Решение по дело №96/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.84, ал.1 АПК, вр. чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК), вр. чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламента за изпълнение).

Образувано е по жалба на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. **** № *, офис ***, представлявано от управителя Д. Г. А., чрез адв. Ж., против Решение на директора на ТД Митница-Варна с рег.№ 32-444174/20.12.2022г. към MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021г., с което на основание чл. 84, ал.1 т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, във вр. с чл. 74, пар.2, буква „б” от Регламент (ЕС) №952/2013 г., чл. 66в от ЗМ, вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар.1, буква „а“, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл.19, ал. 1 и 7 от ЗМ, вр. с чл.54 ал.1 и чл.56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК: - не е приета митническата стойност на декларираните стоки: №15, №17, №18, №20 и №32 по митническа декларация MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021г.; - определена е митническа стойност на декларираните стоки както следва: №15 „трикотажни обагрени платове от памук 3985 кг“ при база за определяне - 7,82 лв./кг.; №17 „изкуствена кожа - дължина 810 м., ширина 1,6 м“ при база за определяне - 6,92 лв./кг.; №18 „плат полиестер и памук, печатан: ширина 2,2 м, дължина 960 м. поз. 33 РС=4“ при база за определяне - 9,78 лв./кг.; №20 „трикотажни платове, наречени „с дълъг влас“ от синтетични влакна - 1094 м., 580 кг“ при база за определяне - 16,57 лв./кг.; №32 „обагрени полиестерни платове с размери: ширина 1,5 м, дължина 795 м; ширина 1,6 м., дължина 2489 м; ширина 2,8 м; ширина 2,8 м, дължина 238 м. поз. 34 РС=33“ при база за определяне - 16,14 лв./кг.; - извършени са съответни корекции на MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021г. както следва: за стоки №15, №17, №18 и №32 в клетки: 6/14, 6/15, 8/6, 4/14 и 4/16; за стока №20 в клетки: 8/6, 4/14, 4/16; - на основание чл.104, § 1 от МК и чл.56 от ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания; начислените и взети под отчет суми са установени в размер на: мито - 0,00лв; ДДС – 19520.36лв., които са заплатени; - установен е дължим ДДС за доплащане – 10019.47лв., ведно с лихва за забава; - на основание чл.77, § 3 от МК, за длъжник е определено „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Сочи, че административният орган неправилно е променил тарифния номер, като релевира, че в хода на административното производство, експертизата на митническата лаборатория не е била представена на дружеството, нито му е дадена възможност да ангажира доказателства в подкрепа на декларирания тарифен номер. По отношение на анализа, извършен в ЦМЛ за стоки с № 15, 17, 20 и 32 твърди, че лабораторията не е извършвала химичен анализ на пробите, а е дадено заключение относно вида на стоката, чрез наблюдение. Сочи, че независимо, че за стока 18 е извършено изследване, тъй като митническата лаборатория има акредитация само да открива чрез изследване със сярна киселина количеството целулозни влакна в текстил - БДС ЕN 1801833-11, митницата не може да определи вида на влакната, а само процентното съдържание на целулозни влакна. Изтъква, че процесните стоки са сравнени със стоки на трети лица, които по описание не отговарят на дефиницията за „сходни стоки“, тъй като не са изработени от сходни материали. Оспорва определянето на по-висока стойност, поради липсата на обосновка от митническите органи за наличието на съмнения, относно достоверността на митническата стойност. Сочи, че вида на договора и плащането по него не могат да се използват като аргумент за недостоверност на декларираната договорна стойност, тъй като митницата следва да докаже, че дружеството е договорило или платило повече от декларираното, което не е сторено. Намира за неправилно и позоваването на решение на СЕС по дело С-291/15, тъй като в същото се говори за договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, като в обжалваното решение липсват мотиви относно изчислена средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това, че същите касаят сходни стоки. Освен това решението на СЕС касае покупни цени, т.е. тяхната договорна стойност, а не митническата стойност на сходни стоки, която представлява сбор от договорната стойност, транспортните разходи, застраховките, комисионните, обработката на контейнерите и др. Изтъква, че митническите органи не са извършили проверка в счетоводството на дружеството, нито разполагат с доказателства, че същото е платило повече от декларираното, за да се твърди, че стойността е значително занижена, респ. да се отхвърли декларираната стойност на стоките. Твърди, че е неясно защо митническите органи са пристъпили към определяне на митническата стойност по реда на чл.74, § 2, буква „б“ от МК, тъй като дружеството е представило фактура, платежни документи за заплащане цената на стоката, фактура за транспортните разходи, износна декларация, с което доказва декларираната митническа стойност. Митническите органи са изложили само твърдения, но не са събрали доказателства, че декларираната стойност е недоказана. Посочва, че според общото правило на чл.22, § 7 от МК, задължение на митническите органи е да мотивират решението, с което стартират процедурата по определяне на митническата стойност и впоследствие издаването на решение за корекция. Твърди, че доколкото производството по чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на защита – правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Позовава се на решение на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13 и твърди, че нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение. Това императивно задължение в случая не е спазено, тъй като процедурата е проведена съвсем формално и без изслушване на дружеството. Относно установения размер на митническата стойност сочи, че в обжалваното решение не се съдържат данни, от които да може да се изведе извод, че така определената митническа стойност отговаря на всички изисквания, за да бъде приложена, а именно: да е спазена разпоредбата на чл.141, § 1 от Регламента за изпълнение като се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя; като сходни да се приемат стоки, които отговарят на дефиницията по чл.1, § 2 от Регламента за изпълнение. Твърди, че нито едно от посочените изисквания в случая не е спазено, като само е посочен номера на декларацията, послужила за определяне на по-високата митническа стойност. Липсват каквито и да било доказателства, че стоките, използвани от митническите органи за определяне на по-висока митническа стойност, внесени от трето лице, са сходни стоки, т.к. същите са различни по вид от внесените с процесната декларация. Липсват и мостри и изследвания, от тези които са ползвани за увеличение на стойността.

Предвид изложеното моли да бъде отменено обжалваното решение и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С.Ж., която заявява, че не поддържа жалбата в частта на промяната на тарифните номера, а поддържа жалбата в останалата част.

Ответникът по жалбата – Директорът на Териториална дирекция „Митница“ – гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че в проведеното административно производство административният орган е изискал, събрал и обсъдил всички доказателства и е извършил анализ за вида на стоките и на тази база е извършена и проверка относно верността на декларираната стойност за част от стоките. В проведеното производство от дружеството са били поискани допълнителни доказателства по отношение декларираната стойност за определени стоки. Получените допълнителни доказателства са изследвани, административният орган е формирал своите изводи след като е съпоставил и анализирал всички относими доказателства, които е събрал и които са му били представени в хода на административното производство, поради което е приел, че е необходимо за определени стоки от митническата декларация да отхвърли декларираната митническа стойност от дружеството и да определи нова въз основа на приета митническа стойност на стоки, сходни на процесните. Именно поради това, на основание чл. 74, § 2, б. „б“ е издадено и процесното решение, като са определени за досъбиране допълнително възникнали държавни вземания. По отношение на преизчисляване към осреднената митническа стойност, сочи, че това е всъщност преизчисляване към единица продукт, както на сходните стоки, така и на процесната. Съпоставката се извършва на единица, като се правят преизчисления във връзка с различните валутни курсове, килограми на стоките, допълнителни плащания, които са относими към стоките и се преизчислява единствено към единица стока, което представлява осреднената митническа стойност. По отношение на вида на стоките и сходността на взетите предвид предварително декларирани стойности, приети от други вносители, сочи, че са ангажирани и представени достатъчно доказателства за сходност. Отправя искане обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78 от ГПК.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.10.2021 г. вносителят „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД декларира на режим „Допускане за свободно обращение“ 35 стоки, 818 колета, 15621,00 кг бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, с обща фактурна стойност 49902,93 евро, при курс за митнически цели 1,95583 лв. за 1 евро. Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: фактура № ЕGК2021000000158/14.10.2021 г., сертификат за движение А.ТR. № С1913704/14.10.2021г., сертификат за непреференциален произход №U326955/14.10.2021г., международна товарителница СМR от 14.10.2021 г.

С писмо № 32-332823/20.10.2021 г. вносителят е уведомен, че във връзка с проверка, приемане и/или оспорване на декларираната митническа стойност на внасяните стоки за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195 от Регламент (ЕС)№952/2013 и на осн. чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2447/2015 в определен срок трябва да учреди обезпечение в размер на 6505,38 лв. и последствията от неизпълнението на това задължение.

Извършена е митническа проверка на декларираните стоки, за което е съставен протокол за извършена митническа проверка № 21ВG9999М046617/18.10.2021 г. Взети са пет броя мостри от стоки №№ 15, 17, 18, 20 и 32 от служител на МП „Варна запад“.

С писмо №32-332843/20.10.2021 г. за нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация и на основание чл.140 от Регламент за изпълнение от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките.

С писмо №32-352366/05.11.2021 г. дружеството е представило следните документи: Писма от митница - 2 бр.; Документ, удостоверяващ плащане към доставчика; Документи, придружаващи и представени при внос (износна декларация, транзитна декларация, А.ТR, сертификат за произход, търговска фактура ); Митническа декларация за внос; Фактури за продажба от „Ей Ди Логистик България“ ООД към клиенти: 5740, 5749, 5753, 5754, 5732; Международен договор за продажба; Извлечение от банковата сметка на дружеството.

За целите на проверката на митническата стойност на внасяните стоки митническите органи са направили сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, като са използвали и оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години и са установили, че декларираната стойност на стоките е по-ниска от средностатистическия размер на митническата стойност на сходни стоки в ЕС.

С писмо рег. № 32-343743/29.10.2021 г. са изпратени 5 броя мостри в ЦМЛ, гр. София за изследване и определяне на коректен тарифен код.

Изготвени са 5 броя лабораторни експертизи (МЛЕ) от ЦМЛ и 5 становища на дирекция Митническа дейност и методология в ЦМУ, както следва:

По отношение на Стока №15 съгласно митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) № 04_04.11.2021/10.12.2021 г. и становище с рег. № 32-405108/ 13.12.2021 г. е установено, че анализираната проба представлява парче от трикотажен плат, обагрено в светло зелен цвят. Структурата от едната повърхност е гладко трико - типична за напречно плетен трикотажен плат (разплита се, налице са бримкови стълбчета), изплетен от прежди изцяло от памучни щапелни влакна. Другата повърхност е мъхеста и пухкава, получена чрез допълнителна текстилна прежда по вътък промушена през бримки на основата и кардирана, съставена само от памучни щапелни влакна.

На основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура (КН) и забележка към подпозициите 1, буква „е“ към раздел XI на КН, анализираната проба се класира в тарифна позиция 6006 „Други трикотажни платове“, в код 60062200 „Обагрени“ на КН, различен от декларирания.

Прието е, че декларираният в митническата декларация код от позиция 6005 е некоректен, тъй като в тази подпозиция се включват основно-плетени трикотажни платове а съгласно МЛЕ трикотажният плат е напречно плетен. Декларираната стойност на стока № 15, в размер на 2,93 лв./кг, с коректен код по КН 60062200 е по-ниска от средностатистическия размер на митническата стойност на сходни стоки.

По отношение на Стока №17 на базата на МЛЕ № 05_04.11.2021/22.12.2021 г. и становище с рег. № 32-423023/30.12.2021г. е установено, че анализираната проба представлява парче от гъвкав плосък материал, съдържащо ива. В структурата му се наблюдават два слоя. Единият слой е напречно - плетен трикотажен плат, в черен цвят, едностранно развласен, служещ като основа. Лицевата страна е гъвкаво пластмасово еластично покритие (поливинилхлорид) в черен цвят, имитиращо кожа. Двата слоя са плътно слепени (термично) един към друг и трудно се разделят. Текстилният материал се състои изцяло от прежди от полиестерни нишки. Микроструктурата на пластмасовия слой е пореста. При сгъване с притискане материала не се пречупва, може да се навива на руло с диаметър 7 mm, без да се прегъва и нацепва, на опипване е мек и наподобява обработена кожа.

Съгласно разпоредбите на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, както и забележки към подпозициите 2 „а“, 5 към глава 59 на КН, анализираната проба се класира в тарифна позиция 3921, в код 39211200 на КН и код по ТАРИК **********, различен от декларирания.

Прието е, че декларираният в митническата декларация код ********** е некоректен, тъй като съгласно посочената забележка листата от пореста пластмаса, комбинирани с тъкани, в които тъканта служи само за основа, се изключват от обхвата на глава 59 и се класират в позициите на глава 39 на КН. Декларираната стойност на стока № 17, в размер на 0,99 лв./ кг., с коректен код по КН 39211200 е по-ниска от средностатистическия размер на митническата стойност на сходни стоки.

По отношение на Стока №18 на основание МЛЕ № 06_04.11.2021/10.12.2021 г. и становище рег. № 32-405108/13.12.2021г. е установено, че анализираната проба представлява парче от трикотажен плат, несъдържащо ива, печатано на флорални мотиви в червен и черен цвят на бял фон. Структурата от едната повърхност е гладко трико - типична за напречно плетен трикотажен плат (разплита се, налице са бримкови стълбчета), изплетен от прежди от смес на полиестерни и памучни щапелни влакна. Другата повърхност е мъхеста и пухкава, получена чрез допълнителна текстилна прежда по вътък промушена през бримки на основата и кардирана, съставена от смес на полиестерни и памучни щапелни влакна. Влакнестият състав е 51% полиестерни щапелни влакна и 49% памучни щапелни влакна.

Съгласно разпоредбите на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, забележка към подпозициите 1, буква з) и забележка към подпозициите 2, буква А) към раздел XI на КН и забележка 1, буква „а“ към глава 54 на КН, стоката се класира в тарифна позиция 6006 „Други трикотажни платове“, код 60063400 „Печатани“ на КН, различен от декларирания.

Прието е, че декларираният в митническата декларация код от позиция 5513 на КН е некоректен, тъй като в тази позиция се включват тъкани платове (получени чрез тъкане), докато съгласно МЛЕ № 06_ 04.11.2021/10.12.2021 г. платът е трикотажен, напречно плетен от позиция 6006 на КН. С промяна на кода на стоката и след анализ в базата данни за коректния код по КН 60063400 е установена по-ниска декларирана стойност от средностатистическия размер на митническата стойност на сходни стоки.

По отношение на Стока №20 според МЛЕ № 07_04.11.2021/22.12.2021 г. и становище рег. № 32-423023/30.12.2021г. е установено, че анализираната проба представлява парче от трикотажен плат, обагрено в черно. Структурата от едната повърхност е гладко трико - типична за напречно плетен трикотажен плат (разплита се, налице са бримкови стълбчета), изплетен от прежди от полиестерни текстурирани нишки. Другата повърхност е мъхеста и пухкава, от видовете плюшове „с дълъг влас“, получена чрез вплитане на полиестерни влакна в трикотажната основа при образуването на бримките. Анализираната проба е трикотажен плат от видовете „с дълъг влас“, изцяло от синтетични (полиестерни) влакна.

Прието е, че съгласно разпоредбите на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, анализираната проба се класира в тарифна позиция 6001, в код 60011000 на КН и попада в обхвата на ТАРИК код **********, съответстващ на декларирания. Декларираната стойност на стока № 20, в размер на 2,55 лв./кг. е по-ниска от средностатистическия размер на митническата стойност на сходни стоки.

