РЕШЕНИЕ
Номер 1306 13.10.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: В.С.
Прокурор: Христо Колев
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 1646 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр.
с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството е образувано по две
касационни жалби – от „Формула 2“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище в гр. Карнобат
и адрес на управление Промишлена зона „Север“, ул.“Седемнадесета“ №1
представлявано от К.Б.Б.и от Регионална инспекция по околна среда и води,
против решение № 711/30.06.2020 г., постановено по АНД № 1652/2020 г. на
Районен съд - Бургас, с което е изменено наказателно постановление №8 от
19.03.2020г издадено от Директора на РИОСВ-Бургас, с което за нарушение на
чл.35, ал.3 и ал.5, вр. ал.2 т.2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и
на основание чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 7000 (седем хиляди) лева, като е намален
размера на наложеното наказание на 5000 лв.
В касационната жалба на „Формула 2“ ЕООД се
излагат възражения, че съдебното решение е необосновано, постановено при неправилно
приложение на материалния закон и съществени нарушения на производствените
правила. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Претендират се
разноски.
В касационната жалба на Регионална
инспекция по околна среда и води се оспорва решението, в частта с която е
изменен размера на санкцията, като е намален същият на 5000 лв. Навеждат се
доводи, че минималният размер на санкцията, определена в чл. 136, ал. 2, т. 3
от ЗУО е 7000 лв. и неправилно е определен нов размер от районния съд. При тези
мотиви моли да се отмени решението в тази част и да се потвърди цялото НП. Претендират се разноски за юрисконсулт за
две инстанции.
Касаторът и ответник по жалбата
на „Формула 2“ ЕООД – Регионална инспекция по околната среда и водите, редовно
и своевременно призован, не изпраща
процесуален представител.
Касаторът и ответник по жалбата
на Регионална инспекция по околната среда и водите – „Формула 2“ ЕООД, редовно
и своевременно призован, се представлява от адвокат Чавдаров, с представено в
съдебното заседание пълномощно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава
становище за основателност на касационната жалба на дружеството, като намира че
следва да се отмени НП.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбите и обсъди направените в тях оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледани по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата на „Формула 2“ ЕООД за основателна, а жалбата на РИОСВ за неоснователна по следните съображения:
С наказателното постановление,
отговорността на „Формула 2“ ЕООД е ангажирана за това, че в
периода от 08.05-10.05.2019 г. товарни автомобили, собственост на дружество
„Формула-2„ ЕООД са извършили транспортиране на отпадъци с код 19 12 10 (RDF)
от Италия, без посоченият код да фигурира в издаденото от директора на
РИОСВ-Бургас Решение №02-РД-178-05 от 06.03.2019 г за изменение и/или
допълнение на регистрация по чл.35 ал.3 и ал.5 от ЗУО на Регистрационния
документ №02-РД-178-04 от 17.12.2018г, Регистрационен документ №02-РД-178-03 от
26.02.2016г за извършване на дейност по транспортиране (събиране и
транспортиране) в съответствие с §1 т.41 и т.43 от ДПР на ЗУО. За така
установеното нарушение по чл. 35, ал. 3 и ал. 5 от ЗУО е съставен АУАН,
подписан от нарушителя с възражения.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН, в който извършената проверка и направените констатации са описани точно, а след субсумирането им под релевантната правна норма е издадено процесното НП, в което обстоятелствата са изложени по идентичен начин.
За да постанови съдебното решение,
първоинстанционният съд приема, че при съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи
до невъзможност да се организира защита на нарушителя и до отмяна на НП. Според мотивите на въззивния състав правилно е била ангажирана отговорността
на дружество за извършване на транспортиране на отпадъци без надлежна регистрация.
Извел е мотив, че санкцията е определена към средния размер, но тъй като няма
изложени мотиви за това е определил нов справедлив размер и потвърдил НП в
останалата му част.
Районният съд е събрал и коментирал относимите
към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна
страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил
всички факти от значение за спорното право, но въз основа на тях е направил
неправилни правни изводи за наличе на всички правнорелевантни обстоятелства
касаещи процесното нарушение, както и за законосъобразност на оспореното НП.
На първо място, при преценка на съдържанието на релевантния
за нарушението АУАН се установява липсата на отразена в същия дата или период
на осъществяване на транспортирането, за който порок ангажира становище и
процесуалния представител на нарушителя. Съгласно тълкувателно решение №3 от
10.05.2011г., по т.д. №7/2010г. на Върховния
административен съд - „Квалификацията на административното нарушение е подвеждането
на фактическия състав на нарушението /деянието с неговите фактически белези/
под съответно нарушената административнонаказателна норма. Неточната правна квалификация
на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако
нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това
е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде
наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя
и неговата вина.
Според настоящия съдебен състав моментът,
датата, респ периодът на осъществяване на едно нарушение е съществен елемент от
фактическата страна на соченото административно нарушение, тъй като съдейства
за конкретизиране на деянието до степен на неговата разпознаваемост от страна
на нарушителя. То е елемент от обективната действителност, пряко свързан с установяване
извършването на всяко конкретно нарушение. Обратната хипотеза води до непълнота
на съществените обстоятелства на нарушението, което е пречка за издаване на
законосъобразно НП в хипотезата на чл.53, ал.2 ЗАНН.
В резултат на такаустановената слабост неправилно
е ангажирана административно-наказателната отговорност и неправилно е наложена
санкцията на дружеството за неизпълнение на задължението по чл. 136, ал. 2,
т.3, вр. с чл. 35, ал.3 и ал.5 от ЗУО. Допълването на периода на осъществяване
на транспортните курсове в НП не може да санира този пропуск, защото правото на
защита на нарушителя да е наясно с всяко съществено обстоятелство, свързано
нарушението следва да бъде гарантирана от момента на съставяне на АУАН.
Възражението на касатора „Формула 2“ ЕООД,
досежно неописването на превозните средства, извършили транспортната дейност в
НП, настоящата инстанция намира също за
частично основателно. От събраните по делото доказателства става ясно, че се
касае за множество на брой нарушения а не за едно общо, продължило през посочения
в НП период, както сочи това и прокурора.
Този извод съдебният състав извежда от
нормативното определение на действието по транспортиране, което съгласно §1,
т.43 от ДР на ЗУО е описано като „превоз на отпадъци, включително съпътстващите
го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от
оператора като самостоятелна дейност.“ Т.е. законодателят визира конкретен
превоз, а не превозна „дейност“, т.е. множество взаимосвързани и обусловени
едно от друго действия, каквото е например нормативното определение за дейностите
по „съхраняване“ или „третиране на отпадъците“. Това обстоятелство сочи на
необходимостта от констатиране и санкциониране не на едно, а на множество
административни нарушения, чийто брой съответства на броя на превозите.
На последно място следва да бъде отччетено и
обстоятелството, че нарушена от АНО е била и разпоредбата на чл.48, ал.1 ЗАНН.
Според същата „Административнонаказателната
преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било
извършено нарушението.“ Визираните по-горе множество админиостративни
нарушения са били довършени на територията на град Сливен, ТЕЦ Сливен, явяващ
се крайна дестинация на превоза, която попада в района на компетентност на друг
административнонаказващ орган - Директора на РИОСВ Стара Загора, според
устройствените правила на РИОСВ. В този случай се оказва, че
административнонаказателната преписка е разгледана и наказателното
постановление е издадено от некомпетентен орган. Този факт се явява самостоятелно
основание за отмяна на оспореното наказателно постановление.
По отношение касационната жалба на РИОСВ,
настоящата инстанция намира същата за неоснователна в конкретния случай,
предвид горното изложение.
Принципно е правилно твърдението на учреждението
на наказващия орган, че в разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО е предвидено,
че се наказва с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. юридическо
лице, което транспортира отпадъци без разрешение или регистрационен документ,
когато такива се изискват. Неправилно въззивната инстанция е определила нов
размер на имуществената санкция.
В чл. 27, ал.5 от ЗАНН е предвидено общото изискване да не се определя
наказание под предвидения в закона минимум. Законът за административните нарушения
в цитираната разпоредба, за разлика от Наказателния кодекс, не предвижда отклонение
от възможността при наличие на многобройни или изключителни
смекчаващи обстоятелства да се определя наказание под предвидения минимум.
Разпоредбата на чл.27 ал.5 от ЗАНН е императивна и не може да бъде
преодоляна дори и при наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства. Определянето на административно наказание под
въведения от закона минимум е нарушение от категорията на съществените, защото
е наложено наказание в разрез със закона. Забраната по чл.27, ал.5 от ЗАНН е абсолютна
и е принципно основание за отмяна на съдебното решение в тази му част.
Предвид
изхода на делото и липсата на представени доказателства за извършено заплащане
на разноски от страна на касатора Формула 2 ЕООД в полза на адв. Ч., такива не
следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №
711/30.06.2020 г., постановено по АНД № 1652/2020 г. на Районен съд – Бургас, с
което е изменено наказателно постановление №8 от 19.03.2020г., издадено от Директора
на РИОСВ-Бургас, с което за нарушение на чл.35, ал.3 и ал.5, вр. ал.2 т.2 от
Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и на основание чл.136, ал.2, т.3 от
ЗУО е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7000
(седем хиляди) лева, като е бил намален размера на наложеното наказание на 5000
лв. и вместо него постановяа:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№8 от 19.03.2020г., издадено от Директора на РИОСВ-Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.