№ 12084
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110134585 по описа за 2022 година
Производството е по ГПК, част II „Общ исков процес“, дял I „Производство пред
първата инстанция“.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ от „Д. срещу „Г. за
сумата в размер на 389.40 лв. – главница, съставляваща разлика между платеното
застрахователно обезщетение и погасената от ответното дружество сума по щета №
./28.10.2021 г., във връзка с настъпило на 27.10.2021 г. пътно-транспортно произшествие в
гр. С., между л.а. „Ф.”, с peг. № ., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба (28.06.2022 г.) до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 27.10.2021 г. в гр. С., било реализирано пътно-транспортно
произшествие /ПТП/ между л.а. „Фо.”, с peг. № ., по вина на водача на лек автомобил „Ф., в
резултат на което настъпили материални щети за МПС „А.”, с peг. № .. Сочи, че с полица №
. от 13.09.2021 г. „Д. сключило договор за застраховка „Каско на МПС” относно л.а. „А.”, с
per. № ., собственост на В., със срок на действие от 14.09.2021 г. до 13.09.2022 г., при
уговорено покритие „Пълно Каско” на рисковете съгласно Общи условия на предлаганата
застраховка. Собственикът на увредения автомобил подал заявление до ищеца, по което
била образувана щета № ./28.10.2021 г. Посочва, че увреденото МПС било поправено в
доверен сервиз „К.. Въз основа на представена фактура на 02.12.2021 г. била изплатена сума
в размер на 1132.16 лв. в полза на автосервиза, представляваща застрахователно
обезщетение по щета № ., като във връзка с ликвидацията на преписката застрахователното
дружество реализирало обичайни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна от
24.03.2021 г. до 24.03.2022 г., между „Г. и собственика на л.а. „Ф.. Сочи, че е изпратил
покана до ответното дружество доброволно да заплати дължимата сума в размер на 1147.16
лв., представляваща изплатеното от дружеството обезщетение от 1132.16 лв. и обичайни
разноски за определянето му в размер на 15 лв., като в отговор на поканата на 15.03.2022 г.
„Г. изплатило на ищеца сумата от 757.76 лв., поради което счита, че останала непогасена
сумата 389.40 лв., която претендира в настоящото производство.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва механизма на настъпилото ПТП,
както и причинната връзка между нанесените вреди на л.а. „А.”, с peг. № . и настъпилото
пътно-транспортно произшествие. Оспорва размера на претендираното обезщетение за
имуществени вреди, като счита същото за завишено. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ:
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното
покритие на договора за имуществено застраховане и вследствие виновно и противоправно
поведение на водача на застрахованото при ответника по застраховка гражданска
отговорност МПС, е настъпило конкретното събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил
претендираното вземане, в случай че твърди такова.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото за отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: 1. сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, валидна от 24.03.2021 г. до 24.03.2022 г., между „Г. и
собственика на л.а. „Ф.; 2. валидно към ПТП договорно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско на МПС” относно л.а. „А.”, с per. № .; 3. Че ответното дружество е
получило регресна покана от ищеца, във връзка с която е заплатило на 15.03.2022 г. сума в
размер на 757.76 лв.
По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), чието заключение
(л. 83-л. 89 от делото) съдът кредитира като обективно и компетентно.
Механизмът на процесното ПТП се установява въз основа на заключението по САТЕ,
изготвения двустранен констативен протокол за ПТП от 27.10.2021 г. (л. 13 от делото), както
и от събраните по делото писмени доказателства. Установява се, че на 27.10.2021 г. около
17:20 часа в гр. София, лек автомобил „Ф., се движи по бул. „Ч.“, в посока център и срещу
№ 189 водачът реализира ПТП с движещия се пред него в колона от автомобили лек
автомобил „А.”, с per. № ., вследствие на което на последния са причинени щети в задната
част на автомобила.
Съдът намира, че причина за настъпване на произшествието е поведението на
застрахования при ответника водач на МПС, който с поведението си е нарушил правилото
на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, а именно – водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи
на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. За да стигне до този
извод, съдът взе предвид, както признанието, направено в двустранния протокол на водача
на лек автомобил „Ф., че е виновен за настъпилото произшествие, така и всички други
събрани доказателства по делото, в подкрепа на това признание, вкл. обстоятелството, че
ответникът е заплатил извънсъдебно частично претенцията, с което на практика признава
наличието на дълг на посоченото основание.
Въз основа на заключението по САТЕ се установява също, че в резултат на обсъденото
поведение на водача на лек автомобил „Ф.”, са настъпили увреждания по имуществено
застрахования при ищеца автомобил „А.”, изразяващи се в отразените щети в описа,
изготвен от представители на ищеца в качеството му на застраховател.
По делото не са събрани никакви доказателства, които да оборят така установения
2
механизъм на ПТП и вината на водача на лек автомобил „Ф.”, която на основание чл. 45, ал.
2 ЗЗД се предполага.
Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение
съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като
максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата
стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните
ликвидационни разноски – чл. 411 КЗ. Размерът на застрахователното обезщетение по
имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за
имуществената застраховка и разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва
да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи
от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на увредените трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и
клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, в
разглежданите случаи, обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
причинената вреда и се определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не
дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на
застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената
вреда, а представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, когато
обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз – аргумент от чл.4 от Наредба № 24/2006 на КФН. При съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386 КЗ, като ползва заключение
на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. /в този
смисъл са Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.; Решение №
109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о.; Решение № 165 от 24.09.2013 г.
на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и др./. При частични вреди на МПС, какъвто е
настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва
да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на
застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с
коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на
размера на обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на
обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество.
Съгласно заключението на САТЕ средната пазарна стойност на ремонта на щетите,
всички от които намиращи се в причинна връзка с процесното събитието, възлиза на 1179.17
лв. Именно това е и релевантната стойност, която следва да се вземе предвид, предвид
цитираната по-горе практика. Съдът кредитира заключението и намира, че тази сума
съответства на реалната възстановителна стойност на увреденото имущество, тъй като е
адекватна на стойността необходима за ефективното отстраняване на вредите причинени в
резултат на настъпилото ПТП и съответства на обезщетителния характер на
застрахователното правоотношение. На основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът намира, че сумата
от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. Така, общо дължимата сума възлиза на 1194.17 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е погасил извънсъдебно сума в размер на
3
757.76 лв. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати разликата между
платената и дължимата сума, която възлиза на размер, по-голям от претендирания, поради
което и предявеният иск за сумата от 389.40 лв. следва да бъде изцяло уважен.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да бъдат
присъдени направените разноски по делото в общ размер на 450 лв. за държавнa таксa /50
лв./, депозит за САТЕ /300 лв./ и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер /100
лв./.
Разноски на ответника не се дължат с оглед изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., да заплати
на „Д., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл. 411 КЗ, сумата
от 389.40 лв., представляваща незаплатена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди по л.а. „А.”, с
peг. № ., причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.10.2021 г. в гр.
София, от виновно противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответник, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда /28.06.2022 г./ до погасяване на задължението, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 450 лв., представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4