Р Е
Ш Е Н
И Е
01.06.2022
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Номер 114 2 0 2 2
година град Кюстендил
Кюстендилски
административен съд,
на осемнадесети
май 2
0 2 2 година
в публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
Секретар: Ирена
Симеонова и с участието на
Прокурора: Марияна
Сиракова
Като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
Н.А.Х.Д.
№ 110 по описа на КнАдмС за 2022 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с
чл. 63в от ЗАНН.
Делото е
образувано по касационна жалба от „Т.- Б.д.” АД, с ЕИК ***, чрез Л. С. –
Изпълнителен директор, срещу Решение № 35/10.02.2021 г., постановено по АНД № 1178/2021
г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е изменено НП № 79/30.03.2021
г., издадено от директора на РИОСВ – София, като размерът на наложената на „Т.-
Б.д.” АД на основание чл. 150 ал. 4 пр. 1 във вр. с чл. 127 т. 2 б. „а” от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ имуществена
санкция е намален от 10 000.00 лв. на
5 000.00 лв. В жалбата е наведено касационното основание по чл.
348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на решението и на
наказателното постановление изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции.
Касаторът е редовно призован, представлява се от юр. Д.,
като поддържа касационната жалба.
РИОСВ – София не се
представлява в съдебното заседание по делото. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на въззивния
съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с
право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211
ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на въззивно обжалване е НП № 79/30.03.2021 г., издадено от Директора на
РИОСВ – София. От фактическата страна на спора районният съд е установил, че на
26.10.2020 г., в с. Големо село „Т.- Б.д.”
АД не е спазило принудителната административна
мярка, наложена със Заповед №
Д-01/03.07.2020
г. на Директора на РИОСВ – София, а именно
– да извърши екологосъобразно третиране на неопасни отпадъци с код 19 12 12, собственост на „Т.- Б.д.” АД в общо количество 995,16 тона, намиращи се на площадката на „Х.Е.” ЕООД съгласно Договор за услуга № 42Б/02.05.2019 г., чрез предаването
им на дружество, притежаващо действащ разрешителен документ по чл. 35 ал. 1 от ЗУО за
извършване на дейност с код R1 „Използване на отпадъци предимно като гориво или
друг начин за получаване на енергия”. Отпадъците с код 19 12 12 са предмет на
трансграничен превоз, като съгласно нотификация IT 010862, изпращач е VIBECO
SRL, Италия, а получател по чл. 2, § 14 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 е „Т.- Б.д.” АД. Отпадъците са приети от „Т.- Б.д.” АД за
извършване на дейност по оползотворяване чрез изгаряне, обозначена с код R1, и същите са съхранявани на площадка на „Х.Е.” ЕООД съгласно Договор за услуга
№42Б/02.05.2019 г. При извършената на 26.10.2020 г. проверка
на място, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № ККФОС-СА-82/26.10.2020 г., е установено, че на площадката на „Х. Е.” ЕООД се намират 663,08 тона отпадъци от нотификация IT 010862 с код 19
12 12. Срещу „Т.- Б.д.” АД е съставен АУАН № 187/26.10.2020 г. за нарушение по чл. 150 ал. 4 пр. 1 във вр. с чл. 127 т. 2 б. „а” от ЗУО. Въз основа на акта е издадено процесното НП, в което
са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че
административното нарушение е доказано,
но целите на наказанието биха били постигнати и
със санкция, определена в минимален размер, и е изменил наказателното
постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 5 000,00 лева.
В пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2
от АПК и във връзка с наведеното от
„Т.- Б.д.”
АД касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо, а преценено за съответствие с
материалния закон – правилно.
Правилен е изводът на районния съд за законосъобразно
проведена процедура по съставяне на акта за установяване на административното
нарушение и издаване на наказателното постановление. Процесният АУАН е съставен от лице, притежаващо
правомощия за това, а наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, актът и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити
съответно по чл. 42 и чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, спазени са изискванията за
предявяване и връчване на акта, както и за връчване на наказателното
постановление. Фактическите обстоятелства, относими към процесното
деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 150 ал. 4 пр.
1 във вр. с чл. 127 т. 2 б. „а” от ЗУО, са посочени ясно в акта и в
наказателното постановление. Обжалваното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Изводите на районния съд, че „Т.- Б.д.” АД е
осъществило състава на процесното административно нарушение, са правилни и
обосновани, същите не противоречат на събраните по делото доказателства и се
споделят от настоящия състав. От събраните по делото доказателства се
установяват по безспорен начин всички елементи от обективната страна на
процесното деяние. Съгласно разпоредбата на чл. 150 ал. 4 пр. 1 от ЗУО за
неспазване на принудителните административни мерки по чл. 127 т. 2 на
юридическите лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер
от 5 000,00
лв. до
10 000,00 лв. Видно от съдържанието на Заповед № Д-01/03.07.2020 г. на Директора на РИОСВ – София, с нея на дружеството е наложена принудителна
административна мярка по чл. 127 т. 2 б. „а” от ЗУО, изразяваща
се в извършване от същото на екологосъобразно третиране на неопасни отпадъци с
код 19 12 12 в общо количество 995,16 тона, намиращи се на площадка на „Х. Е.” ЕООД съгласно Договор за услуга №
42Б/02.05.2019 г., чрез предаването им на дружество, притежаващо действащ
разрешителен документ по чл. 35 ал. 1 от ЗУО за
извършване на дейност с код R1 „Използване на отпадъци предимно като гориво или
друг начин за получаване на енергия”.
В заповедта е посочено, че на основание чл. 129 ал. 6 от ЗУО в срок до седем
работни дни от получаването ѝ
„Т.- Б.д.”
АД следва да представи удостоверение,
че отпадъците са приети за екологично третиране, а в съответствие с чл. 16 б.
„д” от Регламент (ЕО) № 1013/2006 следва да бъде издаден
сертификат за окончателно оползотворяване на отпадъците с код 19 12 12 в
30-дневния срок по чл. 24 § 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, след което същият
да бъде представен в РИОСВ – София. Заповедта
е връчена на дружеството на 03.07.2020 г. Налице е и вторият елемент от
фактическия състав на отговорността – от съдържанието на КП № ККФОС-СА-82/26.10.2020 г. се
установява неизпълнение на предписанието в указания срок /протоколът, като официален свидетелстващ документ, е с необорена в
рамките на съдебното производство материална доказателствена сила/. Ирелевантен е фактът на осъществено частично третиране на отпадъци. В случая са осъществени
материалноправните предпоставки за ангажиране на
отговорността на „Т.- Б.д.” АД по чл. 150, ал. 4, пр. 1 от ЗУО.
Отговорността на дружеството е обективна /безвиновна/, поради което не следва да се обсъжда субективната съставомерност на
деянието. При намаляване на размера на
имуществената санкция до предвидения в закона минимум са съобразени критериите
по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. От
доказателствата по делото не се установява към датата на извършване на
процесното деяние „Т.- Б.д.” АД да е санкционирано в друго
административнонаказателно производство, приключило с влязло в сила наказателно
постановление, на основание чл. 150 ал. 4 пр. 1 във вр. с чл. 127 т. 2 б. „а”
от ЗУО. Налагането на имуществена санкция над предвидения минимален размер от
5000,00 лева е прекомерно с оглед постигане
на целите,
установени с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Изложените съображения обуславят извод за правилност
на решението на районния съд, поради което същото следва да бъде оставено в
сила в изменителната му част.
Решението
на РС – Дупница обаче е неправилно в осъдителната част относно деловодните
разноски. Присъдените в полза на РИОСВ – София разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева са определени в нарушение на правилата на
чл. 63 ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /редакция ДВ, бр. 94/2019 г./, във вр. с чл. 144
от АПК и чл. 78 ал. 1 от ГПК. Разноските
се дължат солидално с оглед отхвърлената част от жалбата. В случая по
първоинстанционното дело, размерът на юк. възнаграждение за АНО се определя по
реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в границите от 80
до 150 лв. Неправилно районият съд е определил като база за разноските 100
лева, тъй като делото не е с висока фактическа и правна сложност Дължимото
възнаграждение като основа следва да се определи на минимума от 80 лева. При
прилагане на правилото по чл. 78 ал. 1 от ГПК дължимата сума за частичното отхвърляне
на жалбата срещу НП е в размер на 40 лв.
Изложеното налага отмяна на решението на
ДРС, в частта за разноските и вместо него присъждане на разноски в размер на 40
лева за АНО. Частичното уважаване на жалбата налага присъждане на разноски за
юк. възнаграждение в полза на ТЕЦ „Б. д.“ ЕАД в същия размер от 40 лева при
прилагане на посочените по – горе нормативни правила.
С
оглед изхода на спора пред КнАС разноски за касационното производство не са
дължими.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35/10.02.2022 г.,
постановено по АНД № 1178/2021 г. по описа
на Районен съд – Дупница, в частта с което е изменено НП,
като е намален размера на санкцията от 10 000 лв. на 5 000 лв.
ОТМЕНЯ
Решението на ДРС в осъдителната част, относно деловодните разноски и вместо
него постановява:
ОСЪЖДА
ТЕЦ „Б. Д.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на РИОСВ
София, със седалище и адрес на управление:***, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 40 /четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА
РИОСВ – София да заплати на Т. „Б. Д.“ ЕАД, юрискносултско възнаграждение пред
РС –Дупница в размер на 40 /четиридесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.