РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 611
гр. Пловдив, 19 март 2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI с., в открито
заседание на дванадесети март
през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Дарена Йорданова и
участието на прокурора……………….., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 142 по описа за 2019 г. , и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.27 от ЗОС.
Образувано е по жалба на „Вемира билд“ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Западен“, бул. “Пещерско
шосе“ №149Г чрез адвокат А.К.,***, офис 25, против Заповед №18ОА2953 от
20.12.2018 год. на Кмета на Община Пловдив,с която заповед е отчуждена част в
размер на 265, 36 кв.м. от ПИ с идентификатор
56784.532.4
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, одобрени със
заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот в гр.Пловдив, ул.“Модър“, целият от 728 кв.м., трайно предназначение
на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 49-1-7,
квартал: по плана на „Христо Смирненски-юг“ от 1953 г., при граници по
кадастрална карта ПИ с идентификатори № 56784.532.59, 56784.532.202,
56784.532.201, 56784.532.198, 56784.532.9503, 56784.532.199 като съгласно
действащия регулационен план на кв.“Модър“, гр.Пловдив, описаната част от имота
попада в уличната регулация на ул.“Модър“ от о.т. №72 до о.т. № 87, при
определено парично обезщетение за отчуждаваната част от поземления имот в размер на 24 508 лв.
Твърди се
незаконосъобразност на оспорената заповед
като се възразява срещу размера на определеното парично обезщетение като
неправилен, тъй като е силно занижен и несъответстващ на пазарните цени.
Направено е искане да се отмени
оспорената заповед в частта й за определеното парично обезщетение, като бъде
определено справедливо и равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот.
Претендират се
разноски.
Представя се
писмена защита.
Ответникът по
жалбата - Кмет на Община Пловдив, чрез процесуалните си представители по
делото, оспорват жалбата като неоснователна и молят да бъде отхвърлена. Излагат
се доводи, че размерът на обезщетението за отчуждавания имот е определен
съобразно законово регламентираните изисквания.
Представя се
писмена защита.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства /административната
преписка и приетата по делото единична СОцЕ/ и
наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е допустима като подадена от лице, чиято правна сфера е засегната
неблагоприятно в резултат на разпореденото
отчуждаване и в законоустановения срок.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Предмет на процесното
оспорване е заповед №18ОА2953
от 20.12.2018 год. на Кмета на Община Пловдив
в частта ѝ по т.2 за определено равностойно парично обезщетение за част
от поземлен имот с площ 265,36 кв.м., с идентификатор 56784.532.4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Пловдив,одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот в гр.Пловдив,
ул.“Модър“, целият от 728 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана,
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
номер по предходен план: 49-1-7, квартал: по плана на „Христо Смирненски-юг“ от
1953 г., при граници по кадастрална карта ПИ с идентификатори № 56784.532.59,
56784.532.202, 56784.532.201, 56784.532.198, 56784.532.9503, 56784.532.199 като
съгласно действащия регулационен план на кв.“Модър“, гр.Пловдив, описаната част
от имота попада в уличната регулация на ул.“Модър“ от о.т. №72 до о.т. № 87. Определено
паричното обезщетение за отчуждаваната част от
поземления имот е в размер на
24 508 лв.
Заповедта
е оспорена в частта ѝ, с която е определен размера на обезщетението за
отчуждения имот като спорният момент по делото се концентрира върху това дали
този размер кореспондира с определяне на равностойно парично обезщетение на
поземлен имот при отчитане на действителни пазарни аналози за сходни имоти.
Не
е спорно по делото, че жалбоподателят е собственик на разпоредения
за отчуждаване имот.
Самото
отчуждително производство по
чл.21, ал.1 ЗОС е започнало с възлагане изготвянето на оценка на предвидения за
отчуждаване част от ПИ с идентификатор 56784.532.4 по КККР на гр.Пловдив
с площ 265,36 кв.м., собственост на „Вемира билд“ООД по реда на
чл.22, ал.3 ЗОС на оценител, отговарящ на изискванията на Закона за
независимите оценители. Определеното от оценителя равностойно парично
обезщетение е в размер на 24 508 лева. Видно от доклада за пазарната оценка на
имота, след проучване и анализ на цялата предоставена от СВ Пловдив информация
за всички възмездни сделки през последните 12 месеца преди възлагането на
оценката с недвижими имоти, находящи се в землищата
съгласно Удостоверение изх.№ 18 П 9180/22.08.2018 г. Община Пловдив, съобразено
с изискванията на чл.22, ал.8 във връзка с §1 от ДР на ЗОС, са установени 4
сделки с недвижими имоти с относително сходни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания имот, които имат преобладаващо предназначение. Оценителят
е използвал сравнителния метод за изготвянето му, при който оценката се
определя като се извърши сравнение въз основа на пазарните цени на имоти със
сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат
еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер
на застрояване със същите или близки показатели на устройството и застрояване
и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот. Сделките
използвани за сравнение са извършени в рамките на 12 месеца преди датата на
възлагане на оценката. Въз основа на извършения анализ оценителят е дал
заключение, че справедливата пазарна стойност на отчуждавания имот е 24 508
лева.
Съобразявайки се с тези обстоятелства, Кметът на Община Пловдив е издал оспорената Заповед
№18ОА2953 от 20.12.2018 год. – предмет на настоящото съдебно производство в частта ѝ касателно определеното обезщетение.
В хода на съдебното производство е прието заключение на единична
съдебно-оценителна експертиза.
ВЛ е изготвило заключение в два варианта.
В таблица 1 са посочени сделки съгласно чл.22 ал.8 от ЗОС във връзка с § 1
от ЗОС и е определено равностойно парично обезщетение за процесния
имот в размер на 29 435 лева. По втория си вариант, ВЛ е изготвил
заключение на основание чл.22, ал.9 от ЗОС и е определил размера на равностойното
парично обезщетение на 30 920 лева.
Спорният въпрос между страните е относно
размера на дължимото равностойно парично обезщетение за отчуждаваната част от процесния имот.
Правилата за определяне на равностойно
парично обезщетение се съдържат в чл.22, ал.5-14 ЗОС и според настоящия съдебен
състав в случая е приложимо правилото на ал.9 от тази норма.
Съгласно
чл.22, ал.5 ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение за имотите,
предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение,
което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на
подробния устройствен план по чл.21, ал.1 и въз основа на пазарните цени
на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.
Съгласно чл.22, ал.8 ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение по ал.5
за поземлени имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия съобразно
действащия общ устройствен план, които не са
урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен
план, се определя като за имоти без предвидено застрояване и се съобразява с
установения траен начин на фактическото им ползване. Съгласно чл.22, ал.9 ЗОС
извън случаите по чл.16 ЗУТ (или това
са случаите на изработване на подробен устройствен
план за територии с неурегулирани поземлени имоти), когато с план по чл.21, ал.1 се предвижда отчуждаване на част
от неурегулиран поземлен имот, а останалата от имота част се урегулира и в нея
се предвижда застрояване, размерът на равностойното парично обезщетение се
определя като разлика между цената на отчуждаваната част от имота и повишената
стойност на урегулираната част от имота.
При така съществуващата правна уредба
съдът намира, че в настоящия случай следва да намери приложение нормата на чл.22, ал.9 ЗОС, защото процесният
имот, частта
от който се отчуждава, е неурегулиран с предишен план и това е безспорен факт,
установен както в административното производство по издаване на оспорената
заповед, така и от вещото лице по съдебно-оценъчната експертиза, и необорен от
жалбоподателя в хода на съдебното производство. Това е така, защото предходният
регулационен план на кв. „Модър” е без заповед за одобряване. Това означава, че
е била осъществена процедура по изработване на подробен устройствен
план, който не е бил одобрен със заповед на компетентния орган, т.е.
процедурата не е завършена и в правния мир не съществува такъв устройствен план, отрежданията на
който е трябвало да бъдат съобразени от административния орган при определяне
на равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от процесния имот, което от своя страна прави обосновано и
правилно приложението на чл.22, ал.9 ЗОС.
Процесният имот е
неурегулиран до момента на одобрение на настоящия ПУП – ПРЗ, одобрен с решение
№ 292 по протокол № 14 от 02.07.2012 г. на ОбС
Пловдив, който план е такъв по смисъла на чл.21, ал.1 ЗОС (влезлият в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти –
публична общинска собственост или одобреният подробен устройствен
план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение – публична
общинска собственост, заради осъществяването на които е необходимо
отчуждаването на частта от процесния имот).
Процесният имот не само не
е предвиден за застрояване с предходен подробен устройствен
план, но изобщо не е бил урегулиран, доколкото предходната разработка не е била
одобрена, както вече се каза по-горе. Действително, той съществува и е отразен
в кадастралната карта и в общия устройствен план на
град Пловдив и това е безспорен факт, но само това обстоятелство не прави
имотът автоматично урегулиран поземлен имот. За да е такъв, той е следвало да
бъде отразен в предходен подробен устройствен план,
какъвто за конкретния имот, въпреки че е била провеждана предходна процедура,
същата, каза се по-горе, не е приключила с одобряване на изготвената
разработка, а останалите одобрени и влезли в сила подробни устройствени
планове за отделни имоти от същата територия не касаят процесния
имот.
Предвид изложеното, съдът счита, че в
конкретния случай следва да намери приложение нормата на чл.22, ал.9 ЗОС.
В тази връзка, съдът не кредитира заключението
на ВЛ в неговия втори вариант, тъй като при изготвянето му, ВЛ не е изчислило
размера на повишената стойност на урегулираната част от имота, която да бъде
извадена от цената на отчуждаваната част от имота. Изчислявайки повишената
стойност на урегулираната част от имота по реда на §1, т.5 от ДР на ЗОС като се вземат предвид данните по таблица 1 и
таблица 2 от заключението на ВЛ и се сметне усреднена цена на кв.м., същата
излиза да е в размер на 53 906,81 лева. Прилагайки нормата на чл.22, ал.9
от ЗОС, според която равностойното парично обезщетение е разликата между
стойността на отчуждаваната част от имота и повишената стойност на
урегулираната част от имат се получава отрицателно число.
При това положение е следвало да намери
приложение разпоредбата на чл.22, ал.11 от ЗОС. В този случай АО следва да
определи обезщетение, равняващо се на размерът на данъчната оценка за частта от
имота, която се отчуждава, възлизащ на 13 029,18 лева.
Вместо това, определяйки равностойното
парично обезщетение на основание чл.22, ал.8 от ЗОС, в условията на обвързана
компетентност, АО е постановил един по-благоприятен акт за жалбоподателя като е
определил по-високо по размер обезщетение.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и направеното
искане от процесуалните представители на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно
следва да бъде уважено и да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят на община
Пловдив сумата 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Затова и на основание чл.172, ал.2 и
чл.143, ал.4 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на жалба на „Вемира билд“ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Западен“, бул.
“Пещерско шосе“ №149Г, против Заповед №18ОА2953 от 20.12.2018 год. на Кмета на
Община Пловдив.
ОСЪЖДА „Вемира билд“ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Западен“, бул.
“Пещерско шосе“ №149Г, да заплати на община Пловдив
сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Административен
съдия: