РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Габрово, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20224200100177 по описа за 2022 година
за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу
А.М.К. осъдителен иск по чл.500,ал.1,т.1 КЗ за заплащане на сумата от 27 000лв.,
представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение на Б. С. Г. във
връзка с осъществено от ответника ПТП ,при което е управлявал МПС в пияно състояние
със съдържание на алкохол в кръвта над допустимото .
Исковата претенция се основава на твърденията, че на 07.05.2016г., при управление
на лек автомобил *** ** с рег.№** ,ответникът А.М.К. е причинил ПТП , при което е
пострадал Б. С. Г.. Ответникът е управлявал автомобила в пияно състояние под
въздействието на алкохол, със съдържание над допустимата по закон норма – 2,81 промила
на хиляда. На същият е наложено наказание по НК ,на основание сключено на 05.12.20216г.
споразумение по нохд.№494/2016г. по описа на РС-Севлиево.
С влязло в сила решение по предявен иск по чл.226 ,ал.1 КЗ /отм/ по гр.д.
№10047/2016г. по описа на ОС-Габрово ищецът е осъден да заплати на пострадалия при
ПТП Б. С. Г. обезщетение общо от 27 000лв. за претърпени неимуществени вреди. Сумата е
изплатена на две части – в размер на 19 500лв. и остатъка от 7500лв., съответно на
22.06.2018г. и на 03.08.2017г. с платежни нареждания.
С предявения регресен иск се претендира да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 27 000лв., представляваща заплатено от застрахователното дружество
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на Б. С. Г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба и разноските по делото.
1
В подадения писмен отговор ответникът оспорва предявения иск като неоснователен .
Счита,че в исковото производство ,развило се по иска по чл.266 , ал.1 КЗ /отм./ ,
застрахователното дружество не е провело пълна и адекватна защита. Останали са
неизяснени обстоятелствата дали начинът на оказване на първа помощ на пострадалия има
отношение към установената травма. В това производство ответникът не е бил причвлечен
като подпомагаща страна и е бил лишен от възможността да изясни фактите по делото.
Оспорва размера на исковата претенция.
По делото са събрани писмени доказателства,от които се установява,че със сключено
на 05.12.2016г. по нохд.№494/2016г. по описа на Районен съд – Севлиево споразумение
ответникът по настоящото дело А.М.К. се признава за виновен в това,че на 07.05.2016г.,
около 19.20ч. в с.***,общ.Севлиево ,при управлението на лек автомобил *** „***” с рег.
№**, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20,ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл.21,ал.1
ЗДвП и по непредпазливост е причинил на пътуващия в лекия автомобил Б. С. Г. средна
телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 НК, като деянието е извършено в пияно
състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 2,81 промила, установено по надлежния ред
чрез химически анализ на кръвта с протокол за химическа експертиза №69/11.05.2016г. на
ЕКД при НТЛ на ОД на МВР-Габрово, с което осъществил състава на престъплението по
чл.343,ал.3,б.“а“,пр.2 във вр. с ал.1,б“б“,пр.2 във вр. с чл.342,ал.1 НК.
Към момента на настъпване на процесното ПТП на 07.05.2016г. е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №ВG/02/115002244265 с ищцовото застрахователно дружество
„Бул Инс“АД за управлявания от А.М.К. лек автомобил с рег.№***, видно от представената
към исковата молба справка и КП №10 от 08.05.2016г.
Пострадалият при процесното ПТП Б. С. Г. е предявил срещу ЗД“Бул Инс“АД иск по
чл.226,ал.1 КЗ/, който с постановеното по т.д.№47/2016г. решение на ОС-Габрово
№117/18.05.2017г., изменено с решение №34/27.02.2018г. по в.т.д.№396/2017г. на АС-
Велико Търново , е уважен частично, като на ищеца Г. е присъдено обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП на 07.05.2016г. в общ размер на 27 000лв. ,ведно
със законната лихва от датата на деликта - 07.05.2016г. За вземането са издадени два
изпълнителни листа – за сумата от 7500лв. е издаден ИЛ №59 от 04.07.2017г. и за сумата от
19 500лв. е издаден ИЛ №45 от 14.05.2018г. До длъжника ЗД БУЛ ИНС АД е била изпратена
покана за доброволно изпълнение от ЧСИ по изп.д.№331/2017г., за сумата от 10 106,64лв.,
включваща главницата от 7500лв. ,законна лихва от 923,14лв.,разноски по изп.дело от
680лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ от 1003,50лв., дължими към 24.07.2017г. По
изп.дело е извършен превод от ищеца на 03.08.2017г. на сумата от 10236,77лв. Остатъка от
дължимите суми по т.д. №47/2016г. на ОС-Габрово и в.т.д.№396/2017г. на АС-Велико
Търново е преведен на Б. С. Г. с платежно нареждане на 22.06.2018г. за сумата от
21327,13лв. Извършените от ищеца плащания на присъденото обезщетение на Б. Г. не се
оспорват от ответника.
Не се твърди по делото и не са представени доказателства ответникът да е заплатил
2
на ищеца изцяло или отчасти претендираната за възстановяване на основание чл.500,ал.1,т.1
КЗ сума от 27 000лв.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна е доказано
осъществяването на фактическия състав на чл.500,ал.1,т.1 КЗ ,в хипотезата на предложение
първо , на която се основава предявената по делото от ищцовото застрахователно
дружество регресна искова претенция срещу ответника .
Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" да получи платеното от него
обезщетение от виновния водач, причинил вредата, когато при настъпването на
пътнотранспортното произшествие последният е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. За да
възникне това регресно право следва да са налице следните предпоставки: съществуващо
договорно правоотношение между делинквента и застрахователя по договор за "Гражданска
отговорност на автомобилистите", валидно към датата на настъпване на деликта;
възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание
срещу причинителя на вредата; заплащане от страна на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" на застрахователно обезщетение на
увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие; делинквентът да е управлявал
МПС при причиняване на деликта след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма ,като в случая тези предпоставки са доказани от
ищеца.
От приложените доказателства се установява,че към датата на застрахователното
събитие – процесното ПТП, е съществувало валидно договорно правоотношение със страна
ищецът като застраховател по договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" за лекия автомобил *** „***” с рег.№** ,управляван от
ответника А. М. К. на 07.05.2016г. Противоправното поведение на ответника като водача
на лекия автомобил ,застрахован при ищеца ,от което е настъпило процесното ПТП на
07.05.2016г.,е установено с влязло в сила споразумение по нохд.№494/2016г. на Районен съд
- Севлиево, одобрено от съда с определение №46 от 05.12.2016г. Относно споразумението
по нохд.№494/2016г. на Районен съд - Севлиево е приложима разпоредбата на чл.300
ГПК,съгласно която постановената присъде е задължителна за гражданския съд за това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,като същите
последици има и влязлото в сила, одобрено от наказателния съд споразумение, на основане
чл.383,ал.1 НПК. Предвид на това е безспорно установено по делото,че към момента на
процесното ПТП на 07.05.2016г. ответникът А.К. ,който е управлявал МПС, е бил с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, като в резултат на
нарушаване правилата за движение по пътищата:- чл.20,ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл.21,ал.1 ЗДвП и
по непредпазливост е причинил на пътуващия в лекия автомобил Б. С. Г. средна телесна
повреда по смисъла на чл.129,ал. НК .За причинените на пострадалия Б. Г.
3
неимуществени вреди с влязло в сила решение по т.д.№47/2016г. по описа на ОС-Габрово е
присъдено обезщетение от 27 000лв., което е изплатено от застрахователя ЗД „Бул ИНС“АД
на две части – сумата от 7500лв. и от 19500лв., с извършени преводи с платежни
нареждания от 03.08.2017г. и от 22.06.2018г.
От ответника не са ангажирани доказателства,от които да се установява,че
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на пострадалия при процесното ПТП Б.
Г. не е съобразено с действително претърпените от последния вреди. Сумата от 27 000лв. е
присъдена като дължимо от ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
по предявен срещу него иск по чл.266,ал.1 КЗ/отм/, като спрямо него влязлото в сила
решение има СПН.
В настоящото производство ответникът не е представил доказателства, които да дават
основание да се приеме,че размерът на присъденото обезщетение на пострадалия Б. Г. при
процесното ПТП от 27 000лв. ,е завишен. Направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от трети лица – помагали при изваждането на пострадалия от
автомобила ,е ирелевантно за настоящия спор, тъй като вината на ответника за причиняване
на вредата на пътника в автомобила – Б. Г., е установена с влязло в сила споразумение по
нохд.№494/2016г. на Районен съд – Севлиево ,което обосновава и ангажирането на неговата
отговорност по чл.45 ЗЗД за причинената вреда. Ирелеватно към предмета на спора е дали
настъпилата за пострадалия Б. Г. вреда от процесното ПТП е съпричинена от трети лица.
Това би касаело отношенията между солидарно отговорните причинители на вредата
съгласно чл.53 ЗЗД и чл.127 ЗЗД , но не и регресната претенция на застрахователя към
водача, причинил ПТП.
На основание изложеното, искът по чл.500,ал.1,т.1 КЗ в претендирания размер от
27 000лв. ,е основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска - 29.03.2021г.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на
1080лв. По делото не са представени доказателства за заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение на представляващия го пълномощник - адв.Г., предвид на което такива
разноски не следва да се присъждат.
На основание изложеното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.М.К., ЕГН**********, от с.***, общ.Севлиево ,обл.Габрово,*** да
заплати на ЗД“ БУЛ ИНС“АД, ЕИК831830482, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, ет.2,
сумата от 27 000лв. , дължима на основание чл.500,ал.1,т.1 КЗ, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение на Б. С. Г., ЕГН8903022189, във връзка с
причиненото от ответника А.М.К. ПТП на 07.05.2016г., управлявайки МПС в пияно
състояние със съдържание на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма , ведно със
4
законната лихва върху сумата от 27 000лв. от датата на предявяване на иска 29.03.2021г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1080лв. – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника А.М.К.,че следва да преведе дължимата сума на ЗД“ БУЛ
ИНС“АД ,по посочената в исковата молба банкова сметка в Банка ДСК –IBAN:****, BIC:
*****
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
5