гр.
Русе, 1.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд
Русе, Гражданска колегия, в публично заседание на дванадесет и първи май
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Антоанета Атанасова
при
секретаря Анелия Генчева като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело
№ 547 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Ищцата С.И.П. *** чрез адв. Я.Д. *** твърди, че на 25.05.2018 г. около 18:15 часа в гр.
Р**** лек автомобил „Т****“ с ДК № ****, управляван от С.Г.
*** и на кръстовището с ул. „Х****“ не пропуснал пресичащата по пешеходната
пътека ищца, с което реализирал ПТП. По повод на това било образувано
наказателно производство срещу водача, приключило със споразумение по НОХД №
673/2019 г. по описа на РРС. Заявява още, че по отношение на лек автомобил „Т****“
с ДК № **** била налице застраховка ГО със срок на действие 22.02.2018 г. - до
21.02.2019 г. с ответното дружество. Ищцата твърди, че вследствие на ПТП-то получила
счупване на дясна пубисна кост, счупване на лява фибула и на пета метатарзална
кост вляво. Била приета по спешност за лечение. След извършени манипулации и
болничен престой от 6 дни била изписана с продължаващо дом. лечение за 30 дни
при наложителен постелен режим, ограничени движения
на дясна тазобедрена става, гипсова имобилизация на ляв долен крайник, щадящ
режим на двата долни крайника, провеждане на медикаментозна терапия. Твърди
още, че получените от ПТП – то множество травматични увреждания й причинили
болки и страдания, които били със значителен интензитет през първите два месец.
Предвид тежестта на травмата следвало да спазва строг постелен
режим за един продължителен период от време като след стабилизиране на
фрактурата на таза, й се налагало да ползва поетапно помощни средства за
придвижване – проходилки и патерици. Била изправена
пред невъзможността да посреща със свои собствени сили обикновени битови
потребности за задоволяването, на които получавала помощ от свои близки.
Изпитваните силни болки, належащото приковаване към
легло и неразположение я карали да се чувства потисната и неспокойна, в тежест
на близки и роднини. Станала тревожна, неспокойна, започнала да изпитва страх
от силни звуци и автомобили, загубила здравия си сън. Преди ПТП-то водела
активен за годините си начин на живот, който преживяното ПТП променил. За да се
върне към обичайните си делнични занимания й се наложило да посещава активна
рехабилитация. Твърди, че преживеният страх и душевни страдания вследствие
инцидента ще я съпътстват до края на живота й. Заявява, че сезирала ответното
дружество с претенция за изплащане на обезщетение на основание чл. 429, ал. 1 в
размер на 100 000 лв. неимуществени и 172,95 лв. имуществени вреди. Ответникът
й определил 22 000 лв. по претенцията й за неимуществени вреди и 172,95
лв. по претенцията й за имуществени вреди. Ищцата намира обаче, че така
определените от застрахователя обезщетения не отговарят на принципа за
справедливост и не са в състояние да компенсират болките и страданията й, поради
което предявява настоящата претенция за 70 000 лв. неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания, вследствие на процесното ПТП,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2019 г. – датата на
определеното от застрахователя застрахователно обезщетение, както и 172,95 лв.
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на последното плащане – 4.06.2018 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД
„А****“ АД чрез юрк. Ц. В. е депозирал
отговор на исковата молба, с който намира предявените искове за допустими, но
неоснователни. По същество оспорва предявените искове по основание и размер.
Намира, че определеното от него обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди е справедливо, а претенциите на ищцата завишени. Оспорва изложените в
исковата молба твърдения и наведени обстоятелства и по – конкретно: твърдените
травматични увреждания, тяхната продължителност, твърдените болки и страдания,
подлежащи на компенсиране, отражението на процесното ПТП върху психиката на
ищцата. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва твърденията за изключителна вина само
у водача и прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, твърдейки, че
същата е предприела пресичане в момент, в който това не е било безопасно,
навлязла внезапно на пътното платно, при условия на ограничена видимост, без да
се съобрази с разстоянието на приближаващото се МПС въпреки, че имала
възможност да го възприеме своевременно и да предотврати настъпването на
процесното ПТП. Оспорва наличието на причинно - следствена връзка между настъпилото
ПТП и причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди. На самостоятелно
основание исковете за присъждане на лихви
по двете претенции намира за неоснователни по съображенията за неоснователност
на главните искове, както и поради това, че ответното дружество своевременно се
е произнесло по предявената към него претенция от ищцата. Претендира разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Не
се спори между страните, а това се установява и от данните по приложеното по
настоящото дело НОХД № 673/2019 г. по описа на РС Русе, че на 25.05.2018 г. в
гр. Р**** при
движение по бул. „****“ по посока от централната
част на града към кръговото кръстовище, управлявайки лек автомобил марка „Т****“ *** с рег. № **** св. С.Г.С., ЕГН ********** *** нарушил
правилата за движение по пътищата –чл. 116 ЗДвП и чл. 119, ал. 1 ЗДвП, при
което по непредпазливост причинил на С.И.П. средна телесна повреда, изразяващо
се в счупване на дясна пубисна кост, счупване на лява
малкопищялна кост, счупване на пета проходилна кост на левия крак, довело до трайно
затрудняване на движенвията на двата долни крайника
за срок повече от тридесет дни като деянието е извършено на пешеходна пътека. Образуваното
наказателно производство по повод процесното ПТП приключило със споразумение.
Между
страните няма спор, че между ЗАД „А****“ АД и собственикът на лекия автомобил,
с който е причинено увреждането - „Т****“ *** с рег. № ****, е била налице
валидно сключена и действаща към датата на ПТП застраховка "Гражданска
отговорност" със срок на действие 22.02.2018 г. - до 21.02.2019 г.
От приложената
на л. 6 епикриза, издадена от Отделение „Ортопедия и травматология“ при УМБАЛ „КАНЕВ“
АД се установява, че ищцата е била настанена там за лечение за периода от 25.05.2018
г. до 31.05.2018 г. с окончателни диагнози фрактура фибуле
синистра, фрактура осис пубис декстра и фрактура осис метатарзи V педис синистра. Проведено е
оперативно лечение.
По делото от страна на ищцата са ангажирани и
писмени доказателства, установяващи извършени от нея разходи за лечение – лекарства,
патерици и проходилка, всичко на обща стойност 172,95
лв.
В
подкрепа на твърденията на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди по
делото е разпитан св. Т. Г. Х. – неин син. Той изнася данни за интензитета на
болките и притесненията на ищцата вследствие причинените й телесни увреждания
от процесното ПТП. Непосредствено след катастрофата не можела да се обслужва
сама. Първоначално 7 дни в болницата, а след това и един месец у дома й било
забранено да става от леглото, поради което се нуждаела непрекъснато от чужда
помощ. Свидетелства, че той полагала грижи за ищцата, свързани с
хигиенно-битовото й обслужване. Наложило се да закупят патерици и проходилка по препоръка на лекарите, а и защото без тях
придвижването на ищцата било невъзможно. Дава показания, че майка му провела
рехабилитация под лекарско наблюдение след третия месец от катастрофатата,
а общо 6 месеца била в състояние на временна неработоспособност. Свидетелства,
че и след ПТП ищцата имала затруднения в движението, залитала, клатела се,
изпитвала умора и затруднение, когато трябвало да измине по-дълго разстояние.
Споделяла му, че при промяна на климатичните условия кракът я болял и се
подувал.
Данните, изнесени от свидетеля, съдът
анализира от аспекта на възможната му заинтересованост от изхода на делото,
предвид обстоятелството, че е син на ищцата. Те се кредитират изцяло, тъй като
не са в противоречие с останалия доказателствен материал и се подкрепят от
него.
Горните факти се установяват и от приетата
съдебномедицинска експертиза. Вещото лице дава заключение, че ищцата е получила
следните увреждания: счупване
на дясна пубисна кост, счупване на лява малкопищялна кост и на пета предходилна
кост вляво. Така установените увреждания на ищцата могат да се квалифицират по
медико-биологичен признак - трайно затрудняване на движенията на двата долни
крайника. Описаните увреждания са резултат от действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени при ПТП на 25.05.2018 г. Съгласно СМЕ при увреждания, каквито са установени
при С.П., в случай, че не са налице усложнения, болките са най-силни
непосредствено след получаването им, след което след обездвижване постепенно
намаляват и отшумяват в рамките на няколко денонощия. Болки с по-силен
интензитет се усещат при движения в областта на таза в рамките на първите 3-4
седмици. Болки със значителен интензитет се усещат и след премахване на имобилизацията, в периода на раздвижване на крайниците.
Болки с по-слаб интензитет, но с продължителен характер, могат да се усещат за
по-дълъг период от време, който е индивидуален, в рамките на месеци и години,
особено при физическо натоварване или промяна на атмосферните условия. При
такива увреждания, каквито са установени при ищцата, обичайният основен
възстановителен период е около 2-3 месеца. Заключава още, че извършените от ищцата
разходи, за които по делото са представени счетоводни документи –помощни
средства и лекарства отговарят на проведеното лечение на установените
увреждания и са били необходими за правилния й възстановителен процес. При
изслушването му в о. с. з. на 30.01.2020
г. експертът разяснява, че към настоящия момент на ищцата не се налага ползване
на помощни средства, както и че при извършения от него преглед не е констатирал
настъпили усложнения след проведеното непосредствено след ПТП лечение.
Заключава още, че и сега ищцата все още не е напълно възстановена, защото
продължава да е налице намаление в обема на движение и има наличие на оток.
Констатираната коксартроза е резултат от счупването
на пета метатарзална кост. Накуцваща походка у ищцата
е била констатирана при прегледа й от ортопед на 10.01.2020 г. при изготвяне на
СМЕ.
Съдът намира, че следва да се кредитира
заключението на д-р П.Д. като неоспорено, компетентно и обективно.
По искане на ответника е разпитан водачът
на лекия
автомобил, с който е причинено процесното ПТП св. С.Г.С.. Същият дава
показания, че процесното
ПТП настъпило през м. май, 2018 г., без да помни точна дата, следобяд, когато се прибирал от работа, движейки се в
лявата лента по бул. „****“, посока „К****“,
идвайки от Х****.
Непосредствено преди пешеходната пътека, находяща се
на бул. “****“ и
свързваща разделителната ивица на булеварда с тротоара на кръстовището на бул.“****“
и ул. „Х****“, имало пешеходци, които чакали и били пропуснати от движещата се
група коли, в т. ч. и от неговата. След като пешеходците пресекли, потеглил и в
момента, в който потеглил, усетил сблъсък. Спрял и видял пострадалата на
земята. Помогнал й да стане като й предложил помощ, но тя реагирала гневно и
напуснала местопроизшествието. Пресякла булеварда и продължила да се движи по
тротоара на ул.“Х****“, посока - бившия „****“. Свидетелства още, че я
последвал по ул.“Х****“, настигнал я и отново й предложил да я откарал до Бърза
помощ. Тя отново реагирала гневно и продължила да се движи. Впоследствие бил
потърсен от дознател. Дава показания, че времето при
настъпване на ПТП-то било сухо, ясно и слънчево, а видимостта нормална. Свидетелства,
че около една седмица след катастрофата била поставена предпазна ограда от
страната на разделителната ивица на бул.“****“, откъдето се излизало за тази
пешеходна пътека, на която се случило ПТП-то и храстите били окастрени. Към
момента на инцидента обаче там имало буйна разстителност.
Дава показания, че когато потеглил с автомобила си, на пешеходната пътека нямало
стъпил пешеходец. Самият удар видял с периферното си зрение. Свидетелства, че
според него ищцата се блъснала в левия му калник. Дава показания, че автомобилът
му е „Т**** ***“ и има
датчик за челен сблъсък, поради което, ако я е бил блъснал с предната част на
автомобила, автомобилът щял моментално да спре на място. Не си спомнял на какво
разстояние от пешеходната пътека бил спрял, за да премине групата пешеходци
преди ПТП-то – вероятно около два, три метра. Дава показания, че не е видял кога пострадалата е навлязла на пешеходната
пътека, но ако я бил видял, щял да реагира.
От извършената и приета по делото САТЕ,
изготвена от вещото лице инж. О.Д., която съдът преценява като компетентна,
обективна и безпристрастно дадена, се установява детайлно и безпротиворечиво
механизма на настъпилото ПТП. Констатира се, че то е настъпило на 25.05.2018 г. около
16:00 -16:30 ч. в гр. Р****, когато л. а. „Т****
***“ с рег. № ****, управляван от С.Г.С. по западното
платно за движение на бул.„****“ спрял преди
пешеходната пътека на кръстовището с ул.“Х****“, за да изчака преминаването на
пешеходци. По същото време пешеходката С.И.П. преминала през прохода в
металната ограда, разположена в разделителната ивица между двете платна на
булеварда и навлязла на пешеходната пътека. Тя пресичала платното за движение
отляво надясно спрямо посоката на движение на л.а. „Т**** ***“. Водачът не възприел навреме навлязлата на
пешеходната пътека С.П., потеглил и така се е получило съприкосновението между
тялото на пострадалата и предната част на автомобила. След съприкосновението С.П.
паднала на пътя пред автомобила. Към момента на произшествието времето е било
ясно, слънчево, имало е нормална видимост, пътната настилка е била суха. Лекият автомобил Т**** ***
с рег.№ **** се е движил със скорост около 6,1 км/ч непосредствено преди ПТП на
25.05.2018 г. Тъй като по делото няма данни за темпа на движение на
пострадалата – евентуално да се е движила много бързо или много бавно, вещото
лице дава заключение за скоростта на движение на ищцата, правейки изчисленията
за нормален темп на движение на пешеходката. Според експерта по данни от
специализираната литература средната скорост при движение с темп спокоен ход на
жена на възраст между 50 и 60 г. е 4,5 км/час. Вещото лице заключава, че от
данните в делото се определя, че сблъсъкът е започнал между предната част на
л.а. Т**** (след средата й, спрямо посоката на движение на пострадалата) и
тялото на пешеходката. Л. а. „Т****“ е бил спрян пред пешеходната пътека, в
лявата лента. По делото няма данни за други участници в движението или
препятствия, които да са ограничавали видимостта на св. С.С.
напред и наляво към мястото, където е вървяла пешеходката. Експертът заключава,
че водач на автомобил, изчакващ в лявата лента около мястото, където е изчаквал
процесния л. а. „Т****“ е имал видимост към пешеходец, който е на около 2 м от
левия край на западното платно на бул.“****“ (мястото в разделителната ивица,
откъдето ищцата С.И.П. е навлязла на платното за движение). Пешеходката също е
имала възможност да забележи автомобила от разстояние около 2 м преди да
навлезе на платното за движение. Вещото лице дава заключение, че пешеходката е
вървяла 1,48 сек. по платното за движение, следователно тя е навлязла на
платното за движение 0,88 сек. след като автомобилът е потеглил, т. е. е имала техническа възможност да види
движението на автомобила и да не навлезе на платното. Опасност за движението от технически характер е
възникнала в момента, в който водачът на автомобила е имал възможност да
забележи навлизането на пешеходката на платното за движение – това е моментът,
в който пешеходката е преминала през видимата за водача част от прохода в
металната ограда, за да навлезе на пешеходната пътека. От този момент до
мястото на удара тя се е движила не по-малко от 3,48 сек. В момента, в който
автомобилът е потеглил е имало опасност за движението – пострадалата е
навлизала на платното за движение, на пешеходната пътека. Автомобилът е
потеглил най-малко 1,12 сек. след възникване на опасността за движението от
технически характер. В този момент опасната зона на спиране е нула, тъй като
при потегляне скоростта на автомобила е нула. Следователно, всяко разстояние
различно от нула е по-голямо от опасната зона на спиране, т. е. водачът на л. а.
„Т****“ е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако в конкретната
пътнотранспортна ситуация е изчакал пешеходката да премине пред него по
пешеходната пътека и тогава да потегли.
На 17.05.2019 г. ищцата заявила пред
ответното дружество претенция за заплащане на причинените му вреди /л. 13 - л. 15/.
С писмо от 18.06.2019 г. /л. 16/ застрахователят определил 22 000 лв. по
претенцията й за неимуществени вреди и 172,95 лв. по претенцията й за
имуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска" отговорност", застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл. 477, ал. 1 и ал. 2 КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и
ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на
претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие,
регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди,
за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Както бе посочено в приетата за
установена фактическа обстановка, обстоятелствата, че управляваният от виновния
водач лек автомобил е бил застрахован при ответното дружество по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", както и валидността й към
датата на произшествието, не са предмет на спор между страните по делото. Не са
спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие, както и че то
представлява покрит от застрахователното правоотношение риск.
Одобреното от съда
споразумение по НОХД № 673/2009 г. има съгласно чл. 383, ал. 1 НПК последиците
на влязла в сила присъда като е задължително за гражданския съд на основание
чл. 300 ГПК и следователно изключва
преценката на настоящия състав относно това дали е извършено деянието,
противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана
на коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може
да се изследва и въпросът относно причините, поради които е настъпило
произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за вината. Що се
отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти могат да
се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, каквото в случая е въведено от
ответника.
Съгласно т. 6, б. „а“ от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2016 г., ОСНК, правото на
пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана
или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак
пешеходна пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Налице е съпричиняване на вредоносния резултат в случаите, когато водач на МПС
е нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по ЗДвП и ако пешеходецът е
нарушил правилата на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП.
Установеният по делото механизъм на настъпване на ПТП не води до извод за това,
че пострадалата предварително не се е съобразила с приближаващите се пътни
превозни средства, няма данни внезапно да е навлязла на платното за движение, нито
пък, че е пресичала при ограничена видимост. Действително, съгласно приетата
САТЕ пострадалата е възприела процесния автомобил своевременно, още преди да
навлезе на платното за движение. Обстоятелството обаче, че непосредствено преди
ПТП водачът на процесния автомобил е бил
спрял, за да изчака преминаването по пешеходната пътека на други пешеходци сочи
на извода, че пострадалата е имала напълно оправдано очакване, че автомобилът ще
й осигури предимство на пешеходната пътека. Няма данни по делото с поведението
си пешеходката да е допринесла за това да не бъде забелязана от водача. Доказателство
за това е и приетата по делото и неоспорена САТЕ. При така изложеното, съдът
намира за неоснователно като недоказано направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Видът и естеството на претърпените
физически и психически травми се установява от представената медицинска
документация и ангажираните свидетелски показания и специални знания. Видно от
експертното заключение претърпените увреждания на здравето и психиката и
направените разходи по лечението им се намират в причинна връзка със
застрахователното събитие. По изложените съображения предявените искове се
явяват доказани по основание.
При определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Понятието
"справедливост" е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства – характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
От
съвкупния анализ на събраните доказателства безспорно се установява, че ищцата
е изпитала значителни физически болки от получените травматични увреждания по
време на възстановителния период. Касае се за средна телесна повреда като
фрактурите понастоящем са зараснали, но болковият
синдром не е отшумял в рамките на период от близо две години след инцидента.
Застрахователното събитие е имало неблагоприятно въздействие върху ежедневието
на ищцата – обездвижването по време на възстановителния период е
възпрепятствало посрещането на битовите и биологични й нужди и изпълнението на
функцията й на пълноценен член на семейството.
От
друга страна, не се се събраха доказателства, че търпимите в доказания
период на лечение и възстановяване болки и страдания, са били с характеристики
и интензитет, надхвърлящи обичайните за съответния вид увреждания, респ.
търпимите неудобства – по-големи от обичайните. Недоказани останаха твърденията на ищцата, че след
случилото се започнал да изпитва страх от силни звуци автомобили, че загубила
здравия си сън. Поради това, съдът намира
за основателно направеното възражение от страна на ответното застрахователно
дружество за прекомерност на така претендираното обезщетение.
За обезщетяване на така претърпените неимуществени вреди, предвид описания интензитет на болките и тяхната продължителност, периодът, необходим за възстановяване на ищцата, свързаните с възстановяването обичайни сътресения и неудобства в житейски план, за всички тези неблагоприятни последици, настъпили в живота на С.П. вследствие на катастрофата, съдът намира че е справедливо обезщетението за неимуществени вреди да се определи в размер на 37 000 лв. Тази сума е съобразена и с икономическите условия на живот в страната за съответния период, както и със съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид увреждания. Съдът отчита и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 25.05.2018 г., когато е настъпило процесното ПТП, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000 лв. (чл. 492, ал. 1 КЗ), а минималната работна заплата за страната е 510 лв.
В посочения
размер, според съда, то отговаря на действително претърпените и доказани в
настоящото производство от ищцата болки и страдания, както и на тяхната продължителност. При
определяне на размера съдът съобразява още непълното й възстановяване и към
настоящия момент, ограченията в подвижността, които
продължава да търпи, както и наличието на посттравматична артроза
на интерметакарпалната става между 4-та и 5-та метатарзална кост. Поради това, настоящият състав счита, че
исковата претенция за присъждане на неимуществени вреди е основателна и
доказана в размер на сумата от 37 000 лева, а в останалата част до пълния
претендиран размер на сумата от 70 000 лева, като неоснователна и недоказана
следва да бъде отхвърлена.
Претенцията на
ищцата за обезщетяване на имуществените вреди е в общ размер на 172,95 лв. - за
помощни средства и медикаменти, като за възстановяване на тези разходи по
делото с исковата молба са представени и приети от съда писмени доказателства -
фактури и касови бонове, обосноваващи нейната основателност в пълния й заявен
размер.
Основателността на главните претенции
обуславят основателността и на акцесорните по чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ
ответникът дължи лихва за забава, считано от по-ранната дата от тази на
уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие и датата на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице. В настоящия случай ищецът е
заявил претенция пред ответника на 17.05.2019 г., като не се твърди и не се
доказва по-ранна дата на уведомяване от застрахования. Ето защо законна лихва
върху определените от съда обезщетения за неимуществени и имуществени вреди е
дължима от посочената дата. Доколкото обаче ищецът претендира лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от по-късен момент, а именно от датата на
определеното от застрахователя обезщетение – 18.06.2019 г., с оглед диспозитивното начало главницата от 37 000 лв.
