№ 20994
гр. ****, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20231110116276 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
288087/16.10.2023 г./ на **** срещу Х. В. В., с която са предявени установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 858.88 лв. – главница за предоставени през периода от
26.01.2021 г. до 25.01.2022 г. В и К услуги за имот, находящ се в ****, с кл. № ****, ведно
със законната лихва от 22.06.2022 г. до изплащане на вземането; 35.69 лв. – мораторна лихва
за периода от 25.03.2021 г. до 24.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33507/2022 г. по описа на СРС, 85
състав. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за доставка на В и К услуги за
процесния имот с ответника, към което са приложими Общите условия за предоставяне на В
и К услуги на потребителите на В и К оператор ****, одобрени от КЕВР. Поддържа, че е
доставил за исковия период на ответника В и К услуги – доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води, за които са издадени фактури за периода от
22.02.2021 г. до 24.02.2022 г., но той не е заплатил тяхната цена.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Оспорва наличието на договорно отношение с ищеца.
Евентуално възразява, че е налице съсобственост върху имота с трето лице при равни квоти,
поради което не следва да отговаря за 1/2 от задълженията. Оспорва реалната доставка на
услугите и тяхната стойност. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Поради
неоснователност на главния иск оспорва и акцесорната претенция. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
1
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33507/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в законоустановения срок, при наличието на предпоставката по чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Възражението на ответника за
недопустимост на производството поради липса на идентичност между претендираното с
исковата молба главно вземане и главното вземане по заповедта, която липса се дължи на
разлика в периодите, е неоснователно. В случая в заявлението по чл. 410 ГПК главното
вземане е индивидуализирано единствено чрез посочване на период на издаване на
фактурите за него, по какъвто начин то е индивидуализирано и в исковата молба, а
посочването на периода на доставка е извършено от ищеца в изпълнение на указанията на
съда, дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, и представлява отстраняване на нередовност на
исковата молба, касаеща надлежната индивидуализация на вземането, а не предявяване на
различно вземане.
Предвид изложените от ищеца твърдения главният иск е с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ. За неговата основателност в доказателствена тежест на
ищеца е да установи следните обстоятелства: наличие през исковия период на договорно
правоотношение с предмет продажба/доставка на В и К услуги между него в качеството му
на продавач/доставчик и ответника в качеството му на потребител; ищецът реално да е
доставил В и К услуги на ответника в количество, съответстващо на претендираната сума и
отчетено съгласно нормативните изисквания.
По въпроса дали през исковия период е съществувало договорно правоотношение
между страните съдът намира следното:
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът, като
този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата/доставката
на В и К услуги. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без
наличието на изричен писмен договор. Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от Допълнителната
разпоредба на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/ „потребители“ по смисъла на закона са: юридически или физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги;
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи „потребители на услугите В и К“ са: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. Следователно потребител на В и К услуги по смисъла на
посочената нормативна уредба е собственикът или лицето с учредено вещно право на
ползване или на строеж за съответния имот, т.е. законът приравнява придобиването на право
на собственост, вещно право на ползване или право на строеж за имота със сключването на
договор с В и К доставчика.
В случая за доказване, че ответникът е бил собственик на имота през процесния
период, ищецът е представил Справка чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по
вписванията – гр. ****, видно от която по партидата на ответника е вписана възбрана върху
1/2 ид. ч. от процесния имот, както и е представена справка от ****, според която въз основа
на подадена от В. Декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ с вх. рег. № 4520/19.08.1998 г. е открита
2
данъчна партида за процесния имот, като той е декларирал като своя собственост 1/2 ид. ч.
от имота. Макар посочените справки да нямат материална доказателствена сила, съдът
намира, че щом ответникът не е ангажирал доказателства за опровергаване на отразените в
тях обстоятелства, и вземайки предвид предмета на делото – установяване дължимост на
задължения за доставени В и К услуги, а не установяване със сила на пресъдено нещо на
правото на собственост на ответника върху имота, в който е извършвана доставката, то тези
справки са достатъчни за доказване, че най-късно на 19.08.1998 г. В. е станал собственик на
1/2 ид. ч. от имота. Той не твърди и не доказва след този момент да се е разпоредил с
правото си на собственост, включително да е учредил в полза на друго лице вещно право на
ползване върху имота. От изложеното следва, че през исковия период именно ответникът е
бил собственик на 1/2 ид. ч. от имота, респ. той се явява потребител на В и К услуги и
дължи съответна на квотата му в съсобствеността част от задълженията за доставени в
имота В и К услуги.
От приетото без оспорвания от страните заключение на съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че през исковия период имот с кл. № **** е бил водоснабден, като в него е имало реално
потребление на В и К услуги, чието количество е определяно на база 2 бр. обитатели поради
неизпълнение на указания в Уведомително писмо № ****/11.01.2012 г. за изтекла валидност
на метрологичната проверка и невъзможност за отчитане на водомера поради липса или
нарушена цялост на пластмасовата му пломба и замърсен циферблат. Изяснява се, че
стойността на доставените през процесния период В и К услуги възлиза на 858.88 лв., като
тя е определена в съответствие с изчислените на база количества В и К услуги и с
утвърдените от КЕВР цени.
Следователно по делото се установи възникването на вземане на **** срещу ответника
за 1/2 от цената на В и К услугите за процесния имот през разглеждания период, т.е. за
сумата от 429.44 лв.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия на ищеца потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за използваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата
на фактуриране. С фактурирането потребителят се уведомява за задължението и неговия
размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Ето защо в случая давността тече от деня, в който съответното
месечно задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец.
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011
г. на ОСГК на ВКС/ и на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията на ищеца за доставени В
и К услуги се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
3
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 22.06.2022 г., поради което
погасени по давност биха били месечните вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
14.04.2019 г., но такива не са включени в исковия период. Следователно възражението за
изтекла погасителна давност е неоснователно.
По изложените съображения съдът намира, че главният иск е частично основателен –
за сумата от 429.44 лв., представляваща 1/2 от цената на доставените В и К услуги в
процесния имот през исковия период, върху която сума ответникът дължи и законната лихва
за периода от 22.06.2022 г. до окончателното плащане, а за разликата над 429.44 лв. до
пълния предявен размер от 858.55 лв. искът за главницата следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличие на главен дълг, който в
случая е в размер на 429.44 лв., и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая
се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в
30-дневен срок след датата на фактурирането им. Предвид това и с оглед разпоредбата на
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава по силата на посочената клауза от
общите условия, без да е било необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията
му са били срочни. Периодът на забавата е от 25.03.2021 г. до 24.02.2022 г. За този период
дължимата мораторна лихва, чийто размер съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на интернет калкулатор на законната лихва, възлиза на сумата от 19.22 лв.
Следователно акцесорният иск е частично основателен – за сумата от 19.22 лв., а за
разликата над нея до пълния предявен размер е неоснователен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се дължат разноски за исковото и за
заповедното производства съразмерно на уважената част от исковете, както следва: за
исковото производство – сума в общ размер на 412.50 лв., включваща: 12.50 лв. – държавна
такса, 200 лв. – депозит за особен представител, 150 лв. – депозит за вещо лице, и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение; за заповедното производство – сума в общ размер на 37.50
лв., включваща: 12.50 лв. – държавна такса, и 25 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
че Х. В. В., с адрес: ****, дължи на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
****, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
429.44 лв. за предоставени В и К услуги през периода от 26.01.2021 г. до 25.01.2022 г. за
имот, находящ се в ****, с кл. № ****, ведно със законната лихва от 22.06.2022 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 19.22 лв. – мораторна лихва за периода от 25.03.2021 г.
до 24.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33507/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ
частично иска за главницата – за разликата над 429.44 лв. до пълния предявен размер от
858.88 лв., и иска за мораторната лихва – за разликата над 19.22 лв. до пълния предявен
размер от 35.69 лв.
ОСЪЖДА Х. В. В., с адрес: ****, да заплати на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес
4
на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 412.50 лв. – разноски
за исковото производство, и сумата от 37.50 лв. – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5