Р Е Ш Е Н И Е
№ /27.03.2017
г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен
съд III
състав
На петнадесети март две хиляди и седемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
Районен съдия:
Елена Стоилова
при
секретар Н.С.
Като разгледа
докладваното от съдията Стоилова
гражданско
дело № 796 по описа за 2016 г.
И
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на молба подадена от Н.Ж.Ж.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу К. И.А., ЕГН ********** с адрес *** с искане
да бъде лишен от родителски права по отношение на детето им А. К. И..
В подадената искова молба ищцата твърди,
че страните били бивши съпрузи, като от бракът им било
родено детето А. К. И., родена на ***г. До 2010г. страните живели заедно с детето си в дома на
майката на ищцата в с. Г.. През 2010г. по искане на ответника семейството
заминало да живее в Германия, където ответникът имал намерение да работи.
Ответникът изгубил всичките им събрани пари на хазарт и се наложило семейството
да заживее в дома на познати, тъй като нямали средства да заплатят квартирата
си. Ищцата и детето се завърнали в България, в дома в с. Г., малко след тях се
завърнал и бащата, той заплашил майката с убийство, в случай, че не изпълнява
неговите желания относно съвместния им живот. След като тя не се съгласила,
ответникът напуснал дома и от тогава до подаване на исковата молба ищцата не е
имала контакт с него. Ответникът не се интересувал от дъщеря си от раздялата,
не бил заплащал издръжка за нея, не поддържал никакъв контакт с нея. Ищцата се
опитвала да се свърже с него, но без резултат. Детето не познавало баща си.
Твърди се, че ответникът напълно и трайно се дезинтересирал
от детето си.
Иска се съда да постанови решение, с което
да лиши от родителски права ответника
по отношение на детето А. К. И..
В срока по чл. 131 ГПК, от редовно уведомения особен представител на
ответника не е постъпил писмен отговор.
В проведеното съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
Ответникът,
не се явява. Служебно назначеният му процесуален представител, по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК, оспорва исковата молба и моли за отхвърляне на предявения
иск.
Заинтересованата страна
Д
"СП"-Провадия, представя по делото социален доклад.
Р
П
Провадия не изпращат представител и не изразяват становище.
От
събраните по делото доказателства се установява следното:
Видно от Удостоверение за
раждане издадено въз основа на акт за раждане 1022/31.05.2007 г. от община
Варна; Решение № 18/17.04.2012 г. по гр.д. № 9/2011 г. по описа на РС Провадия;
Регистрационна карта № 10011455/19.07.2016 г. изд.от Агенция по заетостта дирекция „Бюро по труда“ гр. Провадия; Декларация
по чл.83, ал.2, т.2 от ГПК се
установява, че: детето А. К. И., родено на ***г., е с родители: майка -
Н.Ж.Ж., ЕГН ********** и баща - К. И.А., ЕГН **********.
Между родителите на детето А. е водено гр.д № 9/2011г. по описа на ПРС, с
правно основание чл. 49, ал. 1 СК, по което е постановено Решение № 18/17.04.2012г.,
съобразно с което упражняването на родителските права по отношение на детето е
предоставено на майката Н.Ж., определено е местоживеенето на
детето при
майката. Определен е режим на лични отношения на бащата К. А. с детето всяка първа и трета неделя
от месеца от 09.00 ч. до 17.00 ч. , както и един месец през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск. К. А. е осъден да заплаща месечна
издръжка в полза на детето А. И. в размер на 120.00 лв.,
считано от 13.04.2011г., с падеж всяко първо число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска, до
настъпване на условията за нейното прекратяване или изменение. Бащата К. А. е осъден
да заплати в полза на детето А. И. издръжка за минало време за периода от 15.01.2011г. до 13.04.2011г.,
общо в размер на 360.00 лв.
Видно от писмо от
Д „СП“ - гр. Провадия с вх.№ 1343/10.03.2017г. на ПРС се установява, че на
постоянния адрес на ответника не е установено никое лице, поради това не е
проведено социално проучване на ответника.
От изготвения по делото социален доклад от Д
„СП“ - гр.Провадия се установява, че към момента на изготвяне на доклада детето
живее в гр. Провадия със своята майка Н.Ж.. Потребностите на детето били
задоволени адекватно, детето било здраво, живеело в добри битови и хигиенни
условия. Н.Ж. към него момент била безработна, подпомагана от Д „СП“ – гр.
Провадия с месечна помощ по чл. 7 от ЗДСП – 37 лева. Тя била подпомагана и от
своята майка, която ѝ изпращала ежемесечно около 500 лева. Детето било записано и посещавало СУ „Д.
Благоев“ – гр. Провадия, като А. И. през учебната 2016/2017г. била 2 клас.
Детето познавало единствено близките си по майчина линия, тъй като от много
години нито бащата, нито неговите роднини не били търсили контакт с нея. А.
била силно привързана към майка си. Момичето не помнело баща си, тъй като
същият не бил търсил никакви контакти с нея от години. Майката споделила, че от
2010г. също нямала никакъв контакт с бащата.
За правилното развитие на децата
било нужно те да поддържат емоционална връзка и с двамата си родители.
Видно от събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на св. С. М. и на св. Б. Б. се установява, че Н.Ж. и К. А. били
разделени от 2010 година, като към настоящия момент не поддържали контакт.
Двамата имали едно момиченце – А. И., която живеела с майка си в гр. Провадия и
не поддържала контакт с баща си. Детето било около двегодишно, когато
родителите му се разделили и от тогава бащата напълно се бил дезинтересирал от нея. Не изплащал издръжка и не пращал
подаръци. Детето не познавало баща си. Той не бил идвал и за рождените му дни.
Между майката и детето отношенията били много добри, имало обич и доверие между
тях. Майката държала на възпитанието и образованието на детето. А. била
отличничка. Детето не говорело за баща си.
С оглед на установената
фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:
Предявен е конститутивен
иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, за
лишаване от родителски права на К. И.А. по отношение на детето А. К. И., ЕГН **********,
поради трайно неполагане грижи за детето без основателна причина и неплащане на
издръжка. Ищецът следва да докаже че
с ответникът имат дете А. И., къде и с кого живее детето, кой полага грижи
за детето, отношенията между детето и баща му. Ответникът следва да докаже, че полага грижа за детето си и
му дава издръжка или че има основателна причина за неполагането на грижи и
неплащането на издръжка.
От събраните по делото доказателства се установи, че
е налице предвиденото от законодателя трайно
неполагане на грижи и недаване на издръжка от страна на ответника. От събраните
по делото доказателства се установи, че за период от около 7 години ответникът
не е полагал никакви грижи за детето си и не давал издръжка. Този период се определя
от настоящият състав като траен. Детето е от кръга на лицата, за които
законодателят е предвидил специална закрила и във всички производства, с които
се зА.гат неговите права и
законни интереси съдът служебно търси осигуряването им по най-добрия начин/чл. 1,
ал. 4 от Закона за закрила на детето/. Според чл. 27, т. 2, чл. 18 и чл. 3
от Конвенция за
правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с
решение на ВНС от 11.04.1991 г./ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от
03.07.1991 г./, се вменява на родителя/родителите или другите лица, отговорни
за детето, първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение
във всички действия, отнА.щи се до децата. Висшите
интереси на детето са основна грижа на родителите. В този аспект е актуално и
Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на
Върховния съд на РБ, с което са дадени разяснения, че конкретното съдържание на
мерките за лични отношения между родителя и детето е въпрос на целесъобразност
и зависи от конкретния случай. Критерий е интересът на детето, който е
обективна категория. От събраните по делото доказателства се установи, че
бащата трайно се е дезинтересирал от детето, като не
го е търсил, не е осъществявал определения му контакт на лични отношения, не му
е изплащал издръжка, Поведението му може да се тълкува като трайно пренебрегване
на родителския му дълг за период от 7 години. Налице е едно виновно поведение
на ответника, затова и формалното притежаване на родителските права е станало
неоправдано и нецелесъобразно за интересите на детето. Трайното неполагане на
грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за
отглеждането му сочи противоправно поведение на
родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения -
основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК. Родителят, който
не упражнява родителските права, но не се възползва от предоставения му режим
за лични контакти без основателна причина, не проявява интерес към здравето,
към нуждите на детето, към физическото и емоционалното му развитие и
същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски
дълг/решение № 406 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2010 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Светла Цачева/. За да може да полага грижи за детето,
родителят преди всичко следва да проявява активност и настоятелност в търсенето
на контакти с детето, за да може да осигури базата за необходимата емоционална
връзка, както и практически да покаже грижата си/решение № 209 от 6.04.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 4468/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими
Фурнаджиева/.
С
оглед на гореизложеното съдът намира предявеният иск за основателен и доказан.
На основание чл. 134,
т. 2, вр. чл.
59, т. 8 от СК съдът следва да определи
режим на лични отношения между бащата и детето. С оглед на изхода по
делото съдът намира, че следва да бъде изменен (намален) режимът на лични
отношения между бащата и детето, определен в Решение № 18/17.04.2012 г. по
гр.д. № 9/2011 г. по описа на РС Провадия, както новият режим бъде следният:
всяка първа и трета събота от месеца, от 10:00 часа до 19:00 часа.
С оглед на обстоятелството, че с Решение №
18/17.04.2012 г. по гр.д. № 9/2011 г. по описа на РС Провадия е определен
месечен размер на издръжка на детето дължима от баща му в размер на 120 лева,
който размер е над минималния такъв за 2017г. съгласно разпоредбата на чл.146 ,
ал.1 от СК и липсата на искане за увеличаване на този размер съда не дължи произнА.не п издръжката съобразно разпоредбата на чл.134
т.2 от СК.
Предвид
изхода на делото в тежест на ответника, съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 6 от ГПК, следва да бъде възложено заплащането на държавната такса
в размер на 50 лв., разноски за назначаване на особен представител в размер на
300 лв. в полза на РС
Провадия.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235
от ГПК, Провадийският районен съд
ЛИШАВА К. И.А., ЕГН ********** с последно
известен постоянен и настоящ адрес ***, от родителските права по отношение на
детето А. К. И., ЕГН **********, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.
ИЗМЕНЯ определеният РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
определен в съдебно решение № 18/17.04.2012 г. по гр.д. № 9/2011 г. по описа на
РС Провадия, между малолетното дете А. К. И., ЕГН ********** и баща ѝ К. И.А.,
ЕГН **********, като го НАМАЛЯВА, както следва: бащата К. И.А. има право да се
вижда с детето си А. К. И. всяка всяка първа и трета
събота от месеца, от 10:00 часа до 19:00 часа, на основание чл. 134,
т. 2, вр. чл.
59, т. 8 от СК.
ОСЪЖДА К. И.А., ЕГН ********** с последно
известен постоянен и настоящ адрес *** да заплати на Районен съд гр.Провадия
направените по делото разноски, в размер на 350 лв., на основание чл.78, ал.6 вр. с ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………