Решение по дело №96/2022 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 52
Дата: 26 май 2022 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия: Асен Цветанов
Дело: 20225520100096
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Раднево, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седемнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100096 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с материалноправно основание чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД срещу Р. СТ. Д.. Ищецът твърди, че с
договор за паричен заем № 279525 от 24.03.2020 г. „Креди Йес“ ООД е
отпуснало на ответника Р. СТ. Д. кредит в размер на 300 лв., който бил
незабавно усвоен. Твърди, че била договорена договорна възнаградителна
лихва в размер на 36,69 лв., която следвало да се върне заедно с главницата на
6 месечни вноски в периода от 23.04.2020 г. до 24.09.2020 г., от които първите
5 в размер на 56,12 лв. и последна 6та вноска в размер на 56,09 лв. Твърди, че
срокът на договора е изтекъл с изтичане на падежа на последната вноска, а
именно на 24.09.2020 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Твърди, че
ответницата не е изпълнявала виновно задълженията си и не е правила
погашения по кредита. Твърди, че на ответника била начислена лихва за
забава в размер на 26,03 лв. за периода от 24.04.2020 г. до 23.11.2021 г.
Твърди, че вземанията по договора за заем са прехвърлени с договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2021 г. и приложение №
1 от 22.01.2021 г., сключени между „Креди Йес” ООД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД, за което прехвърляне на вземането
ответницата била уведомена с изпратено й уведомително писмо с известие за
доставяне на 29.01.2021 г. Твърди, че за вземането в размер на 300 лв.
главница, ведно със законната лихва, 36,69 лв. договорна лихва, 26,03 лв.
обезщетение за забава, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 822/2021 г. на РС-Раднево, но ответницата подала възражение в
срока по чл. 414 ГПК и поради това предявява иска на основание чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК. Поради това иска да се установи вземането му от ответника по
издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
1
изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Р.
СТ. Д..
Ответницата е редовно призована за първото съдебно заседание, като в
изпратената до същата призовка, ведно с определение по чл. 140 ГПК,
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноски.
В молба вх. № 1855 от 13.05.2022 г., докладвана в съдебно заседание на
17.05.2022 г., ищецът, чрез процесуалния пълномощник юрисконсулт А., е
поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено неприсъствено
решение, тъй като ответникът не се е явил в откритото съдебно заседание, не
е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, редовно призован не
изпраща представител в първото по делото съдебно заседание и не са
направили искане делото да се разглежда в отсъствие на техен представител.
От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се
направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно
чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да се мотивира по
същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове следва да се уважат изцяло.
По разноските и държавната такса:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част
от исковете, които разноски се установиха в размер на 200 лв. /25 лв. платена
държавна такса в заповедното производство, 25 лв. платена държавна такса за
исковото производство, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство на основание чл. 26 НЗПП и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство на основание чл.
25, ал. 1 от НЗПП/.
Мотивиран от горното, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. СТ. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. Раднево, ул. ****, дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес
на управление гр. София, район Оборище, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33 ЗПК сумата от 300 лв. /триста лева/ -
главница по договор за паричен заем № 279525 от 24.03.2020 г., сключен
между „Креди Йес“ ООД и Р. СТ. Д., ведно със законната лихва върху
главницата от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 36,69 лв.
/тридесет и шест лева и 69 ст./ - договорна възнаградителна лихва за периода
от 23.04.2020 г. до 24.09.2020 г. и сумата от 26,03 лв. /двадесет и шест лева и
03 ст./ - обезщетение за забава върху главницата за периода от 24.04.2020 г.
до 23.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 368 от 07.12.2021 г. по ч.гр.д. № 882/2021 г. на
РС-Раднево.
ОСЪЖДА Р. СТ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. ****, да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, вписано в
ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов”
№ 29, ет. 3, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК съдебно-деловодни
разноски в размер на 200,00 лв. /двеста лева/.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване съгласно чл. 239,
ал. 4 от ГПК, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 от
ГПК пред Окръжен съд – Стара Загора в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
3