:
Решение № 2153-17-101/09.10.2018 г.,
предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено от материално и
териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО
орган – директора на ТП на НОИ – Русе.
Спазена е изискуемата писмена форма
като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО. По
данните от делото не се установяват допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Правилно е приложен и материалния закон, противно на твърденията
на жалбоподателя, като оспореният акт е съобразен и с целта на закона.
Спорният по делото въпрос касае
зачитането на осигурителния стаж на жалбоподателя в периода от 09.01.1971 г. до
08.03.1973 г. като срочнослужещ (наборна военна служба), както и изчисляването
на сбора на осигурителния стаж на лицето при отпускане на исканата пенсия.
По делото няма спор, че към датата на
заявлението за отпускане на пенсия жалбоподателят е на възраст 66 години и 2
месеца и притежава осигурителен стаж 10 години, 9 месеца и 18 дни – от ІІ
категория и 4 години, 3 месеца и 26 дни – от ІІІ категория като в последните се
включва и периода от 2 години и 2 месеца наборна военна служба. Не е спорно
също така, че при превръщане на осигурителния стаж от ІІ категория в ІІІ категория
по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО същият става 13 години и 6 месеца, а сборът на
общия осигурителен стаж – 17 години, 9 месеца и 26 дни.
При тези данни пенсионният орган е
преценил, че С. няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, тъй като не притежава изискуемия
осигурителен стаж. Извършена е и преценка дали жалбоподателят отговаря на
условията на чл. 68, ал. 3 от КСО за отпускане на този вид пенсия. Съгласно
последната разпоредба в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до
31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст. За 2018 г. изискуемата възраст по тази норма е 66 години и 2 месеца.
Второто кумулативно изискуемо условия за придобиване право на пенсия по чл. 68,
ал. 3 от КСО е лицето да притежава 15 години действителен стаж. За разлика от
хипотезата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, където освен навършване на
определена възраст се изисква и наличие на определен осигурителен стаж, тук (в ал. 3) законодателят е предвидил да е
налице действителен стаж, а не
просто осигурителен, като е дал определение на използваното понятие
„действителен стаж“ в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Очевидно
самия законодател прави разграничение между понятията осигурителен стаж и
действителен стаж, регламентирайки ги по различен начин. Времето, което се
зачита за осигурителен стаж е регламентирано в чл. 9 от КСО, като от
съдържанието на тази норма е видно, че като осигурителен стаж се зачита както
времето, през което лицата за упражнявали трудова дейност, за която са
подлежали на осигуряване, независимо от вида на осигуряването, така и определени
периоди, в които лицата не са упражнявали трудова дейност, но по силата на
закона са подлежали на осигуряване, а дори и отделни хипотези, в които за
съответните периоди не се дължат осигурителни вноски. Най-общо казано
осигурителния стаж обхваща както същински такъв, така и периоди, приравнени по
силата на закона на същински осигурителен стаж.
От друга страна пък според законовата
дефиниция на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО "Действителен стаж"
е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение,
времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през
което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски. Очевидно понятието „действителен стаж“ е
по-тясно понятие от осигурителен стаж, доколкото обхваща единствено периодите,
в които лицата са извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за
инвалидност, старост и смърт. Действителният стаж не включва в себе си останалите
периоди от време, в които лицата не са работили, но по силата на закона им се
признава осигурителен стаж. Такъв период е и наборната военна служба съгласно
чл. 9, ал. 7 от КСО. Правилно, с оглед на цитираните правни норми,
административният орган е преценил, че периодът на наборна военна служба
представлява осигурителен стаж по силата на чл. 9, ал. 7 КСО и като такъв е
признат и зачетен в изготвения опис на осигурителния стаж на жалбоподателя, но
не представлява действителен стаж по смисъл на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и
не следва да се взема предвид при преценка на правото на пенсия по чл. 68, ал.
3 от КСО.
На следващо място жалбоподателят
развива възражение, че дори и без процесната военна служба, той отново отговаря
на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията
на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като притежава 15 години действителен стаж (като
жалбоподателя отъждествява изцяло осигурителния и действителния стаж), но това
не е установено от пенсионния орган предвид неправилно изчисляване на сбора от
осигурителния му стаж. Според тезата на жалбоподателя пенсионният орган е
следвало да превърне осигурителният му стаж от втора категория в трета и тогава
да го събере с останалия му стаж от трета категория, при което сборът би бил
над 15 години, дори и без военната служба. Такова сборуване фактически е
направено и отразено в изготвения опис на осигурителния стаж, но в случая е
неотносимо към преценката дали жалбоподателят е придобил право на пенсия по
реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. Както вече се посочи по-горе, този ред е
специфичен и освен условията, на които трябва да отговарят лицата, за да им
бъде отпусната пенсия на това основание, различни от общия ред са и правилата,
въз основа на които се извършва преценката. Така действително по реда на чл.
68, ал. 1 и 2 от КСО (общия ред за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст) сборът на осигурителния стаж се изчислява по начина описан от
жалбоподателя, т.е. след превръщане на стажът от І или ІІ категория в трета.
Такова е правилото на чл. 15, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж (НПОС) в редакция след изменението на нормата ДВ,бр. 29/2017 г., в сила от
07.04.2017 г. До това изменение правилото е намирало приложение по отношение на
всички пенсии по чл. 68 от КСО. След промяната обаче този начин на изчисляване
на сбора от осигурителния стаж е приложим единствено по отношение на пенсиите
за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, т.е. приложното
му поле е стеснено изрично като пенсиите по чл. 68, ал. 3 от КСО са изключени
от това правило. По тази причина при преценка на правото на пенсия по чл. 68,
ал. 3 от КСО, за да се определи дали лицето разполага с 15 години действителен
стаж, се извършва сборуване на осигурителния стаж без същият да се превръща към
трета категория, така както е направено и от административния орган в настоящия
случай.
В обобщение на казаното до тук съдът
намира, че оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-101/09.10.2018
г. на Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него Разпореждане № 2140-17-426/24.08.2018
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване не страдат от пороци водещи до
тяхната незаконосъобразност, поради което подадената срещу тях жалба като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и на основание чл. 118,
ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по
жалбата на Н.А.С. *** против Решение № 2153-17-101/09.10.2018 г. на Директора
на ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено
Разпореждане № 2140-17-426/24.08.2018 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: