Определение по дело №511/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260032
Дата: 29 септември 2020 г.
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20205220200511
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

       

    

28.09.2020 г., гр.Пазарджик

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателен състав

на девети септември през две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в състав:

 

                                                 Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

                                    

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №511 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.143 и чл.144 от АПК и във връзка с чл.248 от ГПК.

  Образувано е по молба вх. №260236/27.08.2020 г. на „**“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от управителя ***, съд.адрес:***, офис №1-адв.Ст.М.. С подадената молба се иска допълване на постановеното от въззвната инстанция съдебно решение, като бъдат присъдени направените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски с оглед последните изменения и допълнения на нормата чл.63 от ЗАНН, обн. в ДВ бр.94/2019 година. Сочи се, че по воденото АНП жалбоподателят е направил разноски в общ размер 300 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

По реда на чл.248, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от АНО във връзка с искането за допълване на решението в частта за разноските.

За да се произнесе по формулираното в молбата искане съдът взе предвид следното:

            С Решение №488/04.08.2020 г. съдът е изменил НП 479932-F506570 от 26.11.2019 г. на Директора на ДирекцияОбслужванепри ТД на НАП Пловдив, с което на „**“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от управителя ***, съд.адрес:***, офис №1-адв.Ст.М. за нарушение на чл.180, ал.2 във връзка с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 419,59  лева, като е НАМАЛИЛ размера на ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ от 1 419,59  лева на 200 лева.

Това решение е било съобщено на жалбоподателя, чрез пълномощника на 19.08.2020 г.  Срокът за неговото обжалване, който е 14-дневен, за жалбоподателя е изтекъл на 02.09.2020 г.. С оглед на това искането за допълване на решението е направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, а именно в срока за обжалване на решението, доколкото горецитираната норма е субсидиарно приложима в настоящото АНП по силата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.143 и чл.144 от АПК.

В настоящият казус искане за присъждането на разноски е било направено пред въззивната инстанция и то по реда на чл.80 от ГПК до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като е поискано размера да бъде определен съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Според разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Вярно е, че тази разпоредба регламентира заплащане на направени от страна разноски само ако адмистративния акт, респективно НП е отменено, но съгласно чл.144 от АПК за неуредените въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В този случай съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, според която заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Съдът намира, че искането е основателно независимо, че се касае за частично отменен/изменен санкционен акт, тъй като безспорно този акт в една част е установено, че е незаконосъобразен по отношение на размера на санкцията, поради което изменен.

Поради това АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбподателя направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, изчислени съобразно отменения размер на санкцията.

По делото са представени пълномощно и договор за правна помощ, според които на адв.М. за процесуално представителство по делото е заплатена в брой сума от 300 лв.

С оглед на това и резултата по делото-изменение на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за частично основателна, поради което следва да бъде осъдена НАП гр.София да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за един адвокат в размер на 257,73 лева.

Разноските по делото са дължими от Националната агенция за приходите, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2, ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на НАП Пловдив, чийто представител е издал обжалваното и потвърдено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция.

Воден от горното Пазарджишкия районен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПЪЛВА решение №488/04.08.2020 г., постановено по АНД №511/2020 г. по описа на Пазарджишкия районен съд в частта за разноските, като ОСЪЖДА НАП гр.София за заплати на „**“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от управителя ***, съд.адрес:***, офис №1-адв.Ст.М. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 257,73 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

  

                                                     

                                                                                       

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: