РЕШЕНИЕ
№ 903
гр. Пловдив, 02.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Б.К.,
като разгледа административно дело № 490
по описа на съда за 2020 година, докладвано
от съдия Вълчев, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.10 ал.6 от ЗСПД.
Образувано е по жалба на Г.Г.Г. /С./, ЕГН**********, с адрес *** против Заповед № ЗСПД/Д-РВ-РД/91/07.02.2020
г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Родопи, с която е
постановен отказ да и бъдат отпуснати семейни помощи за деца по подадено
заявление- декларация по чл.10 ал.1 от Закон за семейните помощи за деца /съкр.ЗСПД/. В жалбата се излагат съображения относно
незаконосъобразността на атакувания административен акт, свързани с липса на
основание да касаещи необходимостта от отпускане на еднократна социална помощ. Редовно призован,
жалбоподателят не се явява, като в писмено становище поддържа жалбата и
ангажира писмени доказателства. По същество счита, че липсват основания да се
изисква от него деклариране на получаваните доходи от съпруг, с който той е в
производство по развод. Излага съображения, че обжалвания административен акт е
незаконосъобразен, постановен в нарушение на приложимите материално-правни разпоредби
и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и
че е несъответен с целта на закона. Иска
се неговата отмяна. Прави искане за присъждане на разноски.
Ответният административен орган- Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Родопи, в писмен отговор на процесуалния си представител юрк.М.С.-Г. оспорва жалбата като неоснователна. Редовно
призован, в съдебно заседание не се представлява и не ангажира доказателства. По
същество на спора, че издаденият административен акт е законосъобразен,
съобразен с материалноправните разпоредби и административно – производствените
правила, поради което моли да се отхвърли жалбата. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От
Г.Г.Г. /С./ е подадено заявление – декларация по
образец с вх.№ЗДСП/Д-РВ-РД/91 от 07.02.2020 г. по опис на Дирекция „Социално
подпомагане“ –Родопи с искане да и бъдат предоставени (отпуснати) месечни
помощи за отглеждане на три малолетни деца- С.И.С. на 10 години, Г.И.С.на 5
години и П.И.С.на 4 години, при условията на чл. 7, ал. 1,
вр. чл. 2, ал. 3,
т. 2 от Закона за семейни помощи за деца. Изрично в заявление-
декларацията е посочила, че е в съдебна процедура по развод с другия родител,
за което е образувано и се води гр. дело №16791/2019г. по опис на Районен
съд-Пловдив. С писмо от 21.01.2020г. социалния работник е отправил покана за
отстраняване на нередовности по подаденото заявление
– декларация, свързано с деклариране на съпруга на заявителя и получаваните от
негова страна доходи, като е определен срок от 14 – дни за отстраняването им.
Писмото е връчено на заявителя на 21.01.2020година. В даденият му 14 –дневен
срок тези нередовности не са били отстранени. В
анкетен лист за контрол от 07.02.2020г. социалния работник е посочил, че
подаденото заявление- декларация е съответно на нормативните изисквания и е окомплектовано с необходимите документи.
С оспорената и предмет на делото Заповед № ЗСПД/Д-РВ-РД/91/07.02.2020 г.
директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Родопи е постановил отказ
за отпускане на месечни помощи по реда на чл.2 ал.3 т.2 от ЗСПД, като е
посочил, че не е представен документ в дадения 14 –дневен срок, а именно, в
заявлението не е деклариран съпруга и не е представен неговия доход, което е посочил,
че съставлява основание по смисъла на чл.5 ал.2 от Правилник за прилагане на
законът за семейни помощи за деца. Недоволен от това произнасяне,
жалбоподателят инициирал инастоящото съдебно
производство, в хода на което представя допълнителни писмени доказателства,
свързани с прилагането на съдебно решение №1494/14.04.2020г. по гр. Д.
№16791/2019г по опис на Районен съд-Пловдив -II
бр. състав, с което упражняването на родителските права на родените по време на
брака деца се предоставят на жалбоподателят. Представя и внесената искова молба
с вх.№66406/16.10.2019г., с която е поискано прекратяване на брака с бащата на
децата И.Д.С..
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства- административната преписка по обжалвания
административен акт, както и подадените с жалбата писмени доказателства, в едно
с приобщените писмени доказателства с молба вх.№6651/21.05.2020г. по опис на
съда.
При
така изяснената фактическа обстановка, на база приобщените писмени
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното
от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество и основателна, поради следните за това съображения:
Обжалваната
Заповед № ЗСПД/Д-РВ-РД/91/07.02.2020 г. на Директор на Дирекция "Социално
подпомагане" - Родопи е издадена от компетентен административен орган, при
спазване на изискуемата от закона писмена форма, като не са налице основания за
прогласяване на нейната нищожност. По отношение на съобразяването и с
материалноправните предпоставки и адмиинстративно –
производствените правила за нейното издаване, съдът съобрази следното:
Жалбоподателят
Г.Г. не отрича, че е получила писмо – покана от
21.01.2020г. за отстраняване на нередовности по
подаденото от нея заявление – декларация от 21.01.2020г.. Същата обаче сочи в
подаденото заявление по реда на чл.7 ал.1 ССПД, че е във фактическа раздяла със
съпруга си, сама отглежда трите им малолетни деца и е налице висящо
бракоразводно производство по образуваното гр. Д. №16791/2019г по опис на
Районен съд-Пловдив. Разпоредбата на чл. 5 ал.1 от ППЗСПД определя, че в
случаите, когато е прието заявление декларация с нередовни или липсващи
документи, на лицето се дава 14-дневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности, като разпоредбата на ал.2 от чл.5 ППЗСПД я
допълва, давайки възможност, когато в срока по ал. 1 лицето не отстрани нередовностите, директорът на дирекция "Социално
подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице да издаде заповед за
отказ на исканата помощ, която се съобщава писмено на лицето. Така формалното
основание за постановения отказ е налице. В случаят обаче дадените указания с
писмо от 21.01.2020г. за отстраняване на нередовности
по подаденото заявление- декларация от 21.01.2020г. по отношение на
жалбоподателя Г. са били незаконосъобразни. Разпоредбата на чл.9 ал.4 от ЗСПД
сочи, че месечните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 ЗСПД за деца с разведени
родители се предоставят на родителя, на когото е предоставено упражняването на
родителските права. Тя се допълва и от разпоредбата на чл.22 от ППЗСПД, която
разпоредба определя, че месечните помощи по чл. 7 от ЗСПД
се предоставят на родителя, на когото е предоставено упражняването на
родителските права, като при разведени родители се вземат предвид само доходите
на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.
Налице е ясно определена регламентация на случаите, когато се касае за
разведени родители. С подаването на искова молба до съда за прекратяване на
брака, заявителят Г. Г.сама е започнала да отглежда малолетните си деца, което
е в съответствие с изискванията на чл.51 от Семейния Кодекс, уреждащ въпросите,
които съпрузите следва да уредят при развод по взаимно съгласие в представеното
до съда споразумение, вкл. относно местоживеенето на децата и упражняването на
родителските права. В този случай действително за органите по социално
подпомагане не е имало основание да изисква деклариране на съпруга и
получаваните от негова страна доходи, а е следвало да изяснят обстоятелството
по това, къде е местоположението на децата и кой от родителите упражнява
родителските права. За жалбоподателят не е имало основание да отстранява
посочените от органите по социално подпомагане нередовности
в подаденото заявление- декларация. Още повече, че в случай, че са настъпили
"промени на условията, при които е отпусната помощта", по смисъла на чл. 10, ал. 2
ЗСПД, то съществува специален ред за уведомяване на съответната
дирекция с оглед предприемане на съответните административни процедури по чл.14
от ЗСПД. Ето защо с посочването на допълнителни изисквания, извън тези, което
са необходими като подлежащи на деклариране обстоятелства, и позовавайки се на
тях като основание да постанови процесния отказ за отпускане на месечни помощи
по чл. 2, ал. 3, т. 2 от ЗСПД, административният орган е постановил един
незаконосъобразен административен акт, издаден при съществено нарушение на
административно – производствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби, което е основание за неговата отмяна поради незаконосъобразност. По
тези съображения и направените от ответника възражения се явяват
неоснователни. С оглед изложеното, Заповед
№ ЗСПД/Д-РВ-РД/91/07.02.2020 г. директорът на Дирекция "Социално
подпомагане" - Родопи следва да бъде отменена, понеже е материално
незаконосъобразна, като не е установено и доказано неспазване на условията от
жалбоподателят за отпускане на поисканата месечната помощ по чл. 2, ал. 3, т. 2
от ЗСПД, като преписката бъде върната на административният орган за ново
произнасяне.
По
отношение на направените искания за разноски, с оглед изхода на спора, такива
се дължат на жалбоподателят. Същият обаче не претендира присъждането на такива,
поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим
от горните съображения и на основание чл. 172, ал.
1, ал. 2,
чл. 146, т. 2,
т. 3 и 4 АПК,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Г.Г.,
ЕГН**********, с адрес ***, Заповед № ЗСПД/Д-РВ-РД/91/07.02.2020 г., издадена
от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Родопи, с която е направен
отказ на поисканата със заявление- декларация месечна помощ по чл. 2, ал. 3, т.
2 от ЗСПД за три малолетни деца.
ИЗПРАЩА преписката, образувана
по заявление– декларация от Г.Г.Г. с вх.№
ЗСПД/Д-РВ-РД/91 от 21.01.2020г. за отпускането на месечна помощ
по чл. 2, ал. 3, т. 2 от ЗСПД за три малолетни деца за ново произнасяне от
административният орган при спазване на указанията по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на
АПК.
СЪДИЯ :