П
Р О Т
О К О Л
№ 144
гр. Пловдив, 19.03.2020 год.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ
ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
съдебен секретар: Елеонора Крачолова
прокурор: Светлозар Лазаров
сложи за разглеждане докладваното от съдия МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ВЧНД № 126 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 12:20 часа се явиха:
Производството е по реда на чл.65, ал.7 - 8 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. В.Д. – защитник на обвиняемия П.М.П., срещу определението по ЧНД № 148/2020 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането да бъде изменена взетата спрямо доверителя му мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.
ОБВИНЯЕМИЯТ П.М.П. се явява лично и с адв. Д..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ П.: Да се гледа делото. Поддържам жалбата на адвоката ми.
Съдът след съвещание счита, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата им по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи и нови искания.
АДВ. Д.: Нямам отводи и нови искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ П.П.: Поддържам становището на защитника ми.
С оглед липсата на искания по този ред, съдът след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че определението на Старозагорския окръжен съд е неправилно и незаконосъобразно поради следните съображения:
Действително, подзащитният ми е обвиняем за тежко умишлено престъпление, за което законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“. Не оспорваме и първата предпоставка, основна, а именно, че в конкретния случай е налице обосновано подозрение за авторството на деянието, като изрично сме заявили, че желаем да сключим споразумение с прокуратурата и подзащитният ми да си понесе наказателната отговорност за това, което е сторил.
Основният спор е дали подзащитният ми П.П. е реабилитиран. Моето лично мнение съм изложил в жалбата за глобата, за изпълнителното производство - това щях да кажа, уважаеми съдии. Поддържам всички съображения, изложени в жалбата в тази насока. Единственото ново, което искам малко по-обстоятелствено да посоча, е тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС – на стр.22-ра страница, в последния абзац е посочено, че не са изпълнителни действия, не прекъсват давността, образуването на изпълнително дело и така нататък, и така нататък. Ако разпореждането на публичния съдебен изпълнител за присъединяване на изпълнителния лист към делото изпълнително от 2015г. може да приравним като акт на образуване на изпълнително дело, то с това Тълкувателно решение се казва, че това действие не прекъсва давността. Щом не прекъсва давността, вече съм развил подробни съображения защо считам, че П.П. е реабилитиран.
Ето защо считам, че не са налице кумулативно дадените предпоставки, именно опасност подзащитният ми Г. да се укрие или да извърши престъпление. Считам, че оттук нататък е безпредметно да търпи тази мярка за неотклонение, още повече, че мерките по обявеното извънредно положение в страната са такива, че той фактически ще се намира с не по-малка по тежест мярка за неотклонение, дори и да бъде изменена сегашната в по-лека. Ето защо, моля за ваш съдебен акт в тази насока.
ОБВИНЯЕМИЯТ П.М.П. /за лична защита/: Поддържам изложеното от адвоката ми. Ако може да ме пуснете под „Домашен арест“. Майка ми е много болна, ставата й е за смяна. Не е дошла да ме види нито един път на свиждане просто.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, считам, че въззивната жалба е неоснователна. Като чух становището на защитата, не се оспорва обоснованото предположение. Излагат се доводи относно сключване на споразумение и относно реабилитацията. Това не е аргумент за промяна на мярката за неотклонение. Нямаме никаква гаранция, че прокуратурата като страна в процеса ще иска да сключи споразумение. Това не е задължително - да се постига споразумение винаги, когато обвиняемите имат такава готовност и желание. Тежко е престъплението. Това е преценено още при първоначалното вземане на мярката за неотклонение на обвиняемия П.. Не виждам причина атакуваното определение на Окръжен съд – Стара Загора да бъде отменено. Ще ви моля да оставите жалбата без уважение.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ П.П.: Моля за по-лека мярка за неотклонение – „Домашен арест“.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 12.25 часа.
Съдът,
след съвещание, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите и съображенията на страните, прие, че искането за отмяна на
обжалваното първоинстанционно определение и за определяне на мярка за
неотклонение, различна от задържане под стража, не е основателно.
Първоинстанционният
съд е бил прав да заключи, че наличната доказателствена маса, състояща се от
гласни, писмени и веществени
доказателствени материали, ведно с експертните изследвания, обосновават
предположение за причастност на обвиняемия към инкриминираното наказуемо с
лишаване от свобода деяние с квалификация по чл. 354а, ал.1 НК. Защитата не
изтъква някакви възражения относно наличието на коментираната първа
предпоставка за продължаване действието на обжалваната мярка за неотклонение,
които да бъдат предмет на коментар по реда на настоящото производство.
Окръжният
съд е достигнал и до споделимия извод за реална опасност от извършване на
престъпление при определяне на друга мярка за неотклонение. В тази връзка е бил
прав да се позове на доказателствата, които сочат участие на жалбоподателя в
дългогодишна разпространителска дейност (разпит на свидетел, който ясно и
категорично сочи обвиняемия като свой снабдител на марихуана, и открит тайник в
близост до дома му), и на факта на извършеното от него през 2016 г. сходно
престъпление. Касае се за данни, които очертават П. като лице, което е развило
своеобразна специализация в престъпления, свързани с наркотици, и което не би
се поколебало да действа отново при сгоден случай. Ето защо са показателни за
опасността да извърши подобно престъпление, ако не се задържа в пенитенциарно
заведение. Спорът дали е настъпила реабилитация за споменатото предходно
осъждане е безсмислен, доколкото първото общоопасно престъпление на П. се
обсъжда единствено в аспекта на опасностите по чл. 63, ал. 1 НПК. Претендираната
реабилитация ни най-малко не би повлияла на извода за опасност от извършване на
поредно такова престъпление, доколкото заличаването на осъждането не е в
състояние за заличи констатираната закономерност и постоянство в накърняването
на обществените отношения, охранявани от нормите на чл. 354а НК.
ПОС
правилно е преценил, че в контекста на обема и тежестта на обвинението
тримесечното задържане не надхвърля разумната, според европейските стандарти,
продължителност.
В
обобщение: и към настоящия процесуален момент обвинителната теза има нужната
доказателствена защитеност, а опасността от извършване на престъпление е съвсем
отчетлива, което означава, че са изпълнени всички предпоставки за продължаване
действието на атакуваната мярка за неотклонение. С оглед изложените по-горе
съображения за интензитета на опасността от извършване на престъпление и
следващата по тежест мярка за неотклонение – „домашен арест“ – не е целесъобразна.
Ето защо съдът в настоящия състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 191 от 10.03.2020 г., постановено по ЧНД № 148/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 65, ал. 1 от НПК на П.М.П., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 349 ЗМ 321/2019 г. по описа на ОД на МВР – *, за изменение на взетата спрямо този обвиняем мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в по-лека.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12:30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: