Мотиви по НОХД № 56 по описа
за 2017г. на Районен съд гр.Бяла
Подсъдимият Н.З.М. *** е предаден на съд по
обвинение в това, че:
1/ На
26.12.2016г.в с.Б.,обл.Р., в жилище находящо се на ул.“Ц. И. Ш.“ № .,в условията
на опасен рецидив, направил опит да се съвкупил с лице от женски пол-Т.И.Р., на
61 години от с.с., като я принудил към това със сила, като деянието останало
недовършено по независещи от него причини - престъпление по чл.152, ал.3, т.5,
вр. чл.152, ал.1, т.2, пр.1 вр.чл.29 , ал.1, б.“а“, вр. чл.18, ал.1 от НК.
2/ На
26.12.2016г. в с.Б., обл.Р., влязъл в чуждо жилище, находящо се на ул.“Ц. И.
Ш.“ № ., ползвано и обитавано oт Т.И.Р. от с.с., като употребил за това сила и
деянието е извършено нощем - престъпление по чл.170, ал.2,
пр.1, вр.ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като доказано по несъмнен
начин и предвид трансформиране на производство по реда на Глава ХХVII от НПК
пледира индивидуализация на наказанието при условията на чл.58а от НК. Счита, че следва да се
наложат на подсъдимия М. наказания Лишаване от свобода за всяко едно от
извършените престъпления, за срок към средата на предвидените по чл.152, ал.3,
т.5 от НК и по чл. 170,
ал.2, пр.1, вр.ал.1 от НК, като на основание чл.23 от НК
се определи едно общо наказание Лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно
при строг режим.
Пострадалото
от престъплението лице Т.И.Р. *** се явява в с. з. Надлежно е запозната при призоваването и в с.з. с правото да
предяви гр.иск срещу подсъдимия за причинените неимуществени вреди от
престъплението и да участва като гр.ищец и частен обвинител в процеса. В с.з.
заявява, че няма граждански претенции към подсъдимия и не желае да участва в
процеса.
Подсъдимият
М. – редовно призован, явява се в с.з. доведен от Сектор Арести гр.Русе, където
се намира по наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“. На основание
чл.94, ал.1т.8 от НПК съдът му назначи сл. защитник. Производството е насрочено
и започнато в съдебно заседание по общия ред. Подсъдимият М. по реда на чл.275 от НПК, чрез своя защитник прави
искане и дава съгласие за разглеждане на
делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - “Съкратено съдебно следствие в
производството пред първа инстанция”, по реда на чл.371, т.2 от НПК, предвид
самопризнанието, което прави. Съдът на
основание чл. 371 НПК с две отделни
определения, както следва : 1/ На основание чл. 370, ал.2, вр. ал.1, пр.2 от НПК трансформира производството от такова по общия ред в производство по реда
на Глава ХХVІІ от НПК- “Съкратено съдебно следствие в производството пред първа
инстанция” по реда на чл. 371, т.2 от НПК.
2/ На основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, ал.2 от НПК прие и обяви, че
направените в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнания на
подсъдимите се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от всички останали
доказателства по делото, поради което обяви, че ще ползва същите при
постановяване на присъдата, без да бъдат събирани доказателства, относно
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Служебният
защитник на подсъдимия също счита, че са налице всички предпоставки за
приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие в производството
пред първа инстанция, като пледират осъдителна присъда и налагане на съответни минимални наказания
ЛОС при условията на чл. 58а, ал.1 от НК.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна :
Подсъдимият
Н.З.М. е роден на ***г***, български гражданин, с основно образование живущ ***
, неженен , не работи , осъждан , както следва:
1/НОХД
376/2007г. на РС Бяла – за престъпление по чл.346, ал. НК е наложено наказание
ЛОС за срок от 10м, отложени за изпитателен срок от 3г. Присъдата в сила от
24.10.2007г.
2/НОХД
336/2012г. на РС Бяла – за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК е наложено
наказание ЛОС за срок от 2г. при строг
режим в затвор. Присъдата влязла в сила на 15.10.2012г. Наказанието изтърпяно
на 17.04.2014г.
На
25.12.2016г. през нощта подс.Н.М. *** и решил да се разходи пеш.Когато стигнал
до къщата на св.Р.,която познавал и знаел ,че живее сама, решил да влезе вътре
и за осъществи полов акт с нея. Безпрепятствено влязъл в двора и тогава видял
,че в една от стаите свети.Това била стаята ,в която се намирал св.Р..
Приближил към къщата и на прозорец на съседна стая със сила успял да изправи
гвоздеите и премахне стъклото,което изправил до стената.
Св.Т.Р.,
на 61 години живеела сама в къща в с.Батин, обл.Русе, находяща се на ул.“Ц. И.
Ш.“№.. В селото живеел и обв.М., поради което и двамата се познавали.
На
25.12.2016г.св.Р. се намирала в дома си. Вечерта си легнала да спи в една от
стаите на къщата. Била облечена с комбинезон, шалвари и бельо.Около 03.00 часа,
вече на 26.12.2016r. сe събудила и ходила до тоалетна. Върнала се в стаята си
легнала на леглото, но не заспала веднага.Тогава чула шум от съседната стая.
Тъй като живеела сама, изпитвала страх. Въпреки това станала от леглото,
включила осветлението и тръгнала към стаята, откъдето се чувал шума. Когато
отворила врата и влязла вътре,видяла на прозореца на същата стая силует на мъж,
осветяван много добре от уличното осветление до къщата. Едното от стъклата на
прозореца било премахнато и през получения отвор мъжът влязъл в стаята при Р., въпреки
нейните викове.Тогава разпознала,че мъжът е подсъдимият Н.М..
Св.Р.
се развикала на подсъдимия, но той я хванал,вдигнал я и я завлякъл до стаята, където
спяла. Съборил я на леглото и легнал върху нея. Хванал я с двете си ръце за
шията и я усукал, при което св.Р. изпитала силна болка. После й свалил
шалварите, с които била обута, до коленете. Св.Р. се съпротивлявала и опитвала
да отблъсне подсъдимия от себе си. Започнала
да вика по имена съседите си – П. Н. К. и А. Н. А., за да дойдат и да я спасят.
Подсъдимият се опитвал да й затвори устата и продължавал с осъществяване на
намерението си да я изнасили. Въпреки съпротивата, която св.Р. оказвала - дърпането и виковете, тя разбрала, че няма
да успее да спре обвиняемия. Тогава започнала да назовава името му, за да
разбере, че го познава ,въпреки ,че е с качулка на главата. Казала му да я
остави, като го уверила, че няма да
разкаже за случилото се. В този момент
подсъдимият спрял. Св.Р. успяла да избяга от стаята и отишла в дома на
съседите си, на които разказала за случилото се. Останала в дома им, тъй като
била уплашена и от там сигнализирала на полицията за случилото се. През това
време подсъдимият напуснал къщата и избягал.
От
заключението на назначената по делото СМЕ е видно,че Р. е получила телесни увреждания,
представляващи охлузвания с кръвонасядания по лицето и шията.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от
събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по ДП
336 ДП-2738 /2016г. по описа на ОД МВР Русе писмени доказателствени средства –
протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за разпит на свидетели,
протокол за разпит на пострадало лице, заключение на в.л. по назначена и
изготвена съдебномедицинска експертиза, справка за съдимост, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Съдът
кредитира събраните доказателства, които взаимно се допълват, не си
противоречат, логично и последователно пресъздават описаната фактическа
обстановка. Следва да се отбележи, че за изясняване на фактическата обстановка
изключително допринасят самопризнанията на подсъдимия, които съдът съпоставяйки
с останалите събрани само косвени доказателства приема и кредитира. Съдът
счита, че самопризнанията
на подсъдимия принципно се подкрепят от останалия, макар и оскъден
доказателствен материал. Основно от
самопризнанията на подсъдимия се установява механизма на извършените в
реална съвкупност две отделни като вид престъпления, поради което съдът ги поставя в основата на постановената
присъда. Съдът намира, че установените в
хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от
самопризнанията на подсъдимия в с.з., одобрени от съда по реда на чл. 372, ал.4,вр. чл. 371, ал.2 от НПК. При
така установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл.
373,ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна квалифицирания състав на престъплението опит
за изнасилване по смисъла на чл.152,
ал.3, т.5, вр. чл.152, ал.1, т.2, пр.1 вр.чл.29 , ал.1, б.“а“, вр. чл.18, ал.1 от НК и противозаконно
влизане в чуждо жилище през нощта – престъпление по чл.170, ал.2,
пр.1, вр.ал.1 от НК, при съответните
квалифициращи обстоятелства, което води до ангажиране на наказателната му
отговорност.
При
правния анализ на описаната фактическа обстановка и събраните доказателства по
нея, съдът намира, че са налице всички елементи от състава на престъплението по чл.152, ал.3, т.5, вр.
чл.152, ал.1, т.2, пр.1 вр.чл.29 , ал.1, б.“а“,
вр. чл.18, ал.1 от НК. Осъществен е състав на престъпление против
половата неприкосновеност на личността, против личната телесна неприкосновеност и
половия морал. Обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват съблюдаване на половия морал на обществото, половата нравственост и
половата неприкосновеност на жената. От обективна страна са налице всички
елементи от фактическия състав на престъплението. В конкретния случай е налице
двуактно престъпление на фаза опит, което се осъществява, като субектът на
престъплението – лице от мъжки пол – подсъдимият М., принуждава жертвата към
съвкупление чрез употребата на сила.
Това е съществен обективен елемент от състава на престъплението, изразен в
завличането на пострадалата до леглото й, събарянето на жената върху него,
хващане на ръцете и шията й,смъкването на долните и дрехи. Използваната сила е
обективирана чрез физическото въздействие върху пострадалата и чрез поставянето
и в такова положение, при което тя не намира друг изход, освен да се съвкупи с
дееца, въпреки вътрешното си несъгласие и нежелание. Преди всичко от обективна
страна съществено значение има
съдържанието на волята на пострадалата. В процесния случай чрез показанията на
пострадалата ясно е очертана съществената разлика между желаното от пострадалата
поведение и действителните й постъпки, които са в разрез с волята й – това, че
е лежала на леглото си притисната от подсъдимия. По този начин са установени
основните обективни елементи на престъпния състав – липса на съгласие от страна
на пострадалата, упражняване на сила върху нея и наличие на опит за полово съвкупление. Процесното деяние е имено
на фаза недовършен опит по смисъла на чл.18, ал.1 от НК. Установено е, че е
започнало изпълнителното деяние - първата
фаза от престъплението е осъществена, неосъществена остава втората фаза –
престъпното съвкупление. Няма спор и от заключението на в.л. по
съдебномедицинската експертиза се установява, че между подсъдимия и
пострадалата не е осъществен полов акт. С активното си поведение св.Р. е прекъснала изпълнителното деяние,
избягала е и по този начин престъплението е останало недовършено, тъй като не е
настъпил съставомерния престъпен резултат.
Видно
от приложената по делото справка за
съдимост, подсъдимият е осъждан два пъти с влезли в сила присъди, като
конкретно значение за процесния случай има осъждането по НОХД 336/2012г. за
престъпление по чл. 152, ал.1 от НК, с наложено наказание Лишаване от свобода
за срок от 2г. при общ режим. Горепосоченото води до ангажиране на
наказателната отговорност на подс. М., при наличие на квалифициращо обстоятелство, водещо до
значително по-тежко наказуемо престъпление, осъществено при наличие условията на опасен рецидив по
смисъла на вр. чл.29,ал.1,б.”а” от НК по
съображения , изложени долу в мотивите.
Налице
са всички изискуеми от закона предпоставки за квалификация на настоящото деяние, като извършено при условията на
опасен рецидив по см. на чл.29, ал.1,б. “а” от НК, тъй като подсъдимият е
извършил процесното престъпление след като : а/ Бил е осъждан за тежко умишлено
престъпление на ЛОС не по-малко от една
година б/ Наложеното наказание не е отложено по реда на чл. 6 НК, постановено и
изтърпяно е ефективно наказание. Освен това, налице е и последното формално
изискване по чл. 30 от НК , тъй като не
са изтекли 5г. от изтърпяване на посоченото
наказание ЛОС.
От
субективна страна деянието е извършено виновно с пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е разбирал действителната воля на пострадалата, липсата на съгласие
от нейна страна за съвместен полов акт. Съзнавал е, че чрез действията си и употребената от него
сила въздейства и упражнява насилие върху половата и неприкосновеност и я
принуждава да предприеме поведение, което не е в съответствие с действителната
и воля.
Относно
престъплението по чл. 170, ал.2, пр.1, вр. ал.1 от НК - Противозаконното
влизане в чуждо жилище е престъпление против личните права на гражданите. От
обективна страна следва да е налице особения предмет на престъплението–чуждо жилище. В съдебната
практика жилището е “помещение, което се обитава постоянно или временно от едно
лице или повече такива за живеене”. От разпита на св.Р. се установява, че
къщата, в която се е намирала в инкриминираната нощ е именно такова помещение
за живеене, което тя обитава постоянно.
Съществен елемент от обективната страна на състава на престъплението е, че
съдържанието на волята на обитателите на това жилище е то да не се
посещава и ползва от други, чужди на
семейството хора. Тази тяхна воля е обективирана чрез конклудентни действия,
както в процесния случай - заключване на
входните врати, затваряне на прозорци. Това жилище е чуждо за подсъдимия, тъй
като той не живее в него на правно основание.
Установявайки конкретния начин, по
който подсъдимият е проникнал в къщата на пострадалата и е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.170, ал.2 от НК, съдът счита, че
безспорно е установено наличието на следващите съществени елементи от състава
на престъплението – употреба на сила и ловкост. От протокола за оглед на
местопроизшествие, разпита на пострадалата и обясненията на подсъдимия, които освен
средство за защита са и способ за
събиране на доказателства, чиято доказателствена стойност се определя от
съответствието и подкрепата им от другите събрани доказателства, се установява
и доказва, че с употреба на сила подсъдимият е смъкнал стъклото на прозореца и
през отвора е проникнал в стая на къщата. Установено е, че деянието е извършено
в тъмната част на денонощието – през нощ, около 03часа, което обуславя квалифициращото обстоятелство по ал.2 на
чл.170 от НК и поради което
престъплението по този текст е от общ характер, предвид по-високата му степен
на обществена опасност, а не от частен, така както е по основния състав на чл.
170, ал.1 на НК. Този съществен елемент от обективната страна на престъплението
се установява от обясненията на подсъдимия и свидетелските показания на
пострадалата св.Р..
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, обективиран в действията на
подсъдимия. Той е с ясното съзнание, че неправомерно влиза в чуждо за него
жилище.
При индивидуализацията на наказанието
за всяко едно от престъпленията, при спазване на императивните изисквания на
чл. 373, ал.2 от НПК / последна редакция от ДВ бр.27 от 2009г./ във вр. чл. 372, ал.4, вр. чл. 58а, ал.1 от НК / последна редакция от ДВ бр.26 от 06.04.2010г./, съдът намира, че
наказанията следва да се определят, като съдът се ръководи от разпоредбите на
Общата част на НК - при условията на чл.36 и чл.54 от НК, и като намали така
определеното наказание с една трета.
Съдът, при обсъждане на наказанието за
престъплението по чл.152, ал.3, т.5, вр. чл.152, ал.1, т.2, пр.1 вр.чл.29 ,
ал.1, б.“а“, вр. чл.18, ал.1 от НК, установи като смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия преди всичко съдействието, което е оказал при
разследването. За настоящия състав няма съмнение, че престъпното деяние не би
било разкрито и наказано без съдействието на подсъдимия и самопризнанията му в
ДП. Анализирайки оскъдните доказателства
съдът намира, че в хода на разследването не са извършени необходимите
процесуални действия и същите са компенсирани единствено със самопризнанието на
подсъдимия – например не са разпитани съседите на пострадалата, при които тя
твърди, че се е скрила, не са намерени следи, които пряко да доказват
присъствието на подсъдимия на инкриминираното място. Пострадалата твърди, че е
разпознала подсъдимия, но не обяснява по какви белези. Цялото обвинение е въз
основа на косвени доказателства, които ако не бяха подкрепени и потвърдени от
самопризнанието на подсъдимия, настоящия изход от делото за съда не би бил
гарантиран. По изложените причини съдът счита, че при определяне на наказанието
следва сериозно да се отчете съдействието на подсъдимия по време на ДП, без
което обвинението би останало недоказано. Друго смекчаващо вината обстоятелство
е, че подсъдимия след молбите на пострадалата е прекратил активните си
действия, с което и е дал възможност да избяга и деянието му да остане на фаза
опит, като не настъпи съставомерния престъпен резултат. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха, освен съдебното
минало на подсъдимия, което е квалифициращо обстоятелство от състава на
престъплението. Същественото тук е, че за подсъдимия настоящото деяние е същото
по вид като предходното, за което е понесъл наказателна отговорност –
изнасилване. Друго утежняващо вината обстоятелство са леките телесни
увреждания, които са нанесени на пострадалата, описани в СМЕкспертиза. При така
изложеното съдът намира, че не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55, ал.1, т.2 от НК, поради което наказанието на подсъдимия следва да се определи в границите,
предвидени от закона, като са налице предпоставки да бъде наложено наказание с
размер към минималния предвиден. При
така посоченото, съдът прие, че за реализиране целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК следва да бъде
наложено предвиденото наказание Лишаване от свобода за срок от четири години, което след редукцията
по чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл. 58а , ал.1 от НК да се намали с 1/3 и да му
бъде наложено окончателно наказание Лишаване от свобода за срок от две години и
осем месеца при строг режим.
При обсъждане на наказанието
за престъплението по чл.170, ал.2, вр. ал.1 НК, съдът установи същите
смекчаващи отговорността обстоятелства - самопризнанията на подсъдимия и
разкаянието му за извършеното деяние. Отегчаващо вината обстоятелство е факта,
че престъплението по чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК – противозаконното влизане в
чуждо жилище през нощта с употреба на сила е извършено с цел извършването на
друго по-тежко престъпление, насочено към конкретна личност – изнасилването на
св.Р.. При така посоченото, съдът прие, че за реализиране целите на
наказанието, визирани в чл.36 НК – за осъществяване на индивидуалната и
генералната превенция и възпиране подсъдимия
да върши нови престъпления за това деяние следва да му бъде наложено наказание
към средата на предвиденото по чл.170, ал.2 от НК, а именно Лишаване от свобода
за срок от две години, което след редукцията по чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл. 58а , ал.1 от НК да
се намали с 1/3 и да му бъде наложено окончателно наказание Лишаване от свобода
за срок от една година и четири месеца при строг режим на основание чл. 57,
ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
Предвид това, че двете
престъпления са извършени в условията на реална съвкупност на основание чл.23 НК съдът определи едно общо наказание за престъпленията по чл.152, ал.3, т.5,
вр. чл.152, ал.1, т.2, пр.1 вр. чл.29 ал.1, б.“а“ , вр. чл.18, ал.1 от НК и
по чл.170, ал.2, пр.1,
вр.ал.1 от НК, а именно Лишаване от свобода за срок от 2г.8м., като на
основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС
постанови определеното общо наказание да се изтърпи при строг режим. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето през което подсъдимият е бил с наложена мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по ЧНД 342 / 2016г. на РС Бяла, считано от
26.12.2016г.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът се произнесе по въпроса за
разноските, като осъди подсъдимия М. да
заплати разноски по делото както
следва: 119лв / сто и деветнадесет лв /
– разноски по ДП в полза на държавата по сметката на ОД МВР гр. Русе и
35,90лв /тридесет и пет лв 90ст/
– разноски за съдебна фаза на процеса за в.л. - в полза на съдебната власт, по сметката на РС Бяла.
Съдът разпореди вещественото
доказателство по делото - 1бр. правоъгълно стъкло с размери 84 х 47 см да се
върне на пострадалата Т.И.Р., чиято собственост е.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
Председател на състава : /п/