Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
гр.Варна, 10.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание,
проведено на единадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при участието на
прокурора СТЕФКА ЯКИМОВА и секретаря
ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА, като разгледа
докладваното от съдия Светослава Колева
ВНОХД № 4 по описа на ВАпС за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e
образувано по въззивна жалба от К.Г.Н./
саморъчно написана/,
ЕГН ********** против присъда № 27 от 23.11.2018г. по НОХД № 236/2018 год. по
описа на Окръжен съд – Силистра.
С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в осъществяването
в условията на реална съвкупност на две престъпления, както следва:
1.
По чл.199,
ал.1 т.4 вр. с чл.198, ал.1 и ал.4 вр. с чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1 б.“б“ от НК тъй като на 01.07.2018г. в с.Варненци, в частен дом,
намиращ се на ул.“Дунав“ № 6, в условията на опасен рецидив, в съучастие с Т.Г.Д.
***, като извършител, е отнел чужди движими вещи - пари в брой на обща стойност
27,00лв. /в банкноти и монети/ от
владението на Г.Д. С.от с.с., с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила, и за отнемането на вещите пострадалият е бил поставен в
беззащитно състояние, за което му е било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 5 години, редуцирано по реда на чл.373, ал.2 от НПК, вр.
чл.58а от НК до 3 години и 4 месеца;
2.
По чл.339
ал.1 от НК тъй като на 10.07.2018г. в с. Пожарево, обл.Сс в частен дом,
намиращ се на ул.“Деветнадесета“ № 3, обитаван от него, е държал боеприпаси за
огнестрелно оръжие, а именно - 23 /двадесет и три/ бр. патрони калибър
22(5.6мм.), без да има за това надлежно разрешение, съгласно изискванията на
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/, за което му е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок
от 1 година и 4 месеца.
Съставът на
първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл.23 от НК, като е определил
най-тежкото за изтърпяване наказание, а именно 3 години и 4 месеца „Лишаване от
свобода“. Съдът се е произнесъл и досежно режима за изтърпяването на
наказанието, приспаднал е и времето през което подсъдимия е бил задържан.
Въззивното производство пред Варненски Апелативен съд е
образувано по жалба от подсъдимия Н., чрез която се оспорва правилността и
законосъобразността на постановената присъда, в частта й относно определеното
наказание. Жалбоподателят желае от ревизиращата инстанция приложението на чл.55
от НК.
В съдебно заседание въззивният прокурор релевира доводи за
неоснователност на заявената от страна на подсъдимия Н. претенция.
Подсъдимият Т.Г.Д. се явява лично и се представлява от адв. Д.Т.А. –
САК, назначен за служебен защитник. Изразяват становище първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
В съдебно заседание назначеният служебен защитник на подсъдимия в
лицето на адв.Н.Ч. от ВАК поддържа становището за неправилност на постановения съдебен акт,
поради налични основания за приложението на чл.55 от НК при индивидуализацията
на наказанието. Според защитата, първата инстанция неправилно е отказала да
приложи разпоредбата на чл.55 от НК, защото и от житейска и от правна гледна
точка били налице многобройни смекчаващи обстоятелства – наличието на малолетни
деца, за които въззивникът е полагал грижи, признанието на вината, осъзнаване
на допуснатата грешка.
В последната си дума подсъдимият моли за по-нисък размер на
наложеното наказание.
Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира
оплакванията на подсъдимия и неговия защитник за неоснователни по следните съображения:
Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда
на съкратеното съдебно следствие. Било е образувано по внесен в СОС обвинителен
акт срещу К.Г.Н. за извършено престъпление по чл. 199, ал.1, т.4-та, вр. чл.198, ал.1 и ал.4-та,
вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“, вр. чл.339, ал1 от НК.
Съдът е провел съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа с допустими
доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на
проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти:
К.Н. и Т.Д. ***, познавали се и поддържали приятелски
отношения. Св. Г.С.от 2000г. насам живеел в с.Варненци, обл.Сс. Той е баща на
подс.Д.. Двамата не поддържали отношения, с изключение на редки случаи, в които
Д. искал пари от св.С.. Последната им среща била през 2016 г. в дома на св.С..