Относно Стока №32 според МЛЕ № 08_04.11.2021/22.12.2021 г. и становище рег. № 32-423023/30.12.2021г. е установено, че анализираната проба представлява парче от тъкан плат, съдържащ ива, в бежов цвят. Платът е от видовете рипсени кадифета - лицевата страна е леко мъхеста, с къс влас на равномерни разстояния, получен от разрязване на нишка по вътъка. Опаката страна е гладка. Тъканта е със сплитка производна на „лито“, с плътна и сбита текстура. По основа платът е съставен от текстурирани полиестерни нишки, по вътък преждите са от полиестерни щапелни влакна. Анализираната проба е специална (по начин на изработка) тъкан - рипсено кадифе от синтетични влакна, вътъчно, с разрязан флор.

Прието е, че съгласно разпоредбите на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, анализираната проба се класира в тарифна позиция 5801, в код 58013200 на КН, различен от декларирания. С промяна на кода на стоката и след анализ в базата данни, е установено, че декларираната стойност на стока № 32, в размер на 2,91 лв./кг., с коректен код по КН 58013200 е по-ниска от средностатистическия размер на митническата стойност на сходни стоки.

Предвид установените разлики между декларираните митнически стойности и средностатистическия размер на митническата стойност на сходни стоки, митническите органи са предприели действия за проверка на представените търговски документи по линия на международното сътрудничество. Изпратено е писмо с рег. индекс №32-22642/21.01.2022 г. до директора на дирекция „Митническо разследване и разузнаване“, ЦМУ за проверка по линия на международното сътрудничество на горепосочената митническа декларация с цел установяване стойността на стоката за митнически цели. С Решение №32-78348/09.03.2022 г. на директора на ТД Митница Варна е спряно производството по издаване на решение относно определяне на декларираната митническа стойност за стоки №№15, 17, 18, 20 и 32 от МД МRN 21ВG002002059125R0/18.10.2021 г., което е обжалвано по съдебен ред.

С писмо рег. индекс №32-106229/31.03.2022 г. директорът на дирекция „Митническо разследване и разузнаване“, ЦМУ уведомява ответната страна за получен отговор от митническата администрация на Република Турция. Към получения отговор е приложена заверена износна декларация №21341300ЕХ809585. В отговорът на турската митническа администрация не е посочено, че стойността на стоките декларирана за износ е реално платената или подлежаща на плащане цена.

Съгласно Определение №1279/20.04.2022г. по адм. дело №755/2022г. на АС Варна, влязло в сила на 02.07.2022 г., е отменено Решение №32-78348/09.03.2022 г. на директора на ТД Митница Варна за спиране производството по издаване на решение към МД с МRN 21ВG002002059125R0/18.10.2021 г.

С писмо №32-352366/05.11.2021 г. дружеството вносител представя документи в подкрепа на декларираната митническа стойност по МД с МRN 21ВG002002059125R0/18.10.2021г. От митническите органи е извършен анализ на представените от жалбоподателя документи, при който е установено следното:

-Представеният международен договор за покупко - продажба от 01.06.2021 г. между „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД и турското дружество ЕМRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET LTD. STI няма договорени стойности по видове стоки. Сключен е за срок 3 години от подписването му. В него е описано, че поръчките се договарят и поръчват по всеки удобен за двете страни начин (по телефон, факс, електронна поща, на място в складовите помещения на продавача). Също така е описано, че единичните цени на договорените стоки са в определени граници, в зависимост от качеството и могат да бъдат променяни по взаимно съгласие, като не става ясно нито какви са стоките, нито какви са определените граници на цените. В договорът е описано, че плащането се извършва в брой или по банков път в срок до 10 месеца от датата на доставка.

- В търговска фактура №ЕGК2021000000158/14.10.2021 г., на стойност 49902,93 ЕUR е описано условие на доставка СРТ и банкова сметка ***.

- От дружеството вносител не са представени кореспонденция, поръчки, оферти, както и други документи, които да потвърждават договорената цена на всяка отделна стока, както е отразено в договора.

- В представената износна декларация № 21341300ЕХ809585 е посочено условие на доставка СРТ Varna и фактурна стойност в размер на 49902,93 ЕUR.

- Представеният документ за плащане към ЕМRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET LTD. STI е създаден на 02.11.2021 г. за заплащане на сума от 49902,93 ЕUR, като за основание за плащане е посочена фактура № ЕGК2021000000158/14.10.2021г.

- Представено е и извлечение от банкова сметка ***, в което са отразени извършени плащания към турското дружество от 29.06.2021 г. до 04.11.2021г., като е включено и плащането по търговска фактура № ЕGК2021000000158/14.10.2021г.

- Представени са 5 броя вътрешни фактури за продажби от „Ей Ди Логистик България“ ООД към 5 различни фирми: 5732/ 20.10.2021 г. - халат 600 бр. - 4,90 лв./бр.; трикотажен обагрен плат 1600 кг. - 3,02 лв./кг.; 5754/ 20.10.2021 г. - плат пам и полиестер печатан 960 метра - 0,66 лв./м; плат полиестер 3522 метра - 0,97 лв./м; 5753/ 20.10.2021 г. - трикотажен обагрен плат 2385 кг. - 3,02 лв./кг; 5749/ 20.10.2021 г. - изкуствена кожа 810 метра - 1,21 лв./м; ръчни чанти 36 броя - 2,62 лв./бр.; портмоне 20 броя - 2,34 лв./бр.; 5740/ 20.10.2022 г. - тр. плат с дълъг влас от синт. мат. 1094 метра - 1,39 лв./м.

При горните констатации е прието, че декларираната митническа стойност на стоки №№15, 17, 18, 20 и 32 по МД с МRN 21ВG002002059125R0/18.10.2021 г. се различава значително от средностатистическия размер на митническата стойност на сходни стоки. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внасяните стоки и да отчита всички елементи на тази стока от производството до доставката на крайната дестинация. Предвид на това, че преди производството на плат се тръгва от обработка на суровината за него и освен материалите се извършват и други производствени разходи, както и това, че в цената на стоката са включени транспортните разходи предвид посоченото условие на доставка СРТ Варна, остават съмненията, че декларираната митническа стойност не е реално платената цена на стоките. При условие, че в тази крайна цена са включени суровините, производствените разходи, труда и транспорта не е категорично доказано, че цената отразява реалната икономическа стойност на крайния продукт. В тези случаи остават съмненията за реално платената цена на стоката.

Прието е, че поради това, че съмненията продължават, след поискването и предоставянето на документи, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или платима за тези стоки сума, митническата стойност не може да се определи въз основа на метода на договорната стойност. Когато истинността на договорната стойност не може да бъде проверена се прилагат други методи за остойностяване с цел определяне на митническата стойност, отразяваща в максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните стоки в момента и около вноса. Съгласно разпоредбата на чл. 140, §2 от Регламент за изпълнение(ЕС) 2015/2447, ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70, пар.1 от Кодекса. Съгласно чл.74, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл.70, тя се определя, като се прилага последователно букви от „а“ до „г“ от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В тези случаи следва да бъде определена нова митническа стойност, чрез последователно прилагане на методите, определени в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Във връзка с това в конкретния случай е прието, че е налице достатъчно основание за отхвърляне на декларираната по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническа стойност, без да бъде оспорвана автентичността на предоставените документ и, в резултат на което следва да се определи нова митническа стойност по един от вторичните методи.

При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, за наличие на „идентични стоки“, т.е. стоки, произведени в същата държава, от същия производител и със същия състав, установен от ЦМЛ, които са еднакви във всяко отношение не е открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели.

При изследване на метода съгласно чл. 74, пар. 2, буква „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 е направен анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки, от същата страна на износ, коректния тарифен номер, „по същото или приблизително същото време”, на търговско равнище на едро, със състав сходен на установения след ЦМЛ.

За извършване на анализа е извлечена справка от националната база данни за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение на стоки, класирани в код по ТАРИК **********, **********, **********, ********** и ********** страна на износ Турция, страна на произход Турция, за периода от 18.06.2021 г. до 18.10.2021 г.

След направения анализ в митническата информационна система за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки за стоките са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, които се различават значително от декларираните.

Същите са декларирани и приети в съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) №952/2013, както следва:

За стока №15

• С МД MRN 21ВG003012012645R3/07.10.2021 г. е допусната до свободно обращение стока с описание „обагрен трикотажен плат; - 100% памук-3845.95кг /2,3,6/ RО=171 рула“ и осреднена митническа стойност изчислена на 12,72 лв/кг.
• С МД МRN 21ВG002002056812R8/13.09.2021 г. е допусната до свободно обращение стока с описание „трикотажни обагрени платове от памук и полиестер - 3400 кг поз. 3“ и осреднена митническа стойност изчислена на 7,82 лв/кг.
• С МД МRN 21ВG003012012425R0/23.09.2021 г. е допусната до свободно обращение стока с описание „трикотажен плат, обагрен, съдържащ: 100% памук (П.1-4): 4238.40кг. в 178 рула“ и осреднена митническа стойност изчислена на 10,60 лв/кг.

На основание чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 митническата стойност на стока №15 е определена на основание чл. 74, § 2, буква „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. като е взета предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация МRN 21ВG002002056812R8/13.09.2021 г. -7,82 лв./кг.

За стока №17

• С МД МRN 21ВG003011014114R6/12.10.2021 г. е допусната до свободно обращение стока с описание „изкуствена РVС кожа ширина 145 см-2097 метра/3040.65 кв.м./“ и осреднена митническа стойност изчислена на 8,55 лв/кг.
• С МД МRN 21ВG003004024913R0/23.09.2021 г. е допусната до свободно обращение стока с описание „тъкани, импрегнирани с поливинилхлорид /РVС/- изкуствена; кожа за мебели -2323 метра /3306 м2/- 55 бр.роли; 4 бр.палета“ и осреднена митническа стойност изчислена на 6,96 лв/кг.
• С МД МRN 21ВG003004023635R2/22.07.2021 г. е допусната до свободно обращение стока с описание „тъкани, импрегнирани с поливинилхлорид /РVС/- изкуствена; кожа за мебели-4617 метра/6489.80 м2/- 110 бр.роли; 5 бр.палета“ и осреднена митническа стойност изчислена на 6,92 лв/кг.

На основание чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 митническата стойност на стока №17 е определена на основание чл. 74, § 2, буква „б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като е взета предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация МRN 21ВG003004023635R2/22.07.2021 г. - 6,92 лв./кг.

За стока №18

- С МД МRN 21ВG005704013228R5/04.10.2021 г. е допусната до свободно обращение стока с описание „трикотажни платове от синтетични влакна /печатани/ на рула; 65% полиестер/35% вискоза–140гр/м2; ширина-180см - 13 рула/275.21 кг.“ и осреднена митническа стойност изчислена на 9,78 лв/кг.

- С МД МRN 21ВG003012012473R4/ 27.09.2021 г. е допусната до свободно обращение стока с описание „синт. трикотажен плат, печатан, със състав: 50%п/50%модал(п. 1,2):236.73кг. в 11 рула“ и осреднена митническа стойност изчислена на 19.79 лв/кг.

- С МД МRN 21ВG005704012530R5/12.08.2021 г. е допусната до свободно обращение стока с описание „трикотажни платове от синтетични влакна /печатани/ на рула 65% полиестер/35%вискоза - 140гр/м2; ширина-180см - 12 рула/253.78 кг.“ и осреднена митническа стойност изчислена на 9,78 лв/кг.

На основание чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 митническата стойност на стока №18 е определена на основание чл. 74, § 2, буква „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като е взета предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация МRN 21ВG005704013228R5/04.10.2021 г. -9,78 лв./кг.

За стока №20

• С МД МRN 21ВG001008038934R0/09.08.2021 г. е допусната до свободно обращение стока с описание „трикотажни тъкани от полиестер - 627 кг.“ и осреднена митническа стойност изчислена на 16,59 лв/кг.
• С МД МRN 21ВG3001008038432R6/ 22.07.2021 г. е допусната до свободно обращение стока с описание „трикотажни тъкани от полиестер - 393 кг.“ и осреднена митническа стойност изчислена на 16,63 лв/кг.
• С МД МRN 21ВG001008037785R4/05.07.2021 г. е допусната до свободно обращение стока с описание „трикотажни тъкани от полиестер- 472 кг.“ и осреднена митническа стойност изчислена на 16,57 лв/кг.

На основание чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 митническата стойност на стока №20 е определена на основание чл. 74, § 2, буква „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като е взета предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация МRN 21ВG001008037785R4/ 05.07.2021 г. - 16,57 лв./кг.

За стока №32

- С МД МRN 21ВG003009129729R1/07.09.2021 г. е допусната до свободно обращение стока с описание „тъкани за дамаски за мебели /рипсени кадифета, вътъчни с рязан флор/ с ширина 1,40 метра: IMPEROI ВСС - 303.70 метра /6 ролки/; ОRCHID DTB - 309 метра /6 ролки/; DAPHNE В - 460.20 метра /9 ролки/“ и осреднена митническа стойност изчислена на 17,93 лв/кг.

- С МД МRN 21ВG003009123020R7/14.07.2021 г. е допусната до свободно обращение стока с описание „тъкани за дамаски за мебели /рипсени кадифета, вътъчни с рязан флор/ с ширина 1,40 метра: АRIA - 149 метра /2 ролки/; DAPHNE В - 400 метра /8 ролки/; IMPERIO ВСС - 254.20 метра /5 ролки/“ и осреднена митническа стойност изчислена на 16,14 лв/кг.

На основание чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 митническата стойност на стока №32 e определена на основание чл. 74, § 2, буква „б” от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като е взета предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация МRN 21ВG003009123020R7/14.07.2021 г. - 16,14 лв./кг.

Въз основа на горното е определена нова митническа стойност по митническа декларация с МRN 21ВG002002059125R0/ 18.10.2021 г., за стоки, както следва:

За стока № 15 в размер на 31162,70 лв. (3985,00 кг. нето х 7,82 лв./кг.), на основание чл.74, пар.2, буква „б” от Регламент(ЕС) №952/2013;

За стока № 17 в размер на 6643,20 лв. (960,00 кг. нето х 6,92 лв./кг.), на основание чл.74, пар.2, буква „б” от Регламент(ЕС) №952/2013;

За стока № 18 в размер на 2405,88 лв. (246,00 кг. нето х 9,78 лв./кг.), на основание чл.74, пар.2, буква „б” от Регламент(ЕС) №952/2013;

За стока № 20 в размер на 9610,60 лв. (580,00 кг. нето х 16,57 лв./кг.), на основание чл.74, пар.2, буква „б” от Регламент(ЕС) №952/2013;

За стока № 32 в размер на 18318,90 лв. (1135,00 кг. нето х 16,14 лв./кг.), на основание чл.74, пар.2, буква „б” от Регламент(ЕС) №952/2013.

С оглед определената нова митническа стойност на процесните стоки и на основание чл. 101 от Регламент (ЕС) №952/2013, чл.54, ал.1 от ЗДДС, административният орган е определил за декларираните стоки № № 15, 17, 18, 20 и 32 допълнително задължение на държавни вземания, общо в размер на 10019.47 лв. ДДС.

В съответствие с нормата на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Съюза, с писмо изх. №32-362959/25.10.2022 г. жалбоподателят е уведомен за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган. Съобщението по чл.22, § 6 от Регламент (ЕС) №952/2013 с изх. №32-362959/25.10.2022 г. е изпратено до дружеството, чрез известие за доставяне на Български пощи ЕАД, същото е получено на 27.10.2022 г. В определения 30-дневен срок, с писмо вх. №32-373932/02.11.2022 г. дружеството е представило документи и е изразило своето становище, че по безспорен начин е доказана верността на договорената стойност по горепосочената митническа декларация.

По така изложените съображения и позовавайки се на Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15, началникът на Митница – Варна е издал обжалваното Решение с рег.№ 32-444174/20.12.2022г. към MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021г.

По делото е приета ССЕ, неоспорена от страните, чрез която е установено, че платената цена от жалбоподателя за декларираните в МД MRN 21BG002002059125R0/18.10.21г. стоки е в размер на 49 902,93 евро. Налице са отразявания в счетоводството на жалбоподателя за платената сума към продавача на стоката, предмет на вноса, като разчета с доставчика е закрит, т.е. платено е толкова, колкото е фактурирано. Плащането на търговска фактура №ЕGK2021000000158/14.10.2021г. на стойност в размер на 49 902,93 EUR е извършено с валутен превод в размер на 49 902,93 EUR по сметка на бенефициента IBAN: ***EYT TURK KATILIM BANKASI A.S. ISTANBUL с титуляр ЕМRE GRUP KUMASCILK PAZARLAMA VE D и основание за плащане „inv. №ЕGК2021000000158/14.10.2021.“ Плащането от 49 902,93 ЕUR с левова равностойност от 97 601,65 лв. е отразено по дебита на сметка 400 “Доставчици“, партида „**********" (№ на митническата декларация) и по кредита на сметка 503 “Разплащателна сметка в ЕUR“. Налице е съответствие между: - фактурираният вид и количество и декларираният вид и количество стоки; - номерът на фактурата за доставка и декларираната фактура № по ЕАД; - цената на стоката по фактурата от 49 902,93 ЕUR и общата фактурна стойност в ЕАД. Платената цена за стоките е в пълния фактуриран размер от 49 902,93 ЕUR. Декларираната стойност по процесната митническа декларация е за 49 902,93 ЕUR, т.е. за цялото фактурирано количество стоки.

В хода на съдебното производство са приети и представените с молба с.д. № 2928/24.02.2023 г. от ответната страна доказателства за акредитацията на Централната митническа лаборатория: Сертификат за акредитация БСА рег. № 276 ЛИ от 28.11.2022 г., валиден до 28.11.2026 г.; Заповед № А 674/28.11.2022 г.; Регламент (ЕС) № 1007/2011 на Европейския парламент и на Съвета; БДС EN ISO 1833-11; Доклад за участие в изпитване за пригодност (ФК 707-7); представените с молба с.д. № 3888/14.03.2023 г. от ответната страна доказателства: Митническа декларация с MRN 21BG002002056812R8/13.09.2021 г., ведно с приложените към нея документи; Митническа декларация с MRN 21BG001008037785R4/05.07.2021 г., ведно с приложените към нея документи; Митническа декларация с MRN 21BG005704013228R5/04.10.2021 г., ведно с приложените към нея документи; Митническа декларация с MRN 21BG003009123020R7/14.07.2021 г., ведно с приложените към нея документи; Митническа декларация с MRN 21BG003004023635R2/22.07.2021 г., ведно с приложените към нея документи; Служебни справки-извлечения от електронните системи, извършени при сравнителен анализ в „Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи - МИСЗА“ за периода 18.06.2021 г. - 18.10.2021 г., съдържаща информация относно стоки с код по ТАРИК **********, **********, **********,********** и **********; Писмо с рег. № 32-22642/21.01.2022 г.; Писмо с вх. № 32-104939/30.03.2022 г., ведно с приложена износна декларация № 21341300ЕХ809585/14.10.2021 г.; представените с молба с.д. № 4261/21.03.2023 г. от ответната страна доказателства: заверено за вярност копие от Протокол за вземане на проби рег. № 122/26.10.2021 г. и Заявка за анализ рег. № 122/26.10.2021 г.; превод на Електронна фактура № EGK202100000158/14.10.2021 г.; превод на Сертификат за произход № U 0326955/14.10.2021 г.; превод на Сертификат за движение A.TR № С 1913704/14.10.2021 г.; превод на Писмо вх. № 32-104939/30.03.2023 г.; превод на Износна декларация № 21341300ЕХ809585/14.10.2021 г.; превод на Транзитна декларация с № 21TR341300002699727/14.10.2021 г.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По отношение оспорването на Решение на директора на ТД Митница-Варна с рег.№ 32-444174/20.12.2022г. към MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021г., в частта, с която е променен кода по Комбинираната номенклатура и/или кода по ТАРИК за стоки № 15, 17, 18 и 32, в проведено с.з. на 02.05.2023г., процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Ж. изрично заявява, че не поддържа жалбата, в частта в която оспорват промяната на тарифните номера. По същество така направеното изявление представлява оттегляне на жалбата, в частта на променените тарифни номера.

Съгласно разпоредбата на чл.155, ал.1 АПК, при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти.

С оглед така направеното изявление на процесуалния представител на жалбоподателя, че не поддържа жалбата по отношение извършената корекция на кода по Комбинираната номенклатура и/или кода по ТАРИК, съдът намира, че е десезиран от разглеждане на спора относно тарифното класиране на процесните стоки № 15, 17, 18 и 32, поради което е налице хипотезата на чл.159, т.3 АПК и в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството следва да се прекрати.

По отношение оспорването на решението с рег.№32-444174/20.12.2022г. към MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021г. в останалата част, съдът прецени следното:

Жалбата в тази част е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт – решение по смисъла на чл.5, т.39 от МК, което е неблагоприятно за адресата, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл.141 от същия регламент, вр. чл.74, § 2, буква „б“ от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.

За разрешаване на така формирания спор, съдът съобрази следното:

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност - Решение от 19 март 2009г., ***** & Co. Deutschland, C256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., *****, С-354/09, EU:C:2010:439; Решение от 9 юли 2020г., Директор на ТД Югозападна – Агенция Митници, С-76/19, EU:C:2020:543, т.34.

По правило и съгласно чл.70, § 1 и § 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК. Митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, § 2, букви „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, § 1, вр. §2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.

Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар от цитираната правна уредба да следва, че при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, §2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото право на ЕС, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки – Решение на ВАС № 14635/21.11.2012г. по адм. д. № 4902/2012г.

Съгласно чл.141, §1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, §2, буква „а“ или „б“ от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.

Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.

Съгласно чл.141, § 3 от Регламента за изпълнение, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Легалните дефиниции на понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламент 2015/ 2449. Съобразно същите „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. „Сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

При прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за изпълнение, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните методи за определяне на митническа стойност, предвидени в чл.74, § 2, букви „а“ до „г“ от МК, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост – Решение от 9 ноември 2017г., LS Customs Services, С-46/16, ЕU:C:2017:839, т.52.

В случай като настоящия – когато методът по чл.74, §2, буква „а“ от МК е приет за неприложим и се пристъпи към определяне на митническата стойност по метода на чл.74, §2, буква „б“ от МК, митническите органи трябва да основат преценката си на обстоятелствата, свързани с изнесените за Съюза в същия момент, или приблизително същия момент като подлежащите на остойностяване сходни стоки, съгласно дефиницията в чл.1, § 2, т.14 от Регламента за изпълнение, като при това спазват другите условия, установени в чл.141 от същия регламент.

Това задължение на митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл.15, § 1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

На това принципно положение е основана и процедурата по чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение, с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната договорна стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана със съображенията, на които се основават тези съмнения, както и да е съобразена с възможностите му - арг. от Решение от 28 февруари 2008г., ******, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52.

Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за прилагане, а впоследствие и на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22, §7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.

Освен това, зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2018г******, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36.

От цитираната правна уредба и принципи при митническото остойностяване следва, че в случай като процесния – когато в рамките на проверката на декларацията по реда на чл.188 от МК митническите органи открият по реда на чл.140 от Регламента за изпълнение производство по оспорване на декларираната договорна стойност, за да се гарантира и осигури правото на защита на заинтересованото лице в пълен обем, на същото следва да се осигури реална възможност да участва ефективно на всеки един етап от производството – веднъж, като му се даде възможност да се запознае със съображенията на митническите органи, на които се основават техните съмнения в достоверността на декларираната договорна стойност и в тази връзка да му се даде възможност да представи доказателства за обосноваване на декларираната стойност, и втори път, като му се даде възможност да се запознае с мотивите, на които ще се основава неблагоприятното решение и съответно да се защити срещу извода, че въпреки представените доказателства, съмненията не са отпаднали.

Ето защо за да се гарантира правото на защита в пълен обем, уведомлението по чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение – за стартиране на процедура по оспорване на декларираната договорна стойност, и уведомлението по чл.22, §6 от МК – че предстои вземането на неблагоприятно решение, са изискуеми кумулативно. Само така на адресатите на решения за неприемане на декларираната договорна стойност може да се осигури реална възможност да представят на митническите органи по надлежен и подходящ начин доказателства за опровергаване на съмненията им и за обосноваване на реално платената или подлежаща на плащане цена.

Производството по чл.140 от Регламента за изпълнение е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да му е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140, т.49.

Тези императивни изисквания в случая не са спазени, т.к. в рамките на проведеното административно производство митническите органи не са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан по релевантните към процедурата по чл.140, вр. чл.141 от Регламента за изпълнение обстоятелства – в случая за определяне на митническата стойност, съобразно договорната стойност на сходни стоки, както и на какви конкретни факти и обстоятелства се основават съмненията им в достоверността на декларираната стойност.

С писмо-искане рег.№ 32-332843/20.10.2021г. дружеството само е уведомено, че поради съмнения относно декларираната стойност на стоката започва проверка по декларацията по реда на чл.188, буква „б“ от МК и чл.140, §1 от Регламента за изпълнение, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност.

Изготвеното до дружеството искане за представяне на доказателства и деклариране на обстоятелства по същността си е бланкетно, доколкото са изискани документи – договори с доставчик, документи за транспортни и застрахователни разходи, търговско досие по сключената сделка, предшестващи издаването на търговската фактура за придобиване на стоките, доказателства за начина на формиране на цената и на извършени разплащания - които принципно са необходими за прилагане на общите изисквания на чл.70 и чл.71 от МК, но нямат пряка връзка с процедурата по чл.140 от Регламента за изпълнение, която изисква деклараторът да бъде изрично запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи за да може да представи информация и доказателства с цел отпадане на тези съмнения, а не по принцип.

В тази връзка неправилно митническите органи са приели, че дружеството не е представило релевантни доказателства, тъй като такива и по-конкретно за обосноваване на декларираната стойност в контекста на възникналите съмнения на митническите органи и за тяхното опровергаване, не са изисквани.

В документите по представената административна преписка не се съдържат каквито и да било индиции или данни, от които да може да се изведе обосновано предположение, какво конкретно към 20.10.2021г. е усъмнило митническите органи, че договорната стойност на процесната стока е недостоверна. Искането към дружеството по чл.140, §1 от Регламента за изпълнение е изготвено два дни след депозиране на декларацията. На тази дата е изготвено и искането за представяне на обезпечение на основание чл.195а, ал.1 от ЗМ в хипотеза, когато декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в ЕС. На 26.10.2021г. е взета и мострата от процесните стоки, като анализът на стоките е изготвен от ЦМЛ два месеца по-късно - на 10.12.2021г. и на 22.12.2021г. Следователно към датата на депозиране на декларацията и към 20.10.2021 г. митническите органи все още не са разполагали с необходимата информация, че стоките са декларирани с неверен тарифен код – за да съобразяват статистически данни или извършват сравнения със стойност по декларации за стоки, класирани в същия код. Много по-късно от датата на подаване на декларацията, на 18.01.2022г. е получено становище от Дирекция "Митническа дейност и методология".

Видно от изготвеното на 20.10.2021г. искане за учредяване на обезпечение на основание чл.195, ал.1 от ЗМ, същото е мотивирано с това, че се касае за стоки с висок фискален риск за финансовите интереси на ЕС, както и с факта, че декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в ЕС. Въз основа обаче на какви обективни данни е направен този извод, кои са валидните „справедливи цени“ към 20.10.2021г. и въз основа на какъв източник са установени не става ясно. Такива мотиви за обосноваване на съмнения липсват и в искането до дружеството по чл.140, §1 от Регламента за изпълнение. Всички извършени от митническите органи действия на датата на подаване на декларацията и след този момент, са само в рамките и контекста на общия контрол на декларацията по чл.188, буква „б“ от МК и по никакъв начин не могат да мотивират оспорването на декларираната стойност по реда на чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение.

Едва след като дружеството е представило договора с доставчика и доказателства за извършените разплащания, митническите органи са мотивирали съмнения по смисъла на чл.140 от Регламента за изпълнение. За пръв път в уведомлението по чл. 22, §6 от МК и в обжалваното решение са изложени конкретни обстоятелства, обосноваващи съмненията в действителността на договорната стойност. В уведомлението по чл.22, §6 от МК е посочено, че декларираната митническа стойност на стоки №15, 17, 18, 20 и 32 се различава значително от средностатистическия размер на митническата стойност на сходни стоки в ЕС. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внасяните стоки и да отчита всички елементи на тази стока от производството до доставката на крайната дестинация. За извършване на анализа е извлечена справка от националната база данни за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение на стоки, класирани в код по ТАРИК **********, **********, **********, ********** и ********** страна на износ Турция, страна на произход Турция, за периода от 18.06.2021 г. до 18.10.2021 г. Поради това е прието, че тъй като съмненията продължават, след поискването и предоставянето на документи, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или платима за тези стоки сума, митническата стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност.

В обжалваното решение допълнително е посочено, че представеният международен договор за покупко-продажба от 01.06.2021 г. между жалбоподателя и турското дружество няма договорени стойности по видове стоки, сключен е за срок 3 години от подписването му. В него е описано, че поръчките се договарят и поръчват по всеки удобен за двете страни начин (по телефон, факс, електронна поща, на място в складовите помещения на продавача). Също така е описано, че единичните цени на договорените стоки са в определени граници, в зависимост от качеството и могат да бъдат променяни по взаимно съгласие, като не става ясно нито какви са стоките, нито какви са определените граници на цените. В договорът е описано, че плащането се извършва в брой или по банков път в срок до 10 месеца от датата на доставка. В търговска фактура на стойност 49902,93 евро е описано условие на доставка СРТ и банкова сметка ***. От дружеството вносител не са представени кореспонденция, поръчки, оферти, както и други документи, които да потвърждават договорената цена на всяка отделна стока, както е отразено в договора.

Уведомлението по чл.22, §6 от МК има за цел да запознае адресата с мотивите, на които ще се основава неблагоприятното решение, което в контекста на проведената процедура по оспорване на декларираната договорна стойност означава, че в същото не следва за пръв път да се мотивират съмненията в нейната достоверност, а да се изложат съображенията на административния орган, защо въпреки представените обяснения и доказателства тези съмнения не са отпаднали.

Отделно, интерпретацията на представените от дружеството доказателства е необоснована, извършена е изолирано и без цялостна проверка в неговото счетоводство.

Сами по себе си констатираните обстоятелства относно сключения договор и извършеното разплащане по него не са достатъчни за отхвърляне на декларираната договорна стойност. Още повече, че елементите на доставката - определената по вид стока, количество и цена, договорената и подлежаща на плащане цена за нея, вкл. условия на доставката, се установяват по безспорен начин от представената към митническата декларация фактура, а митническите органи не оспорват нейната автентичност.

В какъв срок и кога конкретно е извършено плащането, като самостоятелен довод, е също ирелевантно, т.к. договорната стойност по смисъла на чл.70, § 1 от МК е както реално платената, така и подлежащата на плащане цена. Предвид липсата на конкретни мотиви - какво конкретно са имали предвид при хронологичното съпоставяне на датата на фактурата с датата на плащането, и какво са всъщност е обосновано като умозаключение – че дружеството изобщо не е имало намерение за плащане, че намерението му е било за извършване на различно по размер плащане или др., няма как съдът да извърши проверка за релевантността и обосноваността на тези мотиви. Ако все пак митническите органи са имали съмнения, че плащане се е дължало и е щяло да бъде извършено в различен (по-висок) размер, същите не са съобразили, че ДДС по МД MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021г., вкл. за вноса на процесните стоки е изчислен въз основа на декларираната стойност и е заплатен преди вноса.

От заключението по ССЕ със с.д. № 6174/24.04.2023г., което не е оспорено от страните, се установява, че платената или подлежащата на плащане цена от дружеството за процесните стоки по търговска фактура ЕGK2021000000158/14.10.2021г., предмет на митническата декларация MRN 21BG002002059125R0/18.10.21г. е в размер на 49 902,93 евро, т.е. платено е толкова, колкото е фактурирано. Плащането по фактурата е извършено с валутен превод в размер на 49 902.93 евро по сметка на бенефициента и основание за плащане е inv. ЕGK2021000000158/14.10.2021г. Налице е съответствие между фактурираният вид и количество и декларираният вид и количество стоки, номерът на фактурата за доставка и декларираната фактура № по ЕАД, цената на стоката по фактурата от 49 902.93 EUR и общата фактура стойност в ЕАД. Платената ценна за стоките е в пълния фактуриран размер на 49 902.93 EUR. Декларираната стойност по процесната митническа декларация е за 49 902.93 EUR, т.е. за цялото фактурирано количество стоки.

При така даденото заключение по ССЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно дадено и кореспондиращо с писмените доказателства по делото, се опровергават изложените в обжалваното решение съмнения в достоверността на декларираната митническа стойност.

Извън констатираните процесуални нарушения и в контекста на приложението на материалния закон, настоящият състав преценява, че митническите органи не са обосновали сходство на стоките по декларациите, използвани за база и не са обосновали установената въз основа на тях митническа стойност за процесните стоки.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че във връзка с позоваването на решението на СЕС по дело С-291/15, в обжалваното решение липсват мотиви относно изчислената средностатистическа стойност на сходни стоки, тъй като в случая при определяне на митническата стойност не са прилагани средностатистически цени, а митническа стойност по конкретна митническа декларация на трето лице. Освен това позоваването от страна на митническите органи на решението по дело С-291/15 е само досежно липсата на оспорване автентичността на фактурата.

Във връзка с използваните за сравнителна база декларации на трети лица, основателно жалбоподателят твърди, че не е установено сходство в стоките по процесната митническа декларация и митническите декларации на третите лица, тъй като и в двата случаи стоката – платове не са изработени от сходни материали, тъй като са с различно съдържание и съотношение между съставните влакна.

За стока №15 – „трикотажни обагрени платове от памук“, митническата лаборатория е установила, че платът е съставен само от памучни влакна, а в декларацията на третото лице, която е ползвана от митницата за увеличение на стойността, стоката е описана като – „трикотажни обагрени платове от памук и полиестер“, което е достатъчно основание да се приеме, че стоките не са „сходни“, тъй като са изработени от различни материали.

За стока №17 – „изкуствена кожа“, митницата за увеличение на стойността е ползвала декларация на трето лице, където стоката е описана като „тъкани, импрегнирани с поливинилхлорид, изкуствена: „кожа за мебели“. Видно от описанието на стоките, не може да се заключи, че те са сходни, тъй като имат различно предназначение, което означава и различни технически характеристики, защото има значение дали тя ще се използва за изработката на мебели или дрехи. Още повече, че в сравнителната декларация стоката е описана на килограм, а в зависимост от предназначението на стоката - за мебели или за дрехи, ще има разлика в теглото и плътността на стоките. Ответната страна не е изследвала предназначението на процесната стока от тази позиция, поради което не може да твърди, че стоките са „сходни“.

За стока №18 – „плат полиестер и памук, печатан“, митницата е установила съдържание на влакна, както следва - 51% полиестерни щапелни влакна и 49% памучни щапелни влакна, докато при увеличението на стойността е ползвала митническа декларация на трето лице, в която стоката е описана като – „трикотажни платове от синтетични влакна, печатани“ на рула - 65% полиестер и 35% вискоза“. Видно е, че не само съставът на стоките е различен като проценти, но е налице и различие по вид, тъй като в процесната стока има памук, а в тази на третото лице - вискоза /тъкан, получавана от дървесина/. Според МЛЕ съставът на процесната стока е 51% полиестерни щапелни влакна и 49 % памучни щапелни влакна, а в ползваната сравнителна декларация на третото лице стоката е описана като „синтетични влакна 65% полиестер, 35% вискоза“, което означава, че процесната стока е различна от тази по декларацията на третото лице и не може да се твърди, че те са „сходни“.

- За стока №20 – „трикотажни платове, наречени с „дълъг влас“ от синтетични влакна“, в използваната за база митническа декларация на трето лице, стоката е описана като „трикотажни тъкани от полиестер“, но без означението „дълъг влас“, което означава, че не са използвани сходни стоки за сравнение. Разликата в тарифните номера се определя именно от наличието на влас и от дължината на власинките. Според МЛЕ стоката е от синтетични влакна „с дълъг влас“, а според митническата декларация на третото лице липсва изобщо влас, независимо дълъг или къс.

- За стока №32 – „обагрени полиестерни платове“, за увеличение на стойността митницата е ползвала декларация на трето лице, където стоката е описана като „тъкани за дамаски за мебели“ /рипсени кадифета, вътъчни с рязан флор/“, което също не обосновава сходност на стоките. Според МЛЕ стоката представлява „изтъкано рипсено кадифе от синтетични влакна, вътъчно с разрязан флор, различно от изработените на ръчен стан“, което обаче не е описано да представлява дамаска за мебели. Независимо, че съставът на стоките е сходен с оглед разликата в предназначението им - сравнителния материал е за мебели, ще има разлика в теглото и плътността на стоките.

Съгласно дефиницията за „сходни стоки“ по чл.1, § 2, т.14 от Регламента за изпълнение, това са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Митническите органи не са анализирали релевантните за установяване сходство в стоките обстоятелства – съставните им материали, качеството, репутацията им, търговската марка, респ. оказват ли и как влияние при формиране на цената им.

От тълкуването на дефиницията по чл.1, § 2, т.14 от Регламента за изпълнение следва, че тарифното класиране на стоката не е сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките, поради което неоснователно процесуалният представител на ответника сочи, че при прилагането на правилото по чл.74, §2, буква „б“ от МК, е достатъчно стоките са с един и същ код по ТАРИК.

С Решение от 9 юни 2022г., ******, С-566/20, EU:C:2022:457, т.56, Съдът на ЕС е приел, че член 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (Регламент № 2913/92) трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са „подобни“ по смисъла на член 142, § 1, буква „г“ от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 46/1999, спадат към същия код по ТАРИК.

Тълкуваната разпоредба на чл.31, § 1 от Регламент № 2913/92 е съответна на чл.74, § 3 от действащия МК Регламент (ЕС) № 952/2013г., според която когато митническата стойност не може да се определи съгласно §1 – на база идентични или сходни стоки, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби, посочени в букви „а“ до „в“.

Не този метод за определяне на митническа стойност е приложен в случая, поради което неоснователно за база при митническото остойностяване са използвани стоки, които са класирани с един код, но за които не е извършен анализ и не е аргументирано и доказано да са сходни на подлежащите на остойностяване.

Отделно от изложеното, основателно е оплакването в жалбата и за това, че митническите органи не са извършили изискуемия от чл. 141, §1 от Регламента за изпълнение, анализ и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по вноса от третите лица. По преписката не са представени договори на третите лица, сключени със съответните продавачи на стоките по митническите декларации, използвани при промяната на митническата стойност, за да може да се извърши анализ на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане, количества, търговската марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл.1, § 2, т.14 от Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ и относно различните производители на стоките по използваните за сравнение митнически декларации, което обстоятелство е релевантно по арг. от чл. 141, § 5 от Регламента за изпълнение.

В разпоредбата на чл.141, §1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, §2, буква „б“ от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. От друга страна според чл.141, §1, ал.2, когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Преценката за сходство и съпоставимост в търговското равнище и в количествата, се дължи самостоятелно и кумулативно и следва да бъде мотивирана с конкретни доказателства, защото само така може да се идентифицират и отчетат разликите в търговското равнище и/или количествата, да се обоснове тяхното влияние върху стойността, както и необходимостта (или не) от извършване на съответната корекция, а в случая не е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище.

Обстоятелството, че стоките по процесната митническа декларация и по декларациите на третите лица са с произход от Република Турция и са внесени на територията на Република България, т.е има съпоставимост на пазара, на който се търгуват стоките, не е достатъчно. Липсата на подобно изследване и неизлагането на мотиви в тази връзка прави недопустимо определянето на митническата стойност по приложеното от митническите органи вторично правило на чл.74, §2, буква „б“ от МК, поради което в обжалваната част решението се явява незаконосъобразно /в същия см. Решение № 2282/12.02.2020г. по адм. д. № 9217/2019г. Решение на ВАС № 2655/22.03.2022г. по адм. д. № 6898/2021г.; Решение на ВАС № 3464/12.04.2022г. по адм. д. № 7622/2021г.; Решение на ВАС № 9714/28.09.2021г. по адм. д. № 3917/2021г./.

При така допуснатото нарушение и като се съобрази как е изчислена приложената митническа стойност, основателно жалбоподателят поддържа, че същата е необоснована.

На следващо място митническите органи не са съобразили условията на процесната доставка съгласно правилата на Incoterms – CPT Варна/Carriage Paid To = превоз, платен, според което условие продавачът поема разноските по освобождаването на стоката за износ и нейния превоз до местоназначението (в случая Варна), а всички останали разноски се поемат от купувача. В тази връзка и декларираната от жалбоподателя стойност за митнически цели е равнена на фактурната стойност на стоки № 15, 17, 18, 20 и 32, като в кл.4/9 от декларациите не са декларирани разходи за транспорт, които да представляват елемент на договорната стойност по смисъла на чл.71 от МК.

При тези условия на доставката, изрично вписани в търговска фактура ЕGK2021000000158/14.10.2021г., чиято автентичност не се оспорва от ответника, при изпълнение на всички останали условия, предвидени в чл.74, §2, буква „б“ от МК и чл.140 и чл.141 от Регламента за прилагане, митническите органи е следвало да обосноват определяне на новата митническа стойност, като вземат предвид факта, че транспортните разходи, извършени от третите лица във връзка с доставките са с различни условия – CIP Petrich (МД MRN 21BG005704013228R5), EXW Turkey (МД MRN 21BG001008037785R4), FOB Istanbul (МД MRN 21BG003009123020R7). Различните условия на доставка обосновават различия, обосноваващи необходимостта от корекция съгласно разпоредбата на чл.141, §2 от Регламента за изпълнение, според която се прави корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внасяните стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. В случая в оспорения акт липсват данни митническите органи да са съобразили, че разходите за транспорт за процесните стоки са договорени за сметка на изпращача.

Неправилно при издаване на оспорения административен акт административният орган не е взел предвид и постъпилия отговор на митническата администрация на Р. Турция, от който се установява, че стойността на стоките, декларирани за износ е тази, декларирана и при вноса им в България.

С оглед гореизложеното, предвид допуснатите в административното производство съществени процесуални нарушения и след като от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл.74, § 2, буква „б“ от МК, поради което като не е приета декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определена нова такава, по декларации на трети лица, Директорът на ТД Митница Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, общо в размер на 1810 лв. (хиляда осемстотин и десет лева), от които: 50лв. - държавна такса; 1 560лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие, изплатено изцяло по банков път съгласно фактура № 1373/2023г. и банково извлечение от 06.01.2023г., 200лв. - депозит за ССчЕ. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид минималния размер от 1 300 лв., определен на осн. чл. 8, ал.1, вр. чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба №1/09.07.2004г., върху който е начислен ДДС.

Водим от горното, Варненският административен съд, двадесет и втори състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. **** № *, офис ***, представлявано от Д. Г. А., против Решение на директора на ТД Митница-Варна с рег.№ 32-444174/20.12.2022г. към MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021г., В ЧАСТТА, С КОЯТО са извършени съответни корекции на MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021г. за стоки №15, №17, №18 и №32 в клетки: 6/14, 6/15, като са определени нови кодове на стоките по Комбинираната номенклатура и/или нов код по ТАРИК.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 96/2023г. в тази част.

В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

ОТМЕНЯ по жалба на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. **** № *, офис ***, представлявано от Д. Г. А., Решение на директора на ТД Митница-Варна с рег.№ 32-444174/20.12.2022г. към MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021г., в частта, с което на основание чл. 84, ал.1 т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, във вр. с чл. 74, пар.2, буква „б” от Регламент (ЕС) №952/2013 г., чл. 66в от ЗМ, вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар.1, буква „а“, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл.19, ал. 1 и 7 от ЗМ, вр. с чл.54 ал.1 и чл.56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК: не е приета митническата стойност на декларираните стоки: №15, №17, №18, №20 и №32 по митническа декларация MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021г.; определена е митническа стойност на декларираните стоки както следва: №15 „трикотажни обагрени платове от памук - 3985 кг“ при база за определяне - 7,82 лв./кг.; №17 „изкуствена кожа - дължина 810 м., ширина 1,6 м“ при база за определяне - 6,92 лв./кг.; №18 „плат полиестер и памук, печатан: ширина 2,2 м, дължина 960 м. поз. 33 РС=4“ при база за определяне - 9,78 лв./кг.; №20 „трикотажни платове, наречени „с дълъг влас“ от синтетични влакна - 1094 м., 580 кг“ при база за определяне - 16,57 лв./кг.; №32 „обагрени полиестерни платове с размери: ширина 1,5 м, дължина 795 м; ширина 1,6 м., дължина 2489 м; ширина 2,8 м; ширина 2,8 м, дължина 238 м. поз. 34 РС=33“ при база за определяне - 16,14 лв./кг.; извършени са съответни корекции на MRN 21BG002002059125R0/18.10.2021г. както следва: за стоки №15, №17, №18 №20 и №32 в клетки: 8/6, 4/14 и 4/16; на основание чл.104, § 1 от МК и чл.56 от ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания; начислените и взети под отчет суми са установени в размер на: мито - 0,00лв; ДДС – 19520.36лв., които са заплатени; установен е дължим ДДС за доплащане – 10019.47лв., ведно с лихва за забава; на основание чл.77, § 3 от МК, за длъжник е определено „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД.

ОСЪЖДА Агенция - Митници да заплати на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. **** № *, офис ***, представлявано от Д. Г. А., разноски за производството в размер на 1810 лв. (хиляда осемстотин и десет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: