О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .08.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание проведено на 13.08.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
частно гражданско дело № 1373 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, образувано по подадена Частна жалба № 43508/17.06.2019
г. от В.И.П., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, чрез адв. М.Д., срещу Определение № 6640/23.05.2019 г. по
гр.д. № 6201/2019 г. по описа на ВРС, с което е СПРЯНО производството по делото
до приключване на производството по гр.д.№ 14505 по описа за 2018 г. на РС
Варна, 14-ти състав, на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК.
В жалбата се излага, че определението е
неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят В.И.П. сочи, че има правен интерес от предявяването на насрещен
отрицателен установителен иск и установяване несъществуването на правото на
собственост на М.Т. и Б.Т., който обосновава с факта на предявения срещу него
първоначален отрицателен установителен иск и смущаване на владението му.
Излага, че неправилно производството е разделено и делото по предявения от него
иск е спряно, защото между двете дела няма преюдициална връзка. Моли за отмяна
на акта и присъждане на разноски.
В срока за отговор по частната жалба насрещната
страна М.П.Т. и Б.А.Т. изразяват
становище за неоснователност на жалбата. Твърдят, че определението на
първоинстанционния съд е правилно и е налице преюдициална връзка между делата.
Сочат, че за В.П. липсва правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост, защото по вече висящото дело ще получи пълна
защита на своето право.
Постъпилата частна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК – подадена е в срок от
надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.
След запознаване с писмените доказателства по
делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за основателна,
поради следните съображения:
С Разпореждане № 17534/19.04.2019 г. по гр.д. №
14505/2018 г. на ВРС, не е приет за разглеждане насрещен иск с правно основание
чл. 124 ГПК на ответника В.И.П. за признаване на установено по отношение на
ищците М.П.Т. и Б.А.Т., че последните не са собственици на ПИ с идент. 10135.2526.692, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Бриз“,
м-ст „Свети Никола“, с номер по предходен план 1731,
с площ от 690 кв.м.
По предявения иск е образувано ново гражданско
дело с № 6201/2019 г., по което съдът се е произнесъл с обжалваното Определение
№ 6640/23.05.2019 г., с което е спрял производството по делото до приключване
на производството по гр.д.№ 14505 по опис за 2018 г. на РС Варна, 14-ти
състав, на осн.чл.
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
За да постанови спиране първоинстанционният съд
се е мотивирал, че производствата по гр.д. № 14505/2018 г. и гр.д. № 6201/2019
г. са между едни и същи страни, които едновременно участват в различно качество
– ищец и ответник. Насрещните искови претенции са взаимоизключващи се, доколкото
правният интерес на ищеца от водене на ОУИ е пряко обусловен от изхода на
предявения срещу него ОУИ, по който е висящо по-рано образуваното гр.д. №
14505/2018 г. Налице е преюдициалност между делата, защото от решението по
първоначално заведеното дело ще зависи допустимостта на последващо предявения
иск, поради което е налице основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Обжалваното определение е неправилно.
В производството по предявен отрицателен
установителен иск за собственост ответникът е длъжен да изчерпи всички
основания, на които твърди, че правото му на собственост се е породило. Той
носи изцяло доказателствената тежест да установи, че е собственик на вещта.
Ищецът обосновава единствено интерес от търсената защита. Когато е уважен отрицателен
установителен иск за собственост, претендираното от ответника право е отречено,
без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички
възможни негови основания. Ако ответникът установи, че е собственик въз основа
на някое придобивно основание, то тогава искът се отхвърля и се формира СПН
между страните за спорното право, което е съществувало към момента на
приключване на устните състезания.
Когато ищецът твърди, че определено право не
съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право.
При уважаването на ОУИ за собственост се установява със СПН, че ответникът не е
собственик на спорния имот, но не се формира СПН за правата на ищеца, защото те
не стават предмет на делото. Ищецът не установява собственото си право, поради
което същият може и да не е собственик на вещта, но да очаква да стане или да
придобие други права. В този смисъл интерес от отрицателния установителен иск
за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право
върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от
двете страни вещни права върху един и същ обект. С отрицателен установителен
иск могат да се защитават и фактически състояния. Такъв е случаят, при който
владението е смутено /но не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от
установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик.
Предвид гореизложените разсъждения, при предявен
насрещен отрицателен установителен иск за собственост, когато вече има предявен
ОУИ за собственост между същите страни и за същия имот, в производството по
делото по двата иска подлежат на установяване различни факти, поради което
спорният предмет не е идентичен. При първоначално предявения иск се установяват
правата на ответника, а при насрещния иск правата на ответника по този иск. В
този смисъл и двете страни в процеса са длъжни да изчерпат всички основания, на
които претендират собствеността си, и в зависимост от установените факти по
делото, резултатът от исковете ще е различен. Отричането на правото на някой от
ответниците няма да има за последица признаване на правото на някой от ищците. Поради
тази причина и няма пречка двата иска да се разглеждат в едно и също
производство, което дори би улеснило съда, при наличие на твърдения за
конкуриращи се права на собственост.
Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
предвижда, че производството се спира когато в същия
или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за
правилното решаване на спора. В Определение № 500 от 24.07.2013 г. по ч.гр.д. №
4198/2013 г. на ВКС е прието, че се спира исковото производство, когато
съществуването на материалното субективно право, предмет на делото е обусловено
от съществуването или не на друго материално субективно право.
В случая
първоинстанционният съд е отделил насрещният отрицателен установителен иск и по
него е образувано отделно производство, което е спряно. Решението, по което и
да е от делата няма да има значение за правилното решаване на спора по другото
дело, защото те имат различен спорен предмет (установява се несъществуването на
различно материално субективно право). Уважаването на първоначалния ОУИ за
собственост и отричането на правото не осуетява възможността ответника по него
да предяви ОУИ за собственост срещу първоначалния ищец и да отрече неговото
право. Отхвърлянето на първоначалния иск също не създава процесуална пречка за
предявяване на насрещен ОУИ, защото първоначалният ищец може да е във владение
на имота и за ищецът по насрещния иск да е налице интерес да прекъсне това
владение.
В ТР № 8/2012
г., ОСГТК на ВКС широко са развити хипотезите, при които може да е налице
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. Във
всяко положение на делото съдът трябва да следи за наличието на интерес от
търсената защита и ако той отпадне да прекрати производството по иска. Това
служебно задължение на съда не обосновава възможността за спиране на
производството, защото не се касае за връзка на преюдициалност между делата,
която зависи от свързани материално субективни права, а за възможността за
възникване или отпадане на интереса от търсената защита. В случая щом съдът е
преценил да отдели исковете за по-лесното им разглеждане, той следва да води
двата процеса паралелно. За процесуална икономия винаги е налице възможността
по чл. 213 ГПК за съединяване на делата.
В заключение, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като
делото се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Не са представени доказателства за извършени разноски
пред настоящата инстанция, а и такива не следва да се присъждат на основание
чл. 81 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №
6640/23.05.2019 г. по гр.д. № 6201/2019 г. по описа на ВРС, с което е СПРЯНО производството
по делото до приключване на производството по гр.д.№ 14505 по описа за 2018 г.
на РС Варна, 14-ти състав, на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК.
ВРЪЩА на Варненски
районен съд гр.д. № 6201/2019 г. за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.