Присъда по дело №64/2021 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 2
Дата: 13 януари 2023 г.
Съдия: Десислава Георгиева Петрова
Дело: 20213130200064
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. ******, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Десислава Г. П.
при участието на секретаря И.М.В.
и прокурора Т. Б. М.
като разгледа докладваното от Десислава Г. П. Наказателно дело от общ
характер № 20213130200064 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. П. Н., години 33, ЕГН: **********, роден
на 10.03.1989 г. в гр. ******, постоянен и настоящ адрес гр. *****, област
Варна, ул. „Добри Топалчев“ № 14, българин, български гражданин, средно
образование, женен, неосъждан, работи като шофьор в „Кристера“ АД, за
ВИНОВЕН в това, че на 17.06.2017 г. в гр. *****, обл. Варненска, управлявал
МПС – лек автомобил „Мицубиши Паджеро“с рег. № ***** в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на СУМПС, наложена със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 17-0324-000232 от 21.03.2017 г. на РУ –
******, връчена му на 12.04.2017 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 3 НК,
поради което на основание чл. 343в, ал.3 вр. чл. 54 от НК му НАЛАГА
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок.
НАЛАГА, на основание чл. 343в, ал.3 вр. чл. 5 НК, ГЛОБА в размер
на 200 лв. /двеста лева/ в полза на Държавата, по сметка на РС – гр.******.
ОСЪЖДА Д. П. Н., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 6.21
лв. /шест лева и двадесет и една ст./, представляваща разноски за свидетел в
полза на Държавата по сметка на РС - гр.******.
1
Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15 дневен срок от
днес, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към присъда по НОХД № 64 по описа за 2021 год. на Провадийския
районен съд

Варненска районна прокуратура – ТО - Провадия е внесла обвинителен
акт срещу Д. П. Н., за това, че:
На 17.06.2017г., в гр. Д., област ****, управлявал МПС - л.а.
„Мицубиши Паджеро“ с peг. № **** в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на СУМПС, наложена със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
17-0324-000232 от 21.03.2017г. на РУ - Провадия, връчена му на 12.04.2017г. -
престъпление по чл.343в, ал.3 от НК.
В хода на съдебните прения, представителят на РП -Провадия поддържа
внесеното обвинение с посочената фактическата обстановка и правна
квалификация. Пледира за налагане на наказание към минимума.
В хода на съдебните прения защитниците на подсъдимия пледират за
оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението, в евентуалност
приложение на чл.9, ал.2 от НК.
В хода на съдебното производство подсъдимият излага, че не той е
шофирал, а свидетеля Т. Ф.. Пледира да бъде признат за невиновен.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по
делото и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н. бил правоспособен водач и притежавал Свидетелство
за управление на МПС от 08.08.2008г. Последното СУМПС № *********
било с валидност до 01.11.2022год., но му било отнето със ЗППАМ № 17-
0324-000232 от 21.03.2017г., издадена от РУ - Провадия и връчена му лично
на 12.04.2017г. С цитираната по - горе Заповед подс. Н. бил наказан по
административен ред, като бил лишен от право да управлява МПС. На датата
на връчването на Заповедта било иззето и СУМПС № ********* на подс. Н.,
което обстоятелство било отразено в ЗППАМ № 17-0324-000232 от
21.03.2017г. Провиненията, заради които му било наложена тази тежка
административна мярка били тези, че на 21.03.2017г. подс. Н., като водач на
МПС, отказал да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство
и не носил СУМПС и контролен талон към него. От датата на връчването на
Заповедта и предаването на своето СУМПС, подс. Н. знаел, че не може да
управлява МПС в срока на изтърпяване на тази принудителна
административна мярка - до решаване на въпроса за отговорността му, но не
повече от шест месеца. Съгласно чл.172, ал.6 от Закона за движение по
пътищата подадената жалба срещу ЗППАМ №17-0324-000232 от 21.03.2017г.
не спира изпълнението на приложената с нея административна мярка.
Въпреки, че бил лишен по административен ред от правото да
управлява МПС поне за шест месеца, считано от 12.04.2017г., подс. Н.
1
продължил да управлява МПС. В ранните часове на 17.06.2017г. подс. Н.
управлявал МПС - л.а. „Мицубиши Паджеро“ с peг. № ****, като с него бил
лице на име П.К.. Двамата минали по ул. „Н. Обретенов“ на гр. Д.. В двора на
дома си на № 129 по това време бил излязъл св. К.. Часът бил около 03.45,
когато св. К. чул шум от двигател. Излязъл на улицата и видял автомобила на
подс. Н., като последния бил зад волана му. Св. К. притежавал автомобил
„Форд Транзит“, който бил запален злоумишлено от неизвестно лице няколко
дни по - рано и св. К. имал подозрения, че именно подс. Н. е направил това.
Подс. Н. спрял автомобила си в близост до дома на К. и казал на последния,
че той е запалил автомобила му и ще запали и къщата му. Този разговор се
провел пред съпругата на св.К. - св. К.. След като разменили няколко
реплики, подс. Н. тръгнал с автомобила си в посока бензиностанция „Акера-
Запад“, която се намирала в гр. Д.. Там той и П.К. влезли в бензиностанцията
и присъствието им било забелязано от свидетелите Й. и Ж., които по това
време били на работа.
Св. К. подал сигнал на тел. „112“ за заплахите, като споделил и това, че
знае, че подсъдимия е с отнето СУМПС, а е бил с автомобила си. Било
констатирано, че управляването на МПС от подс. Н. е в нарушение на
издадената по - рано ЗППАМ № 17-0324-000232 от 21.03.2017г. Предвид
горното бил издаден АУАН и впоследствие НП № 17-0324-
000770/21.09.2017г. С решение №1696/16.12.2021г. по КНАД 1517/2021г. по
описа на Административен съд – ****, съдът на основание чл.73, ал.2 във вр.
чл.70, б. „д“ от ЗАНН и чл.33, ал.2 от ЗАНН е възобновил
административнонаказателното производство по влязло в сила наказателно
постановление, отменил го е и е прекратил административнонаказателното
производство.
Подсъдимият е Д. П. Н., години 33, ЕГН: **********, роден на *** г. в
гр. Провадия, постоянен и настоящ адрес гр. Д., област ****, ул. „Добри
Топалчев“ № 14, българин, български гражданин, средно образование, женен,
неосъждан, работи като шофьор в „Кристера“ АД.
Горепосочената фактическа обстановка, се установява от събраните в
хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на св.
К.К., Т.К., Г.Ж., Р. З., Д. С., П. П., Т. Ф. и И.Й. /на последната, чрез
прочитането им в с.з./, както и от писмените доказателства по делото, а
именно – свидетелството за съдимост на лицето, ЗППАМ № 17-0324-000232
от 21.03.2017г., АУАН от 04.07.2017г., НП № 17-0324-000770/21.09.2017г. на
началник група към ОДМВР – ****, РУ Провадия, АУАН
№2062/21.03.2017г., справка за нарушител, Решение №115/27.06.2017г. по
адм. дело № 1286/2017г. на Административен съд **** и други представени
по делото и изискани доказателства, в това число и приобщеното по делото
веществено доказателство – СD от РЦ 112.
По делото се формираха няколко групи свидетелски показания:
На първо място св. К.К. и жена му Т.К. излагат пред съда, в качеството
им на преки очевидци, че са възприели как Д. Н. управлява автомобила на
2
17.06.2017г. Съдът кредитира техните показания, независимо от влошените
отношения, които са имали с подсъдимия, доколкото са последователни,
непротиворечиви и взаимнодопълващи сe. Влошените отношения не могат
нито да обосноват извод за набедяване, нито за извършване на
лъжесвидетелстване. И двамата свидетели посочват, че в колата освен Д.Н. е
имало и още едно лице, което те не разпознават.
Втората група се състои от свидетеля Т. Ф., който посочва, че той е
шофирал автомобила. Тези свидетелски показания не се кредитират от съда,
доколкото твърдението се навежда за първи път едва при разглеждане на
делото в първа инстанция /НОХД №106/2018г. на РС - Провадия/ и се оценява
от съда като поддържаща защитната теза на подсъдимия. Данни друго лице да
е управлявало МПС процесния ден в досъдебното производство категорично
няма. Същите са и в пълно противоречие с показанията на К.и, които се
кредитират от съда.
