Решение по дело №1310/2017 на Районен съд - Хасково

 

 

Р Е Ш  Е Н И Е

№     483                                                 09.08.2017г.                                         гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковския районен съд                                                               гражданска колегия

На двадесет и шести юли                                             двехиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Гергана Докузлиева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1310 по описа за 2017г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Налице е било трудово правоотношение между страните, което е прекратено на основание чл. 330 ал.2 т.8 вр. с чл. 126 ал.1 т.12 от КТ. Предявени са обективно съединени искове с правно основание 344 ал. 1 т.т 1, 2 и 3 от КТ.

Ищецът посочва, че за периода от 10.04.2017г. до 19.05.2017г. била в отпуск по болест, като на 29.04.2017г. й била връчена заповед за прекратяване на ТПО в дома й. Прекратяването на ТПО било незаконосъобразно, тъй като не била уведомена по надлежния ред и била в този момент в отпуск. Заповедта не била издадена от легитимирано лице, нито датата на прекратяване отговаряла на закона. Не било посочено точно кое обстоятелство е налице от цитирания текст на закона. Моли да се признае уволнението за незаконосъобразно, да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност и да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на 3078 лева за периода от шест месеца. Претендира и разноски. В съдебно заседание не се представлява. В писмена защита излага доводи.

Ответникът оспорва исковете, като заявява, че извършеното прекратяване било законосъобразно. Не оспорва, че между страните е имало ТПО. Ищцата била уволнена, тъй като била регистрирала еднолично дружество, което било пречка за изпълнение служебните й задължения. При извършена проверка в ТР се установило, че на 24.06.2016г. тя била регистрирала ЕООД Виктор – Никол с ЕИК *********. Заповедта била връчена от служител на Агенцията, поради което било законосъобразно, отделно законът не изисквал специален ред за връчване. На основание чл. 335 ал.2 т.3 от КТ ТПО се прекратявало от момента на получаване на съобщението, като първия работен ден след получаването бил 02.05.2017г. При прекратяване на ТПО по реда на чл. 330 ал.2 т.8 от КТ не се следвала закрила по чл. 330 от КТ. Заповедта била подписана от лице с представителна власт съгласно заповед № РД – 11-00-290 от 28.02.2017г. на ИД на АЗ. Заповедта била достатъчно мотивирана. Искът за обезщетение бил неоснователен, тъй като ищецът работела като управител и акумулирала доходи от дейността си като управител на ЕООД. Моли да се отхвърлят исковете и да се присъдят разноски. В писмена защита излага доводи.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна:

            Исковете са допустими, като подадени в срока по чл. 358 ал.1 от КТ

По предявения иск с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1от КТ.

Искът е допустим.

            Разгледан по същество е неоснователен.

Не се спори между страните, а и безспорно се установява от приетите доказателства, че между тях е било налице трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 2467/28.04.2017г. на и.д. главен секретар при Агенцията по заетостта, считано от 02.05.2017г. на основание чл.330, ал.2, т.8 вр. с чл. 126 ал.1 т.12 от КТ. Не се оспорва също така размер на БТВ, както и, че заповедта е получена от ищеца на 29.04.2017г. Спорът между страните касае дали уволнението е било законосъобразно и дали са спазени изискванията в този случай.

Съдът намира на първо место, че издадената Заповед № 2467/28.04.2017г. на и.д. главен секретар при Агенцията по заетостта отговаря на изискванията на закона. Тя е издадена от лица с представителна власт съгласно ТР №6/2012г. по т.д. 6/2012г. на ОСГК на ВКС. В нея е посочено, че ТПО се прекратява на основание чл.330, ал.2, т.8 вр. с чл. 126 ал.1 т.12 от КТ. И двата текста препращат към разпоредбата на чл. 107а ал.1 от КТ. Както е посочено в Решение № 46 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 16/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, постановено по реда на чл. 290 от ГПК „Няма и законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на законодателя, какъвто е случая с хипотезите на  чл. 330, ал. 2, т. 7 и т. 8 КТ. В заключение, мотивите на заповедта за уволнение и в двете хипотези могат да се изчерпят само с цитиране на съответната правна норма или само с възпроизвеждане на текста на съответния фактически състав.“ Настоящият състав следва да се съобрази със задължителното тълкуване, дадено от върховните съдии.

Следва да се установи дали тази несъвместимост е била налице към момента на прекратяване на ТПО. При постъпването си на работа на 15.03.2016г. ищцата е подписала декларация, в която в т. 2 е декларирала, че е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперацияне е е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперацияедноличен търговец…..управител на търговско дружество, ….член на орган на управление на търговско дружество. От докладна записка от 24.04.2017г. и справка в ТР се установява, че ищецът е регистрирала в ТР на 24.06.2016г. ЕООД Виктор – Никол с ЕИК *********, като тя е едноличен собственик и управител на дружеството. Към настоящия момент няма промяна в регистрираните обстоятелства. От това следва, че действително е била налице несъвместимост между заеманата от ищеца длъжност при ответника, като държавен служител, и регистрираното от нея еднолично дружество към момента на уволнението.  

Съдът не споделя доводите на ищеца в писмена защита за липсата на активна легитимация на лицето подписало заповедта за уволнение и неяснота на основанието за уволнение. Няма пречка да се делегира работодателска власт, както е посочено по – горе и съгласно ТР №6/2012г. по т.д. 6/2012г. на ОСГК на ВКС. По отношение на правното основание също бе посочена по – горе задължителна практика на ВКС. В случая се касае за явно и незаконосъобразно неглижиране от страна на ищеца на правилата за заемане на позиция в държавната администрация. Макар и работодателят да е могъл да изложи по – подробни факти във връзка с уволнението, за съда не съществува съмнение, че ищецът е била наясно на кое от изложените в чл. 107а ал.1 от КТ предпоставки не отговаря.      

Аргументиран от изложеното, настоящият състав намира, че издадената Заповед № 2467/28.04.2017г. на и.д. главен секретар при Агенцията по заетостта е законосъобразна и като такава не следва да се отменя.

По отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т.2 от КТ.

С оглед на изложеното по – горе относно законосъобразността на уволнението, неоснователен се явява втория обективно съединен иск за възстановяване на предишната работа, тъй като същият е акцесорен. Предвид законосъобразността на уволнението следва да се отхвърли искането на ищеца за възстановяване на заеманата длъжност „старши специалист, длъжност ниво 12, ниво специалист 2“, във филиал Маджарово към Дирекция БТ - Хасково.

По отношение на третия обективно съединен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 от КТ.

 

Този иск съдът намира за неоснователен. С оглед на изложеното по – горе относно законосъобразността на уволнението, неоснователен се явява третия обективно съединен иск за заплащане на обезщетение, тъй като същият е акцесорен. Предвид законосъобразността на уволнението следва да се отхвърли искането на ищеца за обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на 3078 лева за периода от шест месеца.

При този изход на делото на ищеца не се следват разноски, като на основание чл. 78 ал.3 от ГПК следва да заплати разноски в размер на 150 лева за юрисконсулско представителство.

Мотивиран от горното, съдът

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.Р. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис 2, против Агенция по заетостта – София, Дирекция Регионална служба по заетостта, гр. Хасково, пл. Градска болница № 3, обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за признаване на незаконно извършеното със Заповед № 2467/28.04.2017г. на и.д. главен секретар при Агенцията по заетостта на основание чл.330, ал.2, т.8 вр. с чл. 126 ал.1 т.12 от КТ уволнение поради несъвместимност със заемната позиция с оглед на регистрирано на 24.06.2016г. ЕООД Виктор – Никол с ЕИК *********, възстановяване на заеманата длъжност „старши специалист, длъжност ниво 12, ниво специалист 2“, във филиал Маджарово към Дирекция БТ – Хасково, и заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на 3078 лева за периода от шест месеца от уволнение, като неоснователни недоказани.

ОСЪЖДА А.С.Р. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис 2, да заплати на Агенция по заетостта – София, Дирекция Регионална служба по заетостта, гр. Хасково, пл. Градска болница № 3, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 150 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от обявяването му на основание чл. 315 ал.2 от ГПК.

                                                                  

                   

                                                         

 

Районен съдия: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.