О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито заседание на 19.07.2016г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№99 по описа за 2015г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С Определение №1859/31.05.2016г.,
постановено по ч.гр.д.№1493/2016г., Софийски апелативен съд е отменил
Определение №69/18.02.2016г. на настоящия съдебен състав и е върнал делото за
продължаване на съдопроизводствените действия по
отстраняване на нередовности на исковата молба. В
мотивите на отменителното определение е прието, че в
исковата молба, допълнителната искова молба и уточняващата молба от 25.01.2016г.
са изложени обстоятелства за ангажиране на отговорността на ответника по реда на
чл.37 от Конвенция за договора за международен превод на стоки/СМR/ и
едновременно се твърди, че претенцията е за неоснователно обогатяване, тъй като
не се основава на договорно неизпълнение, като се претендира сумата 56
897.23лв., обезщетение за частично недоставен/изгубен/ от ответника товар по
международна товарителница №1741139, издадена в Барселона на 18.11.2011г., с
която сума ищецът обеднява, а ответникът неоснователно се обогатява за негова
сметка, което въззивният състав е възприел като
нередовност на исковата молба. Въззивният съд е отчел
обстоятелството, че с определение от 08.01.2016г. първоинстанционният
съд е констатирал нередовност на исковата молба, приемайки, че е налице
смесване на фактически състави - този на неоснователното обогатяване и на регресната отговорност на превозвача, и е дал на ищеца
конкретни указания по реда на чл.129, ал.2 от ГПК. Обърнато е внимание на това,
че с уточняващата молба на ищеца от 25.01.2016г. не са въведени нови твърдения
и по същество не е отстранена нередовността на исковата молба. За да отмени прекратителното определение на първата инстанция, въззивният съд е счел, че при надлежно предявен иск по
Конвенцията за договора за международен превоз на стоки или надлежно предявен
иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД са възможни различни разрешения с оглед защитата на
ответника, което в конкретния случай не може да бъде съобразено, тъй като е
налице нередовна искова молба, по която не може да се извършва преценка за
допустимост на предявения иск, съответно за правилност на определението по
чл.130 от ГПК.
В изпълнение на предписанията на въззивната инстанция на ищеца отново са дадени указания да
отстрани нередовностите на исковата молба в
съответствие с отменителното определение на САС.
В указания срок ищецът е представил уточнение
на искова молба, в което сочи правната квалификация на предявения иск, а именно
чл.59, ал.1 от ЗЗД, като заявява, че е
изложил подробно фактическата обстановка и ясно и еднозначно в петитума е заявил исканията си.
В молбата се пояснява, че искът не е
нито регрес, нито деликт, нито почива на договорно
основание, а е на извъндоговорно такова, тъй като
ищецът не е бил и не е в облигационни отношения с ответника. Отново се
настоява, че ищецът е изпълнил задължение на ответника, като е смятал, че плаща
задължение на контрагента си по договора за международен превоз "Сертранс България"ООД. Изложените от ищеца факти
касаели договорни отношения с трета, неучастваща страна по делото/"Сертранс България"ООД/, а не с ответника, и били изложени
за изясняване на фактическата обстановка и връзката с неоснователното
обогатяване на ответника, без да имат преюдициален
характер и отношение към допустимостта на иска.
Ищецът поддържа, че както
неоснователното обогатяване на ответника, така и обедняването на ищеца произтичат
от един и същ общ юридически факт - плащането на едно задължение на ответника,
който обуславял и връзката между неоснователното обогатяване, респ. обедняване
на страните по делото. Счита за безспорно обстоятелството, че ответникът се е
обогатил, тъй като ищецът е изпълнил негово задължение и ответникът следва да
докаже, че е платил това свое задължение. В заключение ищецът настоява, че
начинът, по който облагата е преминала в партимониума
на ответника, е ирелевантен за правния спор, важното
е ,че ответникът няма основание да ползва тази облага.
За настоящото си произнасяне този
състав на съда взе предвид следното:
В исковата молба ищецът
"Рали"ЕООД твърди, че със заявка за автомобилен транспорт от
16.11.2011г. "Шенкер"ЕООД му е възложило
международен автомобилен транспорт на групажни пратки
от Испания до България и сам със своя заявка-договор за международен транспорт
№60-11/11 е "превъзложил" превоза на "Сертранс България"ООД. От своя страна "Сертранс България"ООД със заявка-договор от
18.11.2011г. "превъзложило" превоза на
ответника "Джи Ес И-Транс"ЕООД, който е фактическият превозвач на
товара по СМR-товарителница №1741139. Нататък в исковата молба се твърди, че
при получаването на пратката от "Шенкер"ЕООД
било установено, че част от групажния товар липсва,
като причина за липсата е кражба, извършена по време на превоза. Според ищеца
вината за частичната липса на товара е на ответника "Джи Ес
И-Транс"ЕООД, който е бил длъжен да положи грижата на добър стопанин по
време на превоза, като опази приетия товар и го достави на получателя. Според
твърдението на ищеца, неизпълнявайки основното си задължение по превозния
договор да достави товара на получателя, превозвачът/ответникът/ дължи
обезщетение за недоставената част от товара и, като виновен за причинената
щета, следва сам да понесе обезщетението, независимо дали го е изплатил той
самият или същото е било изплатено от друг превозвач съгласно чл.37,
б."а" от Конвенция СМR.
Нататък в исковата молба се описват
обстоятелствата във връзка с предявени от получателя по товарителницата пред ищеца претенции за изплащане на обезщетение
за откраднатия товар, открадната стока била рекламирана пред "Сертранс България"ООД, което от своя страна също
отправило към ответника рекламация и нотариална покана. Сочи се, че със
спогодба от 09.11.2012г. ищецът е приел да заплати на правоимащия
"Шенкер"ЕООД стойността на липсващия товар,
определена по правилата на Конвенция СМR и на Закона за автомобилните превози на
сумата 56 879.23лв. Сумата по спогодбата била реално изплатена на получателя на
товара на 01.02.2013г. Ищецът поддържа, че с плащането на обезщетението за
недоставения товар търпи вреда в размер на платеното обезщетение при условията
на ограничена отговорност на превозвача съгласно разпоредбите на чл.23, ал.3 от
Конвенция СМR и чл.71, ал.3 от Закона за автомобилните превози и обеднява за
сметка на превозвача - ответника "Джи Ес И-Транс"ЕООД и на това
основание придобива правото да претендира от него заплащане на дължимото
обезщетение за недоставения/откраднат по време на превоза/ товар.
В уточнението на исковата молба от
30.06.2016г. ищецът не изоставя никое от първоначалните си твърдения и релевирани като правопораждащи
факти. Настоява, че правната квалификация на предявения иск е чл.59, ал.1 от ЗЗД, тъй като изложените от него факти касаели договорни отношение с трета,
неучастваща по делото страна "Сертранс
България"ООД, а не с ответника, чието обогатяване и обедняването на ищеца
произтичали от един общ факт - плащането на задължение на ответника.
Към настоящото производство е приложено
т.д.№92/2012г. по описа на Окръжен съд-Враца, по което исковата сума е била
претендира от "Сертранс България"ООД, и в
производството настоящият ответник "Джи Ес И-Транс"ЕООД е участвало
като трето лице-помагач на страната на ответника. С влязло в законна сила
решение искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Изложеното дава основание на съда да
приеме, че нередовностите на исковата молба не са
отстранени, поради което исковата молба следва да бъде върната и производството
по делото - прекратено.
Изразеното от настоящия съдебен състав
първоначално становище, че е налице смесване на фактически състави - този на
неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД и на регресната
отговорност на превозвача по чл.37 от Конвенция СМR е споделено от въззивната инстанция в отменителното
й определение.
Изложеното в уточнението на ищеца от
30.06.2016г. по същество не отстранява констатираните нередовности
на исковата молба. Същото почива върху очевидно смесване на понятията
"правно основание" и "правна квалификация". Правно
основание са обстоятелствата, на които се основава искът, съобразно чл.127,
ал.1,т.4 от ГПК или, иначе казано, фактите, които ищецът релевира
като правопораждащи. Тези твърдени факти се сочат от
ищеца и очертават естеството на претендираното право,
чиито белези индивидуализират предмета на делото: правопроизводящият
факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на
което е правото. Очертаното по този начин естество на претендираното
право е основата, на която съдът дава правната му квалификация. Т.е. в разглеждания
случай с посочването от страна на ищеца на правната квалификация на претендираното право по чл.59, ал.1 от ЗЗД нередовностите на исковата молба не са отстранени, тъй като
релевираните в първоначалната искова молба факти са
все във връзка с договорните отношения между първоначален и последващи
превозвачи и виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението да
опази предадения му за превоз товар, за чиято частична липса ищецът е обезщетил
получателя по международната товарителница, същите остават непроменени, поради
което мотивите на настоящия съдебен състав, изложени в отмененото прекратително определение, остават същите.
Така мотивиран, и на основание чл.129,
ал.3 от ГПК съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ВРЪЩА на "Рали"ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
"Лозенец", ул."Проф. Милчо Лалков"№3,
вх.А, ап.8 искова молба вх.№9142/12.11.2015г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: