Определение по дело №2871/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба вх. № 17647/2024 г., депозирана от И. Н. Д. от [населено място] против забавяне с близо две година на проверка за незаконно строителство, поискана от ДНСК към община Варна, район "Приморски". Проверката за незаконно строителство от страна на общината е прекалено забавена. Сочи, че е изградена изгребна яма, която е незаконна. В уточняваща молба с.д. № 19249/17.12.2024 г. жалбоподателят сочи, че Община Варна не е изготвила административен акт близо две години.

Ответника – кмета на район „Приморски“ в отговор с.д. № 18731/2024 г. поддържа, че жалбата е недопустима.

От представените по делото доказателства се установи следното:

На 1.02.2023 г. И. Д. е депозирал сигнал до МРРБ, че в [ПИ] има изградена септична яма, която не отговаря на санитарно-хигиенните изисквания и на разпоредбите на ЗУТ.

С писмо от 10.02.2023 г. сигналът депозиран от Д. е препратен на кмета на район „Приморски“ за извършване на проверка на място и по документи, която да установи необходимостта от административна намеса по случая. Към преписката е приложено писмо до Д. от 8.09.2023 г., с което директор на дирекция „АГУП“ го уведомява, че с решение на комисията е допуснато започване на процедура за прокарване на временен път. Приложена е заповед № 1469/2022 г. за прокарване на временен път, както и решение на АС – Варна, постановено по адм.д. № 1605/2022 г., с което заповедта за прокарване на временен път е отменена.

В отговора на ответника изрично е посочено, че във връзка с депозирания сигнал от Д. за изградена септична яма не са предприети действия и не е издаден административен акт.

Предмет на настоящото производство е мълчаливия отказ на Кмета на район „Приморски“ да се произнесе и издаде административен акт по сигнала на Д., а именно да издаден заповед за премахване на незаконен строеж.

Отказ, респективно мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице, когато при посочени обстоятелства в хипотезата на определена законова норма за административния орган възниква задължение да издаде акт с определено съдържание, т.е. когато по искането на молителя за овластеният от закона административен орган се вменява задължение да издаде индивидуален административен акт.

В случая Кмета на Общината или упълномощено от него длъжностно лице за строежите от четвърта, пета и шеста категория издава заповед по смисъла на чл. 225а ЗУТ, ако са налице основанията за това. Общинската администрация - Кмета на общината/района е орган за административен контрол по устройство на територията, с конкретно определени функции и правомощия по установяване, предотвратяване и премахване на незаконно извършено строителство, както и по забрана ползването на посочените строежи. При упражняване на правомощията си по чл. 225а ЗУТ административният орган не е обвързан от наличието или липсата на молба, сигнал или жалба за незаконно строителство, тъй като той действа служебно. Органите на общината при констатиране на незаконно строителство издават актове за спиране, забрана ползването и за премахване на незаконни строежи, които съгласно чл. 214, т.3 ЗУТ представляват индивидуални административни актове и подлежат на обжалване. Нормата е специална и не предвижда обжалване на отказите за издаване на такива актове изрични и мълчаливи такива. Общите норми на АПК, са неприложими при наличието на специална разпоредба на ЗУТ. В правомощията на административния орган е да издаде заповед за премахване на строежа. Кмета на Общината/района не е правораздавателен орган и непосредствената цел за защитата на права на граждани или юридически лица е възложена на съдебната власт. Органите на общинската администрация не са задължени да издават по искане на граждани актове за спиране, забрана достъпа и ползването или премахване на строежи, евентуално пречещи им да упражняват правото си на собственост за в бъдеще. В правомощията на административния орган е да издаде заповед за премахване на незаконен строеж, но неговият отказ макар и мълчалив да издаде заповед за премахне строежа по подадена жалба или сигнал не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол чрез обжалване, поради което жалбата се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.

Съдът служебно следи за допустимостта на жалбата, като положителна процесуална предпоставка за разглеждането й, поради което и на основание 159, т.1 от АПК, вр. чл. 213 от ЗУТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 17647/2024 г., депозирана от И. Н. Д. от [населено място].

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 2871 по описа за 2024 г. на Административен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.