ще се присъди с лихва от тази дата до окончателното изплащане, а главницата от 172,95
лв. с лихва от 18.06.2019 г. като се отхвърли претенцията за лихва върху нея за
периода от 4.06.2018 г. /датата на последното плащане/ до 18.06.2019 г.,
доколкото прекият иск по чл. 432,
ал. 1 КЗ за заплащане от застрахователя на обезщетение за забава този период е
неоснователен. В
този смисъл съдът съобразява Решение № 128/4.02.2020 г., постановено по т. д. №
2466/2018 г. на ВКС, І Т. О.
По разноските:
В
настоящия случай ищцата е била представлявана от адв. Е.Т. ***, преупълномощен
от адв. Я.Д. *** като са представени само пълномощни. Налице е и своевременно
заявено искане за присъждане на разноски - присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата. По делото
липсва представен договор за правна помощ, но заявлението на процесуалния представител, че предоставената правна
помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават
обвързват съда. В този смисъл настоящият състав съобразява задължителната
практика на ВКС, обективирана в Определение № 515/2.10.2015 г.
по ч. гр. д. № 2340/2015 г., І Т. О. на ВКС и др. С оглед изхода на спора, в
полза на пълномощника на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение
съобразно уважения размер на исковете. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 4 и §2а от ДР от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения същото
се определя от съда в размер на 1390,14 лв. по иска за неимуществени вреди и
100,00 лв. по иска за имуществени вреди съобразно уважената част от исковете.
Ответникът
също претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК, които възлизат общо на 3477,00 лв. Съобразно отхвърлената част на исковете и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на 1715,25 лв. разноски.
На основание
чл. 83, ал. 1, т 4 ГПК ищцата е освободена от внасяне на държавни такси и
разноски. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираната
от бюджета на съдебната власт съобразно уважения размер на исковете сума за
държ. такса в размер на 1480 лв. по иска за неимуществени вреди, 50,00 лв. по
иска за имуществени вреди, както и 126,61 лв. заплатени от бюджета на съда
възнаграждения на вещите лица съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран
така, Русенският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С****, **** ДА ЗАПЛАТИ на С.И.П., ЕГН ********** *** СУМАТА от 37 000 лв. /тридесет и седем хиляди лева/ обезщетение по
чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди, представляващи претърпени физически и
психически болки и страдания от ПТП, причинено на 25.05.2018 г. в гр. Р***, на кръстовището на бул. „****“ с ул. „Х****“ по вина
на С.Г.С. при управлението на лек автомобил „Т****“ с ДК № ****, за когото дружеството
е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност", ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и СУМАТА от 172,95 лв.
/сто седемдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/ обезщетение по чл. 432,
ал. 1 КЗ за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, представляващи
изразходвани средства за лечение, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 18.06.2019 г. до окончателното й изплащане. Присъдените с решението суми
може да бъдат преведени по банковата сметка на адв. Я.Д. *** IBAN: ***.
ОТХВЪРЛЯ исковете на С.И.П.,
ЕГН ********** против „З****“ АД, ЕИК **** за заплащане на неимуществени вреди, представляващи
претърпени физически и психически болки и страдания от ПТП на 25.05.2018 г. за
сумата над 37 000 лв. до пълния
предявен размер от 70 000 лв., както и за присъждане на лихва върху главницата от
172,95 лв. за периода от 4.06.2018
г. /датата на последното плащане/ до 18.06.2019 г. като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА „З****“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С****, **** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е.Т., ЕГН **********,***, сл.
адрес: гр. Р****, **** СУМАТА от 1490,14 лв. /хиляда четиристотин и
деветдесет лева и четиринадесет стотинки/, представляващи адвокатско възнаграждение
за безплатно процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА С.И.П., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „З****“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С****, **** СУМАТА от 1715,25 лв. /хиляда седемстотин и
петнадесет лева и двадесет и пет стотинки/ разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „З****“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С****, **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Окръжен съд Русе в Райфайзенбанк (България) ЕАД, Русе BIC: ***, IBAN:
***
в размер на 1530 лв. /хиляда пестотин
и тридесет лева/ и депозит за вещо лице 126,61
лв. /сто двадесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/ по сметка на
Окръжен съд Русе на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: