Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 82
гр. ВРАЦА, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на дванадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария
Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
при участието на секретар Виолета Вълкова
като разгледа докладваното от съдия
Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N`21 по описа за 2020 год.,за
да се произнесе взе предвид:
ОД на МВР-гр.Враца представлявана
от Я.Я.,чрез Д.П.М.-главен юрисконсулт при ОД на МВР-Враца,е подала въззивна жалба против решение
№966/13.11.2019 г по гр.д.№2613/2019 г по описа на ВРСъд, с което решение
предявените от С.М.Л. от гр.Ч.бряг искове
с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 вр.
с чл. 179 ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, са уважени.
В жалбата се навеждат доводи
,че решението на ВРСъд е неправилно ,
поради нарушение на мат. закон, което го прави и необосновано.
Твърди се още ,че решаващият съдия неправилно е приложил НСОРЗ за процесния
период и е изчислил заплащането на
нощния труд положен от Л., при положение, че за този период е действала друга
наредба №8121з-776/29.07.2016 г ,в която липсвало текст, който да допуска
трансформация на положен нощен труд в дневен с коефициент 1,143.
От друга страна се твърди че С.Л.
бил държавен служител и неговото служебно правоотношение се урежда от
ЗМВР, поради което нито закон, нито друг акт на МС допуска за процесния период преизчисляване на положен
извънреден труд нощен с коефициент 1,143 по горепосочената НСОРЗ.
Алтернативно се твърди ,че ако
ВОС счете ,че следва за ответника Л. да приложи гражданското трудово законодателство , а не единствено ЗМВР, то да
съобрази ,че съгласно Наредба за раб. време и почивките и отпуските от ДВ бр.41/17 г, претенцията на ответника- ищеца следва да се отхвърли за
периода 01.01.2018 г до 07.07.2018 г, защото за този период извънредния труд се
отчита без превръщане на нощните членове в дневни. Цитира се практика на Бур.
ОС в тази връзка.
Моли се отмяна изцяло на
решението на ВРСъд и постановяване друго, с което се отхвърлят предявените от С.Л.
против жалбоподателя искове ,както и присъждане на 200 лв юрисконсултско
възнаграждение.
В срока за отговор на
въззивната жалба, адв. Ю.А. от ПлАК,пълномощник на С.Л., е депозирал такъв , с
който оспорва изцяло въззивната жалба. Счита ,че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена с всички законни последици.Твърди
се още ,че закносъобразно ВРСъд поради празнотата в наредбите за 2015 и 2016 г
относно нормата на чл.31 ал.2 от тази от 2014/отм./, субсидиарно е приложил
чл.9 ал.2 от НСОРС, тъй като обратното разбиране щяло да постави в
неравностойно положение държавните
служители в МВР с работещите о труд. правоотношение регулирани от КТ.
Адв. А. сочи,че не следва да
се има предвид посоченото решение на ОС-Бургас с прилагане на чл.9 от НРВПО,
защото има нова практика на същия съд по този въпрос.
Моли се потвърждаване първоинстанционното решение с всички законни последици като се претендират и разноски пред
въззивната инстанция.
Съд. състав на осн. чл. 267 от ГПК приема ,че
въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в законния срок от
страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите.Разгледана
по същество въззивната жалба е н е о с н о в а т е л н а.
Пред ВРС лицето С.М.Л. *** е предявил против ОД
МВР -Враца иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР за сумата от
1617,62 лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд от
231,088 часа за периода 01.07.2016 г. -
30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и иск по чл.
86 ЗЗД за сумата от 200,00 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.09.2016
г. до 30.06.2019 г.
В исковата молба се твърди, че
страните са в служебни правоотношения. В периода от ю. 2016 г. до ноември 2018
г. ищецът сочи да е работил на длъжност „***“ в РУ- ***, а от ноември 2018 г.
до юни 2019 г. включително - на длъжност „старши полицай“, група „ООР“ при РУ- ***
към ОД на МВР - Враца. Освен това трудовата дейност се осъществявала по
утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от
22.00-06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.З от ЗМВР. Считано от
м.07.2016 год. били издавани протоколи от Директора на ОД на МВР - Враца и
графици от Началник РУ- *** за дежурствата и отчитане на положения труд при
работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време,
времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно
време. Поради непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, ищецът
намира, че следва да се приложи субсидиарно Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата / обн. ДВ от 26.01.2007г./, като в
съответствие с чл. 9, ал. 2 от същата, при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове,същите следва да се
превърнат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди се в ИМ , че
за процесния период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. Л. е положил нощен труд от общо 1616 часа и преизчислен
с коефициент 1.143 счита, че се равнява на 1847,088 часа, което на свой ред
води до извънреден труд от 231,088 часа, който претендира да му бъде заплатен
допълнително. Съобразно получаваното от него трудово възнаграждение, поддържа,
че часовата ставка е в размер на 7,00 лв., като за положени 231,088 часа
извънреден труд ответникът му дължи
сумата от 1617,62 лв и следва да бъде осъден да му заплати процесната сума
ведно със законна лихва върху нея, считано от депозирането на исковата молба до
нейното погасяване. Л. е предявил в
условията на кумулативно съединяване и
иск за заплащането на лихва за забава върху главницата за периода от 30.09.2016
г. до 30.06.2019 г. в размер на 200,00 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявените пред ВРС искове като неоснователни и недоказани и моли
да бъдат отхвърлени с всички законни последици.
Не оспорва обстоятелството, че в
процесния период ищецът е бил служител на РУ - *** при ОДМВР - Враца като се сочи,
че Л. е служител с работно време на сменен режим на работа - 12 часа. Поддържа,
че статутът на ищеца се урежда единствено от ЗМВР, поради което не са приложими
разпоредбите на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Поддържа, че приложение следва да намери
разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР, в която е предвидено, че за работещите на
смени работното време се изчислява сумарно, като съгл. ал. 5 на същия член,
работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че в случая не е налице
хипотеза на незаплатен извънреден труд, тъй като ищецът действително не е
работил извън установеното работно време. Не оспорва и факта, че ищецът
осъществява служебната си дейност по утвърдени графици, при режим на труд -
дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Освен това на ищеца редовно било заплащано в процесния период както положен
извънреден, така и нощен труд. Счита, че за положения от ищеца нощен труд
същият е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час, следователно не
следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като
ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че трудът, положен между
22.00-06.00 ч. следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и
заплатен, а не да се трансформира в дневен.
Пред ВРС е допуснато изменение
в размера на предявените искове като иска по чл. 178, ал. 1 т. 3 вр. чл. 179,
ал.1 от ЗМВР е останал предявен за сумата от 1452,40 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 1617,62
лв. производството по делото е прекратено. Искът по чл. 86 ЗЗД е останал
предявен за сумата от 188,77 лв.,
като за горницата до пълния предявен размер от 200,00 лв. производството по
делото е прекратено.
С оглед събраните по делото
писмени доказателства , съд. състав приема от фактическа страна следното:
Със Заповед № 3693-2124/26.11.2018
г. ищеца е преназначен на длъжност
„Старши полицай“ в група „Охранителна полиция“ към РУ *** при ОД на МВР Враца.
Приложена е още длъжностна
характеристика за заеманата от ищеца длъжност; справка за трудовото му
възнаграждение и работен график за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г.
Прието по делото и заключение по
изготвена съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че в периода
от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г.
общият брой часове, положени като нощен труд от ищеца, е 1576 часа. Посочено е
от вещото лице, че в процесния период няма преобразуване на нощен към дневен
труд при отчитане от работодателя на сумарното работно време. Експертът е
изчислил, че паричната равностойност на часовете положен извънреден труд, след
преобразуването на нощния към дневен такъв, представлява сума в размер на
1452,40 лв. Посочено е, че установената сума не е начислена към заплатата на
ищеца и не е заплатена от ответника. Изчисленият размер на дължима мораторна
лихва върху възнагражденията за извънреден труд, след преобразуването му от
нощен към дневен, положен за процесния период, е в размер на 188,77 лв. След
извършената проверка, вещото лице е констатирано, че в процесния период от
01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. на ищеца С.М.Л. е начисляван полаган нощен труд,
съответстващ на броя на часовете нощен труд в отчетените дежурства от 20.00 ч.
до 08.00 ч. За процесния период ищецът е положил общо 1592 часа нощен труд, за
което е получил от ответника сумата от 398,00 лв.
При изложената факт. обстановка се налагат
следните правни изводи:
1. Предявения иск е по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал.
1 ЗМВР за сумата от 1452,40 лв, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд от 231,088 часа за периода
01.07.2016 г. - 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.Ищецът е
следвало да докаже,че се е намирал в
служебно правоотношение с ответника през процесния период; че е
полагал труд на смени, при което работното му време е отчитано сумарно; и че е положил твърдените часове извънреден
труд извън редовното работно време.Ответникът е следвало да докаже, че е изпълнил задължението си за плащане на
претендираното допълнително трудово възнаграждение в неговия дължим размер.
