№ 5281
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110210271 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Инса Логистик“ ЕООД електронен фиш
(ЕФ) № ********** на Агенция "Пътна Инфраструктура" (АПИ) за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който
на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв. за извършено
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност и
неправилност на оспорения електронен фиш, като съображенията за това са
свързани с твърдения за наличието на сключен договор между дружеството-
жалбоподател и оператор за електронно заплащане на тол такси на база
изминати километри по пътищата, изискващи заплащането на такива такси.
Сочи се още, че процесното пътно превозно средство /ППС/ е било снабдено с
устройство, отчитащо по електронен път изминатите километри и съответно
1
заплащането на дължимата в случая такса. Посочва се, че е налице неяснота в
електронния фиш, доколкото не е посочено каква е дължимата тол такса и как
е изчислена. Твърди, че нарушението би могло да бъде извършено единствено
от физическо лице, според задължението на водача на пътно превозно
средство по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. С оглед изминалия период от датата на
твърдяното нарушение намира, че е невъзможно изпълнението на правото му
по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, предвид нормативно определения срок за
съхранение на пътните листове. Позовава се на нарушена процедура по
ангажиране на административнонаказателната отговорност, която следвало да
включва съставяне на акт за установяване на административно нарушение, а
не издаване на електронен фиш. Алтернативно излага доводи за маловажност
на нарушението.
Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура" моли да
бъде потвърден оспорения електронен фиш като правилен и законосъобразен.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал,
поотделно и в неговата съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 06.06.2021 г., в 07:17 часа, пътно превозно средство товарен
автомобил МАН ТГС с рег. № ***, с технически допустима максимална маса
42000, брой оси 4, екологична категория Евро 6, без ремарке се движил по път
А-6 (автомагистрала "Европа") в община Столична, като при пътния участък
на км. 50+427 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като било установено, че посоченото по-горе пътно
превозно средство се е движило по пътния участък без да е заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/.
Нарушението е установено с устройство № 10182, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната
система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за
собственици и ползватели на ППС, вследствие на което било установено, че
собственик на заснетото превозно средство е дружеството „Инса Логистик“
ЕООД. Поради това на юридическото лице бил съставен процесния
електронен фиш № ********** с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във
връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му е наложено
2
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв.
за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прие
за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – ЕФ
№ **********; справка-извлечение за нарушения от информационната
система на TollPass; извадка от електронната система по чл. 10, ал. 1 от ЗП
относно декларирани тол данни; препис от регистрационен талон на
въпросния автомобил, Договор от 04.03.2020г. за предоставяне на услуги за
електронно събиране на такси на база изминато разстояние с предплащане,
приложение №3 към рамков договор с краен клиент от 04.03.2020г., както и
наличните веществени доказателства – снимков материал, генериран
посредством привеждането в действие на техническо устройство № 10182,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси.
След анализ на събраните доказателствени материали, разгледани
поотделно и в своята съвкупност, съдът прецени същите за достоверни,
вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на
обективната истина по делото.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът,
намира от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, тъй като е подадена от
процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен
акт. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, наведени в жалбата.
В настоящото производство, предмет на доказване е извършеното
административното нарушение и авторството му, което може да бъде
изведено от разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, поради като той следва
да прояви достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с
категоричност осъществяването на претендираното от него административно
нарушение.
3
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят
дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа,
нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни
такси, съгласно нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с
приложени към него статични изображения във вид на снимков материал
(част от административнонаказателната преписка по делото). Докладът и
снимките, съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята
съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства.
Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси
данни е изрично прокламиран в съдържанието на горепосочената норма:
"Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като
отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси".
В претендираната за нарушена разпоредба на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е
посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него.
В конкретния случай, на база събраната доказателствена маса се
установи, че на 06.06.2021 г., в 07:19 часа товарен автомобил МАН ТГС с рег.
№ ***, с технически допустима максимална маса 42000, брой оси 4,
екологична категория Евро 6, без ремарке се движил по път А-6
(автомагистрала "Европа") в община Столична, като пътният участък на км.
50+427 в посока намаляващ километър е включен в обхвата на платената
пътна мрежа.
От снимките, генерирани с устройство № 10182 – елемент от
4
електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за
нарушения, обективно се установява, че горепосоченото пътно превозно
средство се е движило в рамките на процесния пътен участък без да е
разполагало със заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. Наличието на сключен договор с оператор за електронно
заплащане на дължимите пътни такси на база изминати километри по
платената пътна мрежа не изключва възможността за извършване на
нарушението.
Настоящият съдебен състав намира, че е очевидно присъствието на
изискуемите елементи, обосноваващи обективната страна на нарушението, а
именно – дата, място и точен час на неговото извършване, регистрационен
номер на ППС, данни за собственика или ползвателя, данни за конкретната
локация от пътния участък и принадлежността на последния към
републиканската пътна мрежа и други. На следващо място следва да се
отбележи и че словесното описание на деянието съответства в пълна степен
смислово на сочената за нарушена правна норма.
Въпреки горния анализ по посока законосъобразност и процедурна
издържаност на извънсъдебната фаза от процеса по ангажиране
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице,
съдебният състав все пак намира, че е било допуснато неотстранимо
процесуално нарушение, значително засегнало правото на защита на
жалбоподателя. Така в обжалвания електронен фиш е изрично отбелязано, че
същият е издаден на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с нормата на чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, като последната норма предвижда на юридическо лице -
собственик на МПС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло
или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, да се налага
имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Анализът на Глава VII от ЗДвП обаче показва, че отклонение от
общото правило за протичане на административнонаказателното
производство посредством издаване на АУАН и НП се предвижда единствено
при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Последното намира опора в разпоредбата на чл. 189ж,
ал. 1 ЗДвП, която регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал.
5
3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система
по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Горното налага извода, че ангажирането на
административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с
издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е
незаконосъобразно и въобще недопустимо. Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл.
179, ал. 3б ЗДвП имат различно съдържание и различен обхват, като първата
предвижда да се наказва водач, който управлява пътно превозно средство по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, докато втората санкционира
поведението на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани
данни. Оттук могат да се изведат съществените различия между двете норми
– относно субектите на административнонаказателна отговорност /водач или
собственик/, правно дължимото поведение /заплащане на такса за ползване на
платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а,
ал. 7 или заплащане на такса за изминато разстояние - тол такса за пътни
превозни средства по чл. 10б, ал. 3/ и регламентираните санкции /в размер на
300 или 2500 лева/. Недопустимо е в този тип производства прилагането на
диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно конкретно
извършеното нарушение по аналогия.
За вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП не
е предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш,
поради което отговорността му, за посочения консумиран състав на
нарушение, е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателно постановление по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП.
Поради горното съдът приема, че издавайки обжалвания електронен фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо
наказателно постановление, административнонаказващият орган е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, с което са засегнати
императивни законови разпоредби, а същевременно са ограничени и
6
накърнени правата на нарушителя да упражни правото си на защита с
подаване на възражение и евентуално – оспорване на фактическите
констатации, направени от контролните органи.
Ето защо е налице основание за отмяна на атакувания електронен
фиш, който е бил издаден при изначален порок, произтичащ от допуснато
съществено процесуално нарушение, като с оглед значимостта на така
установения порок се обезсмисля последващото разглеждане на спора по
същество.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № ********** на Агенция "Пътна
Инфраструктура" за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 2500. 00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съдгр. София на касационните основания, предвидени в НПК по реда на глава
XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7