МОТИВИ
към Присъда постановена по НОХД № 449 / 2020 г. по
описа на Окръжен съд – Хасково
Окръжна Прокуратура - Хасково е
повдигнала обвинение против подсъдимия Е.А., роден на ***г., **** гражданин,
живущ в **** за това, че на 05.07.2020г. в землището на гр. Димитровград, обл.Хасково
е дал дар – парична сума в размер на 20 (двадесет) евро, с левова равностойност
39.12 лв. на длъжностни лица имащи качеството на полицейски орган, а именно на:
П.Г.Н.и В.И.Д., двамата на длъжност ***** ***** в ***** „**** ** **** ***“ на
сектор „***** ***“ към ** – *** при ** на *** – **** със специфично
наименование на длъжността **** **** за
да не извършат действия по служба по чл.64 ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР, а именно да
не насочат товарен автомобил марка „Мерцедес“ с *** рег. № ******, към буферен
паркинг в бивше летище „Узунджово“ в землището на с.Узунджово, обл. Хасково –
престъпление по чл. 304а
вр. чл.304 ал.1
от НК.
Производството по делото протече по
реда на глава XXVII, при условията на чл. 371 т.2
от НПК, като подсъдимия призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират
доказателства за проверката им, а самопризнанието му да се ползва при
постановяване на присъдата. Съдът намери, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение
по чл. 372 ал.4
от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще го ползва, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано
и иска на подсъдимия, който не представлявал голяма обществена опасност,да му
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което да
бъде отложено за 3 години и му бъде наложена „глоба“ в размер на 1 000 лв.
Защитникът на подсъдимия намира
обвинението за доказано с оглед направеното признание и иска наказанието на
подсъдимия да се определи в минимален размер, чието изпълнение да се отложи при
условията на чл.66 от НК, както и да му се наложи глоба около 500лв. предвид
факта, че подсъдимият повече от пет месеца бил без работа.
Подсъдимият в личната си защита и в
последната си дума се придържа към изложеното от защитникът си и изразява
съжаление за стореното.
Съдът като прецени самопризнанието
на подсъдимия, в съвкупност със събраните доказателства и при условията на чл.373 ал. 3
от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият работел като ***** ****
в *** *** „***“ . В страната ни, през месец март и април 2020г. по повод
противоепидемичните мерки за COVID – 19 бил създаден временен буферен
паркинг на бивше военно летище „Узунджово“ в землището на с.Узунджово, обл.Хасково.
Паркингът бил с капацитет около 2500 товарни автомобила, разпределени в сектори
и към тях се насочвали автомобилите чиито водачи имали различен здравен статус,
съгласно изготвен от полицейските органи план за влизане, контрол, напускане на
паркинга и придружаване на товарните автомобили до ГКПП „Капитан Андреево“, общ.
Свиленград. Планът бил утвърден от Директора на ОД на МВР – Хасково и за
изпълнението му била разпоредена специализирана полицейска операция със зап. № 1517/20.05.2020г.
Вечерта на 04.07.2020г. и в ранните часове на 05.07.2020г., подсъдимия управлявал
т.а. „Мерцедес“ с **** рег. № ****** по
автомагистрала „Марица“ в посока към Р.Турция, не се бил прибирал у дома си почти
два месеца и малко след 02.00 часа на 05.07.2020г., се намирал на АМ „Марица“,
близо до отбивката за гр.Хасково.По същото време в изпълнение на утвърдения
план и мерките за контрол на трафика на товарните автомобили, за времето от
21.40 ч. на 04.07.2020 г. до 06.30 ч. на 05.07.2020 г. , на АМ „Марица“ били
изпратени свидетелите П.Г.Н.и В.И.Д.- двамата **** **** на длъжност „**** ****“
в група „*** ** **** ***“ на сектор „**** ****“ към ** **** при ** на ** – ***,
които трябвало да насочват товарните автомобили към паркинга на бивше летище
„Узунджово“ в землището на с.Узунджово, обл. Хасково. В изпълнение на това
свидетелите облечени в **** ***, спрели обозначеният си служебен автомобил „Great wallе“ с рег. № ******с
включена светлинна сигнализация, на добре осветения разклон на АМ за гр.Хасково
и Д.град, намиращ се в землището на последния. Така около 02.20ч. на 05.07.2020
г. св.Н. седял
на мястото на водача в служебния автомобил , а св.Д. бил пред автомобила,
когато забелязали приближаването на товарния автомобил управляван от подсъдимия
и св. Д. му подал сигнал за спиране. Подсъдимият спрял товарния автомобил до св.
Д., който установил, че подсъдимия говорел турски език и е сам, попитал го дали
пътува за Турция на което подсъдимия кимнал утвърдително и казал „Турция“.Тогава
св.Д. му казал, че трябва да отбие и следва табелите за Хасково, като трябва да
отиде на буферен паркинг на летище „Узунджово“, като му давал указания и с
жестове, а подсъдимия очевидно го разбирал, защото попитал „Шанс Турция?“ и искал
да покаже на двамата полицейски служители документите си и да продължи, без да
се отклонява. Отново с думи и жестове св.Д. му обяснил да вземе документите си
и ги занесе до полицейския автомобил, за да преценят характера на товара и
следващите действия. Докато подсъдимия бил в кабината на товарния автомобил за
да вземе документите си, взел решение да даде подкуп на полицейските служители,
за да не го насочат към буферния паркинг в бившето летище „Узунджово“. За целта
поставил в паспорта си банкнота от 20 евро и с документите за товара отишъл до
предната дясна врата на полицейския автомобил, като през отворения преден десен
прозорец, подхвърлил на предната дясна седалка документите с паспорта най-отгоре, от който се подавала банкнотата от
20 евро. Седящия в полицейския автомобил св. Н. видял подаващата се банкнота и подсъдимият
отново казал „Шанс Турция?“, като махнал с ръка в посока към ГКПП „Капитан
Андреево“. Св.Н. отговорил на подсъдимия, че оставянето на пари е престъпление
и му го казал и на английски език „It’s crime“, а подсъдимият отговорил на
английски език „Sorry“. Тогава св. Н. излязъл от полицейския автомобил, разпоредил
на подсъдимия да не напуска мястото, извикал св.Д. и му показал банкнотата,
показваща се от паспорта на подсъдимия, като го попитал дали е поискал
документите на водача. Св.Д. обяснил, че подсъдимия настоявал да покаже
документите си и станало ясно, че последния оставил парите за да не бъде
отклоняван от пътя си. Свидетелите докладвали в дежурната част случилото се, на
място били изпратени **** **** **** С.К.от ** *** *****и **** **** *** А.З.,
които се осведомили за случилото се от двамата полицейски служители. На К. и З.които
не извършили действия по НПК, подсъдимия обяснил, че пътувал близо два месеца
из Европа и дал парите на полицаите за да го пропуснат да мине по-бързо, без да
го отбиват на буферния паркинг. На място дошъл и св. Д. също **** **** , на
когото подсъдимият обяснил на турски
език същото – че пътувал отдавна и дал парите на полицаите за да не бъде
отбиван на буферния паркинг. Св. К. уведомила дежурен прокурор от ОП – Хасково
и получила указания да се снемат обяснения от полицейските служители и подсъдимия
за случилото се, а паспорта на последния и предмета на подкупа се приобщят с
протокол за доброволно предаване, което било сторено и подсъдимия предал
доброволно турският си паспорт № ******издаден на **** г. в **** и банкнота
с номинал 20 евро серия ******, огледана след това като веществено
доказателство, стойността й според фиксинга на БНБ е 39.12 лв. От подсъдимия
били снети и писмени обяснения по-късно в които посочил, че забравил банкнотата
в паспорта си и станала грешка. Към инкриминираната дата, съгласно справката за
заеманата длъжност и длъжностна характеристика, свидетелите П.Г.Н.и В.И.Д.били
назначени на длъжност **** ***** в група „*** ** **** **“ на сектор „**** *****“
към ** *** при ** на *** *****, със специфично наименование на длъжността „*****
*****“ и съгласно чл.56 вр. чл. 37 вр. чл. 142 ал.1 т.1 и чл.64 ал.2 вр.ал.1 от ЗМВР, двамата били **** органи, с
правомощия да издават задължителни разпореждания - писмени, а при невъзможност устни, или чрез разбираеми
конклудентни действия, до държавни органи, организации, юридически лица и
граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции на
полицейски органи.
Описаната и приета фактическа обстановка се доказва от
самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от събраните на досъдебното
производство доказателства чрез показанията на свидетелите Н., Д., К.,З., Д. , прочетените
и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, предявеното по реда на чл.284 от НПК
веществено доказателство - банкнота с номинал 20 евро, които съдът кредитира
изцяло. Посочените доказателства са конкретни, взаимосвързани и безпротиворечиви.
Кореспондират по между си и подкрепят изцяло направеното от подсъдимия самопризнание,
поради което съдът го кредитира и обяви, че при постановяване на присъдата ще
го ползва без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителният акт.
При така установената фактическа
обстановка съдът намери, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.304а
вр. чл. 304 ал.1
вр. чл. 18 ал.1
от НК.
От обективна страна безспорно се
установи, че към момента на деянието свидетелите П. Н. и В.Д. са годен обект на
престъплението активен подкуп по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК. Това е така
защото били назначени като държавни служители на длъжност „**** ****“ в група „*****
** ***** ***“ сектор ******* -****** към ** ** – **** при ** на *** **** и имали
качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 т.1 б. „а“
от НК - изпълнявали със заплата, постоянно, служба в държавно
учреждение, несъставляваща дейност само на материално изпълнение, като били и
полицейски орган по смисъла на чл.142, ал.1
т.1 от ЗМВР, изпълняващи охранителна, контролна дейност, възложена им
във връзка с извършването на специализирана полицейска операция, в изпълнение
Заповед № 1517 / 20.05.2020 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково и с
правомощия по чл.64 ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР, да издават задължителни за
адресатите за които се отнасят, разпореждания. На тях двамата, подсъдимият се
опитал да даде като подкуп инкриминираната сума 20 евро, за да не извършат
действие по служба – да го пропуснат да мине по-бързо и да не го отбиват и
пренасочват за временен престой към буферен паркинг на бивше летище „Узунджово“
в землището на с.Узунджово, обл.Хасково, като част от противоепидемични мерки през
месеците март и април 2020г. поради разпространението на COVID – 19. За да бъде довършено
престъплението активен подкуп е необходимо освен да се даде дар на длъжностното
лице, за да извърши или не действие по служба, още и имотната облага да е
приета от длъжностното лице. В конкретния случай това не е сторено и деянието е
останало във фазата на опита, поради което и престъплението не е довършено,
поради независещи от дееца причини. В този смисъл е задължителната практика на
ВС, обективирана в т.2 от Постановление № 8/1981 г. на ПлВС.
От субективна страна, деянието е извършено от
подсъдимия при пряк умисъл като форма на вината, установен от действията му,
като той е съзнавал общественоопасният му характер и искал настъпването на
общественоопасните последици. Причина за извършване на престъплението е явното
и грубо незачитане на установения в Република България правов ред от страна на
подсъдимия.
Ето защо съдът го призна за виновен в
това, че: На 05.07.2020 г. в землището на гр. Димитровград, обл. Хасково,
направил опит да даде дар – парична сума в размер на 20 евро с левова
равностойност 39.12 лева, на длъжностни лица имащи качеството на полицейски
орган, а именно на: П.Г.Н.и В.И.Д., двамата на длъжност **** **** в група „****
на ****** ****“ на сектор „ ****** ****“ към ** - **** при ** на *** – **** със
специфично наименование на длъжността – **** ****, за да не извършат действие
по служба по чл.64 ал.2 вр.ал.1 от ЗМВР, а именно да не насочат товарен
автомобил „ Мерцедес“ с **** рег.№ ****** към буферен паркинг в бивше летище
„Узунджово“ в землището на с.Узунджово обл. Хасково , като деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини- престъпление по чл.304а, вр.
чл.304 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от НК и по повдигнатото му обвинение за довършено
престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК, на осн.чл.304 от НПК , го
оправда.
Подсъдимият Е.А. е роден на *** г. в
гр.****, Р.****, **** гражданин, ****, неосъждан, със ***** образование,
работещ, живущ в гр.****,Р.****. Няма данни да е с отрицателна характеристика.
В личната си декларация е посочил, че няма **** или ***** ****, работи по
трудов договор с месечно възнаграждение в размер на 580 лв.
За престъплението за което съдът
призна подсъдимия за виновен, е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до
10 години и „глоба“ до 15 000 лв., което е приложимо и при опит, който в случая
е наказуем.
При определяне на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението, смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства. Посоченото деяние е с висока степен на
обществена опасност, но тази на самия деец не е такава. За отегчаващо вината
обстоятелство, съдът отчете, че чрез деянието са засегнати значително
обществените отношения свързани с дейността на държавните органи. Като
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прие чистото съдебно
минало, изразеното съжаление, невисоката стойност на предложената като подкуп
сума, трудовата заетост, липсата на отрицателни характеристични данни, но в
същото време не намери да са налице многобройни или изключителни смекчаващи
вината му обстоятелства по чл. 55 от НК и му определи наказанието при условията на чл.54
от НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер на 9 месеца
лишаване от свобода, което редуцира с 1/3 по реда на чл.58а ал. 1 от НК и му
наложи наказание 6 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение на осн. чл.
66, ал. 1 от НК отложи за срок от 3 години, доколкото са налице условията за
това и за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, не е необходимо да търпи
лишаването от свобода, ефективно. Наред с това наказание, съдът му наложи и
кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 400 лв., което също
определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства и съобрази с
имущественото състояние на подсъдимия. На осн. чл. 307а от НК, съдът отне в
полза на Държавата предметът на престъплението - банкнота с номинал 20 евро, сериен
№ ******. По
отношение разноските за преводач - на осн.чл. 189, ал. 2 от НПК тези от
досъдебното производство следва да останат за сметка на органа, а на съдебното,
за сметка на съда. С така постановената присъда съдът намира, че ще се
постигнат целите на личната и генерална превенция, по смисъла на чл. 36 от НК.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Съдия: