№ 13
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Величка Борилова
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20241001000860 по описа за 2024 година
С решение № 921 от 27.06.2024г., постановено по т.д.№ 2167/2023г. от 21.04.2023г.,
постановено по т.д.№ 1281/2021г. по описа на СГС ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати
на „Инекс Консулт“ ООД на основание чл.229 от КЗ /отм./ сумата от 150 000лв.,
представляваща заплатено на ищеца застрахователно обезщетение, дължимо по договор
„Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ за всички
обекти по чл.171 от ЗУТ със срок на действие от 27.03.2015г. - 26.03.2016г., обективиран в
Застрахователна полица № 15 130 1317 **********/26.03.2015г. ,ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.
С определение №3906 от 11.10.2024г. е оставено без уважение искането на „ЗАД
„Армеец“ АД за изменение на решението в частта за разноските като адвокатският хонорар
бъде намален.
Недоволно от така постановеното решение е останало „ЗАД „Армеец“ АД и в
законоустановения срок е подало въззивна жалба против същото. Моли се
първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг, с
която предявеният иск да бъде отхвърлен.
С решението неправилно било прието, че са налице предпоставките на чл.229 от КЗ
/отм./ , тъй като ищецът не е удовлетворил пострадалите. От представените по делото
платежни нареждания било видно, че сумите са заплатени от трето лице- „Експретинвест“
ЕООД и в същото време по делото не било установено ищецът да е направил плащания в
полза на платеца- трето лице. По делото било изяснено, че тези дружества са свързани лица
1
по смисъла на §1, т.1 от ДР на ТЗ като не били представени доказателства представените с
допълнителната искова молба фактури да са осчетоводени, нито дали са отразени
счетоводни операции за прихващания. Не било установено и „Експретинвест“ ЕООД да има
задължения към „Инекс Консулт“ ООД в изпълнение на което да извърши плащаният в
полза на пострадалите. Не било доказано от патримониума на ищеца да е излязло
имущество, с което пострадалите да са удовлетворени чрез плащане на сума в размер на
150 000лв.
Решението било постановено и в противоречие с нормата на чл.197 КЗ /отм./ съгласно
която правата по застрахователния договор се погасявали с петгодишна давност от датата на
настъпване на събитието като тази норма изключвала приложението на общите разпоредби
за давността в ЗЗД, които свързвали началото на давностния срок с изискуемостта на
вземането. Поради това без значение била датата на която застрахованият е обезщетил
пострадалото лице.
На следващо място се посочва, че съдът неправилно е приел, че не е налице
нищожност по смисъла на чл.349, ал.2 от КЗ по отношение на сключения Анекс
№1/22.04.2015г. към застрахователна полица № *********, сключен при изначална липса на
застрахователен интерес за процесното събитие, тъй като то вече е било настъпило и с оглед
изискването на чл.195,ал.1 от КЗ/отм./, както и поради факта, че същият анекс следвало да
действа само занапред. Освен това не била допусната техническа грешка в
застрахователната полица, а била променена волята на страните. Тя била ясно изразена при
сключване на застрахователния договор и не следвало да се тълкува във връзка с анекса, т.е
не била допусната техническа грешка при сключване на полицата, а бил направен опит да се
осигури застрахователна закрила за събитие, което вече е било настъпило.
При условията на евентуалност, ако бъде прието,че първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, се моли да бъде прието,че същото е неправилно в частта му, с
която е присъдена законна лихва върху цялата сума / след увеличение на размера на
претенцията по реда на чл.214 от ГПК/ от датата на исковата молба до окончателното
плащане. Жалбоподателят счита, че за тази част от вземането, която не е била предявена
първоначално лихва следва да се начислява от момента, в който претенцията е предявена.
Подадена е и частна жалба против определението, постановено в производството по
чл.248 от ГПК. Моли се същото да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с
което да намали размера на уговореното между ищеца и процесуалния му представил
адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи, че съдът не следва да прилага Наредба №1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като този нормативен акт
пряко противоречи на международен договор, ратифициран от Република България. В
определението било посочено, че съдът не се позовава на посочената наредба, но на
практика същата била приложена.
Счита, че делото не е с фактическа и правна сложност и процесуалните усилия не са
големи, поради което моли адвокатският хонорар да бъде намален.
2
Въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Счита
обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Подаден е и отговор на частната жалба против определението по чл.248 от ГПК . Със
същия жалбата се оспорва и се моли и този съдебен акт да бъде потвърден. Изтъква се, че
съдът не е позовал на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Страните претендират разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.229 от КЗ /отм./ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Инекс Консулт“ ООД излага твърдения, че между него и ЗАД „Армеец“ АД е
сключен застрахователен договор под формата на застрахователна полица № 15 130 1317
**********/26.03.2015г. по застраховка „Професионална отговорност на участниците в
проектирането и строителството“ за всички обекти по чл.171 от ЗУТ със срок на действие
от 27.03.2015г.- 26.03.2016г.,ведно с добавък №1 за корекция на техническа грешка.
Посочва също, че е възложило на лицата В. И. П., в качеството му на управител и на В.
П. Д. да извършват строително надзорна дейност на обект „Ремонт, реконструкция,
модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел ,,Вероника‘'‘, гр. Варна.
При изпълнение на възложената дейност тези лица са причинила смъртта на Б. А. С.,
Й. Б. С., М. Р. М. и Т. Д. Т. като с присъда № 1/23.06.2023 г., постановена по к.н.д. №
488/2023 г. на Върховният касационен съд тези лица са признати за виновни за извършаване
на това действие поради немарливост. Същите са сключили споразумения с наследниците
на загиналите във връзка с изплащане на присъдените на тези лица суми за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди. Ищецът от своя страна встъпил в дълга на тези лица.
След изплащането на този дълг / към момента на подаване на исковата молба сумата е
била 96 000лв.,а към датата на приключване на устните състезания- 150 000лв./ , ищецът
счита, че за него е възникнало правото да иска заплатените суми да му бъдат възстановени
от страна на застрахователя на основание чл.229 от КЗ /отм./
Предявена била претенция пред застрахователя ЗАД „Армеец“ АД като били
представени и всички необходими документи. Въпреки това плащане било отказано като
застрахователят се мотивиран единствено с нормата на чл.470, ал.1 от действащия КЗ и
заявява, че следва да се спазва последователност и съразмерност на претенциите по
застрахователната полица без да има данни и твърдения да са предявявани претенции от
други лица, да са образувани преписки по други щети и да са извършвани плащания в
рамките на лимита на застраховката. Не било съобразено и обстоятелството, че приложим
към процесния случай е отмененият Кодекс за застраховането, които не предвиждал
последователност и пропорционалност по предявените претенции.
Счита, че са налице предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение в
3
предявения размер. Първоначално искът е бил предявен като частичен за сумата от
96 000лв., която е част от общо 150 000лв., който представлява присъдено обезщетение за
неимуществени вреди на лицата Б. Т. Д. и Т. Т. Д., което им е било заплатено от името на
„Инекс Консулт“ ООД. С молба от 10.04.2024г. е поискано съдът да допусне изменение на
иска като същият да се счита за предявен до пълния му размер от 150 000лв.
С подадения отговор на исковата молба ответното дружество е направило редица
възражения против основателността на иска. Пред настоящата инстанция обаче се
поддържат само възраженията за нищожност на анекса от 22.04.2015г. поради липса на
застрахователен интерес - тъй като застрахователното събитие вече е било настъпило,
възражението, че за ищцовото дружество не са настъпили вреди, тъй като обезщетението е
изплатено от трето лице, както и че вземането е погасено по давност. По отношение на
първото възражение се посочва, че съгласно застрахователната полица, така като е сключена
в първоначалния й вариант, същата не покрива застрахователния риск, защото е сключена
само за отговорността на ищеца като консултант А , а именно за извършване на оценка на
съответствие а инвестиционния проект,а лицата на които е възложена работа са признати за
виновни за немарливо изпълнение на надзорна дейност.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника.
Добавъкът към полицата бил сключен за отстраняване на техническа грешка в същата и за
привеждане на текста на договора в съответствие с действителната воля на страните, което
изрично било посочено в т.1, която воля се установявала и от застрахователния договор,
продължаващ застрахователното покритие по договора от 24.03.2014г. по клаузи А и Б.
Заявява също, че плащанията към пострадалите лица са извършени за сметка на
дружеството ищец, за което били представени писмени доказателства, както и такива за
реално изпълнение на договора за финансово обслужване, сключен с „Експретинвест“
ЕООД.
Оспорва възражението за изтекла петгодишна давност по чл.197 от КЗ/отм./ предвид
нормата на § 31 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016г. освен това следвало да бъде съобразено
задължителното тълкуване, дадено с ТР №1/23.12.2015г. по т.д. №1/2014г. на ОСТК на ВКС,
т.4, съгласно което давността започвала да тече не от датата на застрахователното събитие, а
от възникване на вземането от застрахователя.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът отново поддържа направените
вече възражения като изтъква, че посоченото ТР е неотносимо към тълкуването на началния
момент на давностния срок.
С постановеното решение градският съд е приел, че договорът за застраховка е валиден
в изменения му с добавък 1 вариант, тъй като с последния само е поправена техническа
грешка в полицата, която се изразява в неправилно посочване на професионалната дейност,
от която се покриват евентуални вреди. Счетено е, че от събраните по делото доказателства
се установява, че поправката е в съответствие с действителната воля на страните.
Съдът е приел, че са налице всички елементи на фактическия състав на нормата на
4
чл.229 от КЗ/отм./ за уважаване на иска. По отношение на възражението, че ищецът не е
удовлетворил увредените лица, е посочено, че плащането е извършено от „Експретинвест“
ЕООД от името и за сметка ищцовото дружество, а въпросът дали сумите са възстановени
от „Инекс Консулт“ ООД е такъв на вътрешни отношения между тези две дружества.
За неоснователни са счетени останалите възражения - че споразуменията за встъпване
в дълг , сключени между В. П. Д. и В. И. П. и „Инекс Консулт“ ООД за встъпване в дълг са
недействителни; за непротивопоставимост на споразумението по чл.434 от КЗ на
застрахователя; за това, че пострадалите са обезщетени от работодателя на починалото лице
и възражението за пропорционално намаляване на размера на застрахователната сума при
конкуриращи се претенции.
По отношение на възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност е
посочено, че нормата на чл.197 от КЗ /отм./ е неотносима, тъй като същата не се отнася за
регресния суборгационен риск, който застрахованият може да предяви с оглед
обстоятелството, че основание на същия не е застрахователното правоотношение, а фактът
на изплащането на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от
закона право на регрес.
Съдът е приел, че искът е основателен за пълния му предявен размер, който се дължи
ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба
Въззивният съд намира,че първоинстанционното решение е правилно в частта му,
касаеща присъдената главница и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите,
изложени в същото като по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.
Във връзка с оплакванията, направени с въззивната жалба е необходимо да се посочи,
че подписаният между страните добавък №1 към застрахователната полица е валиден,
доколкото със същия не се постига ново споразумение, въз основа на което да бъдат покрити
щетите по вече възникналото застрахователно събитие, а само се поправя допусната
техническа грешка в застрахователната полица, която се изразява в погрешното посочване
на вида професионална дейност, евентуални вреди от която се застраховат. Изявлението на
двете страни е ясно и съдът приема, че то съответства на тяхната действителна воля.
Аргументи в подкрепа на този извод са и установения от представената полица № 130 1317
********** факт, че „Инекс Консулт“ ООД е сключило застраховка за предходен период
именно за дейността „Консултант Б“, както и самия предмет на дейност на дружеството -
„Консултант- строителен надзор“, така както е вписан в ТРРЮЛНЦ. Ето защо апелативния
съд приема, че е налице валиден застрахователен договор, в който е предвидено, че се
покрива отговорността за вреди от упражняване на дейност по строителен надзор.
На следващо място е необходимо да бъде обсъдено основното възражение на
ответника, а именно – че не е налице обезщетяване на наследниците на пострадалите лица
от ищеца.
От представените платежни нареждания е видно, че със същите са изплатени
задължения към лицата Т. Т. Д. и Б. Т. Д. по подписаното споразумение, свързано с присъда
5
№1 от 23..06.2023г. тези платежни нареждания доказват, че сумите за дължимите
обезщетения са действително погасени. Доколкото длъжник по задължението е „Инекс
Консулт“ ООД, то именно това дружество се явява юридическият платец на задълженията.
Предявяването на претенция за заплащане на тази суми означава, че ищецът е одобрил
плащането и поради това следва да се счита, че то е извършено от негово име.
По правило, никой не изплаща чужди задължения със знание и одобрение на
длъжника, ако не се намира в договорно отношение със същия. В случая наличието на
договор за мандат е безспорно установено, тъй като такъв е представен по делото. С него
/макар да е наречен „договор за финансово обслужване“/ „Инекс Консулт“ ООД е възложило
на „Експретинвест“ ЕООД да извършва финансово обслужване на дружеството като това
включва и да поема като посредник всички разплащания на възложителя. Заплащането на
процесните суми за сметка на длъжника означава, че в крайна сметка имуществената сфера
на длъжника се накърнява с това плащане, а неговото основание е именно обезщетяване на
причинените вреди от застрахованата дейност. Ето защо въззивният съд намира, че по
делото се установява и тази предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно
заплащане от страна на застрахования на дължимото се обезщетение.
По отношение на възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност,
апелативният съд счита, че същото е неоснователно. В §31 от КЗ от 2016г. е предвидено,че
за давността, която е започнала да тече при действието на отменения Кодекс за
застраховането, се прилагат чл. 378, ал. 1 – 6 и 8 и чл. 379. Давността за регресното вземане
по чл.229 КЗ / отм. / тече не от момента на настъпване на застрахователното събитие, а от
плащането на деликтното обезщетение от застрахования на увредения, от когато възниква и
вземането на застрахования предвид обстоятелството, че давността за дадено вземане не
може да започне да тече преди то да е възникнало.
От всичко изложено следва,че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в частта му, с която е присъдена главница в размер на 150 000лв.,
представляваща заплатено на ищеца застрахователно обезщетение, дължимо по договор
„Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ за всички
обекти по чл.171 от ЗУТ със срок на действие от 27.03.2015г. - 26.03.2016г., обективиран в
Застрахователна полица № 15 130 1317 **********/26.03.2015г.
По отношение на иска за заплащане на законна лихва върху дължимата сума, считано
от датата на завеждане на иска, настоящият състав намира следното:
Подаването на исковата молба във всички случаи представлява покана за плащане и
поставя длъжника по парично задължение в забава. В поради това , ако искът бъде уважен
за претендираната главница, то длъжникът е в забава за нейното плащане от момента на
продаване на исковата молба.
При предявен частичен иск обаче предмет на делото е само част от спорното
субективно право,а непредявената част от вземането остава извън предмета на
делото.именно поради това с ТР № 3/22.04.2019 г. по т.д. №3/2016г. на ОСГТК на ВКС т.1
6
беше прието ,че за непредявената част от вземането давността не спира и не прекъсва, а
продължава да тече като това се отнася и за хипотезата, при която частичният иск е увеличен
по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК. С увеличаване на исковата претенция
вземането се заявява за защита в останалата му част, която до този момент не е била предмет
на делото. По отношение на увеличения размер давността спира и се прекъсва с подаване на
молбата по чл. 214, ал.1, изр. 3, предл. 1 ЗЗД.
С оглед на това разрешение, в съдебната практика се приема, че при частично предявен
иск претенцията за присъждане на законната лихва от момента на завеждане на иска, е само
по отношение на предявената част от вземането за главница, която част представлява
предмет на делото. Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от
момента на молбата по чл.214, ал.1, изр.3, предл.1 ГПК е налице искане за присъждане на
законната лихва върху увеличената част. Настоящият състав споделя това становище.
Това от своя страна обуславя извод за основателност на въззивната жалба в частта й,
касаеща присъждането на законна лихва върху увеличената част на вземането от 54 000 лв.
за периода от подаване на исковата молба- 21.11.2023г. до депозиране на молбата за
предявяване на иска до пълни му размер -19.04.2023г. първоинстанционното решение ще
следва да бъде отменено в тази му части да бъде постановено ново,с което искът по чл.86,
ал.1 от ЗЗД върху сумата от 54 000лв. да бъде отхвърлен за посочения период.
По отношение на частната жалба:
С първоинстанционното решение градският съд е присъдил в полза на ищеца разноски
в размер на 14 412 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
С определението, постановено в производството по чл.248 по повод подадената от
„ЗАД „Армеец“ АД молба съдът е приел, че уговореното между „Инекс Консулт“ ООД и
процесуалния му представител адвокатско възнаграждение съответства на положените от
процесуалния представител усилия и е съобразено и с цената на иска. Поради това е
оставил без уважение искането за неговото намаляване.
Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно. Макар по делото да са
приети само писмени доказателства, процесуалните усилия, които са положили техните
представители са големи. Направени са множество възражения и искания като за
процесуалните представители и в частност, за пълномощника на ищеца е било необходимо
да отговори на същите и да ангажира доказателства освен за доказване на претенцията и за
оборване на възраженията на ответника против заявения иск. Ето защо изводите на
първоинстанционния съд относно обоснования размер на договореното адвокатско
възнаграждение са правилни и законосъобразни и поради и определението по чл.248 от ГПК
също следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят направени в
това производство разноски. С оглед частичното уважаване на въззивната жалба , същите
следва да бъдат редуцирани до 7000лв. / при данни за заплатени 7200лв./ .
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 921 от 27.06.20204г., постановено по т.д.№ 2167/2023г. от
21.04.2023г., постановено по т.д.№ 1281/2021г. по описа на СГС в частта му, с която е
присъдена законна лихва върху сумата от 54 000лв. за периода от предявяване на иска -
21.11.2023г. до депозиране на молбата за предявяване на иска до пълния му размер -
19.04.2023г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Инекс Консулт“ ООД , ЕИК ********* против „ЗАД
„Армеец“ АД, ЕИК ********* иск за заплащане на законна лихва върху сумата от 54 000лв
/разликата между първоначално заявения частичен размер на иска и пълния му размер от
150 000лв., заявен с молба от 10.04.2024г./ за периода от подаване на исковата молба -
21.11.2023г. до депозиране на молбата за предявяване на иска до пълни му размер -
19.04.2023г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 921 от 27.06.2024г., постановено по т.д.№ 2167/2023г. от
в останалата му част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3906 от 11.10.20204г. по т.д.№ 2167/2023г. по описа
на СГС, постановено в производство по чл.248 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Инекс Консулт“ ООД ,
ЕИК ********* сумата от 7000лв. направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл. 280, ал.
1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8