На 30.06.2018 г. около 20:00 - 21:00 ч, вечерта, св.С.легнал
да спи. Преди това заключил портата на
двора на имота си с метално резе, което също заключил с катинар, за да не се
движи напред- назад. След това заключил и входната врата на къщата, в която
живеел, отвътре, като за целта ползвал поставен райбер и пръчка от арматурно
желязо, окачена на две метални куки, сложени от двете страни на вратата от
вътрешната й страна.
На 30.06.3018 г. около 19:30-20:00 ч, подс.Н. посетил подс.Д.,***.
Докато пили кафе и разговаряли, двамата решили да отидат в с.Варненци, в дома на св.С., и да вземат пари, а
разстоянието между двете села решили да преминат с велосипеди. Тъй като само подс.Н. притежавал
велосипед, двамата отишли в имот находящ се в близост до дома на Н. в
с.Пожарево, за който им било известно,
че никой не живее в него. Същият бил собственост на св.В.П.. От пристройка в
имота на св.П.взели велосипед. След това, подс.Н. се прибрал в дома си,
откъдето взел връзка със секретни ключове (за китайски катинари) и черен клин,
на който отрязал крачолите, за да ги ползват като маски. Двамата подсъдими се
снабдили с ръкавици и фенерчета и около 23:00 ч се качили на велосипедите и се
отправили към с.Варненци, като пристигнали около полунощ. Преди да влязат в
селото, оставили велосипедите до едно дърво, след което пеш се придвижили до
къщата на св.С.. Пристигнали около 00:30 ч (на 01.07.2018 г.). Часът е посочен
от подс.Д., който постоянно наблюдавал личния си мобилен телефон, за да се
ориентират във времето. Преди да влязат в двора на къщата, подс.Д. прекъснал
електрозахранването към дома на баща си, като свалил предпазителя, намиращ се в
електроразпределителната кутия монтирана на циментов стълб, до оградата на
двора. Двамата прескочили дворната порта, която била заключена, и се насочили
към допълнителна постройка в близост до къщата, чиято врата също била с
катинар. Огънали халката на катинара, тя се скъсала, отворили вратата и влезли
в помещението. Оттам взели въже, за да вържат св.С., защото се опасявали, че
той може да се съпротивлява. Подсъдимите поставили ръкавиците на ръцете си, а
на главите маските, направени от предварително разрязания клин, и отишли до
къщата на св.С.. Входната й врата била
заключена, подс.Н. я ритнал силно с крак, в резултат на което заключващите я
елементи се счупили и тя се отворила. Двамата
влезли в жилищната постройка и в
стаята ползвана за спане от св.С.. Последният вече се бил събудил от шума на
разбитата врата и седнал в леглото си. В този момент двамата влезли в стаята му
светейки с прожекторите, които предварително взели. Подс.Д. незабавно се
насочил към баща си, блъснал го, като св.С.се наклонил на лявата си страна с
гръб към тях. С десният си крак подс.Д. го натиснал в областта на ребрата, за
да не става. Подсъдимите псували на турски език, за да не бъдат разпознати.
През това време, подс.Н. търсел пари из стаята, като местата, на които проверявал
предварително му били указани от подс.Д.. Н. открил портфейла на св.С.в шкаф
под мивка в стаята, от който взел две банкноти съответно с номинал от 10 лв. и
от 5 лв.(общо 15.00 лв.). В същата стая на масичка, на която имало поставен
телевизор подс.Н. намерил монети с различен номинал, в общ размер от 12лв,
които също взел. След това, подс.Н. подпрял св.С., а подс.Д. вързал с въже
краката и ръцете му за таблите на леглото. Св.С.изпитал силна болка и започнал
да вика, че ще му счупят краката. Излизайки от стаята, на вратата от външната й
страна имало катинар, който подс.Д. поставил, за да не може баща му евентуално
да ги последва. През цялото време на описаните по горе действия двамата
подсъдими били с поставени „маски“ и ръкавици. На излизане от жилището подс.Н. взел връзка секретни
ключове, намиращи се до входната врата, с които отключил катинара на дворната
порта, излязъл на улицата, заключил катинара и пуснал ключовете обратно в
двора. След извършеното, подсъдимите се качили на велосипедите и тръгнали за
с.Пожарево, по обратния маршрут. В близост до местността "Люляците",
в района на гр.Тутракан, изхвърлили
маските и ръкавиците, след което продължили към гр.Тутракан. На разклона водещ
към с. Пожарево, подс.Н. преброил взетите от дома на св.С.пари, след което по
молба на Д., отишъл до бензиностанция „Шел", находяща се в началото на
гр.Тутракан, и купил три кутии цигари. Две от кутиите дал на подс.Д., а
остатъка от парите запазил за себе си. След това двамата се прибрали по
домовете си. На 01.07.2018 г. Д. измил
велосипеда взет от имота на св.П., и вечерта, заедно с Н., го върнали на
мястото му.
Когато подсъдимите напуснали имота на св.С., той започнал да
прави опити да се освободи от въжетата. Помъчил се известно време и успял да се
освободи. Опитал да светне осветлението в стаята и констатирал, че няма ток.
Св.С.потърсил мобилния си телефон, който бил оставен на сандък до леглото му и
видял, че часът е 02:25ч. Изчакал няколко минути, след което излязъл от стаята
през прозореца. Отишъл в избеното помещение на дома си, откъдето взел резервен
ключ за катинара и отключил дворната порта. Св.С.включил електрозахранването на
къщата като включил предпазителя в електроразпределителната кутия. Когато се
прибрал в стаята си установил, че портфейлът му бил на пода и банкнотите, които
държал там липсвали. Констатирал и липсата на монетите от масичката в стаята.
Св.С.установил, че заключващите механизми и помощни средства за това- поставени
от него на вратите били счупени, разбити и/или окривени. Изчакал да се зазори,
и около 05:20 ч. отишъл в дома на св.С.М.- кмет на селото. Съобщил й, че бил
нападнат от две лица, които го вързали с въжета. Св.С.помолил св.М.да се обади
в полицията. Тъй като било неделя, св.М.поела ангажимент да сезира полицейските
органи на следващия ден - 02.07.2018 г., което и направила.
Домът на св.С.бил посетен от дежурен екип, извършен бил
оглед на местопроизшествие, в хода на който били иззети 3 бр. парчета от
текстилно въже, 1 бр. частична следа от стъпка на обувка, 1 бр. дактилоскопна
следа и 2 бр. секретни ключа.
На 10.07.2018г., в условията на неотложност било извършено
претърсване и изземване в дома, обитаван от подс. Н.,***. От съдържанието на
протокола за цитираното процесуално следствено действие е видно, че били
открити и иззети следните вещи: 11 Мобилен телефон м. „Алкател” без сим карта с
имей код 353839010681157; 2/ две връзки със секретни ключове - едната с 14бр.
секретни ключове, а на другата с 2бр. секретни ключове; 3/ мобилен телефон
марка „ Нокия" с имей № 359704045978238, с поставена сим карта в него на
оператор „А 1 България"ЕАД с № **********/*********; 4/ мобилен телефон
марка „Нокия" с имей № 353071063660959 със сим карта
№89359032300118883917, ведно с батерия; 5/ мобилен тел. марка „Нокия" с
имей № 355961/04/232251/5, същият е без сим карта, но с батерия; 6/ чифт
кецове, тип маратонка - бели на цвят, с изписан на тях № 44, с гумена подметка,
бяла на цвят с вълнообразна шарка, с видимо протриване на възглавничката им,
както и на петата. По средата на кецовете има правоъгълна щампа без надпис. 7/
боеприпаси- патрони- общо 24 бр., от които 23 бр. - 22-ри калибър, както и 1бр.
патрон /газов/ - 9мм.; 8/ сим карта на оператор „Теленор“ (Глобул) № 89359050100500964946.
Протоколът бил
одобрен с Определение № 320/2018г. на PC-Тутракан.
С протокол за доброволно предаване от 11.07.2018г. подс.Д. е
предал 1 чифт спортни кецове, черни на цвят с бяла подметка.
Заключенията на двете трасологични експертизи установяват,
че следата по вратата на къщата на Г.С.е оставена от обут човешки крак. Следата
от подметка на обувка открита, фиксирана чрез заснемане и иззета чрез
желатиново фолио при извършен оглед на местопроизшествие на 02.07.2018 г. върху
входната врата на къщата е от един и същи вид, и тип, т.е. съвпада по групова
принадлежност и размери с отпечатъка снет от лява подметка на иззети с протокол
за претърсване и изземване чифт кецове тип маратонка, бели на цвят с гумена
подметка №44 собственост на К.Н.. Не се установява наличие на частни признаци (характерности),
по които може да бъде извършена пълна идентификация на подметката, които е
оставила следната открита, фиксирана чрез заснемане и иззета при извършения
оглед на 02.07.2018 г. иззетата следа при огледа не съвпада по групова
принадлежност и размери с отпечатъка снет от лява подметка на предадените с
протокол от Т.Д. кецове.
От заключението на Балистичната експертиза е видно, че
намерените в дома на Н. и предоставени за изследване 23 бр. патрони калибър 22
(5.6 мм) са фабрично произведени, външните им повърхнини са в запазен вид без
побитости и деформации по тях, същите са изправни, годни да се използват по
предназначение и представляват боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ. Този вид
патрони са предназначени за стрелба с малокалибрено оръжие, чийто патронник
става за този вид боеприпас. Намереният 1 бр. газов халосен патрон кал.9 мм е
фабрично произведен, външните му повърхнини са в запазен вид без побитости и
деформация по тях, като същия представлява боеприпас за газово оръжие по
смисъла на чл.7 ал.2 от ЗОБВВПИ.
От писмото на Служба"КОС" при РУ-Тутракан, е
видно,че К. Н. притежава газов пистолет
марка „Siger РР", кал.9мм., №7370 и няма издадени разрешения за дейност с
огнестрелни оръжия и боеприпаси.
Бил извършен оглед на местопроизшествие на 11.07.2018г. в
местността „Люляците“ намираща се в землището на гр.Тутракан, въз основа на
указаното от подсъдимите място на изхвърляне на маските и ръкавиците. В хода на
това процесуално следствено действие били открити и иззети два чифта ръкавици и
„маски“(отрязани крачоли от клин).
Подсъдимите предали на разследващият орган сумата от 27лв,
която била върната срещу разписка на св.С..
Св.С.е бил освидетелстван на 02.07.2018г., при което е
констатирано контузия на дясната ребрена дъга и ожулване над външния глезен на
десен долен крайник, които увреждания са му причинили болка и страдание.
Горната
фактическа обстановка е не само изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, тя е призната от подсъдимите в процедурата по гл.27 НПК, но и
се установява от наличната по делото доказателствена съвкупност – протоколи за
оглед на местопроизшествие; свидетелски показания – М., С., П., заключение по извършено съдебно – медицинско
удостоверение, протоколи за извършено претърсване и изземване, протоколи за
разпит на обвиняем, протоколи за доброволно предаване, заключенията по
изготвените съдебно – балистична и съдебно – трасологически експертизи, писмени
документи.
При така установената
фактическа обстановка Варненският апелативен съд споделя мотивите на първата
инстанция относно материално-правната квалификация на деянието на подсъдимия Н..
Същият е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпления
по чл. чл.199, ал.1 т.4 вр. с чл.198, ал.1 и ал.4
вр. с чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1 б.“б“, както и по чл.339, ал.1 от НК.
Спор по фактите и правната квалификация на деянието няма. Единственият спор по
делото е дали по отношение на подс. Н. са налице предпоставките за определяне
на наказание при условията на чл.55 от НК.
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че при
индивидуализацията на наказанието, съответно на обществената опасност на
деянието и дееца, ОС Силистра не е допуснал нарушение на закона и в този смисъл
оплакването на подсъдимия е неоснователно, поради следните съображения.
Следва да се отбележи, че подс. К.Н. е осъждан, като релевантните има
съдебно минало:
С протоколно определение по НОХД № 88/2012 г. по описа на ТPC, в сила
от 10.10.2012г., е било одобрено споразумение, с което на подс.Н. било наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 6 месеца за престъпление по чл.196 НК, и на основание чл.25-23 НК са
били групирани наказанията по НОХД №348/2011 на ТРС, НОХД №43/2011 на ТРС, НОХД
№99/2012 на ТРС и НОХД №132/2012 на СОС
и определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 2 години.
С протоколно определение от 28.06.2013 г.( в сила от 08.07.2013 г.)
постановено по ЧНД 452/2013 г. по описа на ОС-Плевен, на осн.чл.70 НК, Н. бил
условно предсрочно освободен от изтърпяване на определеното му общо наказание
от 2 години лишаване от свобода, като му е бил определен изпитателен срок от 6 месеца, а неизтърпеният остатък е в
размер на 2 месеца и 21 дни. Освободен е на 28.06.2013г. Изпитателният срок е
изтекъл на 28.12.2013 г.
Със споразумението по НОХД № 88/12 на ТРС наказанието лишаване от
свобода за срок от 6 месеца не е било включено в извършеното групиране, т.е
налице са две ефективни осъждания, определящи наличието на опасен рецидив по
чл.29 ал.1 б.“б“ НК. Срокът по чл.30 ал.1 НК по отношение на наложеното общо
наказание от две години започва да тече от деня -28.12.2013г., в който е
изтекъл изпитателния срок, и към момента на извършване на престъплението не е
изтекъл. Наказанието лишаване от свобода за срок от 6 месеца по НОХД №88/2012г.
не е привеждано в изпълнение от ТРП, но въпреки това е изтърпяно в Затвора
Белене, като е включено в определеното общо наказание в размер от 2 години, т.е
и за него не е изтекъл срокът по чл.30
ал.1 НК, започнал да тече от 28.12.2013г.
Горното мотивира въззивната инстанция да приеме, че визираните
предходни осъждания на подс.Н. се обхващат от квалификацията опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б. „Б“ от НК, поради което и не могат да бъдат ценени
като отегчаващо отговорността му обстоятелство съобразно правилото на чл.56 от НК, както и съобразно трайната практика на Върховната касационна инстанция. В
Р. 87-2004-I е прието, че НК забранява двойното отчитане на едно и също
обстоятелство, веднъж – за възникване на наказателната отговорност, втори път –
за нейната индивидуализация. В Р. 188-91-I, пък е прието, че не се вземат
предвид като отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при индивидуализацията на
наказателната отговорност само отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, взети
предвид от закона за възникване на наказателната отговорност. Пак съобразно
трайната съдебна практика, няма пречка обаче предходните осъждания които не се
включват в правната квалификация, да бъдат отчетени при определянето на
наказание, както именно е сторил и съставът на ОС – Силистра. В подкрепа на
изложеното, съставът съобрази и Р. 189-94-I НК, в което се посочва само
минимално изискуемите обстоятелства за съставомерност на деянието.
Въззивната инстанция
намира отмерените от първата инстанция наказания „Лишаване от свобода” за
справедливи и пропорционални на преследваните легитимни цели. Тук следва да се
отбележи, че предмет на преценка е размерът на наказанието, отмерен преди
неговата задължителна редукция по чл.58 а от НК. При определяне на наказанието,
което следва да наложи на подсъдимия и неговата индивидуализация, съдът е бил
обвързан
с предвиденото от законодателя наказание, което в случая е «Лишаване от
свобода» в границите от 5 до 15 години за престъплението по чл.199, ал.1, т.4
от НК и от 2 до 8 години за престъплението по чл.339, ал.1 от НК. ОС Силистра е
приел, че справедливото наказание и за двете престъпления възлиза за подс.Н. на
5 години и съответно 2 години „Лишаване от свобода”, които са били редуцирани
по реда на чл.58а от НК, за да се достигне до наложените по реда на чл.23 от НК
пет години.
Санкцията е отмерена при
съобразяване принципите на законоустановеност и на индивидуализация на
наказанието, степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Първостепенният съд е преценил всички отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства и е определил наказание "лишаване от свобода" при
превес на смекчаващите обстоятелства в минималния размер, предвиден в санкциите
на чл.199, ал.1,
т.4 НК и по чл.339, ал.1 НК.
За да определи вида и размера на наказанията, съставът на ОС – Силистра
е отчел като смекчаващи отговорността на въззивника обстоятелства: признанието
на вината, оказаното съдействие в хода на досъдебното производство,
възстановяване на отнетата сума. Като факти, които обосновават по-тежка санкция
за наказателна репресия са отчетени: наличието на предходни осъждания/ но както
стана дума по-горе, само тези, които не се обхващат от квалификацията по чл.29,
ал.1, б.“б“ от НК/, нахлуването в дома на пострадалия, причиняването на болки и
страдания, спрямо същия, факта, че престъплението е извършено в тъмната част на
денонощието, използвани са и средства, чрез които да се затрудни разпознаването
на извършителите, прикрити са и следите от престъплението.
Индивидуализирайки наказателната отговорност на К.Н., законосъобразно
съставът на СОС е приложил чл.58а от НК, а не чл.55. Първата предпоставка за
приложение на цитираната разпоредба е наличието на изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Изобилната практика на ВКС, е
дефинирала, че многобройни ще са тези смекчаващи обстоятелства, които
значително надхвърлят отегчаващите такива, а изключителни – тези, които
съществено отличават разглеждания казус от типичните случаи. В първия случай
става въпрос за количествена, а във втория – за качествена оценка на
смекчаващите обстоятелства. Възможно е освен това някое от многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства да бъде изключително по своя характер –
напр. тежко заболяване, напредналата възраст на подсъдимия. Принципно, чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност,
продължаващото обучение са смекчаващи отговорността обстоятелства, но нямат
изключителен характер. Те могат да се разглеждат на плоскостта на многобройните
такива, но само и единствено в съвкупност с други смекчаващи обстоятелства.
Втората предпоставка за приложението на чл. 55 НК изисква да се направи извод,
че и най-лекото наказание, предвидено за съответното престъпление се явява
несъразмерно тежко. Очевидно е, че с оглед изложените факти не може да се
достигне до подобно решение.
Ценността на накърнения обект на защита /в случая личната и телесна
неприкосновеност на пострадалия, както и неговото право на собственост/,
обстоятелството, че престъпните навици на подс.Н. се характеризират с тенденция
за задълбочаване, а не изкореняване, за което свидетелства криминалното му
минало, обстоятелството, че предишните пенитенциарни третирания не са повлияли
положително по никакъв начин на жалбоподателя, напротив, не могат да обосноват
извод за явна прекомерност на наложеното наказание. В Р. 49-77-II е посочено,
че, за да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, съдът е длъжен да
обсъди смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, да прецени едните и другите и
направи извод, че в конкретния случай смекчаващите обстоятелства са
изключителни или многобройни, което обуславя значително по-ниска степен от
типичната обществена опасност за този вид престъпления. Съгласно Р. 63-83-II,
пък нормата на чл. 55 НК се прилага по изключение само в случаите, когато
данните, които характеризират престъплението и автора му, показват, че
действително е налице по-ниска обществена опасност на деянието и дееца. При
анализ на обсъжданата конкретика, такъв извод категорично не може да бъде
изведен, както правилно и приел и съставът на първата инстанция.
Този извод не се променя от наведеното от защитата обстоятелство, че
въззивникът полага грижи за своите малолетни деца. Извършвайки престъпните
посегателства, въззивникът сам се е поставил под угрозата да не може да
изпълнява родителските си задължения. От това собствено противоправно поведение
той не може да черпи права в насоката, поддържана от защитата.
Изложените фактически и
правни изводи мотивират въззивния съд да
приеме, че отмерените наказания „Лишаване от свобода”, наложени на
жалбоподателя К.Н., са справедливи и съответни на целите по чл.36 от НК - да се
отнеме възможността на подсъдимия да върши други престъпления, да се
превъзпита, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото. Горното мотивира въззивната инстанция да приеме,
че не са налице основания за намеса и ревизиране на съдебния акт.
По изложените
съображения и предвид липсата на констатирани основания за отменяване или друго
изменяване на присъдата, на основание чл.338 от НПК, въззивният съд намира,
че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на
основание чл.338 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 27, постановена на 23.11.2018г. по НОХД № 236/2018
год. по описа на Окръжен съд – Силистра.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от
съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.