Законосъобразно решаващият съдия е пиел ,че предвид писмените доказателства
е доказано преназначаване на ищеца на
длъжност „Старши полицай“ в група „Охранителна полиция“ към РУ *** при ОД на
МВР Враца; длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност; справка за
трудовото му възнаграждение и работен график за периода от 01.07.2016 г. до
30.06.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 176
от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд –
чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
ВРСъд подробно е изследвал факта ,че в процесния период от 01.07.2016 г. до
30.06.2019 г. са действали последователно Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г., Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. , издавани от министъра на вътрешните работи,
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични,
че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
2. В първата Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата).
Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на
вътрешните работи, но тя от своя страна, както се посочи по-горе, е отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г. Едва на
02.08.2016 г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016г., поради което до
този момент е била действаща Наредба №8121з-407/11.08.2014 г.
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва
изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 1.143.
Въз. състав споделя мотивите
на ВРСъд, че липсата на такава норма в
последващите Наредби обаче не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, тъй като такава забрана би била противоконституционна - би поставила
служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители –
по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба , касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.),
като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Следователно, приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им
продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7
часа за първия.Прилагането на
субсидиарни резпоредби е в съответствие с основния правен принцип за
равенство и недопускане на дискриминация закрепен в чл.6 от Конституцията на
РБългария и в чл.14 от КЗПЧОС.
3. От експертното заключение по делото в отговора
на в.л. по т. 3,се доказва ,че на ищеца е изплатена само добавката от 0,25
лв. за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 398,00 лв. Според
в.л. положеният от ищеца за периода от
01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. нощен труд – общо 1592 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, е 1819,66
часа. Разликата от 227,66 часа не е отчетена в протоколите за положен труд,
съответно, не е начислена и не е платена. Установи се, че дължимото трудово
възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от ищеца размер от 1452,40 лв. Предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР следва да бъде изцяло уважен, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
Следователно исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент
1.143 се явява доказана по своето основание. За времето от 01.07.2016 г. до
01.08.2016 г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г, а за останалата част от процесния период - субсидиарно Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата/обн.26.01.2007г/.
4. С оглед на основателността
на главната претенция, основателна се
явява и акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за
забава. Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане
на трудово възнаграждение, за което е установен срок, месечно или тримесечно
сумарно отчитане на работното време. В този смисъл ответникът е изпаднал в
забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение.
В случая, ищецът е заявил период на
претенцията си за лихва за забава - 30.09.2016 г. до 30.06.2019 г., в размер на
188,77 лв., или след изтичане на
тримесечния период, за който се дължи обезщетението.
Пред ВОС ответникът е
приложил и писмо от директор на дирекция
от МТСП до началника на администрацията
на МС от 19.11.2019 г с указания за прилагането на чл.9г от наредбата за раб.
време ,почивките и отпуските,приет с ПМС №95/18.05.2017 г във връзка с отчитане
извънреден труд.
Във въззивната жалба са
цитирани решения на различни съдилища в РБългария на ниво районен съд и
Окр.съд-Русе, които не са задължителни за съдилищата. С писмените бележки са
приложени и съд. решения на съдилища в
РБългария по идентични казуси.
Следва да се отбележи и факта ,че поради противоречива съдебна
практика на окръжните съдилища по искане
на министъра на правосъдието с разпореждане от 26.02.2020 г ОС на ГК на ВКС е
образувало Т.Д.№1/2020 г по въпроса:
"При отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от
служители на МВР приложими ли са разпоредбите на КТ и на Наредбата за
структурата и организацията на раб. заплата/чл.9 ал.2/ или трябва да се
прилагат разпоредбите на специалния закон на МВР и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове?"
Въззивният съд обаче няма правомощия да спира делото до излизане на ТР на ВКС по противоречивата
практика по този въпрос, а това правомощие е само на ВКС.
С оглед гореизложеното настоящият съд. състав
споделя мотивите на първоинстанционния съд изцяло , поради което следва да
потвърди неговото решение.
При този изход пред ВОС на
ответника се дължат направените разноски в размер на 400 лв- адв.
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Водим от горното съд. състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
966/13.11.2019 г по гр.д.№ 2613/19 г по описа на ВРСъд.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. гр.Враца представлявана от Я.Я. да заплати на С.М.Л.
с ЕГН ********** *** сумата от 400/четиристотин
лева/ разноски пред въззивната инстанция.
Решението на осн.чл.280 ал.3
т.1 от ГПК е окончателно.
Председател :
Членове:1/ 2/