Третата група свидетелски показания са на лица, които не са очевидци
на случилото се или такива, които не си спомнят, а именно Г.Ж., Р. З., Д. С.,
П. П. и И.Й.. Конкретно Г.Ж. и И.Й. единствено посочват, че лицата, които са
посетили бензиностанцията са били две – подс. Н. и лице на име П., и че не са
видели да пристигат с автомобил. Св. З. посочва, че доколкото си спомня
пред дома на св. К. е било осветено и може да се види пътя, тъй като не е
много далеч. На различно мнение е бил св. С., който обаче очевидно е
изложил спомени за случай, различен от настоящия, а именно, в който подс.
Н. е ударил св. К.. Св. П. не си спомня за случилото се. От тези показания не
може да се изведе категоричност за нито една от двете възможни тези, а
именно, че лицето Д. Н. е управлявал МПС или че той е бил единствено
пътник. Това е така, тъй като или не си спомнят за случилото се, или
пресъздават казаното им от очевидци, без те самите да имат пряко възприятие
на ситуацията.
С оглед горното съдът оцени обясненията на подсъдимия единствено
като защитна теза, доколкото е житейски нелогично, в случай че друг е
управлявал автомобила, това да не бъде посочено от подсъдимия още при
първите му разпити.
Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята
съвкупност и поотделно, категорично установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях
своите фактически изводи.
Предвид изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
С поведението си подс. Н. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 343в, ал.3 от НК, като на 17.06.2017г.,
в гр. Д., област ****, управлявал МПС - л.а. „Мицубиши Паджеро“ с per. №
**** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на СУМПС, наложена със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 17-0324-000232 от
3
21.03.2017г. на РУ - Провадия, връчена му на 12.04.2017г.
Обект на престъплението са обществените отношения, гарантиращи
условията за безопасно използване на транспортните средства.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано
физическо лице.
От субективна страна той е осъществил Д.ието при форма на
вина-пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал, че няма право да управлява
МПС, тъй като не притежава правоспособност, но е привел в движение
автомобила, съзнавал е общественоопасния характер на Д.ието и искал
осъществяването му.
Предвид горното съдът постанови осъдителна присъда. В случая е
съобразено обстоятелството, че не са налице основанията за прилагане на
чл.78а от НК, доколкото с извършената престъпна проява на 24.06.2017г., е
постановена влязлата в сила на 04.11.2019г. Присъда № 21/09.06.2019г. по
НЧХД №402/2017г. и е налице множество престъпления по смисъла на чл.78а,
ал.7 НК /в този смисъл Решение №493/13.02.2015г. по н.д. № 1574/2014г.,
ВКС, I н.о., Решение №178/28.05.2015г. по н.д. № 538/2015г., ВКС, III н.о./.
Съдът намира, че Д.ието не е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2
от НК, доколкото настоящия слуай не обосновава извод за по-ниска степен на
обществена опасност или въобще липса на такава, доколкото не се отличава
от другите Д.ия по този текст. Преценката за наличието на чл.9, ал.2 от НК е с
оглед конкретиката на процесното Д.ие, а не с оглед изминалия период от
време от Д.ието до постановяване на съдебния акт, което би имало значение
само при определяне размера на наказанието.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази смекчаващите и
отегчаващи отговорността на подс. Н. обстоятелства.
Отегчаващи обстоятелства не бяха отчетени.
За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намери това, че след
извършване на последното Д.ие, до настоящия момент на постановяване на
присъдата, подсъдимият няма криминални прояви, трудово ангажиран е и
семеен. Съдът съобрази и изтеклия срок от извършване на престъплението.
Предвид гореизложеното съдът прецени, че Д.ието е осъществено от
подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с
оглед на което наложи на същия наказание към минималния размер, а именно
„Лишаване от свобода” за срок от три месеца и глоба в размер на 200лв.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието и за поправяне на
подсъдимия не се налага ефективното изтърпяване на наложеното наказание и
след като съобрази, че са налице материалните предпоставки, визирани в чл.
66, ал.1 от НК, на основание посочената разпоредба отложи изпълнението на
така наложеното наказание с изпитателен срок от три години.
На основание чл.189 НПК подсъдимият е осъден да заплати и сумата
от 6.21лв., представляваща сторени по делото разноски за свидетел в полза на
Държавата, по сметка на РС – Провадия.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
4


13.01.2023г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:





5
Съобщи за изтекли лични данни