РЕШЕНИЕ
№ 4348
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110132215 по описа за 2022 година
Подадена е молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
Молителката Ц. Б. Ш. твърди, че ответникът К. Г. А. е неин племенник, както и че
към 08.06.2022 г. е живяла в едно жилище, на няколко етажа, с него, както и със своята
майка С.Ш. и сестра си А. Ш., на адрес: гр. **********. Твърди се, че на 08.06.2022 г. около
20:30 часа молителката слязла на втория етаж, където е тоалетната и банята, а ответникът се
провикнал: „Връщай се веднага горе, никъде няма да ходиш! Ще те посиня!“. Молителката
вдигнала кръвно, което не могла да свали и се обадила на Бърза помощ. Към 22:00 часа
пристигнала линейка и пред служителка на Бърза помощ ответникът изкрещял от банята:
„Да ти еба майката! Ще те размажа! Къде отиваш?“. Около 23:00 часа ответникът ритал по
вратата на стаята на молителката, около 23:30 часа се опитал да разбие вратата, като в 00:00
часа последно опитал да разбие вратата, след което си слязъл на втория етаж. На следващия
ден молителката подала сигнал в полицията и напуснала жилището. Твърди и предходни
актове на домашно насилие, извън процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Моли се за издаване на заповед за защита от домашно насилие по отношение на
молителката. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на хонорара за
адвокат на ответника.
Ответникът К. Г. А. не оспорва, че е племенник на молителката, както и че към
08.06.2022 г. е живял в едно жилище, на няколко етажа, с нея, както и със своята баба С. Ш.
и майка си А. Ш., на адрес: гр. *****. Оспорва да е извършвал каквито и да било актове на
домашно насилие по отношение на молителката. Моли за отхвърляне на молбата.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е поначало умишлен акт на извършителя – такъв, при
1
който той съзнава насилническия характер на действието си или допуска то да причини
вредоносен резултат. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде
преди всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва домашно насилие към
друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение
възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по
реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на
чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в
хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една
или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата
на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на
насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила,
дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма
изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При
определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е наказание и за индивидуализирането
му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие, така и обществената
укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Предпоставка за защита по реда на ЗЗДН е доказването на връзка между молителя и
ответника по чл. 3 ЗЗДН и на конкретен акт на домашно насилие по см. на чл. 2 ЗЗДН,
извършен в процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Актове на домашно
насилие преди процесния акт на домашно насилие и такива, които го следват по време,
могат да имат значение за преценката за мерките, които следва да се наложат по чл. 5, ал. 1
ЗЗДН, както и като утежняващи обстоятелства по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Те обаче не могат да
обосноват сами по себе си основателността на молбата за защита.
В случая по делото е безспорно, че молителката е леля на ответника и е приложим
редът за защита по ЗЗДН. Спорно е какво се е случило на 08.06.2022 г. в общо обитаваното
към онзи момент жилище.
Ангажираното от молителката доказателствено средство за твърдените актове на
домашно насилие, извършени от ответника, е съставената от нея декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН. Декларацията е доказателствено средство, но има доказателствена стойност само ако
е убедителна (вътрешно непротиворечива) и не противоречи на останалия доказателствен
материал по делото. В случая декларацията е съставена на 15.06.2022 г. и повтаря
изложението в сезиращата молба и описаните там действия на ответника се състоят в обиди,
заплахи и психически тормоз. Напротив, по-рано, на 10.06.2022 г. молителката е подала и
сигнал в полицията против ответника, в който сочи на опит за саморазправа и на удар с
бухалка (вж. л. 103 от делото) – физическо насилие. Поради особено същественото
разминаване на твърденията на самата молителка за поведението на ответника пред
различни органи на държавата – полиция и съд – самата декларация на молителката губи
2
своята доказателствена стойност и не може да убеди съда, че ответникът е извършил
приписваните му действия. Призованата като свидетелка д-р Т. от Бърза помощ, посетила
адреса на 08.06.2022 г. вечерта, няма спомен за събития там и от тази дата. С липсата на
други ангажирани от молителката доказателства за твърденията й, молбата за защита следва
да се отхвърли, дори и без да се обсъждат ангажираните от ответника доказателства за
насрещно доказване.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, комуто следва да се
присъдят разноски в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар, който не е прекомерен.
Молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса за
производството в размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
На основание чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита от 15.06.2022 г. губи сила с
постановяване на настоящото решение. За яснота съдът намира, че на осн. чл. 253 ГПК
следва да бъде изрично отменена, поради промяна в обстоятелствата и нови доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 151 от 15.06.2022 г.,
издадена по гр.д. № 32215/2022 г., СРС, 139-ти с-в, като я ОТМЕНЯ на осн. чл. 253 ГПК вр.
§ 1 ЗР ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. Б. Ш., ЕГН **********, за издаване на
заповед за закрила от домашно насилие по чл. 8 ЗЗДН против К. Г. А., ЕГН **********, във
връзка с твърдян акт на домашно насилие от 08.06.2022 г. в гр. София.
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Ц. Б. Ш., ЕГН **********, да заплати на К. Г. А. , ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК по сумата от 500 лева, разноски, сторени в производство.
ОСЪЖДА Ц. Б. Ш., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН по
сметка на Софийския районен съд разноски в размер на 25 лева, държавна такса за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок, считано от връчването на препис на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им, което
обстоятелство изрично да се отрази в отрязъците от съобщенията.
Препис от настоящото решение да се изпрати и на РУП – ОД МВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3