РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Пловдив , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
втори август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Екатерина Вл. Мандалиева
Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300501439 по описа за 2021 година
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№3455/04.06.2021г. депозирана от В. С. К.
с ЕГН-**********, чрез процесуалния му представител адв. Д.Т. против Решение
№260607/26.02.2021г постановено по гр.д.№20460/2018г. по описа на ПРС, трети бр.с., с
което се определя местоживеенето на малолетното дете Т. В. К. с ЕГН-**** на адреса на
майката в Р.Сърбия; Разрешено е малолетното дете Т. В. К. с ЕГН-**** да пътува извън
пределите на Р.България до Р.Сърбия и обратно, придружавано от своята майка и законен
представител КР. М. С., неограничен брой пъти, ежегодно в периодите от първи август
всяка година до 30 юни на следващата година, за срок от пет години, без да е необходимо за
целта съгласието на бащата В. С. К.; постановено е разрешение за издаване на паспорт за
задгранични пътувания на детето Т. В. К. с ЕГН-****, без съгласието на бащата В. С. К..
Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано по съображения
подробно изложени в жалбата. Иска се неговата отмяна, като вместо това въззивният съд
отхвърли претенцията като неоснователна.Претендират се направени по делото разноски.
Въззиваемата страна КР. М. С. с ЕГН-**********, чрез процесуалния си
представител адв. Д.П. оспорва жалбата и наведените в нея доводи като изцяло
неоснователни. Моли да се потвърди първоинстанциионния акт като правилен и
законосъобразен .Претендира разноски съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
1
акт и възраженията на страната, намира за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт поради което се явява процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен
състав счита, че постановеното решение е валидно и допустимо.
По основателността на претенцията:
Пловдивски окръжен съд намира, че фактическата обстановка се установява така
както е изложена от първоинстанционния съд. Събраните в първата инстанция
доказателства са обсъдени правилно, преценени са релевантните за спора факти и
обстоятелства, поради което на основание чл.272 от ГПК касаещо същата, въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния акт. Независимо от това е необходимо да
се добави следното:
Родителят, упражняващ родителските права, може да взема по отношение на детето
самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от
двамата родители. В нормата на чл.127а, ал.1 от СК е регламентирано, че въпросите
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите за това лични
документи, се решават по общо съгласие на родителите, като ал.2 на същата разпоредба
сочи, че когато родителите не постигнат такова съгласие, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето. Детето има право на свободно придвижване, но
до навършване на пълнолетие, то не може да упражнява това право, нито само, нито със
съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина при
разногласие между родителите съдът може да разреши конкретни пътувания в определен
период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен
период от време, но до определени държави. При решаване на въпроса за заместване на
съгласието на единия родител за пътуване в чужбина водещи и най – важни са интересите на
детето. Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите
лични документи за това при разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна
администрация, при решаване на който съдът прави преценка за целесъобразност.
В конкретният случай се установява, че Т. В. К. е родена на 09.06.2011г. в
гр.Пловдив, от съвместното съжителстване на В. С. К. и КР. М. С.. След фактическата
раздяла на родителите на детето, родителските права са предоставени на майката КР. М. С.,
по силата на постигнато между страните споразумение одобрено с Протоколно определение
от 19.11.2018г. постановено по гр.д.№9791/2018г. по описа на ПРС, а на бащата е определен
2
режим на лични контакти с дъщеря му.
Установява се, от представените писмени доказателства, че КР. М. С. е сключила
през 2018г. граждански брак с М. С., гражданин на Р.Сърбия и се установила трайно да
живее в Р.Сърбия с новото си семейство. Към настоящия момент КР. М. С. има второ дете
родено от брака и с М. С., което затруднява пътуванията и до България, където живее и се
отглежда дъщеря и Т. В. К.. Установява се, че поради отказ на бащата да даде разрешение на
детето Т. да напуска пределите на Р.България, последното се отглежда от родителите на
КР. М. С. .
Установява се по безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства на
свидетелката Р. С. М. – майка на ищцата, чийто показания съдът кредитира като основани на
непосредствени възприятия, че малолетната Т. В. К. е силно привързана към своята майка,
тъгува и страда за нея, и е травмирана от обстоятелството, че иска да живее със своята
майка, а не може да напусне страната. Т. познава настоящия съпруг на майка си, както и
двете му деца от предходен брак, поддържа непрекъсната връзка с тях по „Скайп“ и има
топли взаимоотношения с новото семейство.
От друга страна, бащата не желае да му бъдат предоставени родителските права по
отношение на малолетната му дъщеря, което изрично е заявил чрез процесуалния си
пълномощник и пред въззивната инстанция/ л.39 гръб/, но и не е съгласен да даде своето
съгласие Т. да напусне пределите на Р.България, с което „ де факто“ лишава родителя
комуто са предоставени родителските права ефективно да ги упражнява, а детето си лишава
от пълноценни майчински грижи.
Съгласно §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето при определяне най-добрия
интерес на детето следва да се преценят желанието му и чувствата му, психическите и
емоционални потребности, възрастта, пола, способността на родителя, както и последиците,
които ще настъпят при промяна на обстоятелствата, имащи отношение към него.
Имайки предвид горното и събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав приема, че висшият интерес на детето налага да се съобразят различните му
потребности в различна възраст, респективно да се подложат на изследване различни
обстоятелства от значение за развитието му по най – благоприятен за него начин. Детето Т.
В. К. живее в България, тъгува за своята майка, има нужда от любовта и ежедневните и
грижи предвид възрастта си, и желае да живее с нея и новото и семейство.. От друга страна
майката на детето, на която са предоставени родителските права живее в Р.Сърбия с
настоящия си съпруг М. С.. Къщата, в която живее семейството на К., има благоприятни
условия за живот и е съобразена с нуждите на децата. Поради отказ на бащата да даде
съгласие не може да живее с детето си Т. и пълноценно да упражнява родителските си права.
Като съобрази всички тези обстоятелства и като взе предвид висшият интерес на детето Т.,
настоящия съдебен състав намира, че изцяло в интерес на детето Т. да бъде определено
местоживеенето му на адреса на майката в Р.Сърбия; да му бъде разрешено да пътува извън
3
пределите на Р.България до Р.Сърбия и обратно, придружавано от своята майка и законен
представител КР. М. С., неограничен брой пъти, ежегодно в периодите от първи август
всяка година до 30 юни на следващата година, за срок от пет години, без да е необходимо за
целта съгласието на бащата В. С. К.; както и да бъде постановено е разрешение за издаване
на паспорт за задгранични пътувания на детето Т. В. К. с ЕГН-***, без съгласието на бащата
В. С. К..
По гореизложените съображения съдът приема, че решението на Районния съд е
правилно и законоосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. Съдът като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и като взе предвид участието на процесуалния представител в
производството, намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260607/26.02.2021г постановено по гр.д.
№20460/2018г. по описа на ПРС, трети бр.с..
ОСЪЖДА В. С. К. с ЕГН-********** от с.Б., ул.“***, обл.Пловдив да заплати на
КР. М. С. с ЕГН-********** от гр.П., ул.“***** направени по делото разноски в размер на
600.00лв/ шестстотин лева